№ 6602
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507319 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 63741/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 46405/2018 г. на СРС, 30-ти
състав са УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу М. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Р.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** с които ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 221,16 лева, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2015 год. до
м.04.2016 год.; сумата от 39,23 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2016 год. до 14.06.2018 год. и сума за дялово разпределение за периода от м.06.2015 до
м.05.2016 год. в общ размер на 15,18 лева, от която 12 лева главница и 3,18 лева лихва, ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска 13.07.2018 год.
до изплащане на вземането. Решението в частта относно периода, за който се дължи сумата
за дялово разпределение е поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 20079688 от
16.02.2023 год., постановено по гр.д.№46405/2018 год. по описа на 30 – ти състав, СРС.
Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК да заплати на ищеца сума в
размер на 450 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение е останал ответника, който в срока по чл.259,
1
ал.1 от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва решението на първоинстанционния съд
като недопустимо и евентуално като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа заявеното
в отговора на исковата молба за нередовност на исковата молба поради липса на
индивидуализация на недвижимия имот, за който се претендират сумите за доставена
топлинна енергия. Твърди, че въпреки неизпълнение на указанията, дадени от съда към
ищеца, първоинстанционния съд не е отчел това обстоятелство при постановяване на
съдебното решение. Оспорва, че по делото е доказано публикуване на фактурите за
задълженията на ответника към топлопреносното предприятие, съответно и дължимост на
процесните суми. Въззивникът твърди, че няма произнасяне на съда по всичките
възражения, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа заявеното в отговора на
исковата молба, което твърди да не е коментирано от съда в обжалваното решение, че
ответникът никога не е притежавал правото на собственост върху недвижимия имот.
Резултат от което е, че по делото не се установява и качеството „потребител“ на ответника,
необходимо за ангажиране на отговорността му спрямо ищеца. Моли съда, да отмени изцяло
обжалваното решение, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите на
ищеца. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът не подава отговор на въззивната жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б е предявило срещу М. А. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ул. „****, действащ чрез процесуалния си представител адв.
Р.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди М. А. М. да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 275, 57 лв., от които 221, 16 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за период м. 10. 2015 г.
– м. 04. 2016 г., отразена в обща фактура с № **********/31.07.2016 г.; 39, 23 лв. – законна
лихва за забава от 15.09.2016 г. до 14.06.2018 г., както и сума за дялово разпределение за
2
периода от м. 06. 2016 г. до м. 05. 2016 г. в общ размер на 15, 18 лв., от които 12 лв. –
главница и 3, 18 лв. лихва, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на иска – 13.07.2018 г. до изплащане на вземането.
Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, и
възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал отговор, с които
оспорва предявения спрямо него иск по основание и размер. Също иска присъждане на
сторените по делото разноски.
На осн. чл. 220 от ГПК съдът допуска до участие като трето лице помагач на страната
на ищеца ФДР „Б.“ ООД – гр. София, ул. **** и конституира същото в това процесуално
качество.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците, като потребители на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди за
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
3
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По отношение на
качеството „потребител“ на ответника, въззивния съд споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Проследени хронологично представените актове за собственост с исковата молба
водят до извода, че за периода, за който дружеството – ищец претендира суми за доставена,
но незаплатена топлинна енергия, ответникът е имал качеството на ползвател по смисъла на
легалните дефиниция, залегнала в разпоредбите на приложимия закон. Съображенията за
4
това са следните. С Нотариален акт №133, том 1, рег. №1873/2003 год., дело №103/2003 год.
за учредяване на право на ползване и покупко – продажба на недвижим имот, А.М.И. и
Д.В.И. учредяват пожизнено право на ползване в полза на М. А. М. (ответник по настоящото
дело), срещу което последният в деня на подписване на нотариалния акт плаща сума в
размер на 18 550 лева. Със същия нотариален акт, А.М.И. и Д.В.И. продават на А. М. М.,
действащ чрез баща своя баща и законен представител М. А. М. същия недвижим имот за
сумата от 4650 лева, получена в деня на подписване на нотариалния акт от М. А. М., като
законен представител на сина си.
Като носител на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, за
който не е спорно, че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа/, ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. пар. 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 74/2006 г./. Обстоятелството, че трето за спора лице е титуляр на
правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т.нар. "гола собственост"/ е
ирелевантно за конкретната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по
предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия, доколкото именно
носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва
имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/.
Допълнителен аргумент, че действително ответникът е задължено лице за сумите за
доставенна топлинна енергия е обстоятелството, че същият титуляр на партида, видно от
Декларация – съгласие за откриване на партида, подадена от М. А. М. на 16.10.2003 год. с
вх. № 5906 на ищеца. Това разбиране е в съответствие и с приетото в т. 1 от тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената.
