Протокол по дело №447/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 647
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Ангелова Петракиева
Дело: 20214210200447
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 647
гр. Габрово, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Анг. Петракиева
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
и прокурора Митко Илиев Илиев (РП-Габрово)
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Анг. Петракиева Наказателно
дело от общ характер № 20214210200447 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За РП – Габрово се явява прокурор И.
ПОДСЪДИМИЯТ ПЛ. Д. Д. се явява лично и с адвокат Р.Б. с
пълномощно от ДП.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н. ИВ. П. - редовно призован, доведен принудително от органите на ОЗ
„Охрана“ гр.Габрово

ПРОКУРОР – Да се даде ход на делото
АДВОКАТ – Да се даде ход на делото
ПОДСЪДИМИЯТ - Да се даде ход на делото
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.271 от НПК за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА НОХД № 447/2021 година по описа на РС - Габрово.
Сне самоличността на свидетеля
Н. ИВ. П. – 67 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, б.р.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината пред съда.
1
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ П. – На въпросната дата с лек автомобил "Дачия" такси
трябваше да завия в посока стария съд. На червен светофар изчаквах, за да
завия. Зад мен чувам клаксон на автомобил. Още светеше червено. Питах го
за какво ми свири. Аз съм първа кола на кръстовището, а той втора или трета.
Той с мръсна газ излезе и ме блокира, за да не мога да завия на ляво. Каза ми
да отида да се разберем срещу Козирката. Аз спрях точно там. Той спря на 30
м. пред мен посока стария съд. Излезе от колата агресивно настроен. Усетих,
че ще стане конфликт. Аз не съм слизам от колата, когато ме блокира на
кръстовището и каза да се разберем като мъже. След спирането с бързи
крачки тръгна към моята кола. Разбрах, че намеренията не са му добри. Не
съм отварял колата. При доближаване до стъклото усетих, че има някакви
лоши намерения и набързо го затворих. Той с десен юмрук /не знам дали
искаше да ме удари или да счупи стъклото/ удари стъклото, защото аз го
вдигнах. Счупи се стъклото. Изчаках . Имаше три момиченца и продавачът на
зеленчука видяха всичко. Казах на момиченцата да се обадят на тел.112.
Извършителят тръгна с колата и спря на 20 метра по-напред. Спря и той да
чака. След 20 минути /не си спомня точно/ дойдоха служителите на
полицията и започнаха да разпитват свидетелите – момиченцата, за други не
знам дали са разпитвани. След удара нищо не каза. Аз не исках да
контактувам. Той се оттегли по напред на 20 м., където намери място за
паркиране. Единият полицай му каза да ми оправи стъклото и да се разберем
по живо по здраво. Аз не се съгласих. Те ми казаха да отида в РУП. Там дадох
показания, които са същите.
ПРОКУРОР – Вие къде се движехте?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Движа се по улицата на Априловска гимназия и
наближавам кръстовището до Козирката, за да завия на ляво. Лентата е за
направо и наляво. Може да съм подал мигач, може и да не съм, но самата
лента е направо и наляво. Не си спомням дали съм подал сигнал.
ПРОКУРОР – Когато светна зелено имаше ли насрещни автомобили и
трябваше ли да чакате?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не си спомням. Той с мръсна газ мина пред мен и
спря на кръстовището. В тази ситуация нищо не си спомня. Спря пред мен. Аз
се паникьосах. Не си спомням дали е имало насрещни автомобили. Той ми
2
засече пътя. Автомобилът беше мръсно бял. Не си спомня за марката на
автомобила. Беше отдавна. Дълъг автомобил като комби беше. Мина от ляво,
за да ме засече. Тази негова маневра наложи да спра. С думи ми каза да се
разберем. Нямам спомен той мисля, че слезе. Децата ги забелязах след моето
слиза, защото търсих човек да се обади на телефон 112. Тези деца бяха
седнали на стъпалата на Козирката и си приказваха. Пред козирката има
стъпала. Три деца бяха. Едното дете каза, че ще ме убие още малко.
ПРОКУРОР – След като Ви счупи стъклото се е върнал при
автомобила? Какво направи после?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Да. Потегли може би да се оттегли, но в последния
момент е загрял, че трябва да спре на място, за да се изяснят събитията.
Потегли, намери на 30 м. място за паркиране и спря. Дойдоха органите на
реда.
ПРОКУРОР – Други случайни минувачи да са минавали, да са говорили
с вас?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не си спомням.
ПРОКУРОР – Забелязахте ли децата или други да правят снимки с
телефон?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Мисля, че да. Не си спомням да съм молил децата
да правят снимки.
АДВОКАТ - Казахте, че Ви е препречил пътя на кръстовището? Имаше
ли възможност ако не се завива на лява да продължи вашата кола движението
си направо по бул."Априлов"?
СВИДЕТЕЛЯТ П. - Да. Нямаше възможност автомобила ми да
продължи направо. Колата му спря пред моята така, че нямаше как да
продължа в някаква посока. Светна зеленото започнаха да идват автомобили
от горе. Това стана за около 5-6 секунди и след това се оттеглихме. Стана
въпрос за не подаване на мигач от моя страна. Това стана когато ми препречи
пътя на моето движение за на ляво в секундите когато спря и каза да спрем да
се разберем. Той слезе и тръгна агресивно за някаква саморазправа не помня
да ми е казвал нещо. Спря на не повече от 25-30 метра. От самото начало
тръгна с агресивна походка. Той ми каза да се разберем и спрях. Спрях, той
излезе и тръгна.
3
АДВОКАТ – Опишете ни вашите био-метрични данни?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Висок съм 171 см., 115 кг., набит. 20 г. карам такси.
Мен никой не ме е засичал по този начин. За колегите нямам спомен.
Постоянно има такива конфликти по пътищата.
АДВОКАТ – В коя част Ви се удари стъклото?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Това стана за миг и не мога да кажа, някъде по
средата.
АДВОКАТ – Какви бяха вашите жестове?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – "Какво искаш?". Вдигнах едната ръка все едно го
поздравявам. Премести автомобила по-напред, за да го паркира да не пречи
на движението.
АДВОКАТ - Какво му беше поведението след като остави автомобила
си?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Беше по-спокоен. Слезе с нормални крачки.
Полицията не са ни разпитвали много. Основните неща ги казах. Не знам
какво е казал другия водача. Аз се отдалечих. Извърших ремонт на стъклото.
Стойността му беше 30 лв. втора употреба. Един приятел ми го смени. Не съм
заплащал за труда.
ПРОКУРОР – Вие тогава возихте ли клиент?
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не. Спрях на кръстовището. Ако не бях спрял,
трябва да съм малоумен, за да не спра. Той ми блокира автомобила. Ако не
бях спрял щях да се удара в неговия автомобил. От 20 г. управлявам такси.
ПРОКУРОР – Считам, че въпреки проведения днес разпит са налице
обстоятелства, за които свидетеля не си спомня точно какво се е случило,
поради което правя искане ако е налице съгласие от страна на защитата и
подсъдимия да бъдат прочетени показанията дадени от него на ДП при
условията чл. 281 ал.5 във връзка с ал.1 т.2 от НПК. Разбира се ако съдът
констатира, че са налице такива обстоятелства да не си спомня определени
факти.
АДВОКАТ – Във връзка с проведения разпит днес аз честно няма как
първо да изразя съгласие, което иска държавното обвинение. На втора място
аз не откривам в доводите на прокуратурата в коя насока точно се касае за
липса на спомен, при условие, че днес разпитания свидетел възпроизведе
4
изключително подробно ситуацията. И ако Прокурорът иска да конкретизира
в каква насока се касаят тази липса на спомени, моля да го направи в момента,
защото иначе не са налице основания в тази насока. Ако е по отношение на
нещо конкретно то нека се прочете това нещо, от което няма спомени
свидетеля. Поради това аз се противопоставям и моля да укажете на
представителя на държавното обвинение да заяви, в коя насока свидетеля
няма тези конкретни спомени, за да се прочетат само в тази част
свидетелските показания.
ПРОКУРОР – След като не са налице тези основания да не ги четем.
АДВОКАТ – Не даваме съгласие. Реално човека възпроизведе всичко от
досъдебната фаза.
Съдът като взе предвид липсата на съгласие между страните
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение искането за прочитане на показанията на
свидетеля Н.П. дадени на ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Предполагам, че подсъдимия е човекът, за който
говорим, друг не виждам в съдебната зала. Да ви кажа и да го срещна на пътя
аз съм го забравил. За първи път го видях тогава и сега го виждам за втори
път. От къде да знам дали е той? Сигурно е той. Това е човекът, който счупи
стъклото.
Предният път не се явих, защото обърках датата. Може би ще ви стане
чудно. Човек има глава, мозък, памет и зрение. Призовката без очила така съм
я видял, че 13-ти си го мисля, че е на 31-ви. Викам: "Има време". Мозъка ми е
възприел, че трябва да се явя на 31-ви.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
Съдът намира, че глобата на свидетеля Н.П. следва да бъде отменена,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ глобата в размер на 100 лв. наложената на свидетеля Н.П..
На основание чл.277 от НПК председателят на състава покани
подсъдимия да даде обяснения
АДВОКАТ – Отказваме да дадем обяснения. Тъй като обясненията в
5
досъдебната фаза са дадени пред защитник, да се прочетат обясненията
дадени на ДП.
Съдът като взе предвид, че показанията на подсъдимия Д. са дадени
пред защитник намира, че са налице предпоставките за тяхното прочитане,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА показания на подсъдимия П.Д. дадени на ДП на лист 16 и
17.

НА основание чл. 283 от НПК съдът ПРОЧИТА и ПРИЛАГА
писмените материали приложени по делото, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, както следва: протокол за оглед на
местопроизшествие, албум, справка-съдимост, писмо и справка от ТД на
НАП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на основание чл.284 НПК вещественото
доказателство по делото 1 брой оптичен диск /л.31/
АДВОКАТ – Представям заверено копие на удостоверение за раждане.
Удостоверяващо, че моя доверител има дете, за което полага грижи.
