№ 192
гр. Казанлък, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от З. К. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, против: А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ****.
Ищцата твърди, че с ответника заживели на съпружески начала през месец
септември 2008 г. Установили се да живеят в жилището на родителите му в
гр. Г., на адреса посочен за ответника, с които живели в едно домакинство. От
съвместното им съжителство на **** г. се родила дъщеря им Т. А. М., ЕГН
**********, на **** г. се родила дъщеря им Л. А. М., ЕГН ********** и на
**** г. се родил синът им Й.А.М., ЕГН **********. Сочи, че още в началото
на съвместния им живот свекърва й П. М. постоянно се намесвала в
отношенията със съпруга й. Намесвала се както по отношение отглеждането
на децата им, така и по отношение на домакинската работа. С ответника
живели под постоянния й диктат, без да могат да вземат самостоятелно
решение за нищо, касаещо семейството им. През месец март 2018 г. с
ответника и трите деца отишли да живеят и работят в гр. Х., К.Н.. На **** г. в
този град сключили граждански брак. През месец септември същата година се
прибрали в гр. Г., за да може голямата им дъщеря да бъде записана на
училище. В последствие отново заминали за Н., като децата оставили в дома
на родителите му в гр. Г.. В началото на април 2021г. се върнали в жилището
на родителите му. През месец юли същата година съпругът й отново заминал
да работи в Н., като ищцата, заедно с децата, останали в жилището на
родителите му. За времето, в което останала в техния дом ежедневно била
напътствана от майка му. Каквото и да вършела, тя била вечно недоволна и
била постоянно упреквана и обиждана от нея. Сочи, че на 25.08.2021 г.
1
сутринта отишла да заплати сметки за ток, вода, мобилен телефон, интернет,
както и да запише дъщеря им Л. на детска градина. По обяд същия ден, след
като приключила с тази ангажименти, се прибрала в жилището на родителите
на ответника. Още с отварянето на входната врата за пореден път била
посрещната с упреци и обиди от свекървата й. Започнала да й се кара и да й
държи сметка, къде била досега и защо не била сготвила за обяд. С нормален
тон й обяснила какви ангажименти имала и причината, поради която я нямало
в дома. Въпреки всичко свекърва й не спряла да я напада и обижда, като й
казала, че била некадърница, мързелива и че нищо не ставало от нея. Твърди,
че не издържала поредните и безпочвени нападки и обиди и казала, че повече
не може да търпи ежедневния й тормоз и че заедно с децата се прибират в
дома на родителите на ищцата в с. П.. Свекърва й казала да се маха и повече
да не се връща. Още същия ден събрала личните си вещи и тези на децата и
заедно с тях се преместили да живеят в дома на родителите на ищцата в с. П..
След около 2-3 дни съпругът й се обадил по мобилния телефон и попитал
защо си е тръгнала. Обяснила му, че повече не издържала и не можела да
живее под постоянния словесен тормоз и обиди от страна на майка му. След
този им разговор той се обадил още два-три пъти да се чуе с децата и повече
не се обадил. Сочи, че от края на септември 2021 г. до настоящия момент
ответникът не потърсил нито ищцата, нито някое от децата им, за да се
поинтересува как са. Преди около три месеца от познати разбрала, че
съпругът й живеел на съпружески начала с друга жена на име Д.. Това се
потвърдило и от техни общи снимки качени от него във „Фейсбук“. Твърди,
че за изтеклия период от раздялата им с ответника се убедила, че нямало
никакъв шанс да оправят отношенията си и да заживеят отново заедно като
нормално семейство, така, както било в началото на съвместния им живот. С
оглед изложеното счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществувал формално, лишен от смисъл и съдържание и
запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за децата им. Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да определи
местоживеенето на децата да бъде при майката на адрес: ****; да предостави
на ищцата упражняването на родителските права спрямо родените по време
на брака деца - Т. А. М., ЕГН **********, Л. А. М., ЕГН ********** и
Й.А.М., ЕГН **********, а за ответника да определи режим на лични
контакти с тях всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до
17.00 ч. в неделя, с преспиване между дните и един месец през лятото, когато
това не съвпада с платения й годишен отпуск; да осъди ответника да заплаща
чрез ищцата, като майка и законен представител на децата, ежемесечна
издръжка, както следва: на дъщеря им Т. А. М., ежемесечна издръжка в
размер на 250,00 лева, на дъщеря им Л. А. М., ежемесечна издръжка в размер
на 220 лева и на сина им - Й.А.М., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от месец октомври 2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване. Издръжката на децата желае да бъде изплащана
2
от ответника с пощенски запис на адреса с. П.. Семейното жилище - къща
находяща се в гр. Г. ****, собственост на родителите на ответника, поради
което след прекратяване на брака ищцата няма претенции за ползването му.
