МОТИВИ
към присъда N 58 / 28.09.2015 год.
по НЧХД №336/2015 год. по описа на РС-Хасково
Против подсъдимите О.И.Д. и Т.С.М. , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
за това, че на 30.01.2015 год. в гр.Хасково,
в съучастие ,като съизвършители
причинили на Й.Р.М. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -престъпление по чл.130
ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите О.И.Д. и Т.С.М. заявяват ,че разбират
повдигнатото им
обвинение,като не се признават за
виновни по него . В хода на съдебното следствие дават
обяснения за случая,като не отричат на инкриминираната дата и място да
са се срещали с частния тъжител . Изнасят данни за неправомерно поведение от
страна на тъжителя ,изразило се в
опипване на задните части на подсъдимата. И двамата подсъдимите отричат
в този случай да са
използвали предмети –дърва за
огрев и обувка ,както и да
са удряли с ръце тъжителя.В последната си думат,считайки се за невинни , молят да бъдат
оправдани.
Защитникът на подсъдимите адв.М.Х. счита частното обвинение за недоказано по
изискуемия от процесуалния закон начин,поради което пледира
подзащитните му да бъдат признати за невинни и оправдани по частното обвинение.Събраните по делото
доказателства не установявали подсъдимите
да са извършвали описаните в
тъжбата действия по нанасяне на удари с ръце и предмети на пострадалия , в
резултат на което да са причинили
констатирините в медицинските
документи увреждания. Поради това счита ,че не е осъществен състава на престъплението по чл. 130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК,
за което са предадени на съд.Гражданския
иск моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Частния
тъжител изцяло
поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен
граждански иск солидарно против двамата подсъдими, който е приет за съвместно
разглеждане и решаване в наказателното производство в размер на 5000
лева,представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК,ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното и изплащане и направените разноски по делото.
Повереникът
на частния тъжител адв.Д.В.
намира частното обвинение за доказано относно време ,място и авторство
на деянието,макар и на база косвени доказателства.Пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни в извършено престъпление по чл.130 ал.1вр.чл.20
ал.2 от НК и да им бъде наложено
съответното наказание . Гражданския иск счита за установен по основание
и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на частното
обвинение и защитата, приема за установено следното:
Частният тъжител Й.Р.М. и подсъдимите Т.С.М.
и О.И.Д. /майка и син/ живеели в
жилищна кооперация в гр.Хасково, ул.”Прохлада ”
№32 с общ двор , като
обитавали различни етажи. От
години между тъжителя
и подсъдимите съществувал конфликт,породен от имотен
спор във връзка с ползването на
съсобственото дворно място , където преди години подсъдимите изградили
незаконен гараж.След многократни
жалби от страна на тъжителя
до компетентните органи на
РДНСК-Хасково и ДНСК –София процесния
гараж бил премахнат на 26.01.2015 година.
На
30.01.2015 година вечерта
подсъдимите се намирали в жилището си на горепосочения адрес и имали гости –св.Н.Н. и неговата
приятелка.Към 10.30 часа подсъдимата Т.М. излязла от жилището
, с намерение да вземе дърва за печката ,които
семейството съхранявало на
стълбищната площадка между двата етажа. Там се срещнала с
частния тъжител , който се качвал по стълбите , прибирайки се към жилището си на 3-я етаж. Мотивирана от
сложилите се между тях недобри, дори враждебни отношения подсъдимата се развикала по адрес на
тъжителя , които викове били чути
от подсъдимия О. Д..Последния излязъл
от жилището и се
приближил до майка си и тъжителя. Крайно
обтегнатите отношения между двете страни, провокирали бързо породила се агресия от страна на подсъдимите.С носеното в ръцете
си дърво за огрев
подсъдимата замахнала към главата
на тъжителя,който в опита да се
предпази вдигнал дясната си
ръка,при което удара попаднал
в областта на дясната предмишница
, оставяйки продълговата следа от предмета. След това подсъдимата предприела втори замах с дървото насочен
срещу тъжителя , при което успяла
да нанесе удар в бедрото на левия му крак. Тъжителят изпитал болка от удара
, загубил равновесие и паднал на земята върху лявата страна на тялото
си, като охлузил левия си лакът. В хода на настъпилия сблъсък
подс. О. Д. успял да
удари с ръка тъжителя в зоната на лицето и по-конкретно в областта на
челюстта ,причинявайки разкъсване на устната и кръвотечение . В този момент
на мястото на сблъсъка се появила
и св.С.М./съпруга на тъжителя /, която
чувайки шума отвън отворила входната врата на жилището.Видяла съпруга
си да лежи на земята ,а двамата подсъдими да тичат надолу по стълбите.Св.М. помогнала на
съпруга си да се изправи и влезе вътре в
жилището им,откъдето сигнализирали за
случилото се на телефон 112 . Междувременно частният тъжител успял да
разкаже на св.М. ,че бил нападнат по стълбите и бит от подсъдимите с
дърво за огрев по ръката и крака и с
ръце по главата . Към 22.30 часа местопроизшествието
било посетено и от полицейските служители при
РУП-Хасково св.П Т. и св. П.К., които също установили раната по устата на
тъжителя. Пред тях подсъдимата категорично
отрекла да има нещо общо с нараняванията по тъжителя ,като според св.Т. заявила,че била дърпана
за косата от тъжителя. Това наложило подсъдимите да посетят РУП-Хасково за изясняване на случая . Пристигналият на място медицински екип от ЦСМП-Хасково отвел
тъжителя М. в
болничното заведение, където бил
прегледан и констатирани
травмите по главата и тялото . По
случая била образувана
пр преписка вх.№555/2015
год. по описа на РП-Хасково,в хода на
която били снети писмени обяснения от участниците в
инцидента.С постановление от
03.04.2015 год.на прокурор от
РП-Хасково е отказано образуването на досъдебно производство, поради липса на данни
за извършено престъпление от общ характер.
На
02.02.2015 год. в 13.58 часа частният
тъжител бил прегледан от Началник отделение Съдебна медицина- д-р Х.Е.,
на който съобщил, че към 22.30 часа на
30.01.2015 год. във
входа на жилищната кооперация е нападнат от двама познати –мъж и жена и му нанесли побой с дърво и с обувка ,юмруци
по лицето и ритници по тялото . Видно от
съдебномедицинско удостоверение №042 /2015 г. при прегледа на тъжителя са констатирани кръвонасядане по по вътрешната лигавица на
горната устна средната и част,зарастваща овална рана по вътрешната лигавица на
долната устна в лявата част срещу трети долен зъб, кръвонасядане като лента по протежение на
воларната повърхност на дясната предмишница , охлузване с оток в околността на
изпъкналата част на левия лакът и
болезненост при опипване по предната повърхност на лявото бедро . Горните увреждания
по механизъм на причиняване
са получени в резултат на действие на твърд
тъп предмет и могат
да се получат при побой по начина
и при обстоятелствата описани от
прегледания . Вследствие на тези наранявания е причинено разстройство на
здравето ,извън случаите на чл.128 и 129 от НК
По същество все от заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза,
както и от устния доклад на вещото лице Е. се установи , че
обективните находки по главата
на пострадалия са причинени в
резултат на директен удар с
ръка ,попаднал върху зъбната
редица /било с юмрук
или с отворена длан/ .Цепеница от
дърво за огрев била възможен
предмет ,заради добре очертана контактна
повърхност на находката да е причинил констатираното кръвонасядане
на дясната предмишница , която травма
била класическо защитно
нараняване - получена при опит на пострадалия да се предпази,а охлузването на левия
лакът би могло да е получено вследствие
на падане върху терена. Експертът не изключва възможността тъжителят да е бил удрян и с обувка, но поради неспицифичния
характер на охлузването не може да посочи конкретен предмет ,а
липсата на нараняване в областта
на лявото бедро,където при опипване е
установена болка , обяснява с наличието на мускулна маса с дебела кожа на това
място .В случая срокът за пълно възстановяване на причинените увреждания
е определен от експерта от порядъка до 20 дни.
Така
изложената фактическа обстановка се установи
от показанията на разпитаните свидетели ,заключението
на съдебно медицинската експертиза и другите писмени доказателства , приобщени
към доказателствения материал. По настоящото дело се
очертават две същностно противоречащи си описания на случилото се на 30.01.2015
г. Източник на едното описание са
по начало заинтересованите от изхода на делото показания на съпругата на тъжителя св.С.М. и тези на св. С.А.С. и А.Х.А.