Макар това да е част от пледоарията, която ще развия по същество аз
заявявам, че този диск не е приобщен от надлежен орган в темпоралните
граници определени от разследващия полицай. Постановлението за възлагане
на действия по разследването на лист 26 от ДП, първо е с различна дата
посочена е 8.04.2020 г., което няма как да приема, че някоя от цифрите просто
е сбъркана, защото се вижда, че и денят и месеца и годината са сбъркани. От
друга страна в срока, който е поставен по отношение на т.1 е записано, че се
дават темпорални граници до 10.02.2021 г. Видно от протокола за доброволно
предаване полицейския инспектор Николай Миланов е приобщил същият на
16.02.2021 г., т.е. той е превишил темпоралните и от тук и собствените си
правомощия по изискване на въпросния запис по надлежния ред. Поради тази
причина аз твърдя, че това веществено доказателство не е приобщено по
надлежния ред и не следва да бъде възпроизвеждано в днешното съдебно
заседание. ПРОКУРОР – Считам, че доводите на защитата относно
вещественото доказателство са неоснователни, тъй като очевидно е налице
техническа грешка относно датата на възлагане. Изхождайки от това
обстоятелство е налице напълно редовен и процесуално допустим начин за
приобщаване на веществено доказателство в случая оптичен носител на
информация предоставен от Община Габрово от запис на камера разположена
на кръстовището. Налице е постановление за възлагане на определено
действие, съответен протокол за доброволно предаване, с който вещественото
доказателство се приобщава към материалите от ДП. За мен тази процедура е
6
изпълнена съобразно процесуалните изисквания на закона. Считам че няма
пречка видео файла, намиращ се в приложения компакт диск да бъде
предявен, съответно изгледан, а вещественото доказателство приобщено в
настоящото съдебно производство.
АДВОКА /дуплика/ - Уважаема г-жо Съдия, представителя на
държавното обвинение говори за техническа грешка в титулната част на
протокола на лист 26, а аз освен нея казвам, че в срока определен по т.1 е до
10 февруари 2021 г. Самият протокол за доброволно предаване и резолюцията
на докладната записка, които се намират лист 27 и 28 са с дата 16 февруари,
т.е. за това аз казвам, че е извършено извън определения срок и съответно от
там изхождам, че не е приобщено по надлежния ред. Дори да се приеме, че е
техническа грешка горната част.
ПРОКУРОР – Не спазването на този срок изобщо няма никакво
значение в случая, защото меродавен в настоящия случай е срока на
разследване. Това, че съответния полицейски служител на когото са
възложени определени оперативни действия не ги е извършил в поставения
му срок от разследващия полицай не е основание да се приеме, че тези
действия по някакъв начин са невалидни и влияят върху валидността на
конкретното доказателство.
АДВОКАТ – За да има качеството на разследващ орган полицейския
такъв то винаги му се задава конкретна задача с конкретни темпорални
граници. Именно поради тази причина по смисълът на чл.52 от НПК
полицейския инспектор към 16 февруари 2021 г. вече не е имал качеството на
разследващ орган.
Съдът намира: Вещественото доказателство е част от представения
доказателствен материал по делото и няма причина да бъде изключено от
него. Що се отнася до неговото ценене с оглед съвкупната преценка на
доказателствения материал, това е въпрос по същество на правния спор.
В присъствието на страните на компютърната система в зала № 2 на РС -
Габрово се възпроизведе съдържанието на 1 брой оптичен носител на
информация /компактдиск/ DVD-R марка FIESTA, 4.7GB 16Х, приложен към
ДП 1752 ЗМ-45/2021, на лист 31 от делото.
Преди възпроизвеждането се установи, че въпросния оптичен носител
на информация съдържа 1 броя файл от формат "mkv"
Възпроизведе се съдържанието на файла с означение "3.2.2021
г.15_02_59 (UTС+02.00). mkv"
След изглеждане на съдържанието на записа в посочения по-горе
видеофайл нито една от страните по делото не направи искания, бележки и
възражения във връзка с някой от тях.

7
ПРОКУРОР: Нямам искания, няма да соча други доказателства.
АДВОКАТ: Нямам искания, няма да соча други доказателства. Запознат
съм с материалите по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания, няма да соча други доказателства.
Запознат съм с материалите по делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА удостоверение за раждане на Ева Пламенова Д.а

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните, и тъй като намира
делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо съдия, от събраните по време на съдебното
следствие доказателства преценени в тяхната съвкупност, считам че по един
безспорен и несъмнен начин се установява фактическа обстановка такава
каквато е приета от обвинението и описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Конкретните доказателства, на които тя се основава са
показанията на свидетелите Н.П., Х.Г., Е.И., последните двама като свидетели
очевидци. Косвено от показанията на свидетеля Д.С., от протокола за оглед на
местопроизшествието и видео записа от охранителната камера, намираща се
на кръстовището между бул. "Априлов" и ул. "Райчо Каролев" в гр. Габрово.
Именно тези доказателства, които са непротиворечиви помежду си и взаимно
допълващи се обосновават фактология, която както вече посочех е приета от
обвинението, но освен това е логична и от правна и от житейска гледна
точка, като в противоречие с нея влизат обясненията, които бяха прочете днес
от страна на подсъдимия дадени на ДП и прочетените показания на свидетеля
А.Н.. Без да преразказвам случилото се на инкриминираната дата 3 февруари
2021 г., бих акцентирал върху някои съществени моменти, които именно
установяват посред мен достоверността на посочените доказателства,
подкрепящи обвинението и нелогичността и противоречието спрямо тези
доказателства от страна на обясненията дадени от подсъдимия и показанията
8
на свидетеля Н.. Както се вижда ясно от гледания днес видео запис, който
допълва в голяма степен без да противоречи на показанията на свидетеля П.,
се установява че спирайки на червен сигнал на светофара последния -
свидетелят П. при самото спиране не подава сигнал с мигача за завиване на
ляво на кръстовището. Непосредствено след него спира подсъдимия с
автомобила си, само че с намерение да продължи направо след кръстовището.
Изчаквайки зеления сигнал на светофара свидетелят П. включва ляв мигач, за
да сигнализира своето намерение за маневра на ляво. След светване на зелен
разрешителен сигнал за движението и на П. и на подсъдимия, като първият
автомобил навлиза в кръстовището и спира, защото трябва да изчака
насрещно движещи се автомобили. Подсъдимият, движейки се зад него в
намерението си да продължи направо не може да го направи и защото е доста
близо до автомобила на П. и защото дясната лента за движение направо е
заета. Това очевидно раздразва и ядосва подсъдимия, което е видно от
последващите му действия. След като вече е възможно свидетеля П. да завие
на ляво по ул. "Райчо Каролев" подсъдимия съвсем целно и демонстративно
подчертавам въпреки намерението си да продължи направо по бул.
"Априлов", предприема неправилна маневра изпреварвайки от ляво
автомобила на П., навлизайки в лентата за насрещно движение и му
препречва пътя в самото кръстовище. Тази маневра е извършена рязко.
Единствено рязкото спиране на П. предотвратява сблъсък между двата
автомобила. Считам че това по един безспорен начин може да бъде възприето
и се възприема от видео записа. След това заради разменените реплики да се
разбират по между си, двамата спират на ул. "Райчо Каролев" с известно
разстояние между автомобилите. Както вече посочих заради раздразнението
си и заради поведението на П. на кръстовището вероятно, защото е пречил на
подсъдимия, последния излиза от автомобила си, отива до автомобила на П. и
безцеремонно и демонстративно удря с юмрук, счупва стъклото на предната
лява врата на автомобила управляван от П.. Не с подпиране, неволно или по
погрешка, както твърди подсъдимия, а целенасочен удар с юмрук в стъклото.
Свидетелства за това се намират както в показанията на П., така и в
показанията на Е.И., едно малолетно момиче, чиито показания аз лично
нямам никакви съмнения за тяхната достоверност. Разбира се и в показанията
на свидетеля Х.Г. също са налице доказателства в тази насока. След това
подсъдимия очевидно решава да си тръгне от място и потегля с автомобила
9
си. Но дали е размислил или видял, че е сниман с телефон от някои от децата,
той се разубеждава, връща се и изчаква пристигането на полицейските
служители, които да установят обстоятелствата относно произшествието.
Според мен най-накратко и общо това са обстоятелствата, които са се
случили на инкриминираната дата и на местопроизшествието. Обществената
опасност на деянието е сравнително висока, защото става въпрос за
безопасност на движението в града при управление на МПС. Демонстративно
поведение от негова страна както за незачитане на правилата за движение по
пътищата, независимо колко си раздразнен, ядосан или провокиран от друг
водач на МПС. Такива действия считам за недопустими, тъй като създават
сериозна опасност за безопасността на движението. Разбира се не прекъснато
това поведение продължава и се довършва с незачитане правото на
собственост със счупването на стъкло на автомобила на П.. Както може да се
направи извод от показанията и на малолетната свидетелка Е.И. и на Х.Г.,
разбира се не на последно място и на П. това поведение надхвърля границите
на възприятието на тези хора като представители на обществото за едно
обичайно поведение при спор между двама души. От тук считам, че може да
се направи извода, че е налице не само нарушаване обществения ред, а грубо
нарушаване на обществения ред. Изразяването на не уважение към членове на
обществото тук е не само спрямо свидетеля П. със счупване на стъклото на
автомобила му, т.е. повреждане на движимо имущество, но и начина по който
е прието в частност от три малолетни момичета изключително негативно. Не
на последно място съобразно повдигнато и предявено обвинение това деяние
е извършено при управляване на МПС, защото се касае за действия, които са
извършени именно при управление на лек автомобил и макар да са
довършени извън този автомобил. Това считам, че не може да повлияе върху
това квалифициращо обстоятелство, т.е. то да не съществува и да отпадне. В
този смисъл, уважаема г-жо Съдия, считам че обвинението срещу
подсъдимия Д. е доказано по един безспорен и несъмнен начин, както от
обективна така и от субективна страна. Ще Ви моля да го признаете за
виновен. Считам наличните по делото доказателства относно съдебното
минало на подсъдимия и приложената информация от НАП, както и
обстоятелства свързани с размера на наказанието - липсата на причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни, обуславят наличието на
предпоставките на чл.78а от НК. В тази връзка Ви моля, ако признаете
10
подсъдимия за виновен да го освободите от наказателна отговорност и да му
наложите административно наказание глоба в размер около и малко над
минималния предвиден от закона. Както и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от около 6 месеца, тъй като
такова наказание е предвидено в чл. 325 ал.3 от НК. В заключение ще Ви
моля в този смисъл да постановите вашата присъда. Относно вещественото
доказателство, считам че следва да остане приложено по делото след влизане
на присъда в сила.
