Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №12154/2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от
Кодекса за застраховането/отм/.
Ищцата А.Я.П. излага в исковата молба, че с влязло в сила решение ответното
застрахователно дружество било осъдено да й заплати сумата от 40 000лева
обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от ПТП, настъпило на 09.06.2009г. около 16, 00часа в гр. София,
кв."******" между л.а."ВАЗ 21061" с рег.№ ******и
неустановено ППС-каруца, теглена от кон с неизвестен водач. През 2016г., след
влизане на решението в сила, получила допълнителни усложнения във връзка с
поставената й през 2012г. изкуствена дясна тазобедрена става. Започнала да
търпи силни болки и при извършваните й прегледи през 2017г. се установило, че
има асептично разхлабване на ацебуларната компонента на протезата и локална остеолиза.
Това наложило извършване на ревизионно протезиране през м.02.2018г. Престояла в болница в периода от 08.02.2018г. до 14.02.2018г., а
след интервенцията трябвало да ползва помощни средства при придвижване в
продължение на един месец. От тези увреждания претърпяла болки и страдания. В резултат от направената смяна на
тазобедрената става изпитала силни болки, травмите й създали неудобства,
изпитвала болки дори при движение на десния крак. Наложило се да стои вкъщи.
Изпитвала силни притеснения, чувствала се депресирана и уплашена.
Освен това направила разходи във
връзка с допълнителната интервенция и възстановяването след нея в размер на
1880,00лева за купуване на ендопротезата, 700лева за операцията, 700,00лева за
замразена полустава и 46,40лева за лекарство "Топ ксарпелто" или общо
3326,40лева.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 60 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП, както и 3326,40лева обезщетение за имуществени вреди в резултат
от същото ПТП, ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът З. "Б.В.И.Г." АД в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност, тъй като деликтът е настъпил на 09.06.2009г., а исковата
молба е подадена на 18.09.2018г., след изтичане на законоустановения пет
годишен давностен срок. Оспорва наличието на ексцес вследствие на процесното
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва
възраженията на ответника за съпричиняване, както и възраженията за
прекомерност на претендираното обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила решение на САС от 14.04.2014г. по в.гр.дело № 4207/2013г. е
осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от процесното ПТП
от 09.06.2009г., в размер на 40 000лева.
От мотивите на решението се установява, че са установени неимуществени вреди,
изразяващи се в извършване на няколко оперативни интервенции, както и появилите
се усложнения през възстановителния период.
Представени са писмени доказателства, издадени от
различни лечебни заведения, от които се установява, че след проведената
операция през 2009г. към 20.11.2017г. в етапна епикриза от същата дата е
отразено обективно състояние, изразяващо се в накуцване и щадене на десния крайник, съобщава за болка
в дясната ингвинална гънка при ходене и
изследване, движенията са ограничени поради болка. Направена е констатация за
рентгенови данни за разхлабване на ацетабуларната компонента на протезата. В
епикриза, издадена от МБАЛ"Полимед" ООД е посочено, че ищцата е била на лечение в
периода 08.02.2018г. до 14.02.2018г., постъпила с диагноза усложнение от
механичен произход, свързано с вътреставни протези. Посочено е, че е извършено
тотално ендопротезиране на дясна тазобедрена става. Като причина за интервенцията е отразено, че
през последните 2 години пациентката има засилващи се болки в дясната
тазобедрена става, която е протезирана през 2012г. При проведени прегледи е установено асептично
разхлабване на ацетабуларната чашка на
протезата и локална остеолиза, назначена
е ревизионна алопластика.
Представено е ЕР на ТЕЛК №3949/08.12.2017г. , с което
е определена 62% трайно намалена работоспособност на ищцата поради
ендопротезиране на дясна тазобедрена става
по повод посттравматична коксартроза .
Изслушана е съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице С., в която въз основа на събраните по делото доказателства са
направени следните изводи:
От приложените към исковата молба писмени
доказателства е установено, че ищцата страда
от заболявания, които водят до
намаляване на двигателната активност на организма и удължават възстановителния
период след оперативно лечение. От процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване на шийката на
бедрена кост. След това счупване при нея е настъпила асептична некроза,
наложила на 16.02.2012г. да бъде поставена изкуствена става. След това е
настъпило усложнение от механичен характер -разхлабване на компонентите на
протезата, поради което е оперирана
повторно през февруари 2018г. и е направено ревизионно ендопротезиране на дясна
тазобедрена става. Посочени са причините за настъпване на разхлабването,
установени при ищцата след изследвания.
Според вещото лице в резултат
посоченото разхлабване ставата започва да се клати и води до болка и
ограничения в движението на бедрото. Описани са
заболяванията, установени от приложените документи, които са в причинно-следствена
връзка с ПТП, между които е усложнението от механичен произход, установено на
13.02.2017г. и във връзка с което е извършено повторна оперативна интервенция
при ищцата.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Х.О., син на ищцата, който свидетелства, че през 2016г. след злополуката майка му получила
усложнения, тъй като започнал много да я боли десния крак, получил се някакъв
луфт около протезата, поради което се наложило да влезе в болница за смяната й.
В болницата й поставили изкуствена кост, поради което останала там една
седмица. Не била на легло след това, но
се наложило да се придвижва с патерици
около месец и половина. Не можела да
спи, въпреки че била на болкоуспокояващи.
Майка му не работи, тъй като е трудно подвижна, стои си вкъщи. През 2016г. получила усложнения, появили се
синини и болки. Отложили операцията във времето, тъй като лекарите искали да
видят дали няма да се подобри и за да се установи причината, но се оказало, че
трябва да се смени протезата. Усложнението се получило на същото място, където
била травмата от катастрофата през 2009г. Майка му е пенсионерка. В периода от
2016-2018г. не работела. Преди усложненията при нея, имали магазинче, в което работела. След злополуката получила
страхова непроза и трудно излиза от вкъщи и сега не излиза сама. Тя е пенсионер
по болест от преди злополуката. Той
лично платил парите за протезата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ
/отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя". За уважаване на предявения иск е необходимо да се установи
следния фактически състав: настъпване на
застрахователно събитие и причинени от това вреди, по вина на водач на МПС, по
отношение на което е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество.
Не е спорно, че по
отношение на първоначално претърпените вреди има влязло в сила решение, с което
е осъден ответника да плати обезщетение в размер на 40 000,00лева, поради
което следва да се приемат за доказани всички факти от фактическия състав
на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена
връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на
договор за застраховка гражданска отговорност.
В настоящото производство се
претендира обезщетение за ексцес, при разглеждане на което следва да се вземе
предвид, че в ал.1 на чл.
51 ЗЗД е предвидено задължение за пълно обезщетяване на
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия.
На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите,
които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта -
т.1 на ППВС № 4/1968 г.
В съответствие
с принципа на пълното обезщетяване, когато по-късно настъпилите вреди
съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент
вече е било присъдено обезщетение, то следва да се дължи обезщетение. По
отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било
неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното
производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. От заключението
на вещото лице по СМЕ , което съдът кредитира като обективно и обосновано, и
събраните писмени доказателства следва да се направи извод, че претендираното
обезщетение е за вреди, които са настъпили в резултат от усложнения, които не
са взети предвид при определяне размера на първоначалното обезщетение. Поради
тези усложнения при ищцата се наложило
извършване на нова оперативна интервенция, в резултат от механично усложнение,
довело до болки при движение. Това механично усложнение е надлежно констатирано
в етапна епикриза от МЦ“ Полимед“,
но наличието на болки при ищцата е
констатирано още в епикризата от 2016г. на СБПЛР"Панчарево", а в
етапната епикриза от 2017г. са отразени причините за болката и е насрочена
оперативна интервенция за отстраняването им.
В т.10 от постановление на Пленума на ВС № 4 от 30.10.75
г. е посочено, че ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние
може да се присъди само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното
увреждане и ако влошаването не е било предвидено и съобразено. Настоящият състав приема, че по делото е установено наличие на
причинно -следствена връзка между ПТП настъпилото усложнение,
наложило нова оперативна интервенция на ищцата. Посоченото усложнение и
предприетите действия за преодоляване на настъпилата при ищцата болка в
резултат от него не е можело да бъде предвидено и отчетено при определяне
на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е възникнало по-късно. Според заключението на вещото лице, което съдът кредита, е налице причинно-следствена връзка с първоначалната
травма, усложнението е настъпило след първоначалното
увреждане, не е било предвидимо към този момент и не е
взето предвид при определяне на първоначалното обезщетение.
Предвид изложеното следва да се присъди
обезщетение за вредите, настъпили в резултат от процесното усложение, размерът
на които следва да се определи по справедливост.
В задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от настъпилото
усложнение следва да се вземе предвид, че данни за настъпването му са налице
още през 2016г., когато при прегледи ищцата е съобщила за болки в дясна
тазобедрена става. На 20.11.2017г. е
приета в МЦ "Полимед" за
извършване на оперативна интервенция за ревизия на смяна на тазобедрена става.
Останала е в болницата до 14.02.2018г., след което е изписана с дадени
препоръки. От показанията на разпитания свидетел се установява, че след
връщането й вкъщи се наложило да се
придвижва с патерици около месец и половина.
Не можела да спи, въпреки че била на болкоуспокояващи. Още през 2016г. се появили синини и болки, лекарите отлагали операцията
във времето като се надявали да се подобри, но това не се случило. През цялото
време, от възникване на усложненията до операцията, ищцата е търпяла болки при
ходене и притеснения от предстоящата и неизбежна повторна интервенция.
Без значение при определяне размера на обезщетението е дали ищцата е
имала придружаващи заболявания, които да са допринесли за настъпване на
усложненията, което произтича от въведения от законодателя принцип за пълното
обезщетяване на вредите при всеки човек, независимо от неговата възраст и
здравословно състояние. Поради това налични
заболявания при ищеца не биха довели до намаляване размера на обезщетението.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените
неимуществени вреди, настъпили в резултат от усложнения при ищцата е в претендирания
размер от 30 000 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Основателен е искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, тъй като по делото са представени писмени
доказателства за направени разходи за
закупуване на ендопротеза в размер на 1880,00лева, 700,00лева за операция,
700,00лева за замразена полустава и 46,40лева за лекарство, които са в
причинно-следствена връзка настъпилото
усложнение и проведената оперативна интервенция.
Неоснователно
е възражението за погасяване на вземането по давност, тъй като усложенията при
ищцата са констатирани за първи път в етапна епикриза на МЦ"Полимед"
от 20.11.2017г., в която е костатирано
обективно състояние на разхлабване на
ацетабуларната компонента на протезата, във връза с което е насрочена
и проведена оперативна интервенция. Съгласно т.4 от тълкувателно
решение 1 / 23.12.2015г. на ОСТКВКС давността
по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента
по застраховка “Гражданска отговорност”- за заплащане на обезщетение при ексцес
започва да тече от деня на проявяване на вредата.
Следователно погасителната давност в случая не тече от
датата на ПТП , а от момента на проявяване на вредите, като съдът взема предвид
датата на издаване на етапната епикриза на 20.11.2017г. като начална дата на
проявяване и констатиране на вредата.
Съдът приема, че върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава от датата на
увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. В
настоящото производство се установява , че усложненията при ищцата за констатирани на 20.11.2017г. и
са предприети действия за тяхното преодоляване, поради което лихва за забава се
дължи от тази дата, тъй като независимо кога се проявява вредата– в момента на
извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява за ищеца възниква правото да иска обезщетяване,
но предвид диспозитивното начало следва да се присъди лихва за забава от
14.02.2018г., както е посочено в петитума на исковата молба
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 2700,00лева.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.Б. В.И.Г. " АД с ЕИК ******да заплати на А.Я.П.
с ЕГН********** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лева, представляваща
обезщетение за ексцес от ПТП, настъпило на 09.06.2009г., изразяващо се в
разхлабване на компонентите на поставена протеза и извършване на оперативна
интервенция за ревизионно ендопротезиране на дясна тазобедрена става, както
и 3326, 40лева обезщетение за имуществени вреди за
ексцес от същото ПТП, ведно със законната лихва от 14.02.2018г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер на 2700,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :