№ 2638
гр. Варна, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. С.
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100501213 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. В., ЕГН **********, срещу
Решение №605/24.02.2025г. по гр. дело №16217/2024г. на ВРС, 48-ми състав, в
частите с което:
- е задължен Д. Д. В., ЕГН **********, да се въздържа от домашно
насилие спрямо И. И. И., ЕГН **********, и спрямо децата Д. Д. В. с ЕГН
********** и Т. Д. В. с ЕГН **********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
- е задължен Д. Д. В., ЕГН **********, да не приближава на по-малко
от 30 метра И. И. И., ЕГН ********** , с изключение сградите на държавни
институции, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповед за
незабавна защита № 252 от 20.12.2024г., на осн.чл.5,ал.1,т.3 вр. чл.5, ал.2 от
ЗЗДН,
- и като резултат е осъден Д. Д. В. за държавна такса и за разноски в
производството пред ВРС.
Подадена е и въззивна жалба на И. И. И., ЕГН **********, лично и като
законен представител на децата Д. Д. В. с ЕГН ********** и Т. Д. В. с ЕГН
**********, срещу Решение №605/24.02.2025г. по гр. дело №16217/2024г. на
ВРС, 48-ми състав, в частите с което:
- е отхвърлена молбата на И. И. И., лично и като майка и законен
представител на децата Д. Д. В. и Т. Д. В., за постановяване на мерки за
защита по ЗЗДН срещу ответника Д. Д. В., ЕГН**********, а именно –
забрана да доближава децата Д. В. и Т. В. на по малко от 100 метра както и
настоящият адрес: гр. Варна, жк Чайка, бл.7,вх.Б,ет.6,ап.64, както и да не ги
притеснява и тормози по телефона писмено и гласово;
1
- е прекратено производството по делото на ВРС в частта по иска за
осъждане на ответника да заплаща издръжка общо от 3000лв. за двете деца.
В жалбата на Д. В. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му
част, е неправилно. Не са налице необходимите доказателства за сочените от
молителката насилствени действия на ответника, а решението е основано само
на недостоверната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В. не е извършвал
никакво насилие на 21.11.2024г. в „Златната овца“ – Варна, а на тази дата е бил
нападнат, обиждан и одран по ръцете от И. И.. Не е извършвал и никакво
насилие на 07.12.2024г., още по-малко икономическо или сексуално такова,
сочено от молителката. Цялото дело цели набедяване на ответника и
мотивиране да заплати на И. значителна сума за спогодба по отношение на
децата и за да му позволи да се вижда с дъщерите си. Моли за отмяна на
решението в частите, с които са му наложени мерки по ЗЗДН, и за съдебни
разноски за две инстанции.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите не депозират отговор.
В жалбата на И. И., лично и като представител на децата, се твърди, че
решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно. Погрешно ВРС е
отказал събиране на доказателства за сексуално насилие над Д., обусловило
отхвърляне на молбата за закрила спямо нея. Необосновано ВРС е приел за
недоказано и икономическото насилие на ответника над молителките,
позовавайки се на преводни нареждания, относими към минал период; а освен
това пропускайки да отчете, че майката е била в неплатен отпуск. Без причина
ВРС е прекратил делото относно издръжката на двете деца, след като може да
им плаща издръжка с оглед стандарта му на живот. Неправилно ВРС е отказал
да ограничи контактите на бащата с дъщерите му, предвид изричното искане
за това от молителите по делото. Неправилно е било отказано и да се допусне
изменение на издадената заповед за незабавна защита (ЗНЗ) с оглед отказа да
се ограничи контакта на бащата с децата му. Излага и доводи срещу
разноските пред ВРС, но които са разгледани и отхвърлени с необжалвано
определение на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК. По същество
моли за отмяна на решението в отхвърлителната и прекратителната му части и
за уважаване на всички предявени по делото искания.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият депозира два отговора, с
които оспорва въззивната жалба на майката и децата, като излага съображения
по основните им въззивни оплакванията. Счита, че решението, в обжалваните
от насрещната страна части, е правилно и обосновано, за което излага
съображения. Моли за потвърждаване на решението в тези части, както и за
разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че всяка от жалбите е
2
подадена в законовия срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради
което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Искането въззивният съд „да измени издадената заповед за незабавна
защита не може да бъде уважено, тъй като е обосновано с оплаквания за
неправилност на произнасянето на ВРС относно незабавната закрила, което не
подлежи на инстанционен контрол, а оплакванията за неправилност на самото
решение на ВРС по съществото на спора подлежат на разглеждане с крайния
съдебен акт на въззивния съд. Не се сочат и нови факти, а се поддържат вече
заявените такива пред първоинстанционния съд.
По доказателствата: Произнасянето по исканията на И. И. за изискване
на пр. пр. №293/2025г. на РП-Сливен, ТО Нова Загора, и за приемане на
диск/флашка със запис от охранителна камера на сексуално насилие от
ответника над детето Д. от месец юни 2024г. следва да бъде отложено до
изпълнение на необходимите за случая и недадени от ВРС указания досежно
спазване на срока по чл.10, ал.1, пр.2 от ЗЗДН, а именно:
И. И. И. следва да бъде задължена да декларира лично пред съда и под
страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, в срок от три дни от от
получаване на съобщението за настоящото определение, точните дата, време,
място и обстоятелства, при които е открила и изгледала записа от охранителна
камера, на който твърди да са записани „сексуални манипулации от бащата
спрямо Д.“, осъществени „в края на юни 2024г.“. Освен това следва да
представи и 2 бр. от диска/флашката, на които се сочи да е записът (за съда и
за насрещната страна), с оглед правото на защита на ответника по делото.
При точно изпълнение на указанията и след възможност за становище от
насрещната страна съдът ще се произнесе по двете доказателствени искания в
о.с.з. При неизпълнение на указанията исканията ще бъдат отхвърлени.
Други конкретни доказателствени искания няма заявени.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.06.2025г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на И. И. И., в тридневен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение, да декларира лично пред съда и под страх от
наказателна отговорност по чл.313 от НК, точните дата, време, място и
обстоятелства, при които е открила и изгледала записа от камерата, на който
твърди да са записани „сексуални манипулации от бащата спрямо Д.“,
3
осъществени „в края на юни 2024г.“.
В същия срок И. И. следва да представи и 2 бр. от диска или флашката,
на които се сочи да е записът.
При неизпълнение на указанията в срок исканията ще бъдат отхвърлени.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на И. И. за изискване на пр. пр.
№293/2025г. на РП-Сливен, ТО Нова Загора, и за приемане на диск/флашка
със запис от охранителна камера на сексуално насилие от ответника над
детето Д. от месец юни 2024г. (непредставени), до о.с.з., след изпълнение на
дадените й указания и след възможност за становище от насрещната страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. въззивният съд „да
измени издадената от ВРС заповед за незабавна защита и определение
№14458/20.12.2024г." по отношение на нея и на децата Д. и Т..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4