С Нотариален акт №32, том III, рег. №4554, дело №337 от 2016 год., ответникът като
пълномощник на А. М. М. продава процесния недвижим имот на К.Д.А. и Ц.Д.Т. за сума
60 000 евро, равняваща се на 117 349, 80 лева, като начина на плащане е подробно разписан
в нотариалния акт. Декларация – съгласие за откриване на партида е подадена от К.Д.А. на
22.06.2016 год. при дадено от страна на Ц.Д.Т. съгласие. Видно от представените писмени
доказателства, настъпилата промяна в правото на собственост, респ. правото на ползване
върху недвижимия имота и титулярството върху партидата за е настъпило след периода, за
който дружеството – ищец претендира суми, както за топлинна енергия, така и за дялово
разпределение. Претенцията на ищеца е за периода от м.05.2015 год. до м.04.2016 год. за
5
топлинна енергия, а разпореждането с правото на собственост върху недвижимия имот е
станало на 19.05.2016 год., датата на подписването на нотариалния акт, а прекратяване на
правото на ползване е станало на 17.06.2016 год., видно от подписаният Протокол за въвод
във владение върху недвижим имот. Претенцията на ищеца за дялово разпределение е от
м.06.2015 год. до м.05.2016 год., в който случай важи казаното в предходното изречение.
Възражението във въззивната жалба се явява неоснователно.
По възражението за липса на индивидуализация на имота в исковата молба и
неизпълнение на указанията на съда по отстраняване на нередовността, настоящият състав
на съда намира следното. Правомощията на въззивния съд при констатирана във въззивното
производство нередовност на исковата молба са изяснени с Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4. Според задължителните указания в
решението, в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният
съд също може да остави исковата молба без движение, съгласно чл.100 ГПК /отм./,
аналогичен на чл.129 ГПК от 2007 г., когато констатира дефекти в нея, които не са
отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за отстраняването им.
Отстраняването на недостатъци в исковата молба във въззивното производство е възможно
по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че
поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на
иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117
ГПК /отм./, съответно чл.214 и чл.228 ГПК. В тълкувателното решение е указано изрично, че
при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за
извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца
за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да обезсили
решението и да приложи последиците на чл.100, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК /отм./, съответно на
чл.129, ал.3 във вр. с ал.4 ГПК. В настоящия съд, задължението си съдът е изпълнил, като в
протоколно определение от 22.07.2020 год., постановено след проведеното открито съдебно
заседание, съдът е предоставил на ищеца едноседмичен срок да индивидуализира процесния
имот и уточни периода, за който дължи сума за услугата дялово разпределение, тъй като в
първоинстанционното решение е допусната ОФГ. Указанията са изпълнени с молба с вх.
№81225/10.08.2020 год., в която е посочен адреса на топлоснабдявания недвижим имот и
очертан периода, за който се претендира сумата за услуга дялово разпределение.
Възражението в тази насока също е неоснователно.
По отношение на направеното с въззивната жалба от ответника възражение, че е
останало недоказано по делото настъпването на изискуемостта на претендираните суми,
същото се явява основателно по отношение на претенцията за мораторна лихва.
В чл. 32, ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
6
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г. /, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-
дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период. Очевидно разпоредбата за публикуване на задълженията на
ответника е уредено изцяло във връзка със настъпването на забавата, именно, че след
изтичане на 30-дневния срок от публикуването на фактурите длъжникът изпада в забава. По
делото не са ангажирани доказателства относно момента на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищеца, поради което следва да се приеме, че
същият не е установил момента, от който ответникът е поставен в забава. Така не може да се
приеме, че след като е установено потребяването и незаплащането на потребената
топлоенергия, искът да бъде отхвърлен поради непубликуването на задълженията на
ответника. С оглед на горното правилно районният съд е следвало да отхвърли иска за
обезщетението за забава на ищеца, като приеме, че ответникът не е изпаднал в такава след
като фактурите не са били публикувани на интернет страницата на дружеството. Исковите
претенции за заплащане на лихва за забава се явяват изцяло неоснователни.
От гореизложеното следва извода че ответникът М. А. М. е притежавал качеството на
ползвател за процесния период , с което е придобил и качеството „потребител“ на топлинна
енергия. Предвид изложеното, въззивната жалба се явява частично основателна, поради
което и обжалваното решение следва да бъде изменено в частта относно присъдената
законната лихва.
Предвид изхода на делото, въззивникът има право на разноски, като своевременно
прави искане за присъждането им, представя списък с разноски по чл.80 ГПК, както и
Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и е посочен начина на плащане, а именно в брой. В
този случай, договорът представлява разписка за извършеното плащане, респ. доказателство
за реално направените разноски по делото. Претендираното възнаграждение не е
прекомерно, поради което следва да се уважи в целия претендиран размер от 300 лева,
представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 63741/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 46405/2018 г. на
СРС, 30-ти състав В ЧАСТТА, с която са УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б
срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София ул. „****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Р.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
искове и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 39,23
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 год. до
14.06.2018 год. и сума 3,18 лева, представляваща лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63741/13.03.2019 г., постановено по гр. д. №
46405/2018 г. на СРС, 30-ти състав в останалата част, а именно, с която са УВАЖЕНИ
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.Н. от САК,
със съдебен адрес: гр. София, ул. **** с които ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата от 221,16 лева, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2015 год. до м.04.2016 год. и сумата от
15,18 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.06.2015 до
м.05.2016 год., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
иска 13.07.2018 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на М. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София ул. „****, действащ чрез процесуалния си представител адв.
Р.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8