РЕШЕНИЕ
№ 2609
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110208038 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на
производството/.
Образувано е по жалба на И. Т. А., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0002358 от 10.09.2021 г., издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 95 ал.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ и административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на
основание чл. 105, ал.1 ЗАвП за нарушение на чл.40 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
МТ.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи
на административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на вменените
му административни нарушения, в момента на проверката не е работил и не е осъществявал
обществен превоз на пътници, табелата на таксито била покрита, което било признак, че не
работи. Навежда съждения, че в уведомителното писмо, което е получил от РД „АА“ е
въведен в заблуждение с твърденията в него, а също така твърди, че не са спазени сроковете
за връчването на процесното Наказателно постановление (НП). Бил проверен от служители
на МВР. С оглед на изложеното до съда е отправена молба да постанови решение, с което да
отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа
1
жалбата и изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Взема становище по същество на делото в съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка, с предложение атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че бъде направено искане за присъждане на такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.08.2021 г., около 04, 40 часа, свидетелите М. А. В. и Б. Б. К. се намирали в
района на ж.к. „Студентски град“ и решили да се приберат до ж.к. „Дървеница“ с такси, в
което се качили пред дискотеката, в която били. Шофьорът- жалбоподателя И. А., им
предложил да платят 10 лв. до адреса, накъдето са тръгнали. Автомобилът, марка „Хюндай“,
модел „i10”, с рег. № , шофиран от А., бил собственост на сина му З И.ов А., ЕГН
**********. Около 04,45 часа жалбоподателят А. се движел от ул. „8-ми декември“ по бул.
„Акад. Ст. Младенов“ към ул. „Атанас Минчев“ и до УНСС бил спрян за проверка от
свидетеля П. А. М.- актосъставител и М. Е. Г.- свидетел на извършената проверка. Когато
го спрели за проверка жалбоподателят управлявал горепосочения лек автомобил с двамата
пътници в него. Контролните органи изискали документи за проверка, като от водача на
автомобила изискали и други документи във връзка с осъществяването на таксиметров
превоз. От водача А. била изискана и предоставена пътна книжка. В хода на проверката,
след снемането на писмени обяснения на свидетелите М. В. и Б. К., било констатирано, че
жалбоподателят А. е извършил таксиметров превоз на двамата пътници срещу уговорка за
заплащане на сумата от 10 лева. Превозът с маршрут от ж.к. „Студентски град“ до ж.к.
„Дървеница“ не бил приключил и плащане не е констатирано. Проверяващите установили,
че водачът А. е извършил таксиметровия превоз на двамата пътници, управлявайки л.а.
марка „Хюндай“, модел „i10”, с рег. № СА 1146ТС, собственост на сина му Златко И.ов А.,
без да е включил таксиметровия апарат и не бил вписал в пътната книжка дата, час,
маршрута на движение с начален и краен пункт на превоза и часове на тръгване и
пристигане.
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят П. М., на
длъжност „старши полицай“ при 07 РУ СДВР - София, съставил против жалбоподателя
АУАН Серия АА, бл. № 956859 от 02.08.2021 г. за извършени на 02.08.2021 г., в гр. София,
на бул. „акад. Ст. Младенов“ две административни нарушения, описал фактическите си
констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и на свидетел - очевидец, бил подписан от последния и от
актосъставителя, като екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който вписал, че няма
възражения относно констатираните нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се
установява да са постъпили писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното Наказателно
постановление, с което при идентично фактическо описание на соченото нарушение и
правна квалификация на същото на жалбоподателя И. Атансов е наложено административно
наказание „глоба” в размер на съответно 500.00 /петстотин/ лв. за нарушението на чл. 38 от
Наредбата и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението на чл. 40, ал.1 от Наредба
№ 34/1999г. На 25.05.2023 г. атакуваното НП било връчено на жалбоподателя, като на
31.05.2023 г. при административнонаказващия орган постъпила жалбата срещу
2
наказателното постановление.
