РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пазарджик, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900015 по описа за 2022 година
Производството е образувано след изпращане на делото с влязло в сила
определение № 731 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 854/2021 г. на ОС - Пловдив, на
основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Предявен е иск от Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ **, ет. **, чрез юрисконсулт Т.М.,
срещу П. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ № *, за заплащане на
сумата от 50 433.87 лева, представляваща сбор от всички изплатени от фонда
обезщетения на пострадалите лица Х. И. Т. и И. М. К. по щета № *** г. и щета № ***
г., образувани във връзка с настъпило ПТП от 08.10.2011 г. по вина на водача на л. а. О.
А., рег. № *** П. Ш., което той противозаконно отнел от владението на С. Д. М., без
съгласието на собственика на автомобила - Д. С. М., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал.
12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.).
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 3209/18.05.2022 г. се твърди, че при
ПТП, настъпило на 08.10.2011 г., около 3:00 часа, на третокласен път между градовете
Р. и К. ответникът Ш., при управление на л. а. О. А., рег. № ***, след употреба на
алкохол, при скорост около 112 км/ч, губи контрол над МПС и преминава в насрещната
лента за движение, навлиза в затревена площ, където лявото предно колело се удря в
отрязано дърво, а след това и във второ препятствия, при което автомобилът се обръща
по таван. Пострадали са пътуващите в автомобила Х. И. Т. и И. М. К.. Вината на
1
водача Ш. е доказана по образуваното НОХД № 85/2012 г. на РС - Велинград, като
било установено, че ответникът противозаконно отнел процесния лек автомобил от
владението на С. Д. М., без съгласието на собственика на автомобила Д. С. М., на
основание чл. 346 от НК. Пострадалите от инцидента Х. Т. и И. К. са претендирали от
фонда обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.). Тъй като определеното обезщетение не ги
удовлетворявало, те депозирали искове срещу фонда, по които били образувани гр. д.
№ 2167/2014 г. и гр. д. № 10539/2015 г. и двете по описа на СГС, а П. Ш. участвал като
подпомагаща страна на Г. Ф. - С.. Исковете били уважени, в резултат на което ищецът
изплатил обезщетения в размер на 50 433.87 лева, от които по водените от Х. Т. исково
производство и изпълнително дело № *** г. на ЧСИ М. П., рег. № *** от КЧСИ, общо
43 097.86 лева, в т. ч. и таксата платена по сметка на СГС в размер от 960 лева, а по
водените от И. К. искови производства сумата от 7 336.01 лева (в действителност се
твърди да е платена само сумата от 6 100.24 лева, доколкото от първоначалните
7 336.01 лева фондът е прихванал 1 235.77 лева, дължими от К.). Въпреки отправената
покана, ответникът Ш. не възстановил платените от фонда на пострадалите лица суми.
Изрично се твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.) Гаранционен
фонд - С. е бил осъден по всяко от делата, образувани от пострадалите Т. и К., да
заплати обезщетения, предвид това, че пътнотранспортното произшествие е настъпило
на територията на Р. Б., на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Р. Б. и владението върху което е било отнето
чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК. Аргументира се, че съгласно
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му. В конкретния случай разноските
за определянето на застрахователните обезщетения са били определени по съдебен ред
и те са част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната
претенция на Г. Ф.. Позовава се и на съдебна практика - решение № 24/30.03.2022 г. на
ВКС по т. д. № 255/2021 г. на ТО. Моли се за уважаване на иска за възстановяване на
платеното, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.). Претендират се и разноските по
делото, като се сочи и банкова сметка: *******, с титуляр: Г. Ф. - С..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът П. Ш., чрез адв. К. от АК - П., е
подал отговор на исковата молба, като заявява, че към датата на ПТП, л. а. О. А.,
собственост на Д. М., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при „З. Л.
И.“ АД, поради което искът се явява неоснователен. Искът е неоснователен и поради
това, че към датата на ПТП-то пострадалите лица са заявили с нарочни нотариално
заверени декларации, че нямат претенции към виновния водач П. Ш.. Моли за
2
отхвърляне на иска с присъждане на направените разноски.
След връчване на ответника чрез адв. К., на разпореждане на съда №
223/28.04.2022 г. и уточнителна молба вх. № 3209/18.05.2022 г. (л. 48 от делото), с
която претенцията на ищеца се конкретизира като такава по чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т.
