Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 329 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./.
Ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. на АМ „Тракия“ при км. 26 в посока гр. Пловдив е
реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ******,
управлявано от С.М.М., който се блъска в обърнат на пътя товарен автомобил
„Мерцедес 310“, с рег. № ******, управляван от А.В.Д., след което в спрялото
вече МПС „Фолксваген Голф“ се удря и МПС „Ауди А4“ с рег. № ******, управлявано
от Т.В.Р.. В резултат на описаното ПТП е починала Д.Й.М., която е била пътник в
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******. С влязла в сила присъда №
34/11.10.2017 г. постановена по НОХД № 327/2017 г. на Софийски окръжен съд
ПТП-то е настъпило в условията на независимо съпричиняване от двамата водачи,
като съгласно цитираните съдебни актове приносът им е разпределен в съотношение
50% за водача на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** и 50% за МПС товарен
автомобил „Мерцедес 310“ с рег. № ******. Към момента на събитието за МПС
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****** е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Б.И.“ АД полица № 02114002674016; за МПС „Мерцедес 310“ с
рег. № ****** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“
АД и за лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** също е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД. Твърди, че пред него М.С.М.
– съпруг на починалата Д.М. е завел претенция за обезщетение за неимуществени
вреди с номер **********. Възползвайки се от правото по чл. 53 ЗЗД във вр. с
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, съпругът на починалата при процесното ПТП е предявил
иск за претърпените от него неимуществени вреди за сумата от 150 000 лева
срещу З. „Б.И.“ АД. С решение от 21.02.2019 г. по гр.д. № 3046/2017 г. на СГС, I-21 състав и
решение от 03.01.2020 г. по в.гр.д. № 2676/2019 г. на САС, 2 състав, З. „Б.И.“
АД е осъдено да заплати обезщетение в размер на 120 000 лева за претърпени
неимуществени вреди на М.С.М., ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието – 12.12.2014 г. до окончателното изпащане. С платежно нареждане от
26.01.2021 г. е изплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди на
съпруга на починалото лице по две изпълнителни дела, като общата изплатена сума
с разноските е в размер на 194 413,05 лева. Посочва, че съгласно събраните
в хода на производството доказателства пред две съдебни инстанции СГС и САС е
установено, че причина за настъпване на произшествието е както поведението на
водача на МПС „Фолксваген Голф“, така и поведението на водача на МПС „Мерцедес
310“ с рег. № ******, която е нарушил правилата за движение, съгласно чл. 97,
ал. 3 и 4 ЗДвП. Съдът е приел, че степента на съпричиняване от страна на водача
на товарен автомобил „Мерцедес“ е 50% и че в причинна връзка с ПТП и смъртта на
починалото лице са причинени неимуществени вреди, като отговорни за
обезщетяване на вредите в равна степен са водачите на МПС „Фолксваген Голф“ и
МПС „Мерцедес 310“, застрахован при ответника. Твърди, че по предявен обратен
иск в хода на производството по гр.д. № 3046/2017 г. на ЗК „Л.И.“ АД е осъдено
да заплати на З. „Б.И.“ АД сума в размер на 30 000 лева. З. „Б.И.“ АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС
„Фолксваген Голф“ е изплатило целия размер на обезщетението към увреденото
лице, независимо от това, че деликтът е осъществен при съизвършителство.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че водачът на МПС „Мерцедес 310“,
застрахован при ответника, е съпричинил вредата в степен от 50% и 1/2 от тази
сума ЗК „Л.И.“ АД вече е осъдено да заплати на З. „Б.И.“ АД възниква правото на
регрес срещу ответника за останалата 1/2 част от половината от платеното
обезщетение. Ето защо иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща 25% от
изплатеното от З. „Б.И.“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
на М.С.М. – съпруг на починалото лице, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва иска по
основание и размер. Оспорва иска по допустимост. Счита, че спорът не подлежи на
пререшаване, доколкото същият е решен с решение по гр.д. № 3046/2017 г. на СГС,
по което дело обратният иск е уважен в цялост. Прави възражение, че вземането е
погасено по давност, която тече от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на уведомяване. Оспорва иска и по основание. Твърди, че
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал възможност да избегне
произшествието. Оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът с допълнителна искова
молба оспорва наведените възражения в отговора. Посочва, че по гр.д. №
3046/2017 г. на СГС е предявен само частичен обратен иск за сумата от
30 000 лева, като част от общо претендираната сума от 150 000 лева.
Доколкото е осъден да заплати главница в размер на 120 000 лева, има право
да претендира половината от ответника 60 000 лева, като обратният иск е
предявен като частичен за 30 000 лева и сега претендира още 30 000
лева. Счита възражението на ответника относно изтекла погасителна давност на
исковата претенция за неоснователно. Възразява и срещу доводите на ответника по
отношение основателността на иска.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че изцяло
поддържа отговора на исковата молба, ведно с направените оспорвания и
възражения.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приетата застрахователна полица, че към датата на процесното ПТП –
12.12.2014 г. за МПС „Фолксваген Голф, с рег. № ****** е имало валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност в З. „Б.И.“ АД.
Видно е, че за МПС, с рег. № ******,
към 12.12.2014 г. е налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК
„Л.И.“ АД.
Установява се, че на мястото на
събитието на 12.12.2014 г. са съставени 2 бр. констативни протоколи с
пострадали лица, в които са отразени участниците в произшествието.
С влязла в сила присъда № 34 от
11.10.2017 г. по н.о.х.д. № 327/2017 г. на Софийски окръжен съд e признат
подсъдимият С.М.М. за виновен в това, че на 12.12.2014 г., около 20.20 часа, в
условията на независимо съпричиняване към престъпния резултат с непривлечено
към наказателна отговорност лице, на АМ „Тракия“, в района на 25+900 км.,
движейки се в посока от гр. София към гр. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е съобразил
скоростта си с интензивността на движението и с условията на видимост,
вследствие на което не е забелязал, че в лентата пред фронта на управлявания от
него автомобил има препятствие – преобърнат на платното автомобил необозначен
със светлоотразителен триъгълник, не е реагирал с намаляване на скоростта и не
е спрял, поради което и е настъпил удар в обърнатия на платното автомобил,
вследствие на който по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Й.М. – негова
майка, пътувала на предна дясна седалка в управлявания от обвиняемия автомобил –
предвид на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК, чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъжда
на лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване на основание
чл. 66, ал. 1 НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Представен е препис-извлечение от
акт за смърт, съгласно който Д.Й.М. е починала на 12.12.2014 г.
С влязло в сила решение, постановено
на 21.02.2019 г. по гр.д. № 3046/2017 г. на Софийски градски съд е осъдено З. „Б.И.“
АД да заплати на М.С.М., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 12.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, км. 25+900, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпругата му Д.Й.М., като
отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лева, а
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4 800
лева, представляваща държавна такса. С решението е осъдено по предявения по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск ЗК „Л.И.“ АД да заплати на З. „Б.И.“ АД,
на основание чл. 74 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 30 000 лева, като част от
общо претендираната сума от 150 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на изплащане на обезщетението по първоначалния иск,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 12.12.2014 г. на автомагистрала
Тракия, км. 25+900, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 250 лева,
представляваща разноски по делото, след като З. „Б.И.“ АД изпълни постановеното
срещу дружеството решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Представени са доказателства са
образувани срещу ищеца две изпълнителни дела, във връзка с приключилото
гражданско производството, по които с платежни нареждания З. „Б.И.“ АД е
изплатило при ЧСИ С.С.сума в общ размер на 194 413,05 лева.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ЗК „Л.И.“
АД и собственика на МПС марка „Мерцедес 310“, с рег. № ****** към датата на
ПТП-то 12.12.2014 г. и че З. „Б.И.“ АД е заплатило на М.С.М. сумата в общ размер
на 194 413,05 лева.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че Д.Й.М. е получила следните телесни увреждания: разкъсно-контузна
рана в лявата челна област и охлузване около нея; пръснати охлузвания и кръвонасядания
по лицето; пръснати охлузвания и кръвонасядания по дясната подбедрица;
разкъсно-контузна рана на дясната глезена област; изкълчване на глезените с
обръщане на стъпалото, навътре и излизане на костни парчета извън раната;
счупване на лявата бедрена кост в горната му трета, с образуване на травматичен
джоб около счупването, изпълнен с 2 800 мл течна кръв и съсиреци;
разкъсване на бедрените артерия и вена; кръвонасядане по вътрешната повърхност
на меките черепни обвивки в областта под разкъсно-контузната рана; контузия на
белите дробове по задната им повърхност и разкъсване около хилусите им;
кръвонасядане в средностението; счупване на левите ребра от първо до трето по
средната мишнична линия, с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията;
повърхностни разкъсвания по горната повърхност на черния дроб; напречно
разкъсване на слезката в областта на хилуса й; счупване на дясната част на
срамната и дясната тазова кост. Описани са характерът и степента на телесните
увреждания на починалата. Всички описани травматични увреди добре отговарят да
са получени в резултат на процесното ПТП. Непосредствената и пряка причина за
смъртта на Д.Й.М. е от масивната, травматична кръвозагубна анемия, развила се
от разкъсването на кръвоносните съдове на левия долен крайник. Несъмнена роля в
смъртния изход и краткия агонален период са допринесли и разкъсванията на
белите дробове, черния дроб и слезката. Смъртта е настъпила за не по-дълъг
период от време от 15-20 минути и е била неизбежна. Тези травматични увреди са
получени още при първия удар, а именно ударът на лекия автомобил в преобърналия
се на пътното платно товарен автомобил. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между процесното ПТП, ударът на л.а. Фолксваген в товарния
автомобил и бързата и неизбежна смърт на Д.Й.М..
От приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 12.12.2014 г., около 20.20 часа, в тъмната част
на денонощието при сухо асфалтово покритие, товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ****** се движи по АМ „Тракия“, с посока от гр. София към
гр. Пловдив със скорост около 50-60 км/ч. На товарния автомобил била натоварена
машина тип „Бобкат“, а към превозното средство било прикачено ремарке, с рег. №
******, на което имало друга машина тип „Бобкат“. Съгласно мотиви по
наказателното производство, при км. 25+900 водачът на платформата усетил
залюляване, като се опитал да овладее
превозното средство като завъртял волана наляво и надясно, вследствие на което
автомобилът се завъртял надясно, като платформата се откъснала и застанала
почти перпендикулярно на движението, а от преобръщането изгаснали всички
светлини. В същото време и същата посока се движел лек автомобил „Фолксваген
Голф“ със скорост около 110 км/ч, осветената зона вдясно от превозното средство
била около 70 метра, като в момента на осветяването на обърнатата платформа,
опасната зона била около 123 метра. Тъй като опасната зона била значително
по-голяма от осветената зона последвал удар между предна част на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ и обърнатата на пътното платно платформа. След лек автомобил
„Фолксваген Голф“, в същата посока се движел и лек автомобил „Ауди“. Водачът не
успял да спре преди мястото на удара, като с предната си част ударил задната
дясна част на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ преди настъпване на произшествието и към момента на
удара е била около 110 км/ч. Видимостта пред автомобила и вдясно от него, при
движение на къси светлини е около 70 метра.
Опасната зона на движение на лек автомобил „Фолксваген“ при движение със
скорост 110 км/ч е 123,23 метра, от където може да се направи извод, че водачът
на лек автомобил „Фолксваген“ не е имал техническа възможност да предотврати
удара от момента, в който е възприел обърнатия на пътното платно товарен
автомобил „Мерцедес“. Безопасната скорост на движение на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, при която не би настъпил удар в товарния автомобил е 75
км/ч. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, не
може да се определи каква е причината за преобръщане на товарния автомобил
„Мерцедес“ и дали товарът е станал причина за това. При праволинейно движение
на платформата и при правилно укрепен товар не следва да има движение на
товарите върху платформата и ремаркето. За да се напусне преобърнат товарен
автомобил, да се вземе обезопасителен триъгълник и да се постави зад превозното
средство е необходимо значително време, което зависи от състоянието на водача
след настъпването на преобръщането. При движение в нощни условия на
магистралата има опасност водачът на товарния автомобил да пострада, тъй като
опасната зона на движещи се по магистрала превозни средства е значително
по-голяма от осветената зона на фаровете.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При съобразяване
изложените твърдения в исковата молба и формулирания петитум, съдът намира, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът твърди,
че е изплатил обезщетение за вреди от противоправното поведение на застрахован
при него водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****** по
застраховка „Гражданска отговорност“, но тъй като произшествието е настъпило в
условията на независимо съпричиняване и от втори делинквент – водачът на товарен
автомобил „Мерцедес 310“, с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, претендира да му се заплати припадащата
се част от заплатеното обезщетение, което е извън присъденото по предявен от
него частичен обратен иск срещу ответника.
Съгласно чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащане на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение. Това правило
намира приложение и в хипотезата, при която е налице независимо съпричиняване
на вредоносния резултат от двама делинквенти, чиято гражданска отговорност е
застрахована при различни застрахователи. В този смисъл е решение № 83 от
22.08.2014 г. на ВКС, I Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е
прието, че платилият застраховател по „Гражданска отговорност“ има вземане
срещу солидарните със застрахованото лице делинквенти с оглед суброгирането му
в правата на застрахования по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ до размера на
техния принос.
За да е
основателен искът по делото е необходимо да се установят следните
обстоятелства: сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ между
ищеца и единия виновен водач, респ. между ответника и другия виновен водач,
настъпило събитие, което се покрива от застраховките, виновно и противоправно
поведение на двамата водачи за произшествието, възникнали вземания на трето
лице за обезщетение в посочения в исковата молба размер, изплащане на
задълженията от ищеца.
По делото не се
спори, а това е видно и от приетите писмени доказателства, че към датата на
ПТП-то 12.12.2014 г. за МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ****** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“ АД, а за МПС „Мерцедес
310“, с рег. № ****** е действала застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Приетата като
доказателство влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския /чл. 300 ГПК/, относно обстоятелствата, че водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ е признат за виновен в това, че на 12.12.2014 г., около 20.20
часа, в условията на независимо съпричиняване към престъпния резултат с
непривлечено към наказателна отговорност лице, на АМ „Тракия“, в района на
25+900 км., движейки се в посока от гр. София към гр. Пловдив, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като не е съобразил скоростта си с
интензивността на движението и с условията на видимост, вследствие на което не
е забелязал, че в лентата пред фронта на управлявания от него автомобил има
препятствие – преобърнат на платното автомобил необозначен със
светлоотразителен триъгълник, не е реагирал с намаляване на скоростта и не е
спрял, поради което и е настъпил удар в обърнатия на платното автомобил,
вследствие на който по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Й.М. – негова
майка, пътувала на предна дясна седалка в управлявания от обвиняемия автомобил.
Съдът намира, че от приетите и обсъдени по-горе
доказателства се доказа, че вина за произшествието има и водачът на товарния
автомобил „Мерцедес 310“, с рег. № ******, който е препречил пътното платно с
обърнатия товарен автомобил и не е обозначил мястото със светлоотразителен
триъгълник. Наличието на независимо съпричиняване от двамата водачи е възприето
както от наказателни съд, постановил присъдата, така и в гражданския процес, в
който са участвали и двете страни по спора. Механизмът на произшествието бе
установен и от приетите без възражения съдебно-медициска и съдебно-автотехническа
експертизи, като от последната се установи, че поведението и на двамата водачи
е допринесло за настъпване на пътно транспортно произшествие.
Доказа се по делото, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 3046/2017 г. на Софийски градски съд З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати
на М.С.М., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014 г. до
окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 12.12.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, км. 25+900, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпругата му Д.Й.М.. С
решението е уважен и частично предявения обратен иск от ищеца срещу
ответника, като по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК ЗК „Л.И.“ АД е осъдено
да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 74 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
30 000 лева, като част от общо претендираната сума от 150 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението по
първоначалния иск, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 12.12.2014 г. на
автомагистрала Тракия, км. 25+900.
В приключилия граждански процес ЗК „Л.И.“ АД е
участвало като трето лице помагач и ответник по обратния иск, предявен от З. „Б.И.“
АД. По силата на чл. 223, ал. 2 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД е обвързан от това,
което съдът е установил в мотивите на решението си и то е задължително за него.
Следователно в настоящото производство следва да се приемат за доказани
обстоятелствата, които са установени в процеса, проведен с участието на двете
страни, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключено между ищеца и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******, настъпването на застрахователното
събитие, съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи, участвали в
ПТП-то, вредите за пострадалото лице и тяхната причинна връзка с вредоносното
събитие, размерът на приетия процент съпричиняване от страна на ответника по
обратния иск – 50%, както и размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на М.С.М. – съпруг на починалата Д.М..
Съдът намира за установено от представените платежни
нареждания, че във връзка с предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, по издадените изпълнителни листи и образуваните изпълнител
дела, З. „Б.И.“ АД е заплатило в полза на М.С.М. сумата в общ размер на
194 413,05 лева.
Настоящият съдебен състав намира за
установено по делото, а това е прието и в производството по разглеждане на иска
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, че поведението и на двамата водачи, застраховани
по застраховка „Гражданска отговорност“ при страните, са допринесли поравно, по
50%, за настъпване на процесното ПТП. За този си извод съдът съобрази изготвената
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която напълно кореспондира с
постановените съдебни актове по повод процесното събитие, от които е видно, че водачът
на товарния автомобил, който се е обърнал на платното не е обезопасил
произшествието с поставяне на светлоотразителен триъгълник, а водачът на лекия
автомобил не е съобразил скоростта си с интензивността на движението и с
условията на видимост.
При така ангажираните доказателства и данните по
делото за предприетото поведение, съответно бездействие от страна на двамата
водачи, следва да се приеме, че двамата са допринесли в равна степен за
настъпилото ПТП.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че искът е недопустим, тъй като спорът не подлежи на пререшаване,
тъй като е решен по гр.д. № 3046/2017 г. на СГС и обратният иск е уважен в
цялост. Установява се от приложеното гражданско производство, като това изрично
е отразено и в диспозитива на постановеното решение, че обратният иск предявен
от З. „Б.И.“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД във връзка с процесното ПТП е за частичен
размер 30 000 лева от общо заявена претенция в размер на 150 000
лева. Следователно е формирана сила на пресъдено нещо само по заявената част от
претендираната сума по обратния иск.
Искът срещу ищеца е уважен за сумата 120 000
лева, половината от нея е 60 000 лева, по обратния иск вече е присъдена
сумата 30 000 лева, поради което остава дължима сума от ответника в размер
на 30 000 лева, за която сума е предявен и настоящият иск.
Съдът счита за неоснователно и
възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла погасителна
давност. За претендираното регресно обезщетение по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ важи общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва
да тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В
този смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г. В разглеждания случай плащането
е извършено през 2019 г. и 2020 г., а исковата молба е подадена на 19.02.2021
г., поради което не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок.
Предвид изложеното и с оглед
обстоятелството, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес 310“, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, е съпричинил вредата в
степен 50% и за половината от вече присъдената сума ЗК „Л.И.“ АД вече е осъдено
да заплати на ищеца, за последния е налице право на регрес срещу ответника за
останалата половина част от обезщетението, което прави предявеният иск за
сумата в размер на 30 000 лева изцяло основателен.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в
общ размер на 4 000 лева, от които 1 200 лева за държавна такса, 800 лева
за депозит за вещи лица и 2 000 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, за който извод съобрази фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия и какъв е размерът на дължимия хонорар,
определен по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ АД.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди
лева/, представляваща 25% от присъденото и изплатено в размер на
120 000 лева от З. „Б.И.“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди на М.С.М. – съпруг на починалото лице Д.М. при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 12.12.2014 г. на АМ „Тракия“ с участието на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ******
и МПС „Мерцедес 310“, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба 19.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, сума в размер на 4 000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: