Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3751 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника ЕТ „Т.– Ш.Е.“ срещу решение от
13.08.2018 г. по гр.д. №43631/2017 г. на Софийския районен съд, 47 състав, с
което е жалбоподателят е осъден да заплати на М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ сумата от по 1410,49 лв. за всеки
едни, представляваща 1/3 от цената на заплатените от ищците нощувки в хотел
„Медиа Ротана“ за периода 31.12.2016 г. - 06.01.2017 г., както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 1500,00 лв. за всеки един от ищците,
настъпили в резултат от несъответствието между договорената хотелска услуга и
действително предложената, а на основание чл.78 ал.1 ГПК е осъден да заплати и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и явно необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че исковата молба е предявена от лице без
представителна власт, както и че съдът е разгледал иск на непредявено
основание. Поддържа, че не е налице неизпълнение на задълженията му по
процесния договор. Твърди още, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
доказани исковете за имуществени вреди и неимуществени вреди, респ. размерите
на същите. Сочи още, че СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е приел представените от него в първото по делото о.с.з.
писмени доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да обезсили обжалваното решение, евентуално – да го отмени и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Предмет
на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на
03.01.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника от
01.10.2018 г. за изменение на решението в частта за разноските. Това
определение е обжалвано от ответника с частна жалба от 28.01.2019 г., в която е
посочено, че неправилно съдът е присъдил на ищците разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото не е доказано заплащането му, евентуално –
не е го е намалил до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят
моли определението на СРС да бъде отменено, като искането ищците за присъждане на
разноски да бъде оставено без уважение, а при условията на евентуалност – да
бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответниците
по жалбата М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. в законоустановения срок не вземат становище
по частната жалба.
В
изпълнение на дадените им по реда на чл.129 ГПК от въззивния съд указания за
отстраняване нередовностите на исковата молба ищците са уточнили предявения иск
за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, като искът е
предявен само от ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р., които претендират обезщетение в размер
на сумата от 4231,49 лв., което уточнение е допуснато от въззивния съд с определение,
постановено в о.с.з., проведено на 21.02.2020 г.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По
въззивната жалба:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че постановеното първоинстанционно
решение е недопустимо, тъй като исковата молба е депозирана от лице без
представителна власт. Видно от представеното в производството пред СРС
пълномощно от 25.06.2017 г., която дата предхожда датата на депозиране на
исковата молба – 30.06.2017 г., Адв. дружество „Б. и Г.“, представлявано от
адв. П.Г. и адв. М.Б., са упълномощени от ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р. лично и като
родители и законни представители на ищеца Е.М.Р. да ги представляват пред СРС
по повод образуване и водене на дело срещу ЕТ „Т.Ш.– Ш.Е.“, както и да водят
делото до окончателното му приключване пред всички инстанции, т.е. налице е
валидно учредена представителна власт по смисъла на ГПК.
Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на
решението на СРС, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 Закона за туризма /ЗТ/ в
действащата към процесния момент редакция за осъждане на ответника да заплати
на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат
на несъответствие на договорената и предоставена туристическа услуга, съгласно
договор за организирано туристическо пътуване №2749/12.10.2015 г.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е
уважил предявените искове за обезщетения, като посочената правна квалификация е
по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ в действащата към настоящия момент
редакция.
Основанието на чл.270
ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само
при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният
от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна
квалификация, каквито са твърденията на въззвника.
Обжалваното решение е частично неправилно по следните
съображения:
Между страните
по делото няма спор, че са били обвързани от валидно облигационно отношение на
основание сключен договор с предмет предоставяне на туристическа услуга –
индивидуално пътуване за Нова година до Дубай, при уговорена цена 6069,29 лв.,
включваща пътуване със самолет и хотелско настаняване в хотел „First Central Hotel Suites” за 7 нощувки,
като в договора е посочен вид стая – апартамент, тип стая – стандарт, брой - 1.
Няма спор също така и относно факта, че на ответното дружество, като
предоставящ услугата, ищците са заплатили направените резервации, както и че са
пристигнали в оферирания им хотел на 30.12.2016 г., както и че са напуснали
хотела на 31.12.2016 г. Не е спорно и че при пристигане в посочения вече хотел
в Дубай на 30.12.2016 г. тримата ищци са били настанени в стая с едно двойно
легло и без допълнително такова.