След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно
име - Й.. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. К.
К. от АК-С.З., в качеството му на особен представител на ответника. Заявява,
че счита предявения иск за допустим. Сочи, че направил опит да се свърже с
ответника, който бил неуспешен, с оглед на което отговорът на исковата
молба се базирал на изложеното в исковата молба, на представените от
ищцата документи, както и на изготвения и депозиран по делото социален
доклад на ДСП-Г.. Сочи, че действително между страните бил налице
сключен през 2018 г. граждански брак. Видно също така било и
обстоятелството, че от отношенията между същите ищцата родила три деца,
които към настоящия момент били малолетни. Според твърденията на З. М.,
целият съвместен живот с ответника, включително и в периода на сключен
брак, и отношенията между двамата протичали в условията на непрестанна
намеса, диктат и вербален тормоз от страна на майката на А. М. - П. М.. Във
връзка с всичко изложено в исковата молба счита, че в тежест на ищцата е да
докаже дълбокото и непоправимо разстройство на сключения с А. М.
граждански брак. Според трайната практика на ВКС, дълбоко е онова
разстройство на брака, при което между съпрузите липсвали уважение,
взаимност, доверие, другарски отношения и брачната връзка съществувала
формално (Решение № 321 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 5106 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 4- то гр. отделение). Така също според върховните
магистрати, непоправимо било онова разстройство на брака, което не можело
да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между
съпрузите (Решение № 321 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 5106 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Дали в процесния случай
между съпрузите липсвали уважение, взаимност и доверие, дали
разстройството на брака със сигурност не можело да бъде преодоляно и не
можели да се възстановят нормалните отношения между тях, от изложеното в
исковата молба не ставало напълно ясно. Сочели се факти и обстоятелства,
свързани с негативно поведение и отношение към З. М., само от страна на
едно трето за брачната връзка лице, каквото се явявала свекървата П. М.. Не
били изложени такива, пряко и непосредствено свързани с поведение и
отношение към ищцата от страна на съпруга А. М.. Като деструктиращо брака
отношение се сочело единствено пасивно, бездействено поведение на
ответника след напускане на семейното жилище от ищцата и децата и
установяването им в дома на родителите й. Изразява всичко това, поставяйки
под анализ действителната дълбочина и непоправимост на соченото
разстройство на процесната брачна връзка - в достатъчно сериозен мащаб ли
са те за пълна и необратима деструкция на брака. По повод изложените данни
за наличие на интимна връзка на А. М. с друга жена счита, че до момента
3
били посредствени. В тясна връзка с горепосоченото бил и въпроса, чия е
вината за твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според
трайно установената практика на ВКС брачната вина била субективно
отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат -
дълбоко и непоправимо разстройство на брака (Решение № 189 от 07.10.2015
г. по гр. д. № 7400 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение).
От изложеното в исковата молба не ставало ясно, какви точно били брачните
нарушения на ответника, още повече, че се твърдяло за негова трайна трудова
ангажираност в К.Н., а това обстоятелство само по себе си налагало и
отсъствието му от дома. Не се сочели и никакви факти свързани с негативно
поведение на А. М. към неговата съпруга и такова негово отношение към
семейството и брака, като цяло. Нещо повече - твърдяло се за няколкократни
телефонни контакти на бащата с децата за определен, според ищцата кратък
период от време след процесното напускане на семейното жилище през 2021
г. Счита, че твърдяната от ищцата вина на ответника за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака оставала неизяснена и недоказана. Във
връзка с това, възразява, че А. М. бил виновен за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, ако съдът прецени, че било налице такова. Счита също
така, че соченият в исковата молба акт на напускане от страна на ищцата на
семейното им жилище през месец август.2021 г., също можел да се препокрие
с брачна вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брак и поради това
изразява становището си, че ако въобще можело да се говори за нечия вина в
отношенията между съпрузите, то тя следвало да бъде и на двамата, с всички
произтичащи от това правни последици, включително и по въпроса за
разноските по делото. По въпроса за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на трите малолетни деца и исканите мерки
по чл. 59 от СК, сочи, че ако Районен съд-Казанлък установи дълбоко и
непоправимо разстройство на брака и го прекрати, то отглеждането и
възпитанието на децата и определянето на горевизираните мерки следвало да
се уредят единствено и в полза на Т. М., Л. М. и Й. М.. Дефицитът на данни от
материалите по делото към настоящия момент от развитието на процеса
свързани с отношенията родители - деца, не давало възможност да изложи
цялостно и категорично становище по тази регулация. Ето защо този въпрос
следвало да се изясни след събирането на всички доказателства по делото.
Твърди, че според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК „Размерът на
издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и според възможностите на лицето, което я дължи“. От изложеното в исковата
молба и приложенията към нея, липсвали данни за доходи на ответника и
дали въобще реализирал такива. Счита, че ако съдът прекрати процесния
брак, предостави упражняването на родителските права на ищцата и присъди
в тежест на ответника горевизираните издръжки, то предвид фактическия и
обстоятелствен дефицит по отношение доходите на А. М., следвало да бъде
определен минимално изискуемият към момента размер за месечна издръжка
в страната, а именно 195 лева за дете, като издръжки за минало време не
4
следвало да се присъждат. Моли съда да постанови решение, съобразно
правата и интересите и на двете страни по делото и особено съобразно защита
интересите на трите малолетни деца, като се вземат в предвид всички
изложени факти и обстоятелства по делото без изключение - поотделно и в
тяхната съвкупност. В случай, че съдът установи наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на процесния брак, моли по въпроса за вината, а
оттам и свързаният с него въпрос за разноските по делото, съдът да приеме,
че ответникът А. М. не бил виновен за горевизираното разстройство или ако
бил виновен, то тази вина да се носи и от ищцата З. М.. В тази връзка моли
тежестта за разноските по настоящото дело да бъде присъдена за всяка от
страните - така, както са ги направили.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от процесуален
представител поддържа предявените искове. Изслушана на осн. чл. 59, ал. 6
от СК ищцата З. М. заяви, че по време на брака свекърва й постоянно
създавала проблеми, във всичко се месела. Съпругът й нищо не казвал на
майка си. Толкова години така живели. А. бил свидетел на всичко, но мълчал.
Не защитавал съпругата си, даже й казвал: „Каквото искаш, това прави“.
Съпрузите заминали в чужбина Н., след което се върнали, но ответникът
заминал отново, защото нямали финанси, не можел да стои в Б. без работа.
Ищцата останала заради децата в къщата с родителите на ответника. Скарали
се със свекървата й и ищцата се прибрала при майка си и баща си. Съпругът й
казал: „Спасявай се, не ме интересува, омръзна ми от всичко. Не ви искам
нито теб, нито децата. Спасявай се, децата са твоите“. В началото на
раздялата А. търсел голямата им дъщеря по телефона, но не изпращал пари за
издръжка на децата. От Фейсбук научила, че съпругът й имал нова приятелка
и дете. Ищцата работела сезонно, децата растели, имали нужда от издръжка.
Баща й и майка й помагали с отглеждането на децата, докато ищцата била в
чужбина. След раздялата съпругът й изпращал 2-3 пъти суми за децата, но от
м. октомври 2021 г. преустановил. В Н. живели под наем на квартира.
Работили в оранжерия за цветя, където им плащали на час. Получавали около
2 000 евро месечно на човек. Около 600 евро заплащали наем за квартира. А.
имал и кола, но тя била служебна. А. не бил груб, но бил апатичен и
безразличен към ищцата и проблемите им. Твърди, че искала да оправят
отношенията си, защото имала три деца от него, но насила хубост не става. Не
можела да го накара да живее с нея и децата им.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа
изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните по спора са съпрузи, сключили граждански брак на **** г.,
като съпругата приела да носи брачно фамилно име М., което се установява
от Удостоверение за сключен граждански брак № ****, издадено въз основа
на Акт за граждански брак № **** г.
5
От брака си страните имат три родени деца: Т. А. М., ЕГН **********,
/акт за раждане № **** г. на Община С.З./; Л. А. М., ЕГН **********, /акт за
раждане № **** г. на Община С.З. и Й.А.М., ЕГН **********, /акт за
раждане № **** г. на Община С.З..
От представеното по делото Удостоверение от Директора на СУ „****“
- гр. Г. се установява, че Т. А. М., е записана за редовна ученичка в 6 клас за
учебната 2022/2023 г.
От представената по делото Служебна бележка от Директора на ОУ
„****“, с. П., се установява, че Л. А. М., е записана в 1-ви клас за учебната
2022/2023 г.
От представената по делото Служебна бележка от Директора на ДГ
„****“ - гр. Г., се установява, че детето Й.А.М., е записано в ДГ „****“,
филиал с. П., за учебната 2022/2023 г.
От представената по делото декларация за семейно и имуществено
състояние на ищцата, се установява, че същата не получава доходи от
трудово правоотношение, свободни професии, от наеми и хонорари, не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средство.
Видно от Декларация от 24.06.2022г., подписана от ищцата средното й
месечно трудово възнаграждение е в размер на 800 евро.
По делото е изготвен социален доклад от АСП, Дирекция „Социално
подпомагане“- Г., в който е отразено, че при извършеното социално
проучване в дома, където живеят ищцата и трите деца в с. П., ул.“Вихрен“ №
6 е констатирано, че хигиенно-битовите условия на живот в дома са добри,
както и че са задоволени основните жизнени потребности на децата, свързани
с храна, облекло, подслон, здравни грижи при нужда и образование. Децата
имат избран личен лекар, който да посещават при необходимост.
Взаимоотношенията между членовете на семейството са добри. Нямат
конфликти. Предвид гореизложеното, социалните работници считат, че за
децата се полагат необходимите грижи, задоволяват се основните им жизнени
потребности и е осигурена сигурна и безопасна семейна среда. В интерес на
децата ще бъде да имат по-чести контакти с родителя при когото няма да
живеят.
Изслушано от съдебния състав, на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., в
присъствието на социален работник С.В. и след отстраняване на явилия се
родител и процесуалните представители на страните от съдебно заседание,
детето Т. А. М., заяви, че родителите й били З. К. М. и А. Й. М.. Нямали
проблеми, докато живеели заедно, разбирали се. Сега баща й бил в Н.. Т.
живеела с майка си. Баща й не се обаждал. Не пращал пари. Това било
откакто се разделили. Баща й си имал дете, друго семейство и за това не
очаквала от него вече нищо. Баща й бил добър и грижовен. Тогава им давал
пари. Сега не се обаждал по телефона. Заявява, че се чувства спокойна и
добре при майка й. Майка й много добре се грижела за децата си. Изпращала
6
им пари, водела ги на лекар.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката П.С.А. заяви, че от 20 годни живеела в с. П., познавала З.,
А. и родителите на З.. З. и А. идвали често в селото. Свидетелката знаела за
проблемите им. З. и свекърва й не можели да се разберат. Свекърва й
постоянно я командвала, даже й казвала как да си гледа децата. З., за да
мръдне, трябвало да пита свекърва си. На А. вината била, че не взел
отношение да защити децата и жена си. Той живеел със З., а не с родителите
си. А. бил в Н. в момента, живеел с някаква жена, имал и бебе. Това го знаела
от социалните мрежи. З. и децата били при родителите й. Това било от около
две години. З. съжалявала, че А. постъпил така, той нищо не направил, за да
защити жена си и децата си. Смята, че З. била под психически тормоз на
свекърва си. А. не търсил контакт с децата си, от З. знаела, че и пари не
пращал. Свидетелката знаела от Т. (голямата дъщеря на страните), че А. дори
не звънял по телефона да ги чува.
Свидетелят К.Й.К., баща на З. М., заяви, че желае да свидетелства.
Твърди, че З. имала постоянно проблеми със свекърва си, с мъжа си нямали
проблеми. Като се прибрала при родителите си преди две годни, А. заминал
да работи в Н. и З. останала сама с родителите му. З. не можела да търпи
повече и се прибрала в с. П. и така до днес. А. не звънял да търси децата,
абсолютно нищо не направил, за да запази семейството си, останал пасивен.
Свидетелят имал А. като свой син, но той прекратил всички контакти със
съпругата и децата си. Свидетелят смята, че зет му държал повече на майка
си, а не на децата и съпругата си. А. не проявявал агресия към жена си и
децата. От както се били раздели не се обаждал на децата по телефона. Като
разбрал, че зет му имал приятелка му звъннал, защото се учудил какво става,
но той не му отговорил по телефона. А. не обръщал внимание на жена си и на
децата си. Не отговарял на никакви телефонни обаждания. Изведнъж рязко
започнал нов живот. А. не изпращал пари за децата. Сочи, че преди 3-4
месеца разбрал, че А. имал дете от друга жена, от фейсбук го разбрали, А.
нищо не бил казвал.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
доказателства, прецени ги заедно и поотделно и съобрази приложения закон,
по свое убеждение, прие от правна страна следното:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Действително съпругата с
трите им деца е напуснала семейното жилище, но след като се установи, че е
била обиждана, порицавана от дълги години от майката на съпруга си.
Търпението, което ответникът е проявил към постоянно проявяваното
неуважителното поведение на майка му спрямо съпругата му, може да се
третира като безразличие и вина за дълбокото и непоправимо разстройство
брака. Предвид пасивното процесуално поведение на ответника А. М., който
не ангажира никакви доказателства в процеса, съдът не е в състояние да
7
достигне до друг извод за вината относно разстройството на брака. Установи
се, че след раздялата им съпругата се е опитала да се свърже по телефон с А.,
но е била блокирана и той отказал контакт. От социалните мрежи е научила,
че съпругът й поддържа любовна връзка с друга жена и дори по време на
фактическата им раздяла има родено дете от новата си съжителка. Съпругът
от края на 2021 г. не търсел нито ищцата, нито децата им. От съвкупния
анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че брачното
провинение на съпруга се установява в толеранс към ежедневното грубо и
неуважително отношение към съпругата му, неоказване подкрепа на
семейството, поддържане на извънбрачна връзка, от която има и родено дете.
След раздялата им тежестта по отглеждането на децата, разходите за дома и
издръжката на семейството поела ищцата. С оглед на гореизложеното бракът
на страните е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите
на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят
несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по
смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК. Отношенията между съпрузите не
съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не
създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяването
му следва да се уважи, като съдът приема, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство има съпругът.
Упражняването на родителските права по отношение на децата Т. А. М.,
Л. А. М. и Й.А.М., след развода следва да се предоставят на майката.
Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК решаването на този въпрос е свързано с преценка
на всички обстоятелства с оглед интересите на децата. В случая съдът счита,
че в интерес на децата е да се отглеждат и възпитават от майката, тъй като по
делото се установи, че до настоящия момент предимно тя се грижи за
възпитанието и издръжката им. В отглеждането на децата ищцата разчита на
помощта на своите родители.
Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката на
адрес: с. П., общ. Г., ****. Тъй като режимът на контакти между бащата и
децата се налага от нуждата да не се прекъсва биологичната, емоционална и
социална връзката помежду им на ответника следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения с децата както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в
неделя, с преспиване между дните и един месец през лятото, когато това не
съвпада с платения ми годишен отпуск.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, т. е задължението на родителите за
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно - независимо от
това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Същевременно в чл. 142 от СК е предвидено, че размерът на издръжката се
8
определя в зависимост от нуждата на децата и от възможностите на
родителите. Следователно, при определяне размера на издръжката наред с
нуждите на детето, съдът следва да прецени и възможностите на родителя,
който я дължи. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Съдът счита, че в
процесния случай размерът на издръжката следва да бъде съобразен с
възрастта и нуждите на всяко от децата, както и с възможностите на
родителите им и с местните условия на живот в село с. П., където децата
живеят и гр. Г., където посещават учебно заведение. По делото не се
ангажираха доказателства за доходите на бащата. С оглед на това, съдът
приема като база при определяне на възможностите на бащата, който е в
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, доколкото липсва
твърдение за противното, за участие в издръжката на всяко от децата. Живее
и работи в Х., където стандартът на живот е значително по-висок. Установи
се, че от новата си съжителка ответникът има родено дете, четвърто за него.
Видно от материалите по делото, две от децата му с ищцата са ученици. Учат
в гр. Г., а живеят в с. П. и ежедневно им се налага да пътуват. Нуждите на
всяко от децата са обичайни за лица на тяхната възраст - за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и др., както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което се отглеждат, се установява
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни
и образователни потребности на децата, претендиращи издръжка. Относно
размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то
другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.
Така, като взе предвид нуждите на децата и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът присъжда издръжка в размери,
както следва: за детето Т. А. М., ЕГН **********, в размер от 450 лв. и този
размер е съобразен с нуждите на детето, което е ученичка в 6- ти клас от
храна, облекло, обувки, учебници, учебни помагала и средства за
извънкласни занимания, както и средства за транспорт до училище; за детето
Л. А. М., ЕГН **********, в размер от 420 лв. и този размер е съобразен с
нуждите на детето, което е ученичка в 1-ви клас от храна, облекло, обувки,
учебници, учебни помагала и средства за извънкласни занимания, както и
средства за транспорт до училище и за детето Й.А.М., в размер на 370 лв. и
този размер е съобразен с нуждите на детето, което посещава детска градина
от храна, облекло, обувки и средства за развлечение. Ответникът следва да
поеме по – голямата част от определената издръжка, съответно в размер на
250 лв. за детето Т. А. М.; 220 лв. за детето Л. А. М. и 200 лв. за детето
Й.А.М., платима до последно число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на децата следва да се поеме от майката.
9
По иска с правно основание чл. 149 СК:
Ответникът следва да заплати издръжка и за минал период – от м.
октомври 2021 г. – до 25.08.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, тъй
като не е заплащал и осигурявал финансови средства за децата си от момента
на раздялата, което се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът прецени, че следва да осъди ответника да заплати издръжка
на трите деца за минало време, считано за времето от м. октомври 2021 г. –
до 25.08.2022 г., в размер на по 195 лв. за всяко едно от децата.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът допуска предварително
изпълнение на решението в частта му, досежно присъдената издръжка.
Относно фамилното име на съпругата:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака, като отпадна изискването при запазване на
брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се
запазва. В исковата молба ищцата е направила искане да възстанови
предбрачното си фамилно име, поради което съдът следва да постанови с
решението си, че след развода съпругата ще бъде с фамилно име – Й..
Предвид изхода на спора относно вината, на основание чл. 329, ал.1
ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Казанлък сумата 50 лева - държавна такса при решаване на
делото по иска за развод и 1245,60 лв. държавна такса за присъдената
издръжка.
Ищцата направи своевременно искане за присъждане на разноски и
представи доказателства за извършени такива в общ размер на 1225 лв., от
които 600 лв. - адвокатско възнаграждение; 25 лв. – държавна такса и
възнаграждение за особен представител в размер на 600 лв., поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски.
Водим от горното, РС-Казанлък
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между З. К. М., ЕГН **********, с адрес: ****,
и А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за който е съставен Акт за
сключен граждански брак № **** г., издаден от община Г., поради дълбокото
му и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за разстройството на
брака има съпругът А. Й. М..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца Т. А. М., ЕГН
**********; Л. А. М., ЕГН ********** и Й.А.М., ЕГН **********, на
10
майката З. К. М., ЕГН **********.
Местоживеенето на децата ще бъде при майката на адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 59, ал. 3 СК, режим на лични отношения
на бащата А. Й. М., ЕГН **********, с децата Т. А. М., ЕГН **********, Л.
А. М., ЕГН ********** и Й.А.М., ЕГН **********, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с
преспиване между дните и един месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, А. Й. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Т. А. М., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител З. К. М., ЕГН
**********, в размер на 250,00 лева, платима до последно число на текущия
месец, до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване, чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от ГПК, А. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
****, да заплати издръжка на дъщеря си Т. А. М., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител З. К. М., ЕГН **********, за времето
от м. октомври 2021 г. – до 25.08.2022г. /датата на подаване на исковата
молба/, в размер на 195 лева месечно, на основание чл. 149 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен
размер от 250 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, А. Й. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Л. А. М., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител З. К. М., ЕГН
**********, в размер на 220 лева, платима до последно число на текущия
месец, до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване, чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от ГПК, А. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
****, да заплати издръжка на дъщеря си Л. А. М., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител З. К. М., ЕГН **********, за времето
от м. октомври 2021 г. – до 25.08.2022г. /датата на подаване на исковата
молба/, в размер на 195 лева месечно, на основание чл. 149 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен
размер от 220 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, А. Й. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплаща месечна издръжка на сина си Й.А.М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител З. К. М., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, платима до последно
число на текущия месец, до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване, чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от ГПК, А. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
**** да заплати издръжка на сина си Й.А.М., ЕГН **********, чрез неговата
11
майка и законен представител З. К. М., ЕГН **********, за времето от м.
октомври 2021 г. – до 25.08.2022г. /датата на подаване на исковата молба/, в
размер на 195 лева месечно, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от 200
лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за
издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака З. К. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, да носи предбрачното си фамилно име Й..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК А. Й.
М., ЕГН **********, да заплати по сметка на КРС сумата от 50,00 лв.,
представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака и
1245,60 лв., представляваща държавна такса върху присъдената в полза на
децата издръжки.
ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на З. К.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, сторените по делото в размер на 1225 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12