РЕШЕНИЕ
№260382/17.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4312 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.М.“
ЕООД представлявано от Лалю Нанев Радулов,
в качеството му на управител ,
против Наказателно постановление № 03-012408/ 19.02.2020г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Е.М.
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 250 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като правната квалификация била неправилна, както и защото в хода на проверката
са били дадени предписания, които са били изпълнени в срок. Поради това се иска
отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Иска се и присъждане на
юрисконсултско разноски.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.01.2020г. , по повод постъпила
жалба, свързана с изплащане на трудови възнаграждения в по-малък размер, служители на Д“ИТ“-Варна, една от които
св. М. Жечева, извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство от страна на „Е.М. ЕООД с основен предмет
на дейност „ търговия на дребно с парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни
принадлежности“. От представени в хода на проверката документи – досие, разчетно –платежна ведомост , присъствена форма и др., се
установило, че Д.П. била назначена на
длъжност „ продавач-консултант „. С допълнително споразумение от 13.10.2017г.
тя полагала труд като „ складов работник“ в обект на дружеството. С
допълнително споразумение от 01.03.2018г. било определено, че основното й
месечно трудово възнаграждение е в размер на 684лв. В досието на работника се
съдържало бланково изготвено допълнително споразумение от 01.11.2019г. към трудовия договор от 2015г., в което било
предвидена промяна на основното месечно трудово възнаграждение, което се
намалявало на 610лв. Д.П. не го подписала, като собственоръчно била вписала в
него, че не е съгласна с намаляването на основната заплата и датата
10.12.2019г. Въпреки това, при проверка на разчетно-платежната
ведомост, св.Жечева установила, че на тази работничка е било начислено и
изплатено възнаграждение за м.11. и м.12.2020г. в намаления му размер. Установено
било и още, че П. била с прекратено трудово правоотношение съгласно Заповед №
10/ 07.10.2020г.
За констатираното при проверката
св. Жечева изготвила
протокол № ПР 2001026/07.02.2020г., с който дала и съответните
предписания, като в т.1 и в т.2 работодателят
бил задължен да начисли и изплати разликата до уговореното трудово
възнаграждение за м.11 и м.12.2020г. на Дияна П..Срокът за изпълнение бил до
17.02.2020г.
На 10.02.2020г., св.Жечева
съставила против „ Е.М.“ ЕООД акт
за установяване на нарушение за това, че в качеството си на работодател не е
изплатил в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за
извършена работа през м.12.2019г. на Д.П.,
назначена на длъжност „ складов
работник “ с договорено пълно работно време от 8 часа. Било посочено, че
нарушението е извършено на 13.01.2020г. в гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната
заплата.При предявяване на акта на упълномощено лице било посочено, че има
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
били направени писмени възражения, в които реално не било оспорено, че
на работника е било начислено и изплатено по-ниско възнаграждение.Това било
обяснено с подписването на голям брой допълнителни споразумения с работниците и
допусната техническа грешка при изготвяне на фиша за заплата за м.12.2019г. на П..Било
посочено,че дадените предписания ще бъдат изпълнени и били наведени твърдения,
че неправилно на дружеството е бил съставен акт и за неизплатено в пълен размер
възнаграждение за м.11.2019г. за същия работник. В заключение било формулирано
искане да се приеме,че не е налице административно нарушение, а в условията на
алтернативност да се приложи разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ и да
бъде наложена санкция в минимален размер. Били представени и доказателства за
допълнително изплатени суми на работника.Депозираните възражения били
разгледани и с мотивирано становище било прието,че действително би могла да се приложи
разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ, тъй като работодателя е предприел мерки
за отстраняване на нарушението.
Въз основа на съставения акт и
даденото становище било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което наказващият орган приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и
правната квалификация на нарушението по
чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13
от Наредбата за договаряне на работната заплата.Било прието, че нарушението е
отстранено, поради което и на „ Е.М.
“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. М. Жечева, чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях
се установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по сигнал
на работник и въз основа на
представените документи. Св. Жечева
уточни,че в хода на проверката
са били представени доказателства за изплащане на дължимото възнаграждение, но
то отново не е било в необходимия размер, поради което и в последствие е бил
съставен акт за неизпълнение на предписание на дружеството.
Съдът приобщи представените от
процесуалният представител на наказващият орган писмени доказателства- писмо и
фиш за заплата , които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 011112 /
03.04. 2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.И акта, и постановлението са съобразени с нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните след предявяване
на акта възражения са били разгледани и са били приети за частично основателни
относно отстраняването на нарушението.Правото на защита е било реализирано в
пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото
съдебно производство. Поради това и съдът намира , че в хода на производството не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения
към преписката трудов договор и
допълнително споразумение към него, дължимото възнаграждение на работника,
което по съгласно Допълнително споразумение от 01.03.2018г. към трудов договор № 635 / 13.05.2015г. е
било в размер на 684лв., е следвало да
се заплаща до 10-то число на следващия месец. Работничката не е подписала
представеното и друго допълнително споразумение от 01.11.2019г. за намаляване
на това възнаграждение на 610лв . В този смисъл, за работодателя е било налице
задължение да начисли и изплати в пълен размер възнаграждение от 684лв. за
положен от нея труд през м.12.2019г. , което видно от всички писмени доказателства
по делото , не е сторил. Това
неизпълнение не се и оспорва, а причините за него са ирелевантни
за спора.Поради това съдът намира, че безспорно е било допуснато нарушение на
чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната
заплата.
Правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на
„ Е.М. “ ЕООД в качеството му на работодател за нарушение
на чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно представените доказателства наказващият
орган е приел, че нарушението е било отстранено и е приложил санкционната норма на чл.415 „в“
ал.1 от КТ.При определяне размера на наложената санкция са били взети предвид всички обстоятелства,
свързани с извършено нарушение и са били съобразени резултатите от проверката,
при която са били констатирани множество идентични нарушения. Поради това съдът намира, че правилно на „Е.М.“ ЕООД е била наложена
„Имуществена санкция“ от 250лв. , към максималния предвиден в закона
размер, като счита, че това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012408/
19.02.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „ Е.М. ” ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 250
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „
Е.М. ” ЕООД – БУЛСТАТ 204 360 179, да заплати на Д „ИТ“-Варна
сумата от 100 / сто/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: