№ 13093
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110101236 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу М. В. Й. от гр. София, в обстоятелствената част на която
се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 2 948,70 лева (двe хиляди
деветстотин четиридесет и осем лева и 70 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 575,79 лева (петстотин седемдесет и пет
лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 24.09.2024 г., 25,29лева (двадесет и пет лева и 29 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,82 лева
(шест лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2021 г. до 24.09.2024 г. По така подаденото заявление било образувано
гр.дело № 58377/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение против издадената заповед, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
1
установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ., е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи сумата 2 948,70 лева (двe
хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 70 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 575,79 лева (петстотин седемдесет и пет
лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 24.09.2024 г., 25,29лева (двадесет и пет лева и 29 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,82 лева
(шест лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2021 г. до 24.09.2024 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
2
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, не е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, поради което
сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените
изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. В. Й., чрез адв. Ч. е депозирала
отговор, с който намира предявените искове за частично основателни и ги
признава за сума в общ размер на 2 672.06 лв., с изключение на погасените по
давност вземания за периода 01.05.2021 г. – 01.10.2021 г. в размер на 784 лв. за
главница и 100 лв. за лихви за забава.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 58377/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 02.10.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..3. По отношение на
собствеността на процесния недвижим имот не е налице спор между страните,
а е налице и признание на иска. Затова съдът намира, че именно между
страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение при
Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна
енергия през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
От неоспорените писмените доказателства, представляващи
индивидуални сметки за ТЕ и фактури, издадени от ищеца, които съдът
кредитира като неоспорени, се установява, че справката съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за битова гореща вода, но не и за
отопление.
3
От неоспорените от ответника два броя фактури, съответно от
31.07.2022 г. и 30.06.2023 г., издадени от ищеца, са начислени суми в размер на
2 948.70 лв. за главница за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
4
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от ищцовото дружество.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи. Същите са в размер на 2 948,70 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. В тази насока съдът намира за основателно
възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла
погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
срокът е тригодишен, а заявлението е депозирано на 02.10.2024 г. Това
означава че вземането за исковия период 01.05.2021 г. до 01.10.2021 г. е
погасено по давност, като не е налице спор между страните, че този размер е
784 лв. Затова съдът намира, че за тази сума искът е неоснователен, а до
пълния предявен размер следва да бъде уважен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира неоспорените два
броя фактури и счетоводна справка, издадени от ищеца и неоспорени от
ответника, относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 575,79
лева за процесния период 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г. Неоснователно е и
възражението за частична неоснователност на иск с оглед акцесорния му
характер и извода за частична неоснователност на иска за главница. Не е
налице спор между страните, че този размер е 100 лв., поради което искът
следва да бъде отхвърлен в тази част и да бъде уважен до пълния предявен
размер.
5
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението да
изберат топлинен счетоводител, за което не са налице данни по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата за дялово
разпределение: 25,29лева (двадесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 6,82 лева (шест лева и 82
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до
24.09.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 239.22 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д.
№ 58377/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна на ответника не са
представени доказателства за направени разноски, поради което такива не му
се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, .., против М. В.
Й. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. Ч., че М. В. Й.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите 2 164.70 лева (две хиляди сто
шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 02.10.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
2 948,70 лв. и за периода 01.05.2021 г. – 01.10.2021 г., дължи сумата 475.79 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 575,79 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г., дължи сумите
25,29 лева (двадесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024 г. до
изплащане на вземането и 6,82 лева (шест лева и 82 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 24.09.2024 г.
върху главницата за дялово разпределение, за топлоснабден имот в гр. София,
УЛ. .. № 163, ет. 1, ап. 1, аб. № 63693, по издадената заповед № 31630 от
08.10.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58377/2024 г. по описа на
СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА М. В. Й. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез
адв. Ч., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, .., направените по делото разноски
в размер на 239.22 лв. /двеста тридесет и девет лева и двадесет и две ст./, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 58377/2024 г. по
описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7