М О Т И В И към присъда № 17/13.06.2016 г. по НОХД № 299/2015 год.    по описа на Пернишки окръжен съд

 

Окръжна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение против С.В.Н.-живущ *** това, че на| ***г, около 15.30ч на ***.С., при управление  на МПС-състав от ППС с влекач „Рено"с ДК № **** с полуремарке с ДК№ ****, е нарушил правилата за движение - не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП –„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“-като участник в движението с поведението  си, създал опасност за живота и здравето на Е.А. Н. и П.П.К. /не е намалил скоростта до 40 км/ч, която е безопасна, за да премине товарния автомобил край пешеходците/пострадалите/, които са видимо препятствие на пътя/или да премине в лентата за изпреварване, както и да подаде звуков сигнал, за да предупреди пострадалите да застанат на безопасно място; не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП-да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците;….,както и чл.116 от ЗДвП – „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“, не е изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП /“Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/- като участник в движението по пътищата не е намалил скоростта си на движение, за да гарантира безопасно преминаване покрай пострадалите Е.А. Н. и П.П.К. /които са участници в движението, в случая като пешеходци/, каквато възможност е имал и е причинил смъртта на Е.А. Н. и средна телесна повреда на П.П. К.- престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“а“предл.-II-ро и б.“б“ предл.I-во вр.чл.342 ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура гр.П. поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага подсъдимият С.Н. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години с приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от четири години.

В производството по делото са конституирани като частни обвинители наследниците на починалия в резултат на престъплението, предмет на обвинението Е. Н. /съпругата му В.Г.Н. и А. Е..-негова дъщеря/, както и пострадалия П.П.К.. Чрез своите повереници частните обвинители пледират за признаването на подсъдимия за виновен и постановяване на осъдителна присъда, с налагане на  наказание "Лишаване от свобода" в максимално предвидения от закона срок, което да бъде  изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин би се постигнал посочения  в чл.36 от НК възпитателен и възпиращ ефект както спрямо подсъдимия, така и по отношение на всички членове на обществото. Изразяват становище, че приложението на условното осъждане би било проява на снизхождение от страна на съда и няма да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху личността на подсъдимия. Правят довод, че ежедневните случаи на управление с превишена скорост значително над допустимата взема постоянни жертви по пътя, а налаганите от съдилищата условни присъди  се възприемат като липса на наказание.

Защитата на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат  за невинен и оправдан по  повдигнатото му обвинение. Изразява становище, че Обвинителният акт формално покрива само някои от изискванията на чл.246 от НПК тъй като  от обективната страна на престъплението е описан механизъм на причиняване на телесно увреждане, който не само, че не е доказан по ясен и несъмнен начин, но и противоречи на всички събрани гласни доказателствени средства, а  субективна страна на престъплението в обвинителния акт „дори не се покрива и формалното изискване, няма никакво описание на престъплението от субективна страна, дори не е цитирана нормата на чл.11 от НК“.

В случай, че съдът прецени, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н., защитата му моли, при преценка на обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът да има предвид, че се касае за по-лекия вид непредпазлива вина - несъзнавана непредпазливост, а не самонадеяност, като се позовава на Решение № 223 по НД № 611/2015 г. на І НО на ВКС, което решение не е изолирано и продължение на константната практика на ВКС в тази посока, а именно, че непредпазливото извършване на нарушенията на правилата за движение следва да бъде разглеждано различно, съответно по-леко наказвано от умишленото нарушаване на същите и то да е довело до същия престъпен резултат. Твърди, че в конкретния случай, ако се приеме, че има нарушение  на ЗДвП, то е само едно – такова на чл.20 ал.2 изр.ІІ, което е непредпазливо нарушение. Счита, че за настъпване на вредоносния резултат е налице и съпричиняване от страна на  пострадалите, тъй като освен пияното състояние на пострадалия Е. Н., и двамата пострадали, в качеството си на  пешеходците са нарушили чл.114 т.1, чл.108 ал.1 от ЗДвП, чл.121, ППЗДвП и чл.161 от ППЗДвП, нарушили са и чл.59 ал.1 от ЗДвП, защото не са сигнализирали авариралото ППС със светлоотразителен триъгълник.

При определяне на наказанието, защитата моли съдът да се съобрази с ниската лична обществена опасност - чисто съдебно минало, трудова ангажираност,  единствен носител на доходи в семейството, полагащ грижи за малолетно дете, съпругата му е бременна с второ дете. Счита, че с налагане на минималното наказание  три години "Лишаване от свобода" и с прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия може да бъде постигнато и без той да бъде откъснат от естествената семейна, трудова и социална среда.

Подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Моли съда за справедливост.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.В.Н. е роден на *** год. Женен е, с едно дете. Не е осъждан. Правоспособен водач на МПС е от *** год. /категории В и С/ , а от **** год. е придобил правоспособност и за категории ВЕ и СЕ. Към *** год. работил като *** – влекач „Рено“ с ДК №***, собственост на „М. Г“ЕООД с.*****. 

Към посочената по-горе дата пострадалите Е. Н. и С.П. работели като водачи на товарни автомобили във фирма „С.“ ЕООД гр.С.. На **** год. Н. и П. получили направление за работа с товарен автомобил „Скания-124“ с ДК №*** с прикачено ремарке. За този ден възложената им работа била по маршрути в страната, като на следващия ден следвало да пътуват за Р. Г., където трябвало да откарат олио до остров К., а от гр.П. им било възложено да натоварят дини, които да докарат в Република България. Съгласно практиката във фирмата посочения маршрут обикновено се поемал от един водач, но тъй като свид.П. бил нов служител, в този случай бил изпратен да придружава Е. Н., за да научи маршрутите, по които предстои да изпълнява курсове. По пътя двата се сменявали като водачи на товарния автомобил след изминат определен пробег, като при всяка смяна, всеки от двамата поставял своята тахошайба.

На *** год. П. и Н. се връщали от Р. Г. в България, като по пътя на няколко пъти се сменяли при управлението на автомобила. Около обяд, пътувайки по ****. Пътят бил в много добро състояние- суха настилка-  едрозърненст асфалт, с изкачване 3.33%  след ****. При изкачване по този участък от пътя, свид.П., който в този момент управлявал товарния автомобил, усетил, че двигателят му започнал да работи неритмично и да „заглъхва“, поради което насочил автомобила в лентата за принудително спиране/“аварийна лента“/ и спрял. Авариралият автомобил бил установен успоредно на пътното платно, като лявата му страна била на 40 см. от непрекъснатата разделителна линия, разделяща лентата за принудително спиране от дясната лента на платното за движение. В този участък от пътя пътното платно за движение в  посока към гр.С. е еднопосочно с две пътни ленти за движение, с хоризонтална маркировка – единична прекъсната линия /“разрешено изпреварване“/, като дясната пътна лента е с ширина на пътя 3.80 м., а лявата- с ширина 3.90 м. Вдясно от това пътно платно е изградена лента за принудително спиране с ширина 3.20 м, отделена с непрекъсната линия от дясната лента за движение и маркирана с непрекъсната бяла линия и в десния си край. На 40 см. от дясната непрекъсната линия на лентата за принудително спиране била изградена еластична ограда.

Пострадалият  Е. Н. и свид.П., след установяване на товарния автомобил в лентата за принудително спиране, слезли от автомобила и замерили нивото на горивото в резервоара. Установили, че при изкачването на височината, горивото се събирало в единия край на резервоара, поради намалялото му количество и двигателят не са захранвал достатъчно. Обадили се по телефона в офиса на фирмата, за която работели в гр.С. и поискали съдействие. От там им казали да изчакат, тъй като ще им  изпратят туби с гориво. Около 15.10 ч. на мястото, където бил спрян товарния автомобил, с джип „Хонда“ пристигнали собственикът на фирмата- свид.П.К. и неговият син- свид.Л.К., които докарали туби с дизелово гориво. Джипът бил установен също в лентата за принудително спиране, на около 10 м. пред авариралия товарен автомобил. Докараното гориво било излято  в резервоара на товарния автомобил „Скания-124“, но въпреки това двигателят му не могъл да бъде приведен в движение. Двамата водачи и пристигналите свидетели започнали да обсъждат проблема. В един момент свид.Л.  К. минал от дясната страна на авариралия автомобил, а останалите трима останали от лявата му страна,  около резервоара, който се намирал зад кабината.

