№ 2772
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антон Н. Урумов
СъдебниЗорница Ст. Илиева
заседатели:С. В. Киркова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
и прокурора Б. Пл. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Наказателно дело от
общ характер № 20251100202333 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СЪДЪТ уведомява страните, че по време на съдебното заседание ще се
води запис, който е предназначен за улеснение на работата на съдебния
секретар.
След приключване на съдебното заседание и срока на неговото изготвяне
записът ще бъде унищожен.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не възразяваме да се извърши звукозапис.
ПОДСЪДИМАТА С. М. се явява лично и с адв. Ц. И. от АК – Търговище
с пълномощно по ДП.
За Министъра на финансите, редовно призован, се явява старши
юрисконсулт Р. С. с пълномощно от днес.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила от Министерство на финансите искова
молба срещу С. Т. М., с което е направено искане за допускане за съвместно
разглеждане на граждански иск за причинени имуществени вреди срещу
подсъдимата за сумата в общ размер 292 997,50 лв.
ПОДСЪДИМАТА М.: Получих препис от ОА и разпореждането на Съда
преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимата в настоящото производство.
1
ПОДСЪДИМАТА М.: Разбрах правата си. Ще ползвам услугите на адв.
И.. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и прокурора.
АДВ. И.: Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
ЮРИСКОНСУЛТ С.: Поддържам така предявената искова молба. Моля
държавата да бъде конституирана като граждански ищец по настоящото
производство. Представям на страната препис от исковата молба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приема исковата молба, която е подадена
своевременно. Предявени са имуществени вреди в размер, който е съответен
на предмета на обвинението. Считам, че няма да затрудни наказателното
производство.
АДВ. И.: Считам, че исковата молба е допустима. Ще помоля да
отклоните същата, като единственото ми съображение е обстоятелството, че
съвместното разглеждане на гражданския иск ще затрудни разглеждането на
наказателния процес. Самото дело е достатъчно обемно като материали,
свидетели и писмени доказателства. Самото оборване на гражданския иск ще
затрудни процеса, тъй като управляващия орган междувременно е завел
административни производства срещу всички търговски дружества описани в
исковата молба. Към момента част от тези производства са приключили, част
от тези производства са текущи в различна фаза. Има връщане и средства
доброволно от търговските дружества, но всичко това разглеждано съвкупно с
наказателния процес считам, че ще попречи на обективното разглеждане на
наказателния процес, поради което моля да отклоните гражданския иск.
ПОДСЪДИМАТА М.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.
СЪДЪТ, след изслушване на становищата на страните намира, че макар и
своевременно направено искане за допускане на съвместно разглеждане в
настоящото производство на предявения граждански иск, същото следва да
бъде оставено без уважение, доколкото СЪДЪТ прецени, че с евентуалното
допускане на така предявения граждански иск до съвместно разглеждане, би
затруднил разгледаното на настоящото наказателно производство обективно и
би довел до неговото необосновано отлагане.
От друга страна СЪДЪТ намира, че така претендираните вреди въз
основа на възведените с обвинителния акт твърдения за причинени
имуществени вреди не преклудират възможността органът да преследва и
претендира своите претенции по общия исков ред.
С оглед на това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на финансите за
допускане до съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство
на граждански иск срещу подсъдимата С. Т. М. за претендираната и твърдяна
имуществена вреда в размер на 292 997,50 лв.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че по делото не са налице пречки за разглеждането на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на въпросите по чл. 248 НПК считам, че
на първо място делото е подсъдно на СГС с оглед на чл.35, ал.5 от НПК, която
е императивна. По т.2 считам, че няма основание за прекратяване или спиране
наказателното производство за момента. По отношение на т. 3 считам, че в
хода на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение от
кръга, посочен изрично от законодателя разпоредбата на чл.249, ал.4 НПК,
което да доведе като основание до прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Европейската прокуратура, тъй като биха били довели
до накърняване правата на подсъдимата. По отношение на т. 4 не са основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила или поне към момента
след изслушване на становището на колегата, мога да взема допълнително
отношение по този въпрос, ако има изказване в тази насока. По отношение на
т. 5 не е налице нито едно от посочените от законодателя основания за
разглеждане на делото при изброените в т.5 хипотези. По отношение на т.6
считам, че взетата към момента мярка за неотклонение спрямо подсъдимата
„Гаранция в пари“ в размер на 2000,00 лв. следва да бъде потвърдена и не
следва да бъде отменяна или изменяна. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да насрочите делото за съдебно заседание.
АДВ. И.: По отношение на поставените за разглеждане въпроси, считам,
че делото е подсъдно на съда. По отношение на т. 2 считам, че няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение
на т. 3 считам, че има допуснати съществени процесуални нарушения, които
ограничават правото на защита на подсъдимата.
Възраженията ми са през призмата на тълкувателно решение № 2/2002 г.
на Общото събрание на наказателна колегия на ВКС и по точно, че т. 2
„обвинителният акт е длъжен да формулира така обвинението, че да определи
3
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление“.
Именно в тази насока за мен и подсъдимата обвинителният акт остава
неразбираем. Внесения обвинителен акт по чл. 248А НПК за това, че
подсъдимата е действала като пълномощник на няколко търговски дружества,
като чрез това свое пълномощно тя е осъществявала функция на управление и
контрол във всички тези дружества, упражнявайки тези функции на
управление и контрол. Тя е заявила определени факти и обстоятелства пред
управляващия орган, именно със специалната цел да се получат средства на
Европейския съюз или средства от българската държава, финансирана от
Европейския съюз. Така, както е формулиран обвинителният акт, липсват
каквито и да е доказателства, че средствата, които са получени от Европейския
съюз от тези търговски дружества са получени от подсъдимата. Това са
обстоятелствата от обективната страна на първо място през призмата, че
имаме повдигнато обвинение по ал.2 и по ал. 3. Не разбираме как един
счетоводител осъществява форма на управление и контрол в едно от
дружество и на второ място как е изпълнена втората част на нормата на чл.
248А НПК, а именно да получи, това е по отношение на така наречената
специална цел да получи средства. За нас обвинителният акт е неразбираем,
тъй като се твърди, че подсъдимата е декларирала определени факти и
обстоятелства, но трето лице е получило парите и няма нито едно
доказателство по отношение на това трето лице как парите са стигнали до М..
В тази насока е и решение № 358/2023 г. по НОХД № 426/2023 г. трето
наказателно отделение, ВКС. Тези са обстоятелствата по отношение на
обективната страна на деянието, поради които считаме, че има допуснато
съществено процесуално нарушение. Това са факти и обстоятелства, които
сме възразили още на досъдебно производство и поискахме от Европейски
делегиран прокурор да бъдат изяснени как едно лице, което представлява
търговско дружество по пълномощие, може да декларира. Навлизаме в
гражданското право, но пълномощника в гражданското право не осъществява
функции по управление и контрол от чуждо име и за чужда сметка. Няма как
подсъдимата, като пълномощник, действайки от чуждо име и за чужда сметка,
да отговаря за престъпен състав по реда на чл. 248А НК. Пак по същата т. 4
задължение на прокуратурата е да посочи всички факти и обстоятелства
касаещи деянието от неговата субективна страна. Това, което е посочено в
обвинителния акт абсолютно формално. Има достатъчно богата практика на
ВКС с едно изречение на стр. 36 Европейски делегиран прокурор е предписал
нормата на чл. 248А НК, а именно, че подсъдимата е действала с пряк умисъл
и със специалната цел да получи средствата. Това е по отношение на
субективната страна на деянието.
Ще помоля да прекратите производството и да върнете обвинителния акт
на Европейския делегиран прокурор, за да можем да изчистим именно тези
факти и обстоятелства и обвинението да стане по-разбираемо. По отношение
на т.4 няма основание за разглеждане на делото по особените правила, а по т.5
не е налице нито едно от основанията.
Считам, че мярката за процесуална принуда спрямо подсъдимата
изпълнява функцията си и няма нужда да бъде изменяна или променяна. Към
4
настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. По т.8
считам, че делото следва да бъде насрочено съгласно съобразно графика на
състава.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: По отношение на заявеното от адв. И. искам
да изтъкна, че мнение на представителя на Европейската делегирана
прокуратура това са въпроси, които касаят обсъждане на събраните по делото
доказателства по същество и не съставляват законово нарушение както по
смисъла на закона, така и по смисъла на Тълкувателно решение №2/2002 г.,
което се цитираше.
ПОДСЪДИМАТА М.: Присъединявам се изцяло към казаното от моя
защитник. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните намира на първо
място, че настоящият съдебен състав е компетентен да разгледа настоящото
дело, доколкото с оглед настоящите правила за подсъдност съдебия състав се
явява компетентен да разгледа така предявеното обвинение.
На второ място СЪДЪТ намира, че не са налице предвидените в закона
основания за спиране и или прекратяване на наказателното производство.