/негови приятели / съответстващи на изложението в тъжбата, а източник на
другото - обясненията на подсъдимите и също заинтересованите от изхода на
делото показания на жената ,с която подсъдимия живее на съпружески начала - св.Н.Х.Г. и св.Н.С.Н. /приятел
на подсъдимия/. Никой от свидетелите
не е очевидец на събитието ,като преки
доказателствени източници за факта
на нанасяне на удари от страна на подсъдимите не са
събрани по делото. Така
св. С. и А. установяват
нараняванията по тялото и състоянието,в което
се е намирал тъжителя на
следващия инцидента ден , както и заявеното
от него , че бил нападнат
от подсъдимите ,без подробности и детайли за
станалото . Св.С.М. твърди ,че
чувайки шум , идващ откъм
входната врата на апартамента я отворила
и видяла съпруга си да лежи на
земята , а подсъдимите да тичат надолу по стълбището.
В показанията си преразказва това,което съпруга и споделил
с нея непосредствено след инцидента , че е бит от двамата подсъдими с дърво за огрев,обувка и ръце ,установявайки и последиците от тези действия на
подсъдимите - наличието
на рана в областта на устата и
контузии по двете
ръце и левия крак . Тези гласни доказателства макар и косвени в своята последователност
, взаимна
връзка и като допълващи се подкрепят заявеното от частния тъжител
за механизма на осъществяване на деянието и неговите автори. Налице е съвпадение
на времето и
мястото, където то се е случило – на стълбищната площадка
в жилищната кооперация на страните
, в тъмната част на денонощието -около 10.30
часа , начина и вида на
получените наранявания от пострадалия. Анализът на
гореизброените свидетелски показания налага извода за тяхна еднопосочност,
пълнота, убедителност и достоверност. Свидетелите С.С. и А.А. не са в родствена
или друга зависимост
от страните по делото , поради което съдът кредитира техните
показания , като
непротиворечиви и безпристрастни.Единствено в изключително близка връзка с тъжителя е св. С.М. /негова съпруга / . Макар и дадени от лице, което е в
съпружеска връзка с пострадалия , са
ценени от съда, като годни да обосноват
фактическите и правни изводи, като се съобрази отсъствието на констатации за налични
противоречия и с останалите доказателства по делото.
Показанията на тази свидетелка
относно механизма на причиняване
на телесните увреждания у
тъжителя ,не само че не са изолирани,но и се
подкрепят от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза.
Констатираните травми
при тъжителя , според
съдебномедицинския експерт са
съотносими към заявеното от самия него
– удари с твърд предмет, падане, контакт с терена и нанесен побой.
За кръвонасядането на горната устна и разкъсно- контузната рана на долната
устна , вещото лице приема,че е получена
от един директен удар
с ръка ,попаднал върху зъбната редица /било с
юмрук или с отворена длан/ ,за
наличието на каквито действия от страна
на подсъдимия Д. обяснява и св. С.М..Пак от
показанията и / косвени по своето естество / се установява
,че съпруга и бил ударен от подсъдимата М. с
дърво за огрев , какъвто
продълговат предмет с добре очертана контактна повърхност експерта
твърди да е причинил констатираното кръвонасядане
на дясната предмишница , която
травма била класическо защитно нараняване - получена при опит
на пострадалия да се предпази.Т.
е. заключението на вещото лице по
никакъв начин не оборва твърденията на частното обвинение за средствата, с които това е станало и
механизма на причиняване на уврежданията, не подлага на съмнение показанията на
тази група свидетели и не подкрепя обясненията на подсъдимите и
съотвестващите им показания на другата
група свидетели. В този смисъл не е налице основание за изключване
достоверността на изнесеното
от свидетелката С.М. , независимо от коментираната по-горе връзка с частния
тъжител , която да предполага
възможен извод за тяхна предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото.
За възприемане на установените по делото фактически положения настоящият
съдебен състав
кредитира с доверие показанията и на двамата свидетели С. и А. , като взе предвид
вътрешната безпротиворечивост и логическата последователност на изложеното от
тях. Всичко от изложеното по - горе, преценено от
гледна точка и на житейската логика във връзка с цялостната картина на
очертаните събития подчертава аргументите, решаващи за възприемане на тези
доказателствените източници по делото като достоверни.
От материалите,събрани по
полицейската преписка, приобщена към доказателствения материал по делото
, а и от показанията на свидетелите И.Т. и П.К.
, става ясно, че
местопроизшествието е посетено от органите на реда, именно по сигнал
на частния тъжител за нанесен побой . Двамата свидетели са възприели състоянието на тъжителя и
раната на устната му. Свидетелите са
разговаряли непосредствено след
инцидента с подсъдимата , която
пред тях отрекла да има нещо общо с нараняванията по
тъжителя,поддържайки друга версия на случилото се. Свидетелите
Т. и К. са абсолютно незаинтересовани от изхода на
делото, нещо повече, те са лица от
състава на МВР, отговарящи за обществения ред и спокойствие,поради което и съдът кредитира изцяло показанията им.Всичко
това мотивира съда да даде вяра именно на
твърденията на частния
тъжител,подкрепени косвено от
показанията на св.Т. и К. , а изградената версия на подсъдимите и подкрепящите я доказателствени
източници да ги оцени като недостоверни.
В
обясненията си подсъдимите О.Д. и Т.М.
потвърждават , че на инкриминираната дата и място се срещнали с
частния тъжител.Отричат обаче какъвто и да било физически контакт с пострадалия,като
изнасят данни за неправомерни прояви от
негова страна ,изразили се в действия по опипване на задните части на
подсъдимата. Подсъдимата
Т.М. заявява още, че при
тази среща не е нанасяла удар с дърво за огрев по тялото на тъжителя . Всъщност, при възпроизвеждане на събитието подсъдимата изпада в
известно объркване,твърдейки първоначално че когато тъжителя я опипал по задните части
държала едно дърво, което изхвърлила при останалите дърва ,а впоследствие обяснява, че във всяка ръка имала по едно дърво. На свой ред подсъдимият Д.
потвърждава версията на майка си за „ опипването“ ,допълвайки че освен това била хваната
за косата от тъжителя , каквото обяснение обаче подсъдимата
категорично отрича да е давала .Съдът преценява тези обяснения като неубедителни, нелогични и житейски
неприемливи.Съдът в настоящия си състав на първо място не допуска
възможността заради сложените
непримирими и антагонистични отношения
със семейството на подсъдимите частния тъжител
да си позволи подобно фриволно и
игриво поведение спрямо телесната неприкосновеност на подсъдимата-която е
възрастна жена на 58 години . Обясненията на подсъдимите
за случилото
се следва да бъдат обсъдени и в контекста на саморъчните им
обяснения,дадени в хода на образуваната по случая полицейската преписка.
Действително, тези саморъчни обяснения нямат характер на гласно доказателствено
средство, но същите
водят , наред с останалите доказателства по делото, до оборване на обясненията
им , дадени пред съдебния
състав.Така в саморъчните си
обяснения от 30.01.2015 год. подсъдимита Т.М. заявява ,че
частния тъжител и посегнал в краката и издърпал косата и ,при
което тя не се сдържала и го бутнала . В случая по- същественото е, че непосредствено след инцидента в хода
на извършваната полицейска проверка
подсъдимата е признала за
наличието на физически контакт с тъжителя
,изразил се в бутане ,който факт в
известна степен дискредитира обясненията и , дадени в
съдебното следствие в обратния смисъл.
Не може да се подмине и
констатираното от съда разминаване между обясненията на подсъдимите от една страна и показанията на сочената от тях свидетелка Н.Г. / съжителстваща на съпружески начала с
подсъдимия Д./ .Последната
възпроизвеждайки събитията на
посочената в акта на обвинението дата разказани и от подсъдимите заявява, че подсъдимата била ударена
с шамар по задните части на тялото от тъжителя .За разлика от тях в
обясненията си подсъдимите говорят за друга
деятелност на тъжителя -по опипване на
задните части на подсъдимата .В този смисъл твърденията
на подсъдимите не се
подкрепят от собствените им доказателствени източници и
като такива предпоставят
негативни изводи за достоверността на изнесените ,чрез
тях факти. Св.Н. Н.
единствено потвърждава излизането
първо на подсъдимата, за да вземе
дърва за печката , а после и на подсъдимия
от апартамента и
завръщането им след около 10 минути ,
без обяснения за случилото се
.Този свидетел обаче твърди,че си тръгнали от жилището след като
подсъдимите се върнали от полицията,докато в обясненията си подсъдимия Д. заявява , че
преди завръщането им от
РУП-Хасково гостите си били тръгнали
,което идва да подскаже,че този свидетел въобще не е бил в
дома на подсъдимите и поради приятелските отношения с
подсъдимия изнася неверни твърдения с цел да обслужи защитната му
теза Изнесените от свидетелите на защитита факти
са изолирани и не се подкрепят от кредитирания от
съда доказателствен материал /най-вече констатациите на вещото лице/, пристрастни
са с оглед близката връзка
с подсъдимите и тенденциозни към предприетата от тях защитна теза. В обобщение, отношението към
достоверността на показанията на свидетелите на защитата от страна на съда е силно критично и същите
не могат да ползват с доверие при обосновка на фактическите изводи и най-вече за
оборване показанията на първата група свидетели относно
последователността на събитията, приети за установени в горното изложение.Съдът
приема, че обясненията на подсъдимите
представляват една недостоверна защитна теза и не са годни да бъдат
положени в основата на присъдата.Не на последно
място поддържаната от подсъдимите
версия се оборва категорично
от заключението на съдебно -медицинската
експертиза,допълнено от устния доклад на вещото лице в с.з. Заключението на СМЕ е категорично
- по механизъм на въздействие
нараняванията по тъжителката сочат да са
получени в условията на побой ,с ползване на
твърд, тъп предмет /в т.ч.и
цепеница от дърво / и
някои от които по своето естество са
защитни-получени при опита
на тъжителя да се предпази.
Събраният по делото доказателствен материал, налага
следните наказателно правни изводи:От обективна страна
подсъдимите О.И.Д. и Т.С.М. са осъществили престъпния
състав на чл. 130
ал. 1,вр.чл.20 ал.2 от НК, като на 30.01.2015
год. в гр. Хасково в съучастие , като съизвършители
причинили на Й.Р.М. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК . По същество получените от пострадалия М. телесни увреждания – описани подробно по вид, характер и
механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебно- медицинската
експертиза. В крайна сметка наличието на нараняванията не се оспорва от
защитата, която отрича авторството на причиняването им.Основният момент от
предмета на доказване обаче, а именно налице ли е било нанасяне на удари от
страна на подсъдимите спрямо пострадалия
, средствата, с които това е станало и
механизма . В този смисъл показанията на свидетелите
са обособени в две групи на база твърденията, съдържащи се в тях относно
основния предмет на доказване, касаещ въпросите за наличие на деяние по чл. 130 НК,
начина на осъществяването му и авторството. От една страна са
показанията на свидетелите св.С.М. , С.А.С. и А.Х.А., а от друга - тези
на св.Н.Х.Г. и св.Н.С.Н..При преценката си
за достоверността на показанията,решаващият съд
кредитира с доверие показанията на първата група свидетели, като взе
предвид вътрешната безпротиворечивост и логическата последователност на
изложеното от свидетелите , от чиито показания по недвусмислен и категоричен
начин се установяват фактите, свързани с наличието на деяние,мястото , начина,
механизма на осъществяването му и неговия автор . Достоверността на показанията
на тази група свидетели относно очертаната група от факти се потвърждава и от обективните
находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно-медицинско
удостоверение и в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза. Още повече, че както в заключението си, така и при изслушване на
вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване на
констатираните увреждания е възможно да е този, описан от пострадалия и съответстващ на изложеното от свидетелката С.М. . Бутането по тялото ,за което говорят в обясненията си двамата подсъдими ,като
начин на въздействие върху физическата
неприкосновеност и като проява близка по своето съдържание до понятието за
"удряне" в никакъв случай не би могла да причини
констатираните увреждания ,които
са в различни части на тялото,а и изглежда логически и правно изключено,
преценено от гледна точка на развитието и динамиката в отношенията между
подсъдимите и пострадалия
на въпросната дата. Тази група свидетели са
възприели нараняванията по
пострадалия в различен момент
–св.М. непосредствено след
получаването им,а св.С. и А. на другия ден
след инцидента .На тези показания съответстват и показанията на незаинтересованите по делото
св.Т. и К. .Тези
доказателства, макар и косвени в своята последователност и
взаимна връзка водят на извода, че
двамата подсъдими са автори на престъплението, за което им е повдигнато
обвинение. В този аспект съдът не възпирема възражението на защитата на
подсъдимите за недоказаност участието на
подсъдимите в извършване на инкриминираното в тъжбата деяние. По
изложените вече съображения
съдът не кредитира показанията на свидетелите на защитата
,защото те са изолирани
и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал
/най-вече констатациите на вещото лице/,
пристрастни са и тенденциозни към предприетата от
подсъдимите защитна теза. В ситуация на
близко присъствие само
на лицата, които са страни в
процеса и такива в самия конфликт, следва
да се даде вяра на другите доказателствени източници ,
каквито са съдебно – медицинската експертиза
и тези свидетелски показания, които са депозирани от
лица, свързани не в тясна
родствена близост със страните на делото.Съвкупната преценка на всички тези доказателства води до единствения възможен и несъмнен
извод,затова че на инкриминираната дата
именно подсъдимите са
причинили на пострадалия травмите по главата и тялото .От заключението
на медицинската експертиза и косвено от показанията на кредитираните
свидители се установява,че получените от тъжителя телесни повреди са в причинна връзка с деянието на
двамата подсъдими. В случая едно от получените наранявания – разкъсно контузна рана по
вътрешната лигавица на долната устна , по своето естество и характер съставлява
увреждане с разстройство на
здравето,което като резултат са довело
до накърняване на телесната цялост на пострадалия и представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подс.
при условията на пряк умисъл. Това е така, защото
доказателствата обективно сочат, че подсъдимите
са нанесли удари
с ръце в областта на главата
и цепеница от дърво в областта на ръцете и крака на
тъжителя , които безспорно са
средство годно да причини повече от едно телесни
увреждания, използвани по начин
,по който пряко са
осъществили контакт с
главата и ръцете на пострадалия /директни удари /
и са целял
настъпването на противоправния резултат- причиняването на леки телесни повреди. Именно
за това подс. следва да отговаря за причинената повреда,
защото е причинена в условията на пряк
умисъл.
След като се доказа по категоричен
и несъмнен начин, че подсъдимите са
извършили горепосоченото
престъпление, съдът ги призна за виновни.
При определяне на вида и размера на
наказанието за двамата подсъдими ,
съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца , а от
друга страна причините и подбудите за извършване на деянието / които съдът намира
във изключително влошените личностни отношения между тъжителя и подсъдимите ,предхожадащи извършване на деянието /.Обществената
опасност на престъпното деяние на подсъдимите през
призмата на вида,броя и
механизма на получаване на
телесните увреждания и конкретните по интензитет болки,търпяни от
пострадалия не е висока , но в никакъв случай не може да бъде
определена и като ниска,като се има
предвид ,че се касае за причиняване на повече от една телесни повреди от две
лица. Същевременно изследвана личността на подсъдимите ,в контекста на събраните по делото
данни в т.ч. и характеристични справки не ги
определят , като извършители със
завишена обществена опасност.Същите са
трудово ангажирани в частния и обществен сектор и се
ползват с добро име . Видно от
справките за съдимост ,изд.от РС-Хасково и РС-Кърджали подсъдимите О.Д. и Т. М. не са осъждани .
Успоредно с това за извършеното престъпление по чл.130 ал. 1 от НК
законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” до две години или пробация.Наред с това от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни
подс. да са
освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Следователно са налице положителните и липсват отрицателни предпоставки на
чл.78а от НК, поради което императивът
на текста следва да бъде приложен. При определяне размера на наказанието
съдът се съобрази с материалното и
имотно състояние на подсъдимите,при отчитане на
смекчаващи и отегчаващите вината
обстоятелства .Въз основа на така изложените съображения,при индивидуализацията
на наказанието съдът прие превес на смекчаващите
вината обстоятелства,поради което
счете,че наказанието на двамата подсъдими следва да
бъде определено в рамките на предвидения в закона минимум, а именно глоба
в размер на 1000 лв. Съдът
намира, че с оглед установените мотиви, обусловили извършването на престъпното деяние,социалния статус на подсъдимите и
не особено тежкия резултат, в
който се е проявило увреждането на
здравето на пострадалия ,това наказание,
което ще изпълни целите на
индивидуалната и генерална превенция.
По предявения граждански иск:
В наказателното производство
съдът прие за съвместно разглеждане предявената
от пострадалия М. против
двамата подсъдими гражданска претенция с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД - за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от
престъплението. Предмет на разглеждане
е иск за сумата 4500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, прозтекли от претърпените физически болки и страдания от
престъпното деяние на подсъдимите и за
сумата 5000 лева, произтичаща от следното: претърпени психически болки и страдания .
Предмет на разглеждане е и претенция за законна лихва, която ищеца претендира от 30.01.2015 г. Приетите за
установени обективни и субективни признаци на извършеното от подсъдимите квалифицира деянието и като деликт по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Следователно
противоправността на поведението му, настъпването на вреда /престъплението е
резултатно и насочено против телесната неприкосновеност /, причинната
връзка между тях и вината в разгледаната й по-горе форма /умисъл/ следва да се
считат за установени. Когато се разглежда
гражданска претенция трябва да се има предвид, както характера на
извършеното деяние, така и аспектността на противоправното поведение, довело да
засягане правна сфера на пострадалия .
Както вече се посочи, разгледаното престъпление е било насочено против правото
на телесна неприкосновеност на ищеца .
Претенцията е за възмездяване на неимуществени
вреди, които с оглед заявените от ищеца
правопораждащи факти - вреди от
претърпените физически болки и
страдание. От заключението на
назначената в съдебното производство съдебно - медицинска експертиза се установява, че причиненото травматичното
увреждане, изразяващо се кръвонасядане и
рана на горна и долна устна е влошило качеството на живот на пострадалия
,свързано със съобразяване на храната ,която поема и при
обичаен ход на оздравителния процес,като се има
необходимото време за зарастване на тъканите на устната е следвало
да отзвучи до 20 дни. По
отношение на другите увреждания –кръвонасядане и охлузване експерта дава
по-кратък възстановителен срок от 15 дни.
Същеврменно вещото лице е
категорично, че травматичните увреждания
не са се отразили на общото здравословно състояние и
затруднения във функциите и движението и
крайниците . С оглед на всичко това се
налага безсъмненият извод за немного големите по степен причинени на
пострадалия физически болки, страдания, общо неразположение и
дискомфорт в посочения период от време. Затова и изхождайки от характера и
естеството, броя на нараняванията ,тяхното
времетраене, интензитета на
тяхното въздействие и периода на пълното им отшумяване от порядъка до
20 дни , съдът намери, че сумата от
1000 лева е достатъчна да възмезди
причинените неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени физически болки и страдания. Ето защо, при определянето
на обезщетение за тези вреди съдът взе предвид освен разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и така прецени, че
сумата от 1000 лева ще бъде справедлива компенсация,присъждайки я ведно със
законната лихва от датата на увреждането -30.01.2015г.,отхвърляйки иска за
разликата до пълния предявен размер от 4500 лв.
От друга страна по делото не събраха доказателства деянието
на подсъдимите да е създало състояние
на психически дисбаланс , нестабилност в психиката на пострадалия
или принудителната промяна в
обичайния му начин на живот. Поради това и отхвърли заявена гражданска претенция за сумата от 5000 лв. произтичаща от претърпени психически болки и страдания.
По отношение на разноските:
Предвид доказаното
престъпление,за което подсъдимите бяха
признати за виновни съдът осъди
същите да заплатят на тъжителя
направените по делото разноски за
държавна такса,разноски за вещо лице и адвокатски хонорар в размер по на 236
лева за всеки от тях, а по сметка
на РС – Хасково държавна такса в
размер по на 25 лева за гражданския иск.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар7 Д.П.