По същото време, в същата посока на движение се приближавал товарен автомобил - влекач марка „Рено“ с ДК №***, управляван от подс.С.В.Н.. Както бе отбелязано по-горе, пътят бил в много добро състояние- суха настилка-  едрозърненст асфалт, с изкачване 3.33%. Видимостта била повече от 130 м. Управляваният от подсъдимия товарен автомобил е бил технически изправен. Максимално допустимата скорост била 120 км/ч, регламентирана със пътен знак В 26. Подсъдимият Н. управлявал автомобила със скорост 80 км/ч./установено по тахошайбата/

Приближавайки се към авариралия товарен автомобил“Скания“, подсъдимият управлявал т.а.“Рено“ в дясната пътна лента на платното за движение, на около 60-65 см. в ляво от десния му край/ от линията отграничаваща лентата за принудително спиране/. В този момент пострадалите Н. и П.К., както и свид.  П., били от лявата страна на авариралия автомобил, до резервоара, зад кабината. Разстоянието от левия край на техния товарен автомобил до плътната линия, отграничаваща платното за движение и лентата за принудително спиране било 40 см. При това разстояние те тримата са заемали и част от лентата за движение, по която се движел управляваният от подсъдимия автомобил. За да премине безопасно покрай движещите се около авариралия автомобил хора, било необходимо разстояние от 1.8 м вляво от десния край на платното за движение. В случая това разстояние е било:  по отношение пострадалия Е. Н. 0.65 м., а по отношение пострадалия К. 0.60 м. При това последвали удар с дясната странична част на движещото се полуремарке в областта на лакътна кост на пострадалия П.К., при което се получило открито счупване на лява лакътна става. Пострадалият Е. Н., който в този момент бил в десния край на дясната лента за движение,  с изправено положение на тялото, с лице към авариралия автомобил, придвижил се леко назад и в този момент бил ударен от полуремаркето   на движещия се автомобил в областта на десните обтегачи / където е намерен негов биологичен материал/. От този удар тялото на пострадалия Е. Н. е  отхвърлено напред и надясно, след което се превъртяло и паднало по очи на около 6.7 м. от мястото на удара, пред авариралия автомобил. Свидетелят П. го обърнал по гръб, опитал се да му окаже помощ, но без резултат. Дошлият на място медицински екип установил смъртта му.

На пострадалия П.К. била оказана първа помощ от неговия син- сивд.Л. К., след което същият бил закаран с екип на спешна помощ в болница, където било проведено лечение.

След ударите с двамата пострадали, подсъдимият спрял автомобила, който управлявал на разстояние от около 85 м. и се върнал към местопроизшествието.

Дошлият на място екип на Пътна полиция към ОД на МВР, запазил местопроизшествието до идването на оперативна следствена група.

Със заключението на съдебно –медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р С. и допълнена в с.з. на *** год. е установено, че на пострадалия Е. Н. били причинени тежки травматични увреждания на гърба в дясно, където са счупени ребра двустранно, разкъсан е черния дроб, мастната капсула на десния бъбрек е била кръвонаседната, счупен е гръбначния стълб на ниво 7-8 гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък, кръвоизлив в гръдната кухина, които увреждания са получени от значителен удар в областта на торса отзад на гърба, повече към дясната му страна. Тези увреждания, според в.л. д-р С. най-вероятно са получени от удар със страничната част на ремаркето.

Със заключението на Допълнителната комплексна  автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф.д.т.н.инж.С.П., инж. В.Н.В. и д-р К.Ч. също се установява, че ударът на пострадалия Е. Н. е причинен в момент, в който той е бил в изправено положение, с лице към спрелия/авариралия ППС/ и с гръб към движещия се товарен автомобил влекач „Рено“, като дясното му рамо е било насочено в посока, обратна на посоката на движение на автомобила.

Със заключението на ДНК експертизата/на стр.108 до 111 от ДП/ е установено, че намерения и иззет биологичен материал от покривалото на полуремаркето на ППС-влекач „Рено“ с с ДК № *** е идентичен с ДНК профила на пострадалия Е. Н..

Тези доказателства водят до извод, че е настъпил удар между автомобила, в частта му на десните обтегачи на покривалото на полуремаркето и дясната горна половина на гърба на пострадалия. Именно този удар е причинил раната в областта на гърба в дясно. На пострадалия Е. Н. била причинена съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до състояние несъвместимо с живота.

Със заключението на съдебно-медицинската експертиза,  изготвена  по досъдебното производство от в.л. д.р Ч. се изяснява, че на пострадалия П.К. било причинено открито счупване на лявата лакътна кост в горната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от време около три до пет месеца, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Със заключенията по автотехническата експертиза на в.л.инж.В. /на стр.65 до 73 от ДП/ и на Допълнителната комплексна  автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф.д-т-н.инж.С.П., инж. В.Н.В. и д-р К.Ч. , се изяснява, че подс.С.Н. е управлявал товарния автомобил със скорост от 80 км/ч /при максимално допустима 120 км/ч. При конкретните пътни условия и посочената скорост на движение- опасната зона за спиране на този ППС е била 87 м. Пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо чрез своевременно задействане на спирачната система и осигуряване на безопасно странично разстояние от 1.8 м. от  страна на подсъдимия Н.. При установеното странично разстояние от около 0.65 м. , за да премине безопасно товарния автомобил е било необходимо да се движи  със скорост не повече от 40 км/ч.

Изложените съображения налагат извода, че скоростта,  с която подсъдимият Н. е управлявал автомобила -  80 км/ч е била несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП и именно това е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20  ал.2 от ЗДвП, според която: „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/- като участник в движението по пътищата не е  изпълнил  задължението си, да намали скоростта или да спре,  за да гарантира безопасно преминаване покрай постарадалите Е.А. Н. и П.П.К. /които са участници в движението, в случая като пешеходци/, каквато възможност е имал.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена като взе предвид събраните  по делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели,  приложените по делото писмени доказателства и фотоалбуми,  и заключенията по съдебните експертизи.

Така събраните доказателства не си противоречат едно на друго, взаимно си кореспондират и допълват.

Изложеното в обвинителния акт и съдържащо се и в показанията на свид.П. и К. твърдение за наличие на силна въздушна струя, създадена от преминаващия товарен автомобил, управляван от подсъдимия, да е довело до събарянето им и отхвърлянето тялото на пострадалия не може да бъде възприето. Със заключението на назначената в съдебното производство допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, допълнено в с.з. на 10.06.2016 год.  е изяснено, че при странично положение на пострадалия Н. с дясно рамо към аеродинамичния поток, силата на аеродинамичното въздействие  върху тялото е от порядъка на 12-15 кг/сили. Такова въздействие може да бъде преодоляно от добре стоящ на платното за движение пешеходец, поради наличното нормално сцепление между краката и пътната настилка. Травмите на пострадалия Н., според експертите, категорично не могат да са получени само от въздействието на аеродинамичния поток и турбулентната струя. Раната в горния край на корпуса вдясно, счупените 11 ребра в дясно и останалите травми описани в съдебно медицинската експертиза на д-р С., показват, че е имало физичен контакт между автомобила и тялото. Съгласно динамичния анализ, експертите заключават, че към момента на контакта, пострадалият е направил поне една крачка назад /в пътната лента, по която се е движил автомобила, управляван от подсъдимия/.

При така установената и възприета фактическа обстановка, Окръжният съд направи следните ПРАВНИ  ИЗВОДИ:

Нормите на чл.342 и сл. НК са бланкетни норми и подсъдимият може да отговаря само и единствено, когато  виновно и съзнателно са нарушени конкретни норми, визирани в ЗДвП и ППЗДвП и последвалите в случая смърт на едно лице и средна телесна повреда – на друго, да са  в пряка причинна връзка с тези нарушения.

На *** год. подсъдимият Н.  е бил водач на МПС. Като такъв той е бил длъжен да се съобразява и спазва правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което  той не е сторил. Нарушил е разпоредбата на чл.20  ал.2 от ЗДвП, според която: „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“/- като участник в движението по пътищата не е  изпълнил  задължението си, да намали скоростта или да спре,  за да гарантира безопасно преминаване покрай постарадалите Е.А. Н. и П.П.К. /които са участници в движението, в случая като пешеходци/, каквато възможност е имал.

Само това нарушение на правилата за движение е  в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – удар между автомобила и пешеходците, от който са причинени травматични увреждания, довели до смъртта на Е. Н. и до причиняване на средна телесна повреда на П.К..

Неотносими към настъпилото произшествие са вменените на подсъдимия нарушения по чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1 и чл.116 от ЗДвП. Тези норми от специалния закон регламентират общи и пожелателни широки задължения на водачите на ППС, без да им предписват конкретно поведение- действие или бездействие, не съдържат конкретни правила за поведение. При установената по-горе фактическа обстановка  изводът е, че причината настъпване на пътно-транспортното произшествие е несъобразената скорост по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Константната практика на съдилищата по тези дела приема, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, регламентиращи правилата за движение по пътищата, деецът следва да носи отговорност за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила. В случая специална е нормата на чл.20 ал.2 от ЗДВП, а чл.5 и чл.116 са общи такива. По тези съображения подсъдимият С.Н. следва да бъде оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението и при нарушаване на разпоредбите на чл.5 ал.1 и ал.2  и чл.116 от ЗДвП.

С оглед  на възприета   фактическа обстановка  и направените въз основа на нея правни изводи, Пернишкият окръжен съд прие,  че с деянието си подсъдимия С.В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.343, ал.4, вр. ал.3 б.“а“ предл.второ и б.“б“ предл.първо вр.чл.342 ал.1 от НК/преди изменинието 2015 год./.

Разпоредбите на ал.3 и ал.4 на чл.343 от НК са корелативно свързани не само в санкционната им част, но и относно всички квалифициращи признаци, посочени в ал. 3 или иначе казано, в ал.4 на нормата законодателят е приел квалификация по ал. 3, б. "б" и когато при произшествието е причинена смърт и телесни повреди на повече от едно лице, какъвто е настоящият казус. От тук следва извода, че с текста на чл.343, ал.4 НК е въведен самостоятелен квалифициран състав на престъплението по чл.342, ал.1 НК, който единствено в санкционната си част препраща към наказанието по б.”б” на предходната алинея. Съставомерният резултат по ал.4 на чл.343 от НК обхваща кумулативно дадени, различни по характер увреждания на различни лица, причинени в рамките на едно ПТП, както е конкретния случай- касае са за причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго.

Във връзка с възраженията на защитата по отношение превръзката с б.»а»на ал.3 на чл.343 от НК като част от съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимия Н. обвинение, би могло да се приеме като ненужно, тъй като препратката е само към б.б“ на същия текст- касателно санкцията. Независимо от това, обаче допуснатата неточност по никакъв начин не е ограничила правата му в процеса, защото фактическото обвинение за причиняване смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго, е ясно формулирано, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив.

В този смисъл, съдът намира за неоснователни и възраженията на защитата на подсъдимия, че « обвинителният акт само формално покрива изискванията на чл.246 от НПК, тъй като соченият механизъм на ПТП не се подкрепя от доказателствата по делото, не били изложени и съображения за субективната страна на деянието». Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършеното престъпление. Вменените нарушения на ЗДвП са описани текстово и цифрово по начин, позволяващ на подсъдимия да разгърне в пълен обем защитата си. Посочени са и фактически обстоятелства, принадлежащи към съставите на вменените нарушения на ЗДвП. Посочено е, с кои негови действия са нарушени конкретните правила, довели до вредоносния резултат. Посочени са причините за смъртта ина пострадалия Е. Н. и увреждането на пострадалия П.К., имащо характер на средна телесна повреда, както и причинно следствената връзка между твърдяните нарушения на ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат.

Съдът намира за необходимо да отчете и това, че макар и в по-малка степен, пострадалите също имат принос за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП »пешеходци могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани». Движейки се около авариралия автомобил, пострадалите са заемали с телата си част от лентата за движение, по която се е движил управляваният от посъдимия Н. товарен автомобил, с което са нарушили забраната, регламентирана в чл.114 т.1 от ЗДвП –«да навлизат внезапно на пътното платно» и на чл.121 т.1 от ППЗДвП-забраняваща движението на велосипедисти и пешеходци на автомагистрала. Освен това, установено е по делото, че в кръвта на пострадалия Е. Н. е установено наличие на алкохол с концентрация 0.51 промила, определена от в.л. д-р С. «като лека степен на алкохолно опиване». Това по никакъв начин не оневинява подсъдимия, но следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказателната му отговорност. От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост. При транспортни злополуки, причинени по непредпазливост, съдът е задължен да преценява и от субективна страна нарушенията на правилата за движение по улиците и пътищата и само, когато констатира наличието на непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, може да вмени във вина на подсъдимия настъпването на обществено опасните последици. Съгласно тази разпоредба деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвидждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая, макар и да е имал добра видимост, от достатъчно дълго разстояние, при което е можел да види, както авариралия товарен автомобил, така и хората, които са се движели около него, не е съобразил скоростта  и траекторията на движение, така че да намали скоростта или да спре при предвидимата опасност, или да осигури достатъчно странично разстояние при преминаването покрай тях.

При определяне на наказанието, съдът като се съобрази с изискванията на чл.54 от НК, отчита само смекчаващи наказателната  отговорност на подсъдимия обстоятелства-  младата му възраст, липсата на минали осъждания, много добрите характеристични данни, баща  на четиригодишно дете, трудово ангажиран. Към преценката на тези обстоятелства съдът намира, че следва да бъде добавен и приносът на пострадалите /описан по-горе/ за настъпване на съставомерния резултат. При наличието на тези обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК , следва да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години/при съобразяване с разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК/.

Във връзка с претендираната от поверениците на частните тъжители по-сгрога наказуемост, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при която съдът е длъжен да оцени и  съобрази всички обстоятелства, които имат значение за постигане на съответствие / по смисъла на чл.35 ал.3 от НК/  между извършеното деяние и следващото се за него наказание. Определеното наказание по вид и размер следва да е достатъчно за постигането на целите, визирани в чл.36 от НК. На първо място в тези цели законодателят е предвидил „поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазване на законите и добрите нрави“ и на второ“да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления“, т.е. приоритет има индивидуалната превенция. Генералната превенция „да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“ е третата, визирана цел.

По принцип и настоящият съдебен състав е съгласен с изразеното становище на поверениците на частните обвинители за високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, тяхната честота и  тежките последици, водещи до обществена нетърпимост и повишена чувствителност на гражданите. Различните деяния от един и същи вид обаче, се характеризират с различна степен на обществена опасност и затова няма как да бъдат санкционирани по идентичен начин. В случая, допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата е само едно и не може да бъде преценено като особено грубо или драстично. Вярно е, че настъпилите последици са тежки, но те са елемент от състава на престъплението и са съобразени от законодателя при определяне параметрите на отговорността за него.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на частните обвинители, че подсъдимият следва да бъде наказан максимално строго, предвид процесуалното му поведение- не се признава за виновен, не дава обяснения и не показва разкаяние.Липсата на самокритичност не би могло да бъде отчетена като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Отношението на подсъдимия към извършеното деяние и към вината винаги съставлява само негова субективна оценка по тези факти, която може да бъде избрана като форма на защита. Да се отежнява положението му само поради липсата на самокритичност означава отричане на правото му на защита. Това е негово основно право по смисъла на чл.55 от НПК и само негова е преценката как ще го упражни.

След като прецени, че за постигане целите на наказанието е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, съдът намери, че не е необходимо той да изтърпява ефективно това наказание. Отразеното по-горе за личността на подсъдимия - младата му възраст, неговото семейно положение и трудова ангажираност, единствен носител на доходи в семейството /предвид предстоящо раждане на второ дете/, липсата на минали осъждания, дават основание да се приеме, че неговото поправяне и превъзпитаване могат да бъдат постигнати и без той да бъде отделян от настоящата си семейна, социална и трудова среда, и да бъде изолиран от обществото, Налице са   условия за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

При изложеното по-горе и предвид императивната разпоредба на  чл. 343 г  вр. чл. 343 вр чл. 37 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия Н. и наказание лишаване  от право да управлява МПС за срок от три години.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Н. да заплати в полза на държавата по сметка ОД на МВР гр.П. сумата 1712.63 лв. за разноски, направени по досъдебното производство, в полза на Бюджета на съдебната власт- по сметка на Окръжен съд Перник- 1547.04 лв.- за направени разноски в съдебното производство и на частните обвинители за разноски по делото, както следва: на В.Г.Н.- 100 лева, на П.П.К. -1400 лв.

Като взе предвид приложеното и в този смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: