№ 861
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500488 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 260067/12.01.2021г., депозирана от
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния
си представител адв. В.М. от САК, срещу Решение № 260051/03.12.2020г., постановено по
гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е уважен предявеният от Д. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В.д., обл.Варна, срещу жалбоподателя, отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север" АД сумата от 4401,12 лева,
начислена за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Д., общ.В.д.,
обл.Варна, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/22.07.2020г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 726,05 лв., представляващи направени от последния съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на
ответника, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването
и фактурирането й. Сочи, че ответното дружество няма задължение, когато извършва
корекцията, да издирва действителния период на неотчитане от СТИ. Твърди се, че към
момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел
1
изразходваната електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 24 545
кВтч, на стойност 4401,12 лева. Застъпва се, че в случай, че се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за двете инстанции.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в случай че същото надвишава минималното такова,
определено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Д. М., чрез пълномощника си адв. М.Т., е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност. Сочи се, че решението на РС Девня е правилно и законосъобразно, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаването му и присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява
от адв. Х. И., който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият Д.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез
пълномощника си адв. М.Т. е депозирал молба вх. № 7352/19.04.2021г., с която моли делото
да се гледа в негово отсъствие и изразява становище по съществото на спора. Представя
списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 544/2020г. по описа на Районен съд – Девня е
образувано по предявен от Д. Д. М., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4401,12 лева, начислена за
периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: с.Д., общ.В.д., обл.Варна, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/22.07.2020г.
Ищецът твърди, че стопанисва недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Варна, който
е обект на потребление на ел. енергия с абонатен № ********** и клиентски № **********,
заведени при ответното дружество. В резултат на извършена от служители на последното
техническа проверка и съставен констативен протокол е била извършена корекция на
сметката на ищеца за потребена ел. енергия, като е начислена процесната сума. Оспорва се
начинът и основанието за начисляване на сумата по процесната фактура. Твърди се, че не са
били налице предпоставките за извършване на корекцията, посоченото количество ел.
енергия не е доставено реално от ответното дружество и не е консумирано реално от ищеца,
а начисленията са извършени произволно.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез адв. Н.Г., с който се застъпва становище за
неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът е потребител на електроенергия,
както и че при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и
методики, предвидени в ПИКЕЕ. По-конкретно се сочи, че при техническа проверка за
изправността на СТИ, извършена на 10.07.2020г. в присъствието на абоната и обективирана
в констативен протокол № 5100463, е установено натрупано количество електроенергия в
скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация,
поставен е в индивидуална опаковка и е изпратен за експертиза в БИМ. При метрологичната
2
експертиза е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е
наличие на преминала ел. енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На
21.07.2020г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия за периода от 16.02.2016г.
до 10.07.2020г. и е конкретизиран размерът на процесното вземане. На 22.07.2020г. е
издадена и фактурата, остойностяваща така начисленото количество ел. енергия. Поддържа
се, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално
доставено и консумирано от абоната, поради което процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че същите са обвързани от валидно облигационно
правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.
От приложения по делото Протокол № М1035297/15.02.2016г. за монтаж на
електромер се установява, че на посочената дата, на обект на потребление в с. Д. и клиент Д.
Д. М., от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114
0216 6612 4500. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента на
монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 5100463/10.07.2020г., на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромер със същия фабричен номер, на обект на потребление в с. Д., в присъствието на
абоната Д. Д. М., при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 003717
кВтч; по дневна тарифа – 008346 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 024545 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 560778 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е
подписан от служителите на ответното дружество, извършили проверката и от абоната Д. Д.
М..
От приетия като писмено доказателство Констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 443/15.07.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Варна се
установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия. Посочено е, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, но действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 024545,8 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 21.07.2020г. е издадено становище от специалист
„ЕК”, одобрено от Директор „ЕК” при „Електроразпределение Север“ АД, за начисление на
електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на общо 24545 кВтч за периода от 16.02.2016г. до
10.07.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За
посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № **********/22.07.2020г. за сумата
от 4401,12 лева.
С писмо изх. № 58876_КП5100463_2/22.07.2020г. от „Електроразпределение Север“
АД, с приложени Констативен протокол № 5100463/10.07.2020г. и фактура №
**********/22.07.2020г., ищецът е уведомен за извършената корекция на ел. енергия.
Писмото е връчено лично на ищеца на 27.07.2020г.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза,
което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре
обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че доколкото процесният
електромер е бил нов при монтирането му (произведен е през 2016г. и монтиран на обекта
3
на потребление на 15.02.2016г.) и при показания на тарифи Т1 и Т2 „нули”, следва всички
оставали тарифи да са също нулеви. Отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия в
размер на 24545 кВтч е доставено, преминало през процесното СТИ и регистрирано, но в
тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея. Извършените изчисления по процесната
фактура са аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за
процесния период.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от
търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при
уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на
ответното дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе
благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззиваемият се явява
потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между него и дружеството –
въззивник е учредено валидно облигационно правоотношение с предмет пренос и достъп до
ел. енергия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на
потребителя. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
процесния период.
Възможността за служебно начисляване от оператора на съответната
електроразпределителна мрежа на допълнителни количества електроенергия по партидата
на съответния потребител е предвидена в чл. 55, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г., представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство.
Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри,
като в ал. 2 се предвидени и двете кумулативно изискуеми предпоставки за
преизчисляването на така установената неотчетена енергия – констативен протокол,
4
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (уреждащ подробно процедурата за извършване на
проверката за неотчетена електроенергия) и извършена метрологична проверка.
Анализът на посочените разпоредби води до извода, че служебно начислената сума
ще е дължима, ако проверката на процесното СТИ е извършена в съответствие с
установените в подзаконовия нормативен акт (и по-конкретно в чл. 49 ПИКЕЕ) процедурни
правила, гарантиращи правата на страните и е налице измерено при метрологична проверка
след монтажа на СТИ натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е установило
съществуването на горепосочените две кумулативни предпоставки за законосъобразна
корекция на сметката на ищеца.
Техническата проверка, съответно демонтажът на процесното СТИ са извършени при
съблюдаване на установените в подзаконовия нормативен акт правила, а съставеният за
целта протокол отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ – подписан е от двама
служители на ответното дружество и лично от абоната Д. Д. М.. Отразени са и предприетите
от служителите на „Електроразпределение Север“ АД действия с оглед констатираното
количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, в съответствие с ал. 5 на чл.
49 от ПИКЕЕ, а именно: демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 560778, за изпращане за експертиза в БИМ. Горното се потвърждава
и от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер № 443/15.07.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, съгласно който
процесният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 560778, на 13.07.2020г.,
т.е. в рамките на 14-дневния срок от датата на проверката. С оглед изискването на ал. 4 на
чл. 49 от ПИКЕЕ ищецът – потребител е уведомен за извършената корекция чрез
изпращането на препис от констативния протокол за извършената проверка, ведно с
издадената в резултат на корекцията фактура.
Съобразявайки представените по делото Протокол № М1035297/15.02.2016г. за
монтаж на електромер и Констативен протокол № 5100463/10.07.2020г. от извършената
техническа проверка, съдът намира и че периодът на корекцията е определен в съответствие
с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ.
Така извършената корекция се основава на данните от приетия като писмено
доказателство Констативен протокол № 443/15.07.2020г. от извършената метрологична
експертиза на процесния електромер от БИМ, Регионален отдел – Варна, представляващ
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно наличието на процесното количество електроенергия (24545 кВтч) в
невизуализирания регистър Т3 на процесния електромер, поради което настоящият състав
намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 55, ал.2 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид и заключението по изготвената съдебно – техническа
експертиза, съгласно което отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия в размер на
24545 кВтч е доставено, съответно преминало през процесното СТИ и регистрирано, но в
тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея, като същото остойностено правилно в
процесната фактура, при съобразяване на одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за
процесния период.
Ирелевантно за законосъобразността на корекционната процедура, доколкото
разпоредбата на чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ – основание за извършването не поставя такова
изискване, е установяването на точния момент, в който е била осъществена софтуерната
намеса и от който СТИ е започнало да отчита в невизуализиращ се регистър, поради което
липсата на данни за съдържанието на скритите регистри към момента на монтажа на СТИ не
опорочава извършената корекция на сметката на ищеца.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът –
5
понастоящем въззиваем Д. Д. М. дължи на „Електроразпределение Север“ АД процесната
сума в размер на 4401,12 лева, представляваща стойността на начислена в резултат на
проведена корекционна процедура електроенергия в размер на 24545 кВтч, за периода от
16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес: **********, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/22.07.2020г.,
съответно така предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен.
С оглед на изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, като законова последица
решението на ВРС следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. С оглед
неоснователността на предявения иск, право на разноски за първата инстанция има
единствено дружеството – ответник „Електроразпределение Север“ АД. Същото е
претендирало разноски в общ размер на 1634 лева, от които 1284 лева с вкл. ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лева – внесен депозит за изготвената съдебно –
техническа експертиза. Те следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съдът намира
направеното от процесуалния представител на последния възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна за основателно, доколкото същото превишава
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. размер, определен за дела с
материален интерес като настоящото и е несъответно на фактическата и правна сложност на
делото, поради което следва да се намали до предвидения мининмум от 538,07 лева или
645,68 лева с вкл. ДДС.
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, право на разноски за въззивното производство има
отново само ответното дружество – въззивник. Съгласно представения в откритото съдебно
заседание пред ВОС списък с разноски по чл. 80 от ГПК, същото е претендирало такива в
размер на 1284 лева – адвокатски хонорар (с вкл. ДДС). По изложените по-горе
съображения адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на
„Електроразпределение Север“ АД пред въззивната инстанция също следва да се намали до
предвидения мининмум от 645,68 лева с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260051/03.12.2020г., постановено по гр.д. № 544/2020г. по
описа на Районен съд – Девня
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В.д.,
обл.Варна, срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4401,12 лева, представляваща
стойността на начислена в резултат на проведена корекционна процедура електроенергия в
размер на 24545 кВтч, за периода от 16.02.2016г. до 10.07.2020г. за партида с адрес:
**********, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
6
фактура № **********/22.07.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
с.Д., общ.В.д., обл.Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, сумата в размер на 1641,36 /хиляда шестстотин четиридесет и един
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7