Решение по дело №125/2024 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В. Търново срещу Решение № 565/14.11.2023 г. по НАХД № 1291/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 22-1275-002214 от 16.05.2023 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът сочи, че правилно е определен субектът на отговорността, който изрично е заявил, че не може да посочи кой е управлявал автомобила и не е подал възражение срещу АУАН. Позовава се на практика на АСВТ. По тези изложени в жалбата съображения, се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Д. Р. Б. от ***, [улица]чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 565/14.11.2023 г. по НАХД № 1291/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № 22-1275-002214 от 16.05.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В. Търново. Със същото на ответника по касация за извършено административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 (един) месец.

Районният съд от фактическа страна е установил, че на 27.01.2022 г. екип от служители на сектор "Контрол и правоприлагане" – В. Търново към Национално ТОЛ управление в състав инспектор И. Ц. и М. Й. са извършвали контролна дейност на Път І-4, в района на км 123+800. Около 15.05 ч. в електронната система монтирана в служебния автомобил на контролните органи бил подаден сигнал, че по пътя в посока към гр. В. Търново се движи автомобил с рег. № [рег. номер], за който няма заплатена винетна такса. Тогава служителите предприели действия по спирането на автомобила, който се приближавал към тях. Ц. излязъл на пътното платно и подал сигнал за спиране на автомобила, но въпросния автомобил "Шкода" не спрял, а продължил движението си към гр. В. Търново. Петнадесет минути по-късно същия автомобил минал покрай контролните органи в обратна посока, но в системата вече имало отбелязване, че за автомобила има закупена винетка. Съгласно утвърдената процедура И. Ц. изготвил до началника на сектора докладна записка, в която удостоверил, че на посочената дата и час, на Път І-4, в района на км 123+800, при осъществяване на дейност е подал сигнал за спиране на л. а. "Шкода Суперб" с рег. № [рег. номер], но след подадения сигнал водачът му не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП да спре на подаден сигнал от контролен орган за извършване на проверка съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. От служителя М. Й. също било изготвено становище до началника на сектора, в което била описана същата фактическа обстановка и обстоятелства. Така изготвените документи били препратени към Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново по компетентност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача на процесния автомобил за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.Въз основа на посочените материали и след извършена проверка, било установено, че автомобила е собственост на „Ейсис груп“ ООД с ЕИК ********* с управител Д. Р. Б.. Служител на РУ – Е. П. е установил управителя и представляващ дружеството-собственик на автомобила – Д. Б., от когото било снето обяснение, в което Б. посочил, че автомобила е фирмен и не може да посочи кое лице го е управлявало на процесната дата.

Тъй като Б. не се е явил в срока указан в поканата, на 23.12.2022 г., в негово отсъствие, бил съставен АУАН № 938 (бл. № 225204), връчен на лицето на 02.05.2023 г. В законоустановения срок Б. не е депозирал писмени възражения пред наказващия орган. Въз основа на така съставения АУАН, началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново е издал процесното НП № 221275-002214/16.05.2023 г., с което за извършено от Д. Р. Б. деяние по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля А. И. А.. Същият е дал показания, че от началото на м. януари 2022 г. в продължение на 5-6 месеца е ползвал процесния автомобил "Шкода", който му е бил предоставен от Д. Б. да го ползва. Твърди, че в този период автомобилът е бил в изключително негово владение и не е бил връщан на Б., като в периода го е управлявал той и членове на неговото семейство (съпругата му и брат му). Твърди също така, че през м. януари на 2022 г. често е пътувал до гр. Горна Оряховица с посочения автомобил, но не е бил спиран от органи на ТОЛ.

За да отмени НП съдът е приел, че от показанията на св. А. А. се установява друга фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата 27.01.2022г. автомобила няма как да е бил управляван от Д. Б., тъй като не е бил в негово владение, а е бил във владението на А.. Тази фактическа обстановка обаче не е била изяснена и установена както от контролния, така и от наказващия орган, при което началникът на Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново е издал едно неправилно наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия случай е безспорно, че л. а. "Шкода Суперб" с рег. № [рег. номер] е собственост на „Ейсис груп“ ООД с управител ответникът по касация, поради което следва да намери приложение посочената разпоредба. Отговорността на собственика по арг. от чл. 188 ЗДвП е субсидиарна - той отговаря само, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, Д. Б. е представил обяснения, че не знае кой е управлявал процесния автомобил, поради което му е и съставен АУАН. Следователно към момента на съставяне на АУАН, авторството на нарушението е безспорно установено. Съставеният акт е връчен на лицето, като Б. не се е възползвал от правото си да подаде писмени възражения по чл. 44 от ЗАНН. До издаване на НП ответникът по касация не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила. Безспорно Б. не е индивидуализирал водача, управлявал автомобила, а вместо тези данни е отразил, че не помни кой е управлявал автомобила му към инкриминирания период, поради което правомерно контролните органи са пристъпили към ангажиране на отговорността му за описаното по-горе нарушение. След като лицето не е посочило кому е предоставил МПС на релевантната дата, това по същество е равнозначно на признание, че именно той го е управлявал, тъй като МПС не може да се движи самостоятелно и без човешка намеса. Изслушаните пред съда показания на свидетеля А. са ирелевантни, тъй като тези данни е следвало да бъдат предоставени преди издаването на наказателното постановление.

Предвид това обжалваното решение следва да се отмени. Нарушението е доказано, поради което наказателното постановление следва да се потвърди. Противно на твърденията на ответника, докладните записки на служителите на Националното Тол управление са годни доказателствени средства, като същите да подкрепени и от свидетелските показания по делото. Доводите на ответника за маловажност на нарушението са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 565/14.11.2023 г. по НАХД № 1291/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1275-002214 от 16.05.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В. Търново, с което на Д. Р. Б. от ***, [улица]за извършено административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 (един) месец

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.