Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Илияна Коцева,
разгледа докладваното от младши съдия Лазарова в. гр. д. № 13338 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 69351 от 19.03.2019 г., постановено по гр. д. № 26133/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 143-ти
състав, районният съд е признал за установено по иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „С.а.”
ЕАД, ЕИК *********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, мораторна лихва в
общ размер на 844, 46 лв., начислена за периода от 30.12.2014 г. до 16.09.2015
г. върху главниците за доставена топлинна енергия по фактури: № **********/2014
г. – лихва в размер на 55, 06 лв., № **********/2014 г. – лихва в размер на
217,59 лв., № **********/2015 г. – лихва в размер на 294,71 лв., № **********/2015
г. – лихва в размер на 179,25 лв. и № **********/2015 г. – лихва в размер на
97,85 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, ул. „*********3,
аб. № *****, в периода от 01.11.2014 г. до 31.3.2015 г., заплатена от длъжника
на 16.09.2015 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил
отговорността за разноските.
Срещу решението в указания законоустановен
срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „С.а.”
ЕАД. Не се оспорва, че главниците по процесните фактури са изплатени. Поддържа,
че с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него акцесорни вземания. Твърди и че главниците са погасени през месец
септември, 2015 г., поради което не би следвало да се начисляват лихви върху
тях за последващ период. Поддържа се, че заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 15.12.2014 г., следователно погасени по давност са всички
ликвидни и изискуеми преди 15.12.2014 г. вземания. Излагат се доводи за
нередовност на исковата молба. Съобразно изложеното е направено искане решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена
изцяло. Претендират се разноски. Депозирана е и писмена защита, в която се
поддържа заявеното становище за неоснователност на предявения иск.
В законоустановения указан
срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация
София” АД, в който е заявено становище за неоснователност на същата.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения,
настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е
валидно и е допустимо.
Относно релевираните
доводи за неправилност на същото, е необходимо да се посочи следното:
Предявени са за
разглеждане установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК, за да установи
основателността на същите, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване относно съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава.
Страните по делото не спорят и от представените по делото
доказателства се установява наличието на главен дълг на ищеца спрямо ответника
за парични вземания по фактури № **********/2014 г., № **********/2014 г., №
**********/2015 г., № **********/2015 г. и № **********/2015 г., издадени във
връзка с доставена топлинна енергия от ищеца за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: град София, ул. „*********3, аб. № *****, в периода от 01.11.2014 г.
до 31.3.2015 г. Не е спорно и че дължимата главница е заплатена от длъжника на
16.09.2015 г., т.е. същият е изпаднал в забава за плащане на задълженията по
всяка една от фактурите в посочените в молба-уточнение от ищеца периоди.
С оглед непреклудираните доводи на въззивника, основният спор
пред въззивния съд се концентрира върху обстоятелството погасени ли са по
давност процесните вземания. Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, вземанията за лихва
се погасяват със специален тригодишен давностен срок, т.е. за тях законът
предвижда по-кратък давностен срок в сравнение със срока, след изтичането на
който се погасява задължението по основния дълг (главницата). От друга страна,
обаче, ЗЗД не предвижда различия относно началото на погасителната давност
спрямо главница и лихва. По аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва
да тече, когато вземането стане изискуемо, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В процесния случай към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2017 г. най-рано възникналото вземане за
главница – това по фактура № **********/30.11.2014 г. не е изискуемо, т.е. давността за него не е започнала
да тече. Това е така, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до двадесето число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на
издадена от продавача фактура. В конкретния случай вземането по посочената
фактура, касаещо дължими суми за месец ноември, 2017 г. е станало изискуемо
след датата на депозиране на заявлението. Предвид изложеното към 15.12.2017 г.
вземането за претендираното обезщетение за забава също не е погасено по
давност. Неоснователно е и възражението на въззивника, че ищецът претендира
лихва за забава за период след датата на погасяване на главниците. Видно от
депозираните молби-уточнения, такава се претендира до датата на плащане на
всяка една от тях – 16.09.2016 г.
В обобщение, предвид неоснователността на непреклудираните
доводи на въззивника, изложени в депозираната въззивна и жалба и съвпадането на
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийския градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69351 от
19.03.2019 г., постановено по гр. д. № 26133/2018 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение (ГО), 143-ти състав.
ОСЪЖДА „С.а.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.