№ 1183
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100109345 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба от Д. И.И., с която са
предявен осъдителен иск срещу П. на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, производството по което е прекратено поради това, че
инкриминираното деяние не е съставомерно и обвинението не е доказано.
Претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба и
разноските.
Ищецът твърди, че през 2015 г. срещу него е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.213а НК – за това, че като председател на
Сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“, в съучастие с друго лице, с
цел да принуди Пламен П. да се разпореди с 200000 евро, го заплашил, като
му заявил, че ще навреди на бизнеса му и има търговски интерес да заплати
сумата от 20000 евро, за да оттегли жалбата на сдружението срещу решение
на Директора на РИОСВ, което засягало търговската дейност на дружество на
Павлов. Твърди, че подадените жалби срещу административния акт са
единствено от загриженост за населението и по всевъзможен начин се е
опитал да съдейства на обвинението и да обясни, че всички получени
средства ще бъдат използвани не за лично обогатяване и облага, а за
1
постигане на целите на представляваната от ищеца екологична организация.
Посочва, че с постановление на П. от 06.11.2020 г. и след изтичане на всички
разумни срокове за разследване, производството е било прекратено от
наблюдаващия прокурор, а впоследствие последвало обжалване на
постановлението пред съда. За периода, през който се е водило досъдебното
производство, ищецът твърди, че е претърпяла неимуществени вреди – заради
воденото производство и разгласяването му в ефира на национална телевизия,
е в следствие понесения огромен стрес, се е влошило здравословното му
състояние – били са констатирани редица хронични заболявания – високо
кръвно налягане, задух, проблеми с бъбреците, ставите, простатата. Като
последица от здравословните му проблеми е намалена работоспособността му
с 30%, за което е издадено решение на ТЕЛК, незабавно е уволнен и е лишен
от доходи и перспективи да намери подходяща за образованието и
квалификациите си работа. Безвъзвратно е загубил ключови контакти като
общественик и еколог и търсен консултант към МОСВ. Преустановил
дейността си в обществените организации, които ръководи, а
природозащитното сдружение, на което бил председател, преустановило
дейността си. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди,
законната лихва от исковата молба и направените в настоящото производство
съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва да са настъпили твърдените вреди,
оспорва причинно-следствената им връзка с наказателното преследване.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените документи от досъдебното
производство, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление,
квалифицирано по чл.213а, ал.2, т.4 НК, за това че (съгласно последното
изменение на обвинението) „в периода между 30.12.2014 г. и 05.02.2015 г., се
свързал е обв. Ч.П. и се уговорил е него да поискат от П.П.П. - управител на
„С.Е.Д.М.” ООД и съдружник в търговското дружество е притежаван
дружествен дял на стойност 1, 353 млн. лева, представляващ половината от
капитала на това дружество, да им предаде от свое име или от името на
2
управляваното от него дружество по 100 000 евро за всяка от двете общини -
Пирдоп и Златица, или общата сума от 200 хил. евро, като упражнят върху
него психическа принуда и го заплашат, че ако не им предаде исканата сума,
представляваното от обв. Д. И.И. Сдружение за извършване на
общественополезна дейност „Коалиция за устойчиво развитие” с ЕИК: ****
ще злоупотреби с правата си за оспорване на процедурите за одобряване на
планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения
за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС като
лице, попадащо в кръга на „Засегнатата общественост” по смисъла на § 1, т.25
от ДР на ЗООС, както и с процесуалните си права в последвалите съдебни
производства и ще възпрепятстват всяка една инициатива на дружеството във
връзка с изпълнението на проектите за газификация на двете Общини, делата
щели да се водят е години, проектите нямало да тръгнат и фирмата, в която
пострадалият Павлов притежавал дружествени дялове на стойност 1,353 млн.
лева, което било половината от капитала на търговското дружество, щяла да
фалира, и за това, че: б) на 18.02.2015 г„ в гр. София, в лоби бара на „Гранд
хотел София”, сам потвърдил пред П.П.П. искането да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 200 хил. евро, и е цел да го принуди да извърши
имущественото разпореждане, го заплашил е увреждане на имущество, като
му разказал няколко подобни случая, в които сумата не била заплатена и
проектите или били прекратени или „продължаваме да си създаваме е години
неприятности”. За обстоятелствата, предмет На обвинението е проведено
журналистическо разследване, излъчено по Нова телевизия. Досъдебното
производство е образувано с постановление на СГП от 21.08.2015 г., а с
постановление от 08.08.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е
взета мярка за неотклонение – парична гаранция. До този момент спрямо
ищеца не са извършвани процесуални действия. След това ищецът е
разпитван като обвиняем. На 27.04.2017 г. делото е внесено в съда и е
образувано НОХД №7283/2017 г. по описа на СРС, проведено е открито
съдебно заседание и с определение от 21.02.2018 г. съдебното производството
е прекратено, а досъдебното производство е върнато на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения. В периода 21.02.2018 г. – 23.01.2020
г. делото е неколкократно внасяно в съда, проведени са съдебни заседания и
отново е връщано на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
С постановление от 09.11.2020 г. на СРП наказателното производство е
3
прекратено поради обективна несъставомерност на деянията на обвиняемите.
По жалба от пострадалото лице е образувано ч.д. №3529/2021 г. на СРС, по
което с Определение от 15.07.2021 г. съдът е приел, че прекратяването е
незаконосъобразно и го е отменил. По протест срещу първоинстанционното
определение е образувано в.н.ч.д. №4399/2021 г. на СГС, по което с
окончателно Определение №1463/23.11.2021 г. въззивната инстанция е
отменила определението на СРС и е потвърдила Постановление от 09.11.2020
г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №3286-ЗМ
273/2015 г. по описа на ГД „Национална полиция“.
Установява се от показанията на свидетеля Л.Д.К., приятел на ищеца, че
последният е стойностен и отговорен човек, имал е голям кръг от приятели,
като обществена личност - ползваше се с уважение в обществото и с голям
авторитет сред природозащитните организации. Излъченото по телевизията
журналистическо разследване и започналото наказателно производство е
било голям психически шок за ищеца - той се затворил в себе си. много от
приятелите му са спрели да говорят с него. Година след това са започнали
здравословните му проблеми. Принудил се е а отиде да живее на село, имал е
проблеми с децата си, които са го напуснали. Ищецът е притеснения, че ще
бъде арестуван. Не е имал работа и не е могъл да посреща обикновените
нужди, поради което е получавал финансова помощ от приятели.
Установява се от показанията на свидетеля З.А.М., колега в
природозащитната дейност на ищеца, че ищецът е бил абсолютен авторитет и
създател на „Коалиция за устойчиво развитие“, в което са членували повече
от 40 екологични организации. Ищецът е имал активен принос към
протестните действия, свързани с различни каузи в областта на екологията и
опазване на околната среда. За случая, по който е образувано досъдебното
производство, свидетелят е разбрал от репортаж на Нова телевизия, след
излъчването на който са започнали неприятностите за ищеца. Бил съсипан,
спрял да говори с колегите си, настъпила пълната му обществена
дискредитация, станал съвсем друг човек, отишъл да живее на село и
започнал да страда от здравословни проблеми. Двете му дъщери, които в този
момент били в тийнейджърска възраст, също преживяли трудно събитията.
Работата на оглавяваната от ищеца организация „Коалиция за устойчиво
развитие“ била преустановена и макар наказателното дело да е прекратено,
обществения му образ не е възстановен по мнение на свидетеля. Свидетелят
4
сочи още, че ищецът е уволнен от трите места, на които е работел.
Установява се от представените писмени доказателства,
представляващи медицински документи и комплексната съдебно-медицинска
експертиза, че към момента на започване на наказателното производство
срещу ищеца, той е бил на 54 годишна възраст и е страдал от следните
заболявания: доброкачествена хиперплазия на простатата, двустранно невро-
сензорно намаление на слуха, лумбална спондилоза и остеохондроза,
десностенна коксартроза, подагра, хроничен гломерулонефрит и артериална
хипертония I- II степен. От така описаните заболявания, само артериалната
хипертония може да се изяви с хипертонични кризи на базата на
продължително нервно и психическо натоварване. Това е и единственото
заболяване, на протичането на което може да има влияние образуваното
наказателно производство. Психоемоционалният стрес не е свързан с
етиопатогенезата на нито едно от описаните заболявания, от които е страдал
ищеца. Поради това съдът приема, че не е налице причинно-следствена
връзка между образуваното наказателно производство и възникване у ищеца
на нито едно от заболяванията, от които страда, но по отношение на едно от
заболяванията - артериалната хипертония, има налице причинна връзка между
образуваното наказателно производство, което е съпътствано от стрес и
пренапрежение и протичане на заболяването, като могат да го усложнят.
При така установените факти съдът намира, че се е осъществил
фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение, прекратено поради това, че деянието не
представлява престъпление и не е доказано. Съобразно т.7 на ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д.№ 3/2004 г. съответният правозащитен орган
отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Неимуществените вреди се изразяват в
преживени негативни емоции, накърняване на доброто име и авторитет,
нарушения в общуването в приятелската и професионалната среда,
затруднения в професионалната реализация, дискомфорта на най-близкото
семейно обкръжение – децата на ищеца и влошено протичане на
съществуващото му заболяване артериалната хипертония. Установено е и
настъпване на вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции – страх и
притеснения относно изхода на делото, неудобствата, свързани с явяване пред
5
органите на досъдебното производство и пред съда. Всички така описани
негативни последици за ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
Съдът приема за недоказано твърдението, че ищецът е уволнен заради
започналото наказателно производство – по делото е представена заповед от
30.04.2015 г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.325, ал.1 КТ – по взаимно съгласие – по подадена молба на
служителя от 31.03.2015 г. Ето защо съдът не кредитира показанията на
свидетелите в частта им относно причината за прекратяване на трудовото
правоотнишение на ищеца, което твърдят да е станало поради уволнение от
работодателя заради наказателния процес. Приетите писмени доказателства
опровергават това твърдение. В същото време следва да се приеме, че е
житейски логично, че ищецът е срещнал трудности да си намери работа след
образуване на наказателното производство, което е довело до продължителен
период, в който не е бил трудово зает и не е получавал доходи от труд.
Следва да се отбележи още, че публичното разгласяване на случая не е
в причинна връзка с образуваното наказателно производство – то е
предшестващо събитие, като наказателното производство е образувано след
излъчване на журналистическото разследване на Нова телевизия. Поради това
и вредите от широкото медийно разгласяване на случая, не се дължат
единствено на наказателното производство.
Основателни са оплакванията от продължителността на наказателното
производство извън общоприетите разумни срокове. Макар наказателното
производство да е образувано през 2015 г., ищецът е привлечен като обвиняем
и му е взета мярка за неотклонение с постановление на СРП от 08.08.2016 г.,
като от този момент фактически е започнало наказателното му преследване
(до този момент процесуално-следствени действия с участие на ищеца не са
извършвани). Наказателното производство е приключило с окончателен акт
на 23.11.2021 г. (с Определение №1463 по в.н.ч.д. №4399/2021 г. на СГС).
Общата продължителност на производството е 5 години и 3 месеца. Делото не
се отличава със съществена Следователно, делото представлява фактическа
или правна сложност – образувано е след сигнал и проведено
журналистическо разследване, не изисква сложен доказателствен процес,
нито път е имало спорни факти, които да се установяват, а спорните въпроси
6
са правни. Ето защо съдът приема, че срокът на разглеждане на наказателното
дело е извън приемливите и разумни граници за този вид престъпление.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява неимуществени
вреди. Ето защо размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и с
допуснатото нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делата
в разумен срок.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС,
както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за
определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010 г. по гр.д.
№1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г.
IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и
предмета на наказателното производство, поведението на страните,
процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното
производство, последиците от увреждането съобразно тяхната
продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения,
общественото и социалното му положение.
При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази, че процесното
наказателно производство е продължило повече от пет години, като през този
период ищецът не е търпял тежки мерки за неотклонение, ограничаващи
ежедневието му, но е участвал в процесуални действия пред органите на
досъдебното производство и пред съда. Увреждането се изразява в понасяне
на стрес с висока интензивност от личен и професионален характер –
увреждане на личния авторитет на общественик и професионалния на
природозащитник, засягане на изградени социални контакти – професионални
и семейни. Настъпило е и усложняване на съществуващото при ищеца
хронично заболяване артериална хипертония. Голямата продължителност на
наказателното производство е довела до увеличаване на периода, в който
ищецът е изпитвал вредите от наказателното преследване. При отчитане на
всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 15000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за
7
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 15000 лв. в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищцата неимуществени вреди. Определеният размер е в най-
висока степен повлиян от обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно
минало и не е имал сблъсък с правораздавателните органи преди процесното
наказателно производство, а производството е образувано за деяние, свързано
с изявите на ищеца в областта на екологията, с която е свързан обществения и
професионалния авторитет на ищеца.
По тези съображения съдът приема, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 15000 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва. Такава се
дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС -
23.11.2021 г.
По разноските:
На ищеца, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото,
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата
от 725 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр.София, бул. Витоша №2, да заплати на Д.
И.И., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е
прекратено по ДП №3286-ЗМ 273/2015 г. по описа на ГД „Национална
8
полиция“, ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното
плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 725 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9