Решение по дело №14/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             33                            11.03.2020 г.                          град  Търговище

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Търговище                                           касационен състав

На десети март                                                                               2020 година

В  открито заседание в следния състав:

       Председател: Красимира Тодорова

              Членове:  Албена Стефанова 

                                                                                         Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Драгомир Сяров

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 14 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на М.Н.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. В.Д. ***, служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, вх. Г, ет. 2, кантора 3Б против Решение № 1/ 08.01.2020 г., постановено по НАХД № 959/ 2019 г. г по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 19-1292-001873/ 01.10.2019 г. на ВПД началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Търговище, РУ-Търговище, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено адм. наказания „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50 лв. В жалбата са посочени като  касационни основания за отмяна: нарушение на материалния закон,  съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – ОД на МВР- Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно. Всички доводи, които са изтъкнати в касационната жалба са обсъдени от въззивния съд. Правилни са изводите, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, във връзка с установената концентрация на алкохол, както и относно неизвършването на кръвен тест с техническо средство, с оглед на отбелязаното заявление на касационния жалбоподател.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.08.2019 г. около 03.28 ч., в гр. Търговище, по бул. „Митрополит Андрей“, до „Сити Център“ в посока на движение към ул. „Климент Охридски “, касаторът С. е управлявал лек автомобил м. “Форд Фокус” с рег. № …, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест  Дрегер 7510 с фабр. № -ARBA-0080, който отчел 0.53 промила алкохол. Установено е също, че управлявания от касатора автомобил не е преминал технически преглед за 2019 г. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и касатора. В законоустановения 3-дневен срок касаторът е депозирал писмени възражения, в който е изтъкнал, че при проверката не му е бил връчен талон за медицинско изследване, с което бил лишен от възможността да му бъде извършено медицинско изследване на кръвта. Приемайки възраженията за неоснователни, въз  основа на съставения акт ВДП началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Търговище издал обжалваното НП № 19-1292-001873/01.10.2019 г., с което на касатора са наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и глоба в размер на 50 лева на основание чл. 181,т. 1 от ЗДвП,  и отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба Із -2539/17.12.2012 г. на МВР.

От правна страна въззивния съд е приел, че установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на действащата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Проверката на водача е била надлежно извършена по предвидения ред с годно техническо средство Алкотест  Дрегер 7510 с фабр. № -ARBA-0080. Касаторът е приел показанията на техническото средство, при което именно с него е била установена инкриминираната концентрация на алкохол. Никъде в ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. или Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, не е указано, че от констатираната проба на съответния водач следва да се прави приспадане съобразно параметрите на допустимата грешка на техническото средство. С оглед на това не съществува правна възможност нито за АНО, нито пък за съдилищата при обжалване на НП, да извършват автоматично последващо намаляване на установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта на водача при отчитане на допустима грешка. Начина, по който се извършва изследване, направено с техническо средство, е регламентиран подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Нормата на чл. 3, ал. 1 от наредбата повелява, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, като само в хипотезите на чл. 3а, т. 1-3 от наредбата, това става с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Тези три хипотези обаче в конкретния казус не са били налице, тъй като водачът е приел показанията на техническото средство, с което сам се е отказал от установяването на концентрацията по другите два способа. Недопустимо е в настоящото производство приетите и неоспорени показания на техническото средство да се преразглеждат въз основа на оспорване на неговата годност да измерва с необходимата точност или съображения за приспадане на допустимата отклонения (в този смисъл Решение № 130/12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г. на ВКС, ІІІ н. о.)

Съдът е счел, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не са били констатирани многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът е отчел характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Деянието на водача е със завишена степен на обществена опасност, тъй като употребата на алкохол, дори и когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0, 5 на хиляда, е достатъчна причина водачът да не бъде достатъчно съсредоточен при управление на МПС и с това да създаде опасност от настъпване на ПТП, като дори и минимално отклонение от предвидената от законодателя минимална граница е достатъчно сериозно нарушение на правилата на ЗДвП и в този смисъл подлежи на санкциониране. Нещо повече, деянието е несъставомерно когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0, 5 на хиляда, но когато е над тази граница, законодателят е диференцирал санкциите в две групи - когато е в диапазона от 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, за което нарушение е предвидено наложеното на жалбоподателя наказание, и когато е над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. В случай че концентрацията е над 1, 2 на хиляда, извършеното не съставлява административно нарушение, а престъпление, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 НК. Изложеното идва да покаже изключително сериозното отношение на законодателя към нарушителите, които управляват МПС след употреба на алкохол, доколкото това състояние (понякога дори под долната граница от 0, 5 на хиляда), в съчетание с пътната обстановка и склонността на водачите да не се съобразяват с правилата за движение по пътищата, вкл. с правилата относно скоростта, са изключително рискови фактори улесняващи настъпването на ПТП с непредвидими резултати. Следователно нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

         Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното лице. Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства е регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), приета въз основа на законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство- чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, в хипотезите на чл. 3а, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, като изследването на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод- чл. 22, ал. 1. При съмнение в резултата, установен при първоначалното изследване на кръвната проба, е приложим редът, установен в нормата на чл. 27 от Наредбата. При това положение не би могло да се приеме, че е установена по несъмнен начин посочената от наказващия орган концентрация от 0. 53 промила алкохол в кръвта на водача, доколкото същата е установена по предвидения от закона ред.

Наведените възражения от жалбоподателя пред настоящата съдебна инстанция  са обсъдени от въззивния съд. Съдът споделя доводите на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря. Нарушенията са безспорно доказани пред въззивния съд и всякакви възражения в противната насока са неоснователни.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/08.01.2020 г., постановено по НАХД № 959/ 2019 г. по описа на РС – Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:……….               

 

 

 

 

 

        ………..