РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. ХАСКОВО, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500533 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №47/13.02.2025г., постановено по гр.д.№77/2024г. Районен съд-
Димитровград:ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредито“ЕООД от
една страна и И. Т. Т. от друга, че Индивидуален договор за портебителски кредит №***г.
сключен между „Кредито“ЕООД и И. Т. Т. е изцяло недействителен, поради нарушаване на
императивни норми на ЗПК и ЗЗП;ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Кредито“ЕООД от една страна и И. Т. Т. от друга, че Индивидуален договор за
потребителски кредит №***г. сключен между „Кредито“ЕООД и И. Т. Т. е изцяло
недействителен, поради нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП; ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредито“ЕООД от една страна и И. Т. Т. от друга, че
Индивидуален договор за потребителски кредит №*** г. сключен между „Кредито“ЕООД и
И. Т. Т. е изцяло недействителен; ОСЪЖДА „Кредито“ЕООД да заплати на основание чл.55
от ЗЗД недължимо платените суми от И. Т. Т. на „Кредито“ЕООД в размер на 566,96лв., във
връзка с Индивидуален договор за потребителски кредит №***г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит №***г.; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният насрещен иск от
„Кредито“ЕООД срещу И. Т. Т. с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД
и чл.37.4 от Индивидуален договор за потребителски кредит №***г. и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на И. Т. Т. да заплати на „Кредито“ЕООД сумата от общо 621,95лв. в това число
547,26лв.-главница;20,27лв.-възнаградителна лихва по договор за периода 14.12.2022г.-
1
11.04.2023г./дата на падеж/, ведно със законната лихва за забава върху сума по главница от
12.03.2023г. до датата на подаване на НИ с подаване на ОИМ-/04.04.2024г./-54,42лв./главен
иск/ при условие на евентуалност, ако съдът постанови договор №***г. или негова клауза за
недействителен/а/, то да уважи иск по чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като осъди
ответника И. Т. Т. да заплати на „Кредито“ЕООД сумата от 547,26лв., остатък от получена от
нея по недействителен договор за кредит,ведно със законната лихва от датата на настоящия
НИ до датата на окончателното й плащане,като неоснователен и недоказан; ОСЪЖДА
„Кредито“ЕООД да заплати на И. Т. Т. сумата в размер на 450лв.-разноски по делото;
ОСЪЖДА „Кредито“ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“ адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на
1680лв., определено от съда по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Недоволен от така постановеното решение,в частта, в която е уважен иска по чл.55
от ЗЗД и в частта,в която е уставен без уважение предявения насрещен иск е останал
въззивникът „Кредито“ЕООД, който чрез пълномощникът си го обжалва в посочените части.
По отношение на уважения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД се поддържа,че решението
е частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум , като вместо за
претендираната сума от 514,67лв. се е произнесъл за сумата от 566,96лв. За разликата над
предявения размер до уважения решението като недопустимо следвало да се обезсили.
Поддържа също,че решението в посочената част е и неправилно, като изводите на съда са
необосновани, тъй като не кореспондират с установените факти и обстоятелства по
делото.Твърди също, че неправилно съдът не уважил предявената насрещна искова
претенция, тъй като плащането от страна на ищцата настъпило след предявяване на
насрещния иск, поради което иска е следвало да бъде уважен. В тази връзка поддържа, че на
ищеца не следвало да се присъждат разноски по делото, тъй като ответникът не е станал
причина за завеждането на исковете. Претендира въззивната инстанция да обезсили
решението на РС-Димитровград, в частта, в която съдът се е произнесъл свръхпетитум, а в
останалата обжалвана част да го отмени като неправилно. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата И. Т. Т., която
чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната
неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-
Димитровград в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
С Определение №498/22.04.2025г., постановено по гр.д.№77/2024г. на основание
чл.248 от ГПК Районен съд-Димитровград е изменил постановеното по делото решение в
частта за разноските и е присъдил в полза на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 720лв. с ДДС, определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, а молбата
на „Кредито“ЕООД за изменение на решението в частта за разноските е оставена без
уважение.
Недоволни от така постановеното определение са останали и двете страни по делото,
2
поради което го обжалват с частни жалби в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност. Ищцата претендира увеличаване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ГПК от 720лв. на 1680лв. с ДДС , а ответното
дружество претендира , че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата
следва да бъде намалено. Всяка една от страните излага и своите правни доводи съответно
за увеличение или намаление на адвокатското възнаграждение определено от съда по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА.
Хасковския окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Димитровград е бил сезиран с четири главни обективно съединени
искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД от ищцата И. Т. Т. срещу ответника
„Кредито“ЕООД-гр.*** Ищцата е претендирала да се признае за установено по отношение
на ответника,ч е три описани в исковата молба индивидуални договори за потребителски
кредит, съответно от 17.03.2022г., от 29.04.2022г. и от 11.10.2022г. са недействителни,
поради нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП. В условията на евентуалност е
претендирала нищожност на отделни клаузи от тези договори. Претендирала е също
връщане на недължимо платените по тези нищожни договори суми в общ размер на
514,67лв., като в последствие исковата сума е увеличена на 566,96лв./с.з. от 25.11.2024г./
В срока за отговор ответното дружество е предявило насрещен иск срещу
първоначалната ищца с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.37.4
от Индивидуален договор за потребителски кредит №***г. и чл.86 от ЗЗД за осъждане на И.
Т. Т. да заплати на „Кредито“ЕООД сумата от общо 621,95лв. в това число 547,26лв.-
главница;20,27лв.-възнаградителна лихва по договор за периода 14.12.2022г.-
11.04.2023г./дата на падеж/, ведно със законната лихва за забава върху сума по главница от
12.03.2023г. до датата на подаване на НИ с подаване на ОИМ-/04.04.2024г./-54,42лв./главен
иск/ при условие на евентуалност, ако съдът постанови договор №-***г. или негова клауза за
недействителен/а/, то да уважи иск по чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като осъди
ответника И. Т. Т. да заплати на „Кредито“ЕООД сумата от 547,26лв., остатък от получена от
нея по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на настоящия
НИ до датата на окончателното й плащане.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява,
че между страните са били сключени процесните три Индивидуални договори за
потребителски кредит, а именно: №***г., № ***г. и № ***г., които с решението на
първоинстанционният съд са приети за изцяло недействителни, поради нарушение на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП. В тази част решението на първата инстанция не е било
обжалвано от никоя от страните,поради което е влязло в законна сила.
По делото няма спор между страните,ч е ищцата е заплатила предсрочно по
индивидуалните договори за потребителски кредит от 17.03.2022г. и 29.04.2025г.,освен
дължимите главници е внесла съответно сумите 107,67лв. и 407лв., които включват такса за
3
експресно разглеждане на кредита, неустойка и лихва. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което надплатените суми
за посочените разходи следва да бъдат върнати на кредитополучателя. В случая
надплатените суми са в размер на исковата претенция от 566,96лв., поради което ответното
дружество дължи връщането им на крездитополучателя. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД се явява основателен и доказан изцяло по
размер, поради което и правилно е бил уважен изцяло от първоинстанционният съд. Що се
отнася до твърденията на въззивника за наличието на свръхпетитум , а оттам и
недопустимост на решението в едната си част, настоящият съдебен състав ги намира за
неоснователни,т ъй като размерът на иска по чл.55 от ЗЗД е увеличен от 514,67лв. на
566,96лв. в с.з. на 25.11.2024г. и това увеличение е било прието от съда с нарочно
определение.
По отношение на насрещният иск,предявен от ответното дружество следва да се
отбележи следното:
Ако недействителността на договора за потребителски кредит се установи в
производство по предявен иск по ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23
ЗПК в специалния ЗПК.
В настоящият случай е установено, че остатъка от дължимата главница по договора
за кредит от 11.10.2022г. е платено от ищцата на ответното дружество на 16.04.2024г.
Платената сума е в размер на 547,26лв. и това обстоятелство не се оспорва от ответното
дружество.В случая е ирелевантно обстоятелството, дали дължимата от първоначалната
ищца сума е била платена преди или след предявяване на насрещния иск, тъй като е от
значение за правилното решаване на спора обстоятелството, към момента на постановяване
на съдебното решение дали тази сума е била платена, което е от значение и за
основателността на исковата претенция. При положение, че исковата сума по насрещния иск
е била платена от ищцата на ответното дружество към момента на постановяване на
съдебното решение, то този насрещен иск се явява неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционният съд.Т.е. дори насрещният иск да е предявен на
04.04.2024г., то към 13.02.2025г. исковата сума по този иск в размер на 547,26лв. вече е била
4
заплатена от ищцата, поради което този иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.
Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да се потвърди в
обжалваната част.
За неоснователни въззивната инстанция намира частните жалби и на двете страни по
делото срещу определението на РС-Димитровград, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА първоинстанционният съд е отчел фактическата и правна сложност
на делото, като произнасянето е на база приети за безспорни обстоятелства. Отчетени са
проведените съдебни заседания, на които пълномощникът на ищцата не се е явил, но е
депозирал писмени становища. Отчетено е и обстоятелството, че по спорните въпроси има
установена еднопосочна съдебна практика. В този ред на мисли е приел, че
възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да
бъде коригирано /намалено/ според изхода от спора, поради което молбата по чл.248 от ГПК
е приета за частично основателна.
За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от
принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане
на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по
дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е
определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са
изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след
отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на
разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на
исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира
и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното
право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от
процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и
обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Димитровград е подадена
искова молба и молби със становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и
нейния адвокат, както и обстоятелството, че нито един от двамата не се е явил лично в
насрочените три открити съдебни заседания.
При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия
пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само
признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от
разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и
след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.
Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено
възнаграждение, а Т.а, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този
смисъл размерът на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално
5
за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото
намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени
процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали
възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от за въззивното производство на пълномощника на
въззиваемата на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв. с ДДС за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие на въззиваемия, които разноски ще следва да бъдат възложени на въззивника.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че пълномощникът на въззиваемата не е
участвал в проведеното едно единствено съдебно заседание по делото, извършената пред
въззивната инстанция адвокатска работа, свързана с подаването на отговор на въззивната
жалба,частна жалба и писмено становище преди разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47/13.02.2025г., постановено по гр.д.№77/2024г. на
Районен съд-Димитровград в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 498/22.04.2025г., постановено на основание чл.248
от ГПК по гр.д.№77/2024г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА „Кредито“ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, бизнес сграда *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“, със седалище
и адрес на управление гр.*** с БУЛСТАТ *********, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер
на 200лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6