№ 16841
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110126922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 138832/18.05.2023 г. предявена от „..“ ЕАД /с
предходно наименование „..” ЕАД/, ЕИК .., с адрес: гр. София, район Младост, .., чрез
процесуалния представител адв. В. Н. срещу В. Н. М., съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС, чл.422 ГПК, вр. чл.342 ТЗ и чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата 396,97 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски по Договор за моблини услуги с
предпочетен номер +.. и Договор за лизинг към него, и неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.., за
които е издадена заповед за изпълнение №23561/17.08.2022г. по ч.гр.д. №43706/2022г. по
описа на СРС, 169 състав. Индивидуализирал е отделните вземания като е посочил, че
сумата от 104,05 лева представлява неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..; сумата от 79,98 лева представлява
начислена, съгласно т.11 от договора, неустойка в размер, ненадвишаващ три месечни
абонаментни такси; сумата от 35,12 лева представляваща дължима сума за неплатени
лизингови вноски, поради неизпълнение на договор за лизинг на устройство марка HUAWEI
Y5 2018 Dual Black, сключен във връзка с договор с предпочетен номер +..; сумата от 46,39
лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг; сумата от
63,96 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 25.02.2020г. до 24.05.2020г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..,
1
както и сумата от 67,47 лева, представляваща дължима неустойка, начислена от мобилния
оператор, съгласно т.11 от договора за мобилни услуги между страните, поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно
отношение въз основа на договор за далекосъобщителни услуги от 30.11.2018г. за мобилен
номер +.. за срок от 24 месеца и абонаментен план „Тотал 31,99 с неограничени национални
минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент от 31,99 лева на
месец. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати 104,05 лева – незаплатена
абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 15.02.2020г. до 14.05.2020г. На
същата дата – 30.11.2018г., между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на
който ищецът предоставил на ответника устройство марка HUAWEI Y5 2018 Dual Black с
обща лизингова цена от 128,47 лева, дължима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,39
лева. Останала незаплатена сумата от 35,12 лева, представляваща лизингови вноски за
периода от 15.02.2020г. до 14.07.2020г., от които три вноски в размер от 4,39 лева за
м.03.2020г.,м.4.2020г. и м.5.2020г. Начислена била сумата от 21,95 лева, представляваща 5
вноски, дължими предсрочно поради неизпълнение на задължението за месечно плащане на
вноските, като му била начислена и неустойка в размер на 46,39 лева, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена.
На същата дата – 30.11.2018г. бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +.. за срок от 24 месеца и абонаментен план „Тотал 26,99 с неограничени национални
минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент от 26,99 лева на
месец. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати 63,96 лева – незаплатена
абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 25.02.2020г. до 24.05.2020г., била
начислена сумата от 67,47 лева, представляваща дължима неустойка, начислена от мобилния
оператор, съгласно т.11 от договора за мобилни услуги между страните, поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника. За всички задължения
били издадени фактури.
Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че
подал заявление по чл.410 ГПК за горепосочените суми, но тъй като издадената заповед
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №43706/2022г. по описа на СРС, 169 състав.
В срока по чл.131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил
отговор. Възразява, че ответникът не дължи начислените суми за потребени услуги и
абонаментни такси, както и за лизингови вноски. Прави възражение, че не са представени
доказателства за връчване на фактурите на ответника, нито за обявяване на предсрочната
изискуемост по сключените между страните договори. Навежда доводи за нищожност на
предвидените клаузи за начисляване на неустойка поради противоречие с добрите нрави,
2
алтернативно възразява, че същите се явяват неравноправни по смисъла на Закона за защита
на потребителите. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В заповедното производство по ч. гр. д. № 43706/2022 г., приложено към настоящото
дело, са приети като доказателства по делото заверени преписи от договори за мобилни
услуги с предпочетени номера: +.. и +.., сключени между ищцовото дружество и В. Н. М..
Приет е и договори за лизинг от 30.11.2018г. на устройство марка HUAWEI Y5 2018 Dual
Black. По силата на сключените договори на потребителя са предоставени посочените
предпочитани номера със стандартни абонаментни планове, както следва
съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.. срокът на договора е 24
месеца с абонаментен план „Тотал 31,99 с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент от 31,99 лева на
месец. В т. 11 от договора е уговорено задължение за потребителя за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока
на договора, но не повече от три месечни абонаментни такси;
съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.. срокът на договора е 24
месеца с абонаментен план „Тотал 26,99 с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент от 26,99 лева на
месец. В т. 11 от договора е уговорено задължение за потребителя за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока
на договора, но не повече от три абонаментни такси;
- съгласно договор за лизинг от 30.11.2018г., сключен към договор с предпочетен
номер +.., мобилният оператор като лизингодател, предоставил на В. Н. М. -
лизингополучател, за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y5 2018
Dual Black за обща лизингова цена в размер на 128,47 лева, дължима на 23 месечни вноски,
всяка в размер на 4,39 лева. След удостовереното предаване на устройството, няма данни
същото да е било върнато на лизингодателя;
За предоставеното устройство била уговорена отстъпка от стандартната цена поради
предоставения абонаментния план към съответния договор.
В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е уговорено право на лизингополучателя да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на
допълнителна сума в съответен размер. В случай че лизингополучателят не упражни
правото си да придобие собствеността върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за лизинг
е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-месечен срок от
изтичане на срока на договора, като в случай че устройството не бъде върнато или не бъде
върнато в състоянието, уговорено в договора, или ако лизингодателят заяви изрично в
3
писмена форма, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят дължи неустойка в
съответно уговорен размер. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването на
договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството във вид, годен за
употреба, с договорени технически характеристики и комплектован.
В т.11 от договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока, посочен в договора, по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по този договор или други документи,
свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в допълнение към
неустойката потребителят дължи възстановяване на част от ползваната отстъпка от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Уговорено е освен
това, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
За процесните периоди и суми са издадени фактури с обединени задължения от
ищцовото дружество, приети по делото, както следва: 1/ фактура № ../15.03.2020 г., за
отчетен период 15.02.2020 г. – 14.03. 2020г., на обща стойност 98,59 лева; 2/ фактура №
../15.04.2020 г., за отчетен период 15.03.2020г. – 14.04.2020г., на обща стойност 87,80 лева; 3/
фактура № ../15.05.2020 г., за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г., на обща стойност
124,18 лева; 4/ фактура № ../15.07.2020 г., за отчетен период 15.06.2020 г. – 14.07.2020 г., на
обща стойност 265,54 лева; 5/ фактура №../25.03.2020г. за отчетен период 25.02.2020г. –
24.03.2020г. на обща стойност 27,80 лева; 6/ фактура №../25.04.2020г. за отчетен период
25.03.2020г. – 24.04.2020г. на обща стойност 55,26 лева; 7/ фактура №../25.05.2020г. за
отчетен период 25.04.2020г. -24.05.2020г. на обща стойност 82.25 лева; 8/ фактура
№**********/25.07.2020г. за отчетен период 25.06.2020г. – 24.07.2020г. на обща стойност
63,96 лева
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и размера на месечните
абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Приетите по делото договори са с положен подпис за потребител, като възникналите
4
между страните валидни облигационни отношения по процесните споразумения и договори,
както и фактът, че ищецът е предоставил уговорените мобилни услуги, предмет на
договорите, съдът приема за установени по делото.
Представените като доказателства в заверен препис договори за мобилни услуги,
касаещи различните предпочетени номера, предоставени на потребителя, носят подписа на
ответника. Ето защо между страните се установява възникването на валидни облигационни
отношения. Съдът счита, че от представените по делото доказателства се установи, че
ищцовото дружество е предоставило уговорените мобилни услуги по време на действие на
срока на договорите, т.е. операторът е изпълнил своите задължения по облигационните
отношения. Размерът на месечните абонаментни вноски се установява от уговореното
между страните в договорите, като задълженията са отразени и в приетите фактури по
делото. С осигуряване на достъп до мобилната мрежа ищецът е предоставил на ответника
уговорените услуги.
Ответникът, носещ тежестта, не установи погасяване на задължението, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано
от 11.08.2022 г. до погасяване на задължението.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр.
чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. първо ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за
финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението си.
От представения като доказателство договор за лизинг се установява факта на
валидно възникнали между страните облигационни отношение по посочения договор. С
договора лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил устройство
марка HUAWEI Y5 2018 Dual Black. Установява се и цената на устройството без
преференциални условия. Удостоверено е, че при подписването потребителят е получил
устройството.
Следователно за ответника е възникнало задължение да заплати на „..” ЕАД
договорените лизингови вноски. В погасителния план изрично е посочено, че месечните
лизингови вноски са дължими за съответния посочен по-горе период по договора за лизинг
и за съответната месечна дължима вноска. Доколкото съгласно погасителния план към
договора за лизинг е посочен общият брой на погасителните вноски, то се налага извод, че
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпила
изискуемостта на всички тях. Освен това, съгласно чл. 12, ал.2 от общите условия към
договора за лизинг, месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава за
плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми. Съдът намира, че доколкото срокът
5
на договоря за лизинг е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43706/2022 г., СРС, 169 с-в,
и доколкото по време на срока на договора ответника е ползвал предоставеното устройство
марка HUAWEI Y5 2018 Dual Black, то същият дължи стойността на незаплатените
лизингови вноски. Ответната страна не проведе насрещно доказване за погасяване на
задълженията по договора за лизинг, нито, че след прекратяване на срока на договора е
върнал предоставеното му устройство на лизингодателя и доколкото заплащането на
неустойката по чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг не е обвързано с прекратяване на
договора за лизинг, а единствено с виновно поведение на лизингополучателя, състоящо се в
невръщане на устройството - обект на договора, следва да се приеме, че ответника дължи
заплащането и на начислените като непогасени суми по договорите за лизинг. Искът следва
да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до погасяване на
задължението.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите и за заплащане на разлика в цената на устройствата.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор
по негова вина и такова, предвиждащо отстъпка на цена на закупено устройство; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищцовото дружество,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия - в срока, указан във
фактурата, но не по - късно от 18 дни след датата на издаването - чл. 27 от Общите условия.
Посочи се по-горе, че ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила
изцяло или частично своите договорни задължения по договорите за мобилни услуги и
допълнителните споразумения по тях за заплащане на дължимата цена, поради което съдът
намира, че за мобилния оператор е възникнало правото едностранно да прекрати
правоотношенията, респ. да претендира уговорената при прекратяване на договорите и
допълнителните споразумения към тях неустойки.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
6
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В случая, в т. 11 от
договорите за мобилни услуги за процесните предпочетени номера е уговорено, че в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.1, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по този договор или
други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в
допълнение към неустойката потребителят дължи възстановяване на част от ползваната
отстъпка от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че начина, по който е уговорена методиката за
изчисляване на размера на неустойката - всички месечни абонаментни такси до края на, но
не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, не е
недействителна поради накърняване на добрите нрави. Уговарянето на максимален размер
на неустойката /който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски/ не създава за потребителя значително неравновесие съпоставимо с правата и
задълженията на търговеца. Потребителят е задължен да заплати размер на неустойка, чийто
максимум към момента на сключване на договора е предварително определяем. Освен това,
ако остава по-кратък срок от три месеца до крайния срок на договора, неустойката не би
достигнала максимално уговорения си размер. Така уговорена, неустойката не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи
абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тези неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от
три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на неустойката функции,
като начина по който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната
7
страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на
добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечните клаузи от
допълнителните споразумения, имащи еднаква уредба.
Искът за неустойка в частта му, касаеща предсрочно прекратяване на договорите за
услуги с предпочетени номера: +.. и +.. е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесните договори за мобилни
услуги, във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяване на съответния договор по отношение на която и да е СИМ карта/номер,
посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договор за лизинг. В случая потребителят получава на
лизинг устройство на преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да
ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е предоставил
устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора, той
очаква печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги.
Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора,
за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима
процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са
неравноправни.
В договора за лизинг е посочена общата лизингова цена на процесното устройство с
абонаментен план, както и стандартната цена на устройството към момента на сключване на
договора, като се установява размерът на отстъпката от стандартната цена. Ищецът
претендира като неустойка, уговорената между страните разлика в цената на устройството.
Поради посоченото предявения иск за неустойка, равняваща се на разликата в цената
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, се явява основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 11.08.2022г. до погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ищцовото
дружество
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сторените от него в исковия процес и заповедното производство съдебни разноски, за
което е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 825 лева разноски в исковото
производство /400 лева адв. възнаграждение, 400 лева депозит за особен представител и 25
лева държавна такса/ и сумата от 385 лева разноски в заповедното производство /25 лева
държавна такса и 360 лева адв. възнаграждение/.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. М., ЕГН
********** дължи на „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
.. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 43706/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, както следва: 396,97 лева, представляваща
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови
вноски по Договор за моблини услуги с предпочетен номер +.. и Договор за лизинг към
него, и неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +.. за периода 15.02.2020г. до 24.05.2020г., ведно със
законната лихва от 11.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. М., ЕГН ********** да заплати на „..“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. .., сумата от 825 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 385 лева, представляваща
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9