2, б. „г“ от КЗ (отм.), въпреки предоставената възможност за подаване на отговор на
исковата молба в двуседмичен срок, такъв не е постъпил от ответника.
Едва след даване ход на устните състезания, в пледоарията по съществото на
спора, процесуалният представител на ответника излага, че тъй като изначално и двете
пострадали са се отказали да претендират от П. Ш. каквото и да е обезщетение, в
производствата срещу Г. Ф., същият е можел да се позове на този отказ и исковете
срещу него да бъдат отхвърлени. Това обаче не се е случило, поради което ответникът
в настоящото производство П. Ш. не може да носи отговорност за безотговорното
поведение на Г. Ф., който не е защитил интереса си.
В допълнителна искова молба Гаранционен фонд - С. е посочил, че е
недопустимо да бъде направен предварителен отказ от права от пострадалите.
Ответникът П. Ш. е бил трето лице - помагач по образувените искови производства от
пострадалите лица, поради което е обвързан изцяло от мотивите на съдебните актове
на СГС и САС.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за изплащане
на обезщетение и разходи на увредените лица и встъпване в правата им срещу
делинквента. Съдът приема, че регресното право се урежда от закона, действувал към
момента на неговото възникване, а това е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска „гражданска отговорност“. Моментът на плащането на
обезщетението на третите лица определя не възникването, а изискуемостта на
регресното притежание. Доколкото рискът е настъпил на 08.10.2011 г., по време на
действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът в широк смисъл на
понятието, на основата на който следва да се разгледа настоящия иск (по арг. от
Решение № 192 от 14.08.2012 г. ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о. Решение № 70 от
23.06.2011 г. ВКС по т. д. № 624/2010 г., I т. о.).
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от приетия по делото протокол от 09.04.2012 г. по НОХД № 85/2012 г.
на РС - Велинград (л. 75 от гр. д. № 854/2021 г. на ОС - Пловдив), е одобрено
споразумение по чл. 382, ал. 7 от НПК, с което ответникът П. А. Ш., ЕГН **********,
се признава за виновен в това, че на 08.10.2011 г. в гр. Р. противозаконно отнел лек
автомобил „О. А.“, рег. № *** от владението на С. Д. М., без съгласието на
3
собственика Д. С. М., с цел да го ползва, престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал.
1 от НК. Със същото споразумение деецът е признат за виновен и в извършване на
други престъпления, но същите са ирелевантни за настоящия спор.
Споразумението е влязло в сила на 09.04.2012 г. и се приравнява на влязла в
сила присъда, на основание чл. 383, ал. 1 от НПК.
От приложеното по настоящото дело гр. д. № 2167/2014 г. на СГС е видно, че
с отговора на исковата молба вх. № 54004/28.04.2015 г. от третото лице - помагач П. А.
Ш. е направено възражение, че видно от представена нотариално заверена декларация
от дата 31.10.2011 г. от пострадалата Х. И. Т. (л. 122 от делото на СГС), същата няма
никакви претенции за обезщетение към П. Ш., поради което той не отговаря за
причинените ѝ вреди.
Описаната нотариално заверена декларация от пострадалата Т. не е била
приета по делото към момента на подаване на отговор на исковата молба вх. № 150878
от 15.12.2014 г. от ответника Г. Ф. - С. и същият не се е позовал на нея.
С решение № 1994 от 08.03.2016 г. на СГС по гр. д. № 2167/2014 г. Г. Ф. - С. е
осъден да заплати на пострадалата Х. И. Т. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от процесното ПТП от 08.10.2011 г. в размер на 24 000 лева, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „г“, предл. 3 от КЗ (отм.), т. е. в хипотезата на престъпление по чл.
346 от НК. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника ГФ, а именно П. Ш..
С решение № 1474 от 26.06.2017 г. на САС по в. гр. д. № 3971/2016 г.,
допълнително е присъдено обезщетение в размер на 6 000 лева към присъденото с
първоинстанционното решение на СГС по гр. д. № 2167/2014 г., като по приетата по
делото нотариално заверена декларация въззивната инстанция не е изложила мотиви.
Решението не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила.
От приложеното по настоящото дело гр. д. № 10539/2015 г. на СГС е видно, че
с отговора на исковата молба вх. № 55997/22.04.2016 г. от третото лице - помагач П. А.
Ш. е направено възражение, че видно от представена нотариално заверена декларация
от дата 12.10.2011 г. от пострадалата И. М. К. (л. 76 от делото на СГС), същата няма
никакви претенции за обезщетение към П. Ш., поради което той не отговаря за
причинените ѝ вреди.