Спорен между
страните е въпросът дали е налице несъответствие на договорената и
предоставената услуга, т.е. дали условията за настаняване в оферирания
хотелиерски съответстват на тези по предоставената оферта, респ. дали
ответникът в качеството му на туроператор носи отговорност за неточно
изпълнение на услугата, предложена от него. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1
ЗТ, транспонирал Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г., туроператорът
носи отговорност за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията
си по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат
изпълнени от него или от негови контрагенти. Съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договора в т.ч. и
наличие на съответствие между условията за настаняване в хотела, вкл. и вида на
договорената стая, с тези по предоставената оферта. В тази връзка ответникът е
ангажирал писмени доказателства – имейл кореспонденция между него и ищеца М.Р.Р.,
приети от въззивната инстанция на основание чл.266 ал.3 ГПК, с оглед
извършеното от СРС процесуално нарушение – неправилно тълкуване на преклузията
за ангажиране на доказателства, която настъпва едва след като се обяви доклада
по делото по чл.146 ГПК, по който страните следва да изложат становища, както и
да предприемат съответните процесуални действия, в т.ч. и да направят своите
доказателствени искания, а съдът е длъжен да се произнесе с определение по направените
искания – чл.146 ал.3 и ал.4 ГПК. В конкретния случай ответникът е поискал
приемането на тези писмени доказателства с първото по делото о.с.з., проведено
на 27.02.2019 г. и неправилно СРС не ги е приел. От представения имейл,
изпратен от ищеца М.Р.Р. до ответника на 12.10.2016 г.
е видно, че ищецът е избрал оферирания хотел „First Central Hotel Suites”, като предложената стая е класическо студио – 30 кв.м. с
двойно легло.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав споделя
решаващия извод на СРС, че е налице несъответствие между договорената и
предоставена туристическа услуга – ищците са настанени в стая с едно двойно
легло, вместо в договорения апартамент с
1 допълнително легло за дете. Налице е неточно изпълнение на задълженията на
ответника по договора с предмет предоставяне на туристическа услуга.
Ирелевантни за отговорността на ответника-туроператор са действията на ищците
по напускане на оферирания хотел. В конкретния случай неизпълнението на
договора се дължи изцяло на поведението на ответника-туроператор - стаята, в
които са били настанени ищците не отговаря на приетите от тях условия, описани
в договора. Туроператорът отговаря за вредите,
причинени от неизпълнение или от неточно изпълнение на договора, независимо от
това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови
контрагенти.
Съгласно
разпоредбата на чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По
жалбата в частта за обезщетенията за имуществени вреди:
От
представените по делото фактура от
05.01.2017 г. и бон за плащане от същата дата се установява, че ищеца Н.Е.Р. е
заплатила с банкова карта сумата от 8856,20 AED на хотел „Media Rotana Dubai” за стая:0601, т.е.
ищците са претърпели имуществени вреди от категорията на претърпените загуби,
изразяващи се в заплатената сума за хотелско настаняване в друг хотел. Налице е
причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и
претърпените от ищците вреди.
С
оглед направеното във въззивното производство уточнение, обезщетението за
ищуществени вреди е дължимо солидарно на ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р. на основание чл.32 СК.
С оглед на изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която на тримата ищци е присъдено
обезщетение за имуществени вреди и вместо него бъде постановено друго, с което
сумата от 4231,49 лв. се присъди солидарно на ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р., но при
правилната правна квалификация – чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ЗТ.
По
жалбата в частта за обезщетенията за неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
От
показанията на свид. Н.К.се установява, че на 31.12.2016 г. ищецът М.Р.Р. и е
звъннал, бил е изключително разочарован и притеснен от това което им се е
случило в хотела, в който са спали – не е отговарял на очакванията им, стаята е
била малка, нямало е легло за ищеца Е.М.Р., а само едно легло. Свидетелят сочи
още, че ищците са напуснали хотела, а след завръщането им са споделили, че били
много разочаровани от тази почивка и от ужасните емоции.
От
показанията на свид. Е.Р. се установява, че ищецът М.Р.Р. и е звъннал на
31.12.2016 г., като е споделил, че са на улицата и че цяла нощ не са спали, тъй
като в хотела им е било предложено едно легло и една завивка за тримата.
Свидетелят сочи още, че и тримата ищци са били много разтревожени и ядосани, а
ищецът Е.М.Р. е плачела.
Съдът,
при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че претърпените от ищците страдания – стрес и
притеснения, са само от нервно-психически характер и са свързани с неприятни
емоции през времето, в което е трябвало да почиват. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и обстоятелствата, че липсват доказателства
изживяното нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като не са
довели до болестни изменения в психиката на ищците, а са преживени само
негативни усещания и неудобства. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищците психически притеснения и
стрес е в размер на сумата от по 500,00 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди за
разликата над сумата от по 500,00 лв. до пълния присъден размер от 1500,00 лв.,
но при правилната правна квалификация – чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ЗТ.
По разноските:
Решението следва да бъде отменено изцяло и в
частта на присъдените разноски, като въззивния съд се произнесе по дължимите се
на страните разноски и за двете съдебни инстанции.
С оглед изхода на делото и направеното искане на
ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р. на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 202,60 лв., представляваща държавна такса, на
ищеца Е.М.Р. сумата от 16,67 лв., представляваща държавна такса и на ищеца Н.Е.Р.
сумата от 669,54 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото са представени договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца Н.Е.Р. и Адв. дружество „Б. и Г.“, и
вносна бележка от 29.05.2018 г., според които ищецът е заплатила адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на сумата от 1020,00
лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение надвишава незначително този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото
не следва да бъде намалявано до минималния размер. На основание чл.78 ал.3 ГПК
на въззиваемата страна Н.Е.Р. следва да се присъдят разноски във въззивното
производство за неоснователната част от въззивната жалба в размер на сумата от
669,54 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно по посочените по-горе мотиви и не следва да бъде
намалявано до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното производство за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 274,87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника и адв. И., според който ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на сумата
от 800,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на минималния размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство за уважената част от
въззивната жалба в размер на сумата от 60,81 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 171,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора и произнасянето на
въззивния съд относно разноските, направени пред първата инстанция, частната
жалба на ответника срещу определението на СРС по чл.248 ГПК, се явява без
предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №469115/13.08.2018 г., постановено по гр.д. №43631/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която ЕТ
„Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, е осъден да
заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Е.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, и Е.М.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез законния и
представител Н.Е.Р., на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ сумата от по 1410,49 лв. за всеки един,
представляваща 1/3 от цената на заплатените от ищците нощувки в хотел „Медиа
Ротана“ за периода 31.12.2016 г. - 06.01.2017 г., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.Р., ЕГН
**********, адрес: ***, и Н.Е.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ЗТ сумата от 4231,49 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени нощувки в хотел
„Медиа Ротана“ за периода 31.12.2016 г. - 06.01.2017 г., настъпили в резултат
от несъответствието между договорената хотелска услуга и действително
предложената, съгласно договор за организирано туристическо пътуване №2749/12.10.2016
г.
ОТМЕНЯ решение №469115/13.08.2018 г., постановено по гр.д. №43631/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която са
уважени предявените от М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Е.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Е.М.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
законния и представител Н.Е.Р., срещу ЕТ „Т.–
Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ за разликата над сумата от по 500,00 лв. до пълния
присъден размер от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от несъответствието между договорената хотелска
услуга и действително предложената, и в
частта, в която ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, е осъден да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, адрес:
***, Н.Е.Р., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.М.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез законния и представител Н.Е.Р., на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 1369,26 лв., представляваща разноски, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.Р., ЕГН **********, адрес:
***, Н.Е.Р., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.М.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез законния и представител Н.Е.Р., срещу ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ТЗ
за разликата над сумата от по 500,00 лв. до пълния претендиран размер от
1500,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от несъответствието между
договорената хотелска услуга и действително предложената, съгласно договор за
организирано туристическо пътуване №2749/12.10.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част при правилна правна квалификация на иска с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ЗТ за сумата от по 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.Р., ЕГН
**********, адрес: ***, и Н.Е.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 202,60 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Н.Е.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 669,54 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 669,54
лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Е.М.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 16,67 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Е.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, и Е.М.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез законния и
представител Н.Е.Р., да заплатят на ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 274,87
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 232,60 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от
28.01.2019 г. на ЕТ „Т.– Ш.Е.“, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, срещу определение от 03.01.2019 г., постановено по гр.д.
№43631/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, с което е оставено без уважение
искането им по чл.248 ГПК за изменение на решението от 13.08.2018 г. по гр.д.
№43631/2017 г. в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, а в частта, в която частната жалба е оставена без
разглеждане, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред САС с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.