АДВОКАТ: Уважаема г-жо Съдия, ще си позволя да започна с
повдигнато на моя доверител обвинение. Повдигнато му е такова за това, че
същия при управление на МПС е извършил следните действия: направил
неправилна маневра изпреварване в кръстовище, с което е създал опасност от
възникване на ПТП. Второ предизвикал скандал с Н.П. от Габрово и трето
счупил стъклото на врата на управлявания от П. автомобил. Това са трите
действия, който представителя на държавното обвинение в обвинителния си
акт се е опитал да обоснове хулиганство при това при квалифициран състав
по ал.3. Първото нещо, на което ще се спра е така наречената маневра
изпреварване в кръстовище. ЗДвП в своята разпоредба на чл.179 ал.1 т.5
налага наказание глоба, ако има точно такава маневра и се препраща към
чл.43 т.2. Така предложената санкция глоба 150 лв. в ЗДвП съпоставена с
всичките други санкции предвидени в от чл. 174 и нагоре е във възможно
най-ниските граници, защото повече варират - 1000 лв., 1500 лв., 2000 лв, от
600 до 1500 лв. и т.н. Законодателят когато е въвеждал санкционна норма в
ЗДвП при неправилно изпреварване в кръстовище е предвидил възможно най-
ниската санкция. От тази повеля на законодателя може да се извлече
обществената опасност на едно такова деяние. Виждаме някакво
изпреварване в кръстовището на въпросния видео запис. Въпросът е това
изпреварване при управление на МПС създава ли тази необходимост на
изключително висока обществена опасност, която както се казва в
Постановление на Пленума на ВС № 2/29.11.1974 г. по НД 4/1974 г. явява ли
се брутална демонстрация, когато се обосновава грубото нарушение на
обществения ред. По какъв начин изразява открито висока степен на
неуважение към правилата по отношение на втората предпоставка явно
неуважение. Това постановление не е загубило своето действие. Та питаме в
задачата това брутално ли е? За мен не е брутално. Да, укоримо е. В ЗДвП по
11
пътищата е отразено като административно нарушение, а не като
престъпление. Законодателят в санкционната част е дал възможно един от
най-ниските предели за налагането на наказанието глоба, като забележете тук
не се налага лишаване от правоуправление за разлика от други санкционни
норми от ЗДвП.
Второто деяние, което се твърди от представителя на държавното
обвинение е "предизвикал скандал с Н.П.". Аз съм сигурен, че съда много
добре си дава сметка, че това твърдение "предизвикал скандал" трябва да е
обвързано с "при управление на МПС", за да е налице този скандал трябва да
има конкретни твърдения, изразяващи се в съответните волеизявления на
свидетели - очевидци. Аз много добре съм запознат с материалите по делото и
за разлика от представителя на държавното обвинение да твърдя според
свидетеля еди кой си без да посочвам нещо, ще направя препратка към
протоколите, пред които се разви делото. Свидетелката И. на страница 3
заявява: „Двамата шофьори не се караха. Не съм чула свистене на гуми".
Свидетелят Г. заявява на страница 3 и 4: "Скараха се нещо". Използва
множествено число, т.е. не само подсъдимия, но и свидетелят П.. На
следващия ред казва: "Нещо се скараха.", но не му е направило впечатление.
По-надолу казва: "Аз не обърнах много внимание". Казва: "...и като спряха се
развикаха" в множествено число. По-надолу в края на разпита му отново
казва: "Нещо се караха" и пак казва: "..се караха", т.е в множествено число
през цялото време. Твърдението, че някой е предизвикал скандал сам по себе
си няма как да обоснове хулиганство, г-жо съдия, става въпрос за опит да се
изясни една фактическа обстановка между двата водачи на МПС-а, като на
единия от свидетелите очевидци не му е направило впечатление, не знаел за
какво се карат, а свидетелката И. дори не е разбрала, че се карат. Аз искам да
попитам, което е укоримото, къде е тази висока степен на обществена
опасност по смисъла на цитираното по-горе постановление, което да даде
ясен отговор, за т.нар. "брутална демонстрация". Така както е записано в
постановлението. Някой търси отговор защо някой друг не е подал
пътепоказател. Защо спира на разстояние от мястото където трябва да спре -
стоп лентата. Аз не знам дали, уважаемия съд, и в конкретния случай и съдия-
докладчик е шофьор? Аз съм шофьор. Предполагам, че прокурора е шофьор.
Доверителят ми е шофьор. Всеки ден стават някакви инциденти по пътищата.
Да, има тежки инциденти, които са свързани с телесни повреди, но има и
12
съответните ситуации на нажижяване на обстановката, поради това че някой е
паркирал лошо; поради това, че някой е изпреварил неправилно; поради това
че някой е предприел неправилна маневра. Въпросът е във всичките тези
случаи по какъв начин можем да откроим тази брутална демонстрация, за да
твърдим че в настоящия случай има извършено престъпление. Свидетелят Г. в
своя разпит при изрично зададен въпрос, каза че изключително често чува
там да се подсвирва, да си свирят, дори някои хора са се сбили преди време.
