№ 1880
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203790 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4081063, с
който на А.Б.Д., ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на
„Хипократ-амбулатория за специализирана извънболнична медицинска
помощ – Медицински център“ ЕООД, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/
като незаконосъобразен, по изложени в жалбата аргументи. Прави искане за
неговата отмяна. Претендира направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не
се явява. Не се явява и процесуалния му представител, редовно призован.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
1
насрещната страна и намаляването му до минимално определения размер.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 15.10.2020г. в
11:09ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе”, пътен възел Скобелева
майка, посока изток, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 №11743са, за превишаване на разрешената скорост с
45 км/ч. при управление на МПС – специален автомобил „Мерцедес
Спринтер 211 ЦДИ“ с рег.№ ***. Моторното превозно средство се движело с
95 км/ч, при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Скоростта от
95 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо
средство от 98 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.Б.Д.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е била ангажирана чрез издадения ЕФ в
качеството му на законен представител на собственика на процесното МПС –
„Хипократ – амбулатория за специализирана извънболнична медицинска
помощ – медицински център“ ЕООД. Собственикът не се е възползвал от
предоставеното му право да подаде писмена декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението.
На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намира
за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, с автомобил „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“ с рег.№ *** е извършено
превишаване на максимално допустимата по закон скорост за управление на
2
МПС в населено място. Макар да се установява, че процесното МПС е
специален автомобил, съдът намира, че същият не се ползва със специалния
режим на движение по пътищата, доколкото дружеството собственик на
въпросния автомобил представлява медицински център, осъществяващ
специализирана извънболнична медицинска помощ и не е регистриран като
център за спешна медицинска помощ. Правилно Електронният фиш е
издаден срещу А.Б.Д., в качеството му на законен представител на
собственика на МПС, който не се е възползвал от възможността да подаде
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и да посочи друго лице, управлявало
превозното средство при извършване на нарушението.
За така извършеното нарушение е издаден обжалваният Електронен
фиш, който изцяло отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в
същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
дата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката и начини за доброволното й заплащане. Горното обосновава и
неоснователността на оплакванията на жалбоподателя, касаещи липсата на
пълно описание на нарушението. Изложените в ЕФ фактически
обстоятелства, сочещи извършено с конкретното МПС нарушение за скорост
са достатъчни за формиране на безспорен и категоричен извод за управление
на автомобил с превишена стойност на скоростта с 45 км/ч при ограничение
от 50 км/ч.
В случая се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, а именно контролът да се
осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Тези обстоятелства се
удостоверяват с представените по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, валидно
3
до 07.09.2027г. с Приложение към него и Протокол №65-С-
ИСИС/28.09.2020г. от проверка на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на
АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи, каквото се
явява АТСС ARH CAM S1. Протоколът по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело. Изпълнено е и изискването на ал.3
от чл.10 на горепосочената Наредба за съпровождаща протокола снимка на
разположение на АТСС, видно от представената такава по административната
преписка.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
което като последица води до отпадане на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Легалното определение на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се
прави по законосъобразност от административнонаказващият орган и на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, наличието или липсата на вредни последици, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност,
като тази преценка по чл.28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол съгласно ТР
№1/2007г. на ОСНК на ВКС. В конкретния случай степента на засегнатост на
обществото, подбудите за извършването на нарушението, обстоятелството, че
нарушението е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения е основание да не бъде наложено съответното административно
наказание. Отнесен към фактите по настоящия казус, институтът на
4
маловажен случай е налице, доколкото обстоятелства по извършеното деяния,
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, квалифицират случая като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. Управлявайки
линейката с превишена скорост, водачът е нарушил установените правила за
допустимата скорост на движение, във връзка с изпълнение на задачи,
произтичащи от спецификата на дейността на дружеството, включваща и
спешна медицинска помощ, за каквато очевидно се е касаело към момента на
нарушението, видно от представения по делото пътен лист за процесния ден.
В случая водеща роля има не собственикът на МПС, който не е сред лицата
по чл.91, ал.3 от ЗДвП, а трайното предназначение на специалния автомобил
и задачата, за която е ползвано в конкретната ситуация. Наред с това от
деянието на нарушителя няма данни да са произтекли вредни последици за
някого и да е бил застрашен нечий живот или имущество. За да формира
извод за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът взе
предвид и липсата на данни за предходни нарушения от същия вид,
установени с влязло в сила наказателно постановление, както и липсата на
данни разпоредбата на чл.28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на
жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване
на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Затова становището на настоящия съдебен
състав е, че на жалбоподателя не е следвало да бъде наложена посочената в
Електронния фиш административна санкция. Наказващият орган е следвало
да отправи писмено предупреждение, във връзка с констатираното нарушение
и да го преквалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не се е съобразил с посочената
разпоредба и е издал санкционен акт в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
поради което, според настоящия съдебен състав, електронният фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
депозираната жалба, като видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, удостовереното възнаграждението в размер на 400 лв. е платено в
брой.
5
Съобразно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 300 лв., който следва да бъде платен от
въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4081063, с
който на А.Б.Д., ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на
„Хипократ-амбулатория за специализирана извънболнична медицинска
помощ – Медицински център“ ЕООД, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на А.Б.Д.,
ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на „Хипократ-
амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ –
Медицински център“ ЕООД, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6