Описаната нотариално заверена декларация от пострадалата К. не е била
приета по делото към момента на подаване на отговор на исковата молба вх. № 16428
от 08.02.2016 г. от ответника Г. Ф. - С. и същият не се е позовал на нея.
С решение № 3670 от 26.05.2017 г. на СГС по гр. д. № 10539/2015 г. Г. Ф. - С. е
осъден да заплати на пострадалата И. М. К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП от 08.10.2011 г. в размер на 5 000 лева, на
4
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“, предл. 3 от КЗ (отм.) т. е. в хипотезата на
престъпление по чл. 346 от НК. Решението е постановено при участието на трето лице
- помагач на страната на ответника ГФ, а именно П. Ш..
По жалба единствено на третото лице - помагач, с решение № 1113 от
04.05.2018 г. на САС по в. гр. д. № 4720/2017 г., първоинстанционното решение на
СГС по гр. д. № 10539/2015 г. е потвърдено, като по приетата по делото нотариално
заверена декларация от пострадалата е посочено, че обстоятелството, че между
делинквента и пострадалата е постигнато някакво споразумение или че същата е
декларирала /както е в случая/, че нежелае той да носи гражданска и наказателна
отговорност във връзка с деликта не е обстоятелство, което да е от значение за
имуществената отговорност на ответника ГФ, а би имало значение при един
последващ процес между него - делинквента и ГФ, ако фонда предяви обратен иск за
събиране на присъдената с решението сума. Решението не е обжалвано пред ВКС и е
влязло в сила.
От изслушаната по делото ССчЕ, приета от съда за пълна, обоснована и
компетентно изготвена, неоспорена от страните, се установява следното:
Ищецът Г. Ф. е изплатил на пострадалата Х. И. Т. чрез ЧСИ М. П. общо сумата
от 42 137.86 лева, включващи главница (30 000 лева), законна лихва, разноски по
изпълнителното дело и такси на ЧСИ, а на пострадалата И. М. К. чрез адв. Д. от общо
дължимите 7 336.01 лева, представляващи главница (5 000 лева), законна лихва,
адвокатско възнаграждение и държавна такса, след прихващане на дължимата от К.
сума от 1 235.77 лева - разноски в исковото производство пред СГС, реално е изплатил
сумата от 6 100.24 лева. Ищецът е платил на СГС сума в размер на 960 лева за
държавна такса по гр. д. № 2167/2014 г.
Като обобщение, от дължимите от Г. Ф. суми в размер на 50 433.87 лева
(42 137.86 + 7 336.01 + 960), след направеното прихващане със сумата от 1 235.77 лева,
е заплатил 49 198.10 лева (технически погрешно посочено в заключението като
49 178.10 лева).
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.).
Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, резултат от ПТП, на посочените в чл. 288, ал. 1 от
КЗ (отм.) основания.
Отговорността на Фонда е същата като отговорността на застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и е обусловена от
наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача
5
на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на
пострадалото лице. Няма спор в съдебната практика, че непозволеното увреждане е
сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието
и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи,
освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната
страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 288, ал. 1 от КЗ
(отм.) - в тежест на ответника Г. Ф. е да установи отсъствието на презумираното от
закона виновно поведение, довело до причинените вреди, вкл. че деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици
/случайно деяние по чл. 15 от НК/ - в този смисъл Решение № 60170 от 17.01.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2027/2020 г., I т. о.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), след изплащане на
обезщетението по чл. 288, ал. 1 и 2 от КЗ (отм.) фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Видно от постановените съдебни актове на СГС и САС, конкретната хипотеза е
изплащане на обезщетение на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.) за
претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания от ПТП,
настъпило на територията на Р. Б., и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Р. Б. и владението върху което е било отнето
чрез престъпление по чл. 346 от НК.
В производството по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“
КЗ (отм.) върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: настъпване на
процесното ПТП, реализирано по вина на ответника П. А. Ш., управлявал МПС след
противозаконно отнемане на същото по чл. 346 от НК; настъпилите от ПТП
неимуществени вреди на третите лица; изплащане на обезщетение за тези вреди на
увредените и направените разходи по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.).
Съдът намира, че с оглед приравненото на влязла в сила присъда от
наказателен съд на споразумението по чл. 382, ал. 7 от НПК и задължителността му
спрямо гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, безспорно е доказано
извършеното от ответника П. А. Ш., на 08.10.2011 г. в гр. Р. противозаконно отнемане
на л. а. „О. А.“, рег. № *** от владението на С. Д. М., без съгласието на собственика Д.
С. М., с цел да го ползва, съставляващо престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1
от НК.
С влезлите в сила съдебни решения по в. гр. д. № 4720/2017 г. и в. гр. д. №
3971/2016 г. и двете на САС по предявените срещу Г. Ф. искове от увредените лица,
следва да се приемат за доказани и настъпилите неимуществени вреди в присъдения от
съдилищата размер, вкл. наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от
6
фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ (отм.), доколкото П. Ш. е бил
подпомагаща страна на фонда в производството и по двете дела, поради което на
основание чл. 223, ал. 1 от ГПК постановените решения имат установително действие
в отношенията между него и увредените лица, а на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК
това, което съдилищата са установили в мотивите на решенията си, е задължително за
него в отношенията му със страната, която го е привлякла, т. е. с Г. Ф..
На това основание, съдът приема за неоснователно направеното от ответника
по настоящото дело П. Ш. възражение в отговора на исковата молба, че не дължи
обезщетение на увредените лица, тъй като същите са заявили /с нотариално заверените
декларации/, че нямат никакви претенции за обезщетение към него, предвид че между
него и тях е формирана сила не пресъдено нещо (установително действие на
решенията) по въпросите налице ли е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД и дължимо ли е обезщетение за причинените от П. Ш. на пострадалите лица вреди.
По направеното не в отговора на исковата молба, а едва в хода на устните
състезания възражение от ответника Ш. за зле водено дело по смисъла на чл. 223, ал. 2,
изр. 2 от ГПК от Г. Ф. (предвид непозоваването от Фонда на отказа на пострадалите да
търсят обезщетение от делинквента П. Ш. в производствата по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“
от КЗ (отм.)), същото се явява преклудирано, на основание чл. 370 от ГПК и съдът не
следва да го обсъжда по същество.
С оглед установеното по делото, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) на
ищеца се дължи възстановяване от ответника на сумата от 49 198.10 лева,
представляваща както платени обезщетения за вреди, така и натрупана законна лихва
върху тях, считано от датата, посочена във влезлите в сила решения до датата на
плащането, вкл. направените разноски в исковите и изпълнителните производства,
доколкото същите са разход на Г. Ф. – чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.) - в този смисъл
Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1259/2014 г., I т. о. За разликата до
претендираните 50 433.87 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които са 300 лева за
депозит за вещото лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Доколкото държавната такса не представлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от
ГПК и същата не се претендира от ищеца /вж. искова молба, подадена от юрисконсулт
Т.М./, съдът не дължи произнасяне по нея.
Съразмерно на уважената част от иска, дължимите от ответника разноски, вкл.
за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на 100 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК/, е сумата от 390.20 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8
от ГПК.
Ответникът също претендира разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
7
размер на 1 000 лева платени в брой. Съразмерно на отхвърлената част от иска, в
тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 24.50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ №*, да
заплати на Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ **, ет. **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ш. с.“ №
**, вх. *, ет. *, ап. *, сума в размер на 49 198.10 лева (четиресет и девет хиляди сто
деветдесет и осем лева и 10 стотинки), представляваща сбор от всички изплатени от
фонда обезщетения на пострадалите лица Х. И. Т. и И. М. К. по щета № *** г. и щета
№ *** г., образувани във връзка с настъпило ПТП от 08.10.2011 г. по вина на
ответника, като водач на л. а. О. А., рег. № ***, който той противозаконно отнел от
владението на С. Д. М., без съгласието на собственика на автомобила - Д. С. М., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, по
банкова сметка:*****, в У. Б. АД, с титуляр: Г. Ф. - С., на основание чл. 288, ал. 12 вр.
ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.), като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 49 198.10 лева до
претендираните 50 433.87 лева (петдесет хиляди четиристотин трийсет и три лева и 87
стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА П. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ № *, да
заплати на Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ **, ет. **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ш.с.“ № .,
вх. *, ет. *, ап. *, сума в размер на 390.20 лева (триста и деветдесет лева и 20 стотинки),
представляващи разноски за първа инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ **, ет. **, със съдебен адрес: гр. П. ул. „Ш.
се.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на П. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.
„П. И. Т.“ № *, сума в размер на 24.50 лева (двайсет и четири лева и 50 стотинки),
представляващи разноски за първа инстанция, а именно адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8