Съгласно чл. 48, ал.1, пр. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, АУАН е издаден
от компетентен за това орган, а съобразно Заповед №РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията процесното НП е издадено от
овластено за това лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите
П. М., М. Г., М. В. и Б. К., сведения от В. и К., копие на Пътна книжка серия СК, №1661,
заверена на 22.06.2020г., писмо №3382р-27866/ 0.08.2021г. на 07 РУ СДВР, писмо рег. №52-
00-52-777/ 10.02.2022г. от РД „АА“ - София до жалбоподателя, писмо рег. №52-00-52-
777/1/10.05.2023г. от РД „АА“ - София до жалбоподателя, копие на Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
относно компетентността на административнонаказващия орган, копие на Заповед №
589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ относно заеманата от административнонаказващия орган длъжност.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл. т. естество на
констатираните нарушения и начин на установяването им, съдът счита, че е взел
необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина, като същевременно и е осигурил
достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото,
респективно преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели, обсъдени и във връзка с приобщените писмени материали, установяват в
нужната степен убедително и еднопосочно именно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда, не се очертават противоречия,
притежаващи белезите на съществени, т. е. такива, които да засягат фактите с правно
значение.
Съдът възприе показанията на свидетелите П. М. и М. Г., взели участие в екипа,
извършил процесната проверка и констатирал непосредствено нарушенията, като
непротиворечиви, последователни, обективни и подкрепени от останалия доказателствен
материал. Посочените свидетели излагат непосредствено възприетите от тях обстоятелства,
досежно извършената на 02.08.2021 г. проверка, констатираните административни
нарушения, както и съставянето на АУАН. В разпита си пред съда св. Г., въпреки дългия
изтекъл период, показва ясен спомен от извършената проверка и потвърждава, че при
проверката в таксито е имало клиенти, от които са снели сведения, както и че
жалбоподателят е представил нередовна пътна книжка.
Съдебният състав кредитира с доверие и показанията на свидетелите П. М., М. В. и Б.
К., намирайки ги за обективни, последователни, непротиворечиви и подкрепени от
останалия доказателствен материал. Свидетелите В. и К. са пътували в лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя, и от показанията им, особено ясни са тези на В., се
установяват обстоятелствата, свързани с извършения таксиметров превоз и последвалата
проверка от контролните органи.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и
събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и
затова съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-
горе писмени доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН (актуална към датата на констатираното нарушение) от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че не са налице
процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили, респ. издали АУАН и НП. Съгласно чл. 48, ал. 1, вр. ал. 2, т.1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от
контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на
Министерството на вътрешните работи, от кмета на съответната община и оправомощени от
него длъжностни лица. В този смисъл актосъставителят П. М., заемащ длъжността „старши
полицай“ към 07 РУ СДВР, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган - директора на РД „АА“ - София е компетентен да
състави обжалваното НП на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, вр.
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. I.6 от Заповед № РД- 08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Спазени са и давностните
срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съставът на съда констатира, че АУАН е съставен при съблюдаване на изискванията
на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един
свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушенията, подписан е от
актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като на последния е предявен и му е връчен
екземпляр от акта.
Съдът намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и двете административни нарушения са достатъчно ясно
описани, коректно са отразени датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени,
поведението на водача и нормата, която изисква от него спазване на конкретно правило за
поведение, като е дадена и съответната правна квалификация на нарушенията. Не е налице
противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна квалификация на
нарушенията.
По никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице да
разбере в извършването на какви административни нарушения е обвинено, респективно да
организира защитата си.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че същият
не е осъществявал обществен превоз на пътници, в частност таксиметров превоз. Легалната
дефиниция за таксиметров превоз на пътници се съдържа в чл. 2 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и гласи, че таксиметров превоз на пътници е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
4
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на
превоза. Услугата, извършена на 02.08.2021 г. от жалбоподателя А., несъмнено представлява
обществен превоз и попада в обхвата на дефиницията за таксиметров превоз на пътници. В
случая превозът на пътници е извършен с лек автомобил и до определена от свидетелите В.
и К. крайна точка, извършен е срещу заплащане, като цената на превоза е била договорена
още преди тръгването по маршрута. Не е заплатена поради прекъсването за извършване на
проверка. От субективна страна жалбоподателят А. е съзнавал, че извършва превоз срещу
заплащане до крайна цел, посочена от клиентите, с автомобил, собственост на сина му,
който е обозначен като таксиметров.
Разпоредбата на чл.40 от Наредба № 34/1999г. на МТ изисква от водачите на леки
таксиметрови автомобили да попълват редовно и точно пътна книжка. В процесната
хипотеза И. А. има качеството на водач на моторно превозно средство лек таксиметров
автомобил и към момента на проверката е извършвал дейност - таксиметров превозна
пътници. Същият, съобразно доказателствата по делото не е вписал дата, час, маршрута на
движение с начален и краен пункт на превоза и часове на тръгване и пристигане. Така е
нарушил дължимото поведение, като не е изпълнил съдържанието на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от Наредба № 34/1999г.
Лицето е реализирало административното нарушение виновно, като в съзнанието му
е имало ясно изградени представи за осъществяваната дейност и за дължимото от него, като
въпреки че не е извършил дължимото попълване и е предприел действия по осъществяване
на таксиметров превоз на пътници.
Правилно е определена и санкциониращата разпоредба на чл.105 ал.1 от ЗАвП, която
въвежда и конкретното административно наказание за дееца. Същото е адекватно на вида и
тежестта на извършеното, поради което не следва да бъде редуцирано.
Другото нарушение, за което е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя И. А. също е несъмнено осъществено от доказателствената
съвкупност. А. след наемане на автомобила не е бил с включен таксиметров апарат в режим
на отчитане на превоза в противовес на задължението по чл. 38 от Наредбата. Правилно
административно- наказващият орган е определил вида и размера на административното
наказание и за това нарушение, с оглед на което то също не следва да бъде редуцирано.
С оглед изложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя досежно нарушенията по
пункт първи и втори от наказателното постановление, доколкото от събраните по делото
доказателства се установи, че на 02.08.2021 г. жалбоподателят А. е извършил таксиметров
превоз на пътници, без да е попълнил пътна книжка и без да е включил апарата за таксуване,
с което е осъществил от обективна страна състава на вменените му две административни
нарушения.
От субективна страна жалбоподателят А. е осъществил нарушенията по чл. 38 и чл.
40, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане,
по предварително посочен маршрут и уговорена цена, както и че осъществява таксиметрова
дейност с горепосочения автомобил, без да е включил таксуващия апарат и да е попълнил
надлежно пътната книжка, но въпреки това А. е извършил превоза, пряко целейки
общественоопасния резултат на своето деяние. В тази връзка не се довери и на заявеното от
5
жалбоподателя, че в случая не е осъществявал таксиметров превоз, а е бил помолен от
бащата на св. К. да му направи услуга и да ги превози, тъй като тези обстоятелства не се
потвръдиха при разпита на св. К., а противоречат на заявеното от св. В.
Съдът намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 105, ал. 1 и чл.
95, ал.1от ЗАвПр съответно за двете нарушения, тъй като няма данни за други извършени от
водача нарушения. Доколкото нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвижда абсолютно
определена санкция - глоба в размер на 200 лева то наложеното административно наказание
по пункт първи от НП не подлежи на ревизия. Що се отнася до нормата на чл. 95, ал. 1 от
ЗАвПр предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 500 лева то
наложеното административно наказание не подлежи на ревизия.
Съдебният състав намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не бяха констатирани смекчаващи отговорността
обстоятелства и няма основание да се приеме, че процесните нарушения се отличават с по-
ниска степен на обществена опасност от тази на останалите нарушения от съответния вид,
така че налагането на административни наказания да е несъответно и да не е необходимо за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на
материалния закон и спазване на процесуалните правила по смисъла на ЗАНН и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002358 от 10.09.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на жалбоподателя И. Т. А., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 95 ал.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ за нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. 105, ал.1 ЗАвП за нарушение
на чл.40 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6