Днес в обществото на 21 век взаимоотношенията между хората не са такива
каквито са били в момента когато се е приемала буквата на закона, за да
говорим за явно брутално неуважение, брутална демонстрация. Нещо което е
станало част от житието и битието ни. Винаги когато имаме изправено лице
на съд трябва да се изхожда и от сегашната ситуация, от сегашното разбиране
на обществото. След като свидетелят Г. на две три места казва, че не е
обърнал внимание на повода за каране, като говори в множествено число, че
са се карали, но не му е направило това впечатление. За каква брутална
демонстрация говорим? Камо ли за свидетелката И. - малко момиченце
разпитано пред Вас, което дори не и е направило това впечатление. Така че аз
няма как да твърдя, че това което представителя на държавното обвинение се
опитва да вмени във вина на доверителя ми "предизвикал скандал с Н.П." се
явява грубо нарушаване на обществения ред и спокойствието. Дори не е
посочено в каква насока е предизвикания скандал. Дори не се доказа по
несъмнен начин, кой е започнал този скандал. Дали П. с изразени жестове,
които могат да провокират искане на отговор в тази насока. Или от страна на
Д. с някакви вербални обиди или заплахи. Такива не бяха доказани. Още
повече този скандал да е при управление на МПС, защото се твърди това
квалифициращо обстоятелство.
На трето място представителя на държавното обвинение е казал "при
управление на МПС счупил стъклото на вратата на управлявания от П.
автомобил". Как? Управлява и чупи? Не. По безспорен начин е доказано, че
лицето е спрял автомобила си, загасил е двигателя. Нито един от свидетелите
не каза, че този двигател е бил в работещ режим. Има съдебни решения в тази
насока, на които ще се спра по-късно, които говорят кога може да приемем
фразата "при управление на МПС". Според внесения обвинителния акт
излиза, че в движение моя доверител е счупил стъклото. Ето защо, аз няма
как да се съглася с прокурора, че видите ли това обвинение било доказано по
13
несъмнен начин в трите пункта, за да се говори за хулиганство при
управление на МПС. В този ред на мисли аз ще си позволя да коментирам
кога е налице този състав на хулиганство. Съгласно решение № 316/
14.11.2017 г. на ОС - Пловдив ВАНД №1861/17 г. се твърди, че когато има
т.нар. улични гонки с автомобили е типичния пример за този квалифициращ
състав по смисъла на чл.325 ал.3 от НК, за да се твърди при управление. От
друга страна в този смисъл е решение № 155 от 29.11.2017 г на ОС - Стара
Загора по ВАНД №1239/17 и в това решение подсъдимия е признат за
невинен с аргумента, че уличните гонки това е състава на престъплението по
чл.325 ал.3. В този смисъл е и решение № 202 от 03.07.2017 г. на ОК -
Пловдив по ВНОХД 843/17, в което се обосновава, че освен тези улични
гонки, това нещо трябва да стане достояние на трети лица, които да
възприемат тези гонки и силно да се възмутят от това нещо, за да говорим
изобщо за хулиганство. В решение №1046 от 16.10.2018 г. на СГС по ВАНД
3253/18 се казва: "За да е наясно, че е извършено даденото деяние при
условията на квалифицирания състав по ал. 3 двигателят на автомобила
трябва да работи. В случай, че не е работещ двигателя на автомобила въобще
никой не може да говори за извършено хулиганство по смисъла на ал.3". В
друго решение № 117 от 10.02.2200 на СГР по ВАНД №5031/19 подсъдимият
също е признат за невинен с аргумента "При така създалата се обстановка и
отправените нецензурни думи съдът не намира поведението на обвиняемия за
грубо нарушаване на обществения ред, нито за изразяващи явно неуважение
към обществото. Действия на обвиняемия не могат да бъдат квалифицирани
като брутална демонстрация срещу установения ред, нито чрез тях да се
нарушават важни държавни, обществени и лични интереси“. Това е по повод,
т.нар. "скандал". А тук говорим за предизвикал скандал. Типичен пример за
хулиганство от този квалифициращ състав дава и решение №123 от
12.10.2021 г. на ОС - Пловдив по ВАНД 1848/21 г. В това решение ще кажа,
че има едно автомобилно преследване, което е траело около 30 минути и
преустановено едва когато пострадалия е спрял автомобила си пред РУ -
Пловдив, т.е. за да се говори за квалифициращите състави по ал.3 се изисква
това управление на МПС. От разпита на подсъдимия и от липсата на каквито
и да било други доказателства може да се извлече единствения извод, а
именно заявеното от подсъдимия в ДП приобщено по надлежния ред "Загасих
двигателя на автомобила и се върнах назад", т.е. след като е загасен
14
двигателя на автомобила и се е върнал назад няма как изобщо да говорим, че
счупването на стъкло е станало при управление на МПС. Поради тази
причина аз твърдя, че така внесено обвинението не отговаря на действително
случилите се събития. Остава открит въпроса имаме ли изобщо осъществено
деяние по смисъла на основния текст чл. 325 ал.1 от НК. В конкретният
случай аз твърдя, че отново не е налице това обстоятелство, защото за да е
налице същото е необходимо да се усети едно възмущение у лицата, които са
присъствали на място, т.е. това възмущение трябва да е повече от
нормалното. Свидетелят Г. човекът, който продава вестници пред Вас заяви,
че почти всеки ден се чува бибиткане на клаксони, инциденти, сбивали са се
хора там, но той не е бил възмутен от ситуацията. Станало е нещо. Обърнал е
внимание когато се е счупил някакъв прозорец. Въпросът е: беше ли доказано
неговото силно възмущение, което да обоснове предпоставките визирани в
чл. 325 ал.1 – грубо нарушение на обществения ред и явно не уважение към
обществото. Разпитаното момиченце И. в нито един момент не каза, че е била
възмутена от ситуацията. Ако дори бяхте загледа записа до края ще видите,
че момиченцата тичат. Какво са възприели, как са възприели няма как да
знаем, защото за един доста дълъг период от време те дори не са се намирали
в непосредствена близост. Днес беше разпитан П.. Три пъти съда го пита това
ли е човека. На третият път каза: "Абе май той". Предните два пъти каза, че не
е това, че не е сигурен, че не си е направил труда да го запомни този човек.
Когато беше разпитан този свидетел аз не усетих от неговите думи, а и
никъде не беше казано, че той е изпитал едно възмущение. Това е един добре
сложен мъж. Вие го видяхте. Както той се описа набит, здрав, сто и кусур
килограма. Не разбрах къде е възмущението на този човек. Именно поради
тази причина представителя на държавното обвинение обяснявайки, че това
деяние е извършено при условията на пряк умисъл, аз искам да разбера по
какъв начин се доказа тази субективна страна, че моят доверител е съзнавал
това и всичките които бяха разпитани,а именно П., Г., Е.И. са изпитали това
възмущение. Изпитал ли е възмущение и свидетеля Н.? Поради тази причина
как да се съглася, че деянието е доказано от субективната си страна и не са
изпълнени обективните признаци на деянието, а именно съгласно закона и
задължителното за съда постановление на Пленума на ВС цитирано по-горе.
В същото постановление се казва: "Грубо нарушение на обществения ред
когато дееца чрез действията си изразява брутална демонстрация против
15
установения ред чрез тях нарушава важни интереси или съществено засяга
нормите на социалистическата нравственост". Говори се все за едни изрази
като брутални, съществени, важни. Днес разбрах, че 30 лв. струва стъклото,
ако знаех щях да ги дам тези 30 лв. След това се говори за явно неуважение
към обществото, има когато дееца чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към правилата. Цялата ситуация, г-жо Съдия, се
развива в рамките на не повече от 2-3 минути. Имало е някакъв изблик на
недоволство. Това не оспорва и моя доверител. Той е искал да разбере, защо
се подава в последния момент мигач преди да се предприеме съответната
маневра. Обществото днес не е това, което е било когато е писана нормата на
чл.325, именно за да не се изхожда всякога по идентичен начин законодателят
е предоставил на съда да преценява, ако установи че има извършено някакво
деяние то каква е неговата степен на обществена опасност съпоставено през
Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. В
постановлението на пленума на ВС ясно е откроено разграничителния
критерии между нормата на чл. 325 и УБДХ чл.1 ал.2. Ал.2 към онзи момент,
2021 г. има изменение падащата се ал.3. Според този указ "Дребното
хулиганство са непристойни прояви изразявани в употреба на ругатни, псувни
или други неприлични изрази на публично място пред повече хора в
оскърбително отношение и държане към гражданите към органите на властта
или на обществеността" Забележете "..или скарване, сбиване или други
подобни действия". Това е степента на обществената опасност определена от
ВС. Именно през призмата на настоящия казус. През това какво са възприели
свидетелите, как им се е отразило на тяхната психика. Дали П. дълго време се
е будил нощно време или си е направил труда въобще и да не го запомня
човека. Трябва да се извлече до каква степен въпросното деяние съставлява
престъпление ако е доказано. Или по скоро не съставлява ли то
административно нарушение по УБДХ, ако е доказано.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКЪСВА съдебното заседание.
Съдебното заседание продължава в 12.25 часа.

АДВОКАТ – Във връзка с това е и едно решение № 28 от 02.05.2019 на
16
ОС - Търговище по ВАНД 61/19 в заключение на тези мои твърдения, на
които искам да обърна внимание. От свидетелят днес разбрахме, че дори
полицаите са казали що не вземете да се оправите помежду си. Това
поведение на органите на властта, липсата на възмущение на малкото
момиченце, липсата на доказателства за възмущение на свидетеля Г., който
очевидно не желае да се занима с този случай, сами по себе си говорят за
обществената опасност на деянието, ако е доказано. Аз тук моля, уважаемия
съд да проследи поведението на доверителя ми. Същият не се води осъждан.
Работи. Сравнително млада житейска възраст. Има малко дете, за което
полага грижи. Изчакал е органите да дойда, като е преместил автомобила от
първоначално спряното място до оширението, където е малкия паркинг. За
това не са само неговите обяснения, но са и свидетелските показания на Н. и
на днес разпитания П., който два пъти каза, че по-скоро допуска да го е
преместил за да го паркира. "Поведението му след това беше нормално" - П.
заяви. И двамата са изчакали да дойдат органите на реда. Оказа ли са
необходимото съдействие. Поради тази причина, г-жо съдия, аз ще Ви моля
да не квалифицирате деянието като брутално и съответно да съответства на
описания състав в нормата на чл.325 както и на ал.3, за която въобще не мога
да твърдя че е налице. Така и по отношение на ал.1. Аз ще Ви помоля в тази
връзка наистина да разгледате казуса от гл.т. на това, което е заявено от
свидетелите, защото аз подсъдимият го познавам изключително добре не само
като защитник. Мога да твърдя, че го познавам от много години насам. Това е
човек с когото съм ходил по планини. В една такава ситуация развила се в 21
век, в която взаимоотношенията между хората не са такива каквито са били
когато е приеман закона и указа, няма как да се съглася, че е проявено такова
явно неуважение към обществото и към правилата на обществото, а се е
касаело най-вероятно за една моментна реакция чиято степен на обществена
опасност не може да обоснове и не трябва да обосновава прилагането на
наказателно правна норма. Моля съда ако не приеме доводите ми за
недоказаност на обвинението от обективна и от субективна страна, поради
липса на каквито и да било преки доказателства, които да обосновават
субективната страна на деянието, както и обективната, то да приемете, че е
налице основание да се приложи УБДХ. Опора в това намираме в чл. 301 ал.4
от НПК. По отношение на вещественото доказателство аз твърдя, че същото
не е приобщено по надлежния ред и продължавам да поддържам това
17
становище, като опора намирам в чл. 234 ал.7 от НПК във връзка с чл.52 от
НПК, като действията извършени от младши полицейски инспектор Николай
Миланов не са извършени във времето, в което е трябвало да го направи.
Поради тази причина същия след изтичане на това време не се явява
разследващ орган по смисъла на закона. Дори да приемете, че това
веществено доказателство е надлежно приобщено, на въпросния видео запис
не се вижда препречване, което да пречи на движението на П. да продължи
направо. Там се виждат два автомобила успоредно един до друг със
съответното отстояние един от друг. Времевият период, за което се случва
става въпрос за секунди, дори мисля че не са 5-6 секунди, ами са около 1-2
секунди. В края на записа се вижда в кой момент се появяват момиченцата.
Никоя присъда не може да почива на предположения по отношение на
конкретно обвинение с конкретни твърдения така както са изложени в
конкретен обвинителния акт. Аз твърдя, че настоящото производство не е
доказано от своята обективна и субективна страна. Налице е противоречив
доказателствен материал. Като от една страна са възприятията на Г. и на И.,
които не са усетили каквото и да било възмущение в тази насока. От друга
страна са противоречивите показания на П., който също не се е възмутил и не
е запомнил подсъдимия. От трета страна са прочетените показания на Н. и
обясненията на подсъдимия. Има вътрешни противоречия в различните
доказателства, но това са доказателствата по дело. Съдът сам трябва да
възприеме е ли доказано по несъмнен начин едно конкретно в менено
обвинение или не е доказано. Пропуснах и свидетелят С., чиито показания
също възприемат различни тези. Поради това ще Ви моля да оправдаете моя
доверител, а при условията на алтернативност да възприемете, че са налице
предпоставките за прилагане УБДХ по смисъла на чл.301 ал.4 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ – Съжалявам, че съм в тази ситуация. Предложих
вариант да се плати стъклото на място, защото осъзнах, че не беше правилно.
Но въпреки всичко не съм го счупил с юмрук, с лява ръка облегнат на
стъклото по този начин. Казах му на човека: "Разбери цял ден си на пътя така
по този начин и за това искам да ти обясня как се ползват тези мигачи". Това
беше от моя страна коментара към него. Защото моята работа е свързана да
съм на пътя по цял ден. За това не е имало от моя страна някакви виканици,
заплахи и обиди. Естествено от негова страна имаше, защото езика му е
такъв. Като не на човек, а на цялата таксиметрова гилдия. Това е моето
18
мнение. Пак казвам съжалявам , че съм в тази ситуация. Сгреших от гл. т. на
това, че трябваше да продължа по пътя си, но идеята, че исках да му обясня и
дано да ме разбере, защото съм имал такива случаи. С колеги преди години се
разминахме с два камиона през нощта, ударихме си огледалата. Аз спрях. Той
спря. Разбрахме се и двамата сме виновни. Тръгнахме със счупените
огледала. Всичко е било наред. Подходи агресивно към мен. Аз не можах да
реагирам в ситуацията правило. От тази гл.т. има някаква грешка от моя
страна, но не е така както се представят фактите. Това решение трябва да го
вземете Вие.
На основание чл. 297 ал. 1 НПК председателят на състава предостави на
подсъдимия ПОСЛЕДНА ДУМА.
ПОДСЪДИМИЯТ - Моля да ме оправдаете. Не съм виновен.
Предложих му пред органите на реда да го закарам в сервиза на Кобрата и да
му го платя стъклото. От гл.т. на това, че не съм го чупил с юмрук. Когато
дойдоха органите не съм имал кръв по ръцете. Просто страничните стъклата
на колите са калени и ако имат някаква драскотина, някаква интервенция по
тях, те гърмя. Аз съм автомонтьор и ги знам тези работи. Мога да го
демонстрирам. Това е което мога да кажа.

НА основание чл. 300 от НПК, след като изслуша последната дума на
подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на
присъда.
НА основание чл. 310, ал. 2 от НПК председателят на състава обяви на
страните диспозитива на присъдата в 13.00 часа и обяви, че същата подлежи
на обжалване и протест пред ОС – Габрово в 15-дневен срок от днес.
Мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни на основание
чл.308 ал.2 от НПК.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.10
часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР:

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
19
Секретар: _______________________
20