На следващо място обаче, не така стои въпросът по отношение
основанията за прекратяване на съдебното производство. В тази връзка,
СЪДЪТ споделя направените от защитата съображения за допуснати в хода на
ДП съществени нарушения на процесуалните правила, явяващи се от
категорията отстраними такива и довели до ограничаване правата на
правоимащите процесуални субекти.
Съдът констатира, че така представен в съда, обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, според която разпоредба
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени
реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на
правоимащите процесуални субекти. В обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително следва да бъдат посочени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС.
Съдът намира, че в обстоятелствената част на внесения в съда
обвинителен акт липсва отразяване на всички съставомерни факти, като не са
посочени обстоятелствата, свързани с обективните признаци на твърдяното
осъществено от подсъдимото лице деяние, който единствено се е ограничил в
общото посочване на времето и изброяване на отделни индивидуализирани
документи, отразени като сведения.
По никакъв начин не става ясно в обстоятелствената част на ОА и не са
въведени обстоятелства, касаещи мястото, съпричастността на подсъдимото
лице във възведените му деяния чрез посредствено извършителство, както и
преследваната от лицето цел. Доколкото повдигнатото престъпление касае
обществени отношения, свързани с паричната и кредитната система, насочена
5
за осъществяване на действия с разпоредителен характер СЪДЪТ намира, че в
обстоятелствената част на ОА изцяло е налице липса за твърдения за
посочените обстоятелства.
На следващо място СЪДЪТ намира, че ОА не отговаря и на изискванията
чл.246, ал.3 НПК. Съобразно чл.246 от НПК, в обстоятелствената част на ОА
се посочват фактите, а в заключителната част правната квалификация на
деянието, а именно словесното посочване на елементите на фактическия
състав на престъплението, както и наказателния закон, а именно числовото
изписване на престъплението и конкретната приложима правна норма.
Следователно, едва в диспозитива на ОА прокурорът следва да посочи кои от
установените в обстоятелствената част факти са част от фактическия състав на
престъплението - по основния състав или квалифициращите обстоятелства. В
конкретния случай във всяко едно от обвиненията по отношение на
подсъдимото лице липсват описания касателно твърдяната престъпна дейност
по осъществяване на деянието.
Нещо повече, по отношение на деянието по чл.248А от НК е
инкриминирано представянето на неверни сведения от подсъдимото лице чрез
посредствени извършители с депозиране на документи с конкретни автори,
без прокурорът да посочи дали документите са били истински, или ако не са
били истински, дали са били с невярно съдържание. Несъмнено
изпълнителното деяние за представяне на неверни сведения по чл. 248А от НК
не въвежда ограничения във формата на предоставянето им, тъй като
същественото е дали данните са съответни от обективната действителност, но
когато тези данни са инкорпорирани в изходящ от трето лице документ за
гарантиране правото на защита на подсъдимия е необходимо прокурорът да
посочи какъв е порока в документа. В противен случай биха липсвали
основания за ангажиране отговорност на посредствено представилото
документа лице.
Отделно от това СЪДЪТ намира, че по отношение на възведените
обвинения по чл.253 от НК изначално липсват изискуемите обективни
признаци на състава на възведеното деяние, чрез словесното посочване и
описание на елементите на фактическия състав на престъплението, като
същите не фигурират и в обстоятелствената част на ОА.
Безспорно СЪДЪТ намира, че така констатираните непълноти
ограничават възможността на подсъдимото лице да разбере конкретния обем
на възведеното и повдигнато срещу него обвинение и неминуемо рефлектира
върху възможността да организира адекватно своята защита. Тъй като ОА
определя обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение,
липсата на индивидуализиране на обективните признаци на възведените
престъпления, респ. допуснатите противоречия и непълноти в заключителната
част, лишават подсъдимото лице именно от възможността да разбере обема на
повдигнато срещу него обвинение. Същото неминуемо съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и от категорията на отстраними такива,
доколкото същото би могло да бъде отстранено чрез изготвяне на ОА,
съобразен със сочените и констатирани от Съда недостатъци.
6
С оглед на така констатираните нарушения и доколкото СЪДЪТ прецени,
че същите представляват особено съществени намери, че са налице
предпоставките съдебното производство по делото да бъде прекратено и
същото да бъде изпратено на Европейската прокурора за отстраняване на
сочените в обстоятелствената част на определението процесуални нарушения.
Предвид на това СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №2333 от 2025 г. по
описа на СГС, НО, 15 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Европейската прокуратура с оглед мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред САС.
Препис от протокола да се издаде на адв. И..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7