№ 22955
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110157263 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, съдебен
адрес: АДРЕС, чрез адв. Н. Г., срещу Н. И. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС. Предявен е
и насрещен иск от ответницата срещу първоначалния ищец.
Съдът констатира, че исковите молби са редовни, а предявените с тях искове са
допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г.
от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от от Л. В. Т. , ЕГН **********,
с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Н. Г., срещу Н. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата
от 10 145,38лв.- преведена от ищеца сума в изпълнение на декларирано публично
задължение по ЗДДС на ответника за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с извършвана работа за ПУ- племенник на
ответницата, в качеството си на счетоводител започнал да извършва и счетоводно
обслужване на ответницата, състоящо се в изчисляване на резултата за данъчния период по
ЗДДС, подаване на СД за съответния данъчен период и внасяне на декларираното ДДС, тъй
като Н. Т. е регистрирано лице по ЗДДС. Не бил сключен писмен договор, но дейностите
били извършвани по устна договорка между страните. Ищецът сочи, че по молба на Н. Т.
извършвал съответните плащания във връзка с декларирания финансов резултат, като за
извършване на последното Н. Т. му превеждала на всяко тримесечие пари, размера на които
й казвал след подаване на съответната декларация.Поддържа се, че през м.12.2019г. от НАП
започнали извършване на ревизия на Н. Т. за периода 2014г. - 2019г., като по молба на
1
ответницата ищецът я представлявал пред приходната агенция, за което имал пълномощно
още от 2018г. Ищецът сочи, че въз основа на същото пълномощно заплатил следните суми
към НАП по задължение на Н. Т. без същите да са му били възстановени
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 07.2020г,, платени на 13.08.2020г., за което
представям платежно нареждане № BORD07038243 от същата дата;
- 1270лв. - представляващи ДДС за м. 08.2020г., платени на 15.09.2020г. с
платежно нареждане № BORD09242873 от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 09.2020г., платени на 08.10.2020г., с
платежно нареждане № BORD00857070 от същата дата;
- 1268лв. - представляващи ДДС за м. 10.2020г., платени на 06.11.2020г., с
платежно нареждане №BORD0273971O от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 11.2О20г., платени на 02.12.2020г., с
платежно нареждане №BORD04400040 от същата дата;
- 1268лв. - представляващи ДДС за м. 12.2020г., платени на 11.01.2021г., с
платежно нареждане № BORD06651280 от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 01.2021 г., платени на 08.02.2021г., с
платежно нареждане №BORD08355287 от същата дата;
- 1267,38лв. - представляващи ДДС за м. 02.2021г., платени на 12.03.2021г., с
платежно нареждане №BORD00429809 от същата дата.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен.
Не се оспорват извършените от Л. Т. към НАП плащания в полза на Т., но се
сочи, че те са в изпълнение на негови насрещни задължения към нея. Поддържа се, че
ответницата живее постоянно в Австрия, но притежава имоти в България, като във връзка с
тях и не само Л. В. Т., в качеството му на счетоводител, е осъществявал пълно данъчно и
счетоводно обслужване, включително, но не само относно отчитане на всички доходи и
дължими данъци на ответницата, надлежното им деклариране пред компетентните органи и
заплащане на същите. Твърди се, че първоначално имало сключен договор между
ответницата и „ИНТЕР-В.Г.” ООД, ЕИК *********, в което дружество ищецът е имал
участие, но по-късно след прекратяването на участието в него е продължил да извършва
счетоводно обслужване, деклариране и заплащане на данъци на г-жа Т., както и на
племенника й ПУ. Разяснява се, че за периода 2010г. - 2020г. г-н Т. е изпращал периодично
електронни писма, в които е посочвал баланса по вече наредени към него плащания, респ.
каква сума следва да бъде довнесена за покриване плащанията на данъчни задължения за
следващи периоди. В тези писма на ищеца са посочвани и съответните банкови сметки,
негови лични или на други дружества, по които следва да бъдат нареждани дължимите от
ответницата и племенника й суми.
Не се спори и, че през 2019 г. със Заповед за възлагане на ревизия №Р-
22221019008201 -020-001/13.12.2019г. /изменена със заповеди №Р-22221019008201-020-
002/30.03.2020г. и №Р-22221019008201-020- 003/23.04.2020г./ срещу ответницата е
започнала данъчна ревизия за установяване задължения за ДДС за периода от 01.12.2013г. до
30.11.2019г. Сочи се, че всички документи във връзка с ревизията са връчвани на
представляващия счетоводител - г-н Т.. В рамките на ревизията била установено, че не е
налице правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от ответницата, а
също и от следните дружества: ФИРМИ – непознати за ответницата.
Поддържа се, че ищецът като счетоводител е искал приспадане на данъчен
кредит по издадени от тези дружества фактури на име на ответницата знаейки, че същите не
почиват на реални правоотношения. Той обаче е изисквал от нея суми за заплащане на ДДС.
Въпреки това е декларирал фалшиви фактури /неотразяващи верни стопански операции/ и е
2
приспадал неследващ се данъчен кредит по същите, като е запазвал за себе си остатъка-
разликата между получените суми от ответницата и реално заплатените суми полза в полза
на бюджета.
Сочи се, че с Ревизионен акт №Р-22221019008201-091-001 /08Л0.2020г. е
установено, че поради неследващо се право на приспадане на данъчен кредит по издадени от
посочените дружества фактури, за ответницата е възникнало задължение за заплащане в
полза на фиска на сумата 86 715,28 лева главница и съответни лихви 34 108,34 лева (към
01.10.2020г.) или общо сумата 119 745,51 лева. Задълженията си към държавата г- жа Т. е
погасила своевременно, като част от тях в размер на 67 000 лева са платени на 28.09.2020г.
по сметка на ТД на НАП София град от банковата сметка на племенника й ПИУ, а остатъка
от 53 000 лева е преведен на ТД на НАП на 30.09.2020г. лично от нейна банкова сметка
Излагат се твърдения, че между счетоводителя Л. В. Т. и г-жа Т. се провеждат
серия от разговори, в които ищецът признава извършените от него неправомерни
приспадания на неследващ се данъчен кредит и обещава да възстанови в пълен размер
всички суми е които е ощетил ответницата - обещание което е изпълнено само частично.
Сочи се, че Т. превежда на ПУ сумата 10 000 лева за сметка на ответницата, след което
започва самостоятелно да заплаща по сметка на НАП дължимия ежемесечно от г-жа Т. ДДС,
като в полза на фиска от нейно име е внесена сума общо в размер на 29 383 лева /за дължим
ДДС до м.02,2021г./. Именно част от тези плащания са и процесиите парични преводи
/дължим ДДС от м.07.2020г. до м.02.2021г./, които сега ищецът претендира, че са довели до
неоснователно обогатяване на ответницата и следователно същата му дължи тяхното
връщане. На практика обаче, след приспадане на така възстановените 39 383 лева, всъщност
Л. Т. дължи на доверителката ми сумата 80 362.51 лева, съставляваща невъзстановен остатък
от сумата 119 745,51 лева, последната от своя страна съставляваща размер на претърпени
вреди, вследствие причинено от ищеца непозволено увреждане чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит установено съгласно Ревизионен акт №Р-22221019008201-091-
001/08.10.2020г. на НАП.
Поддържа се, че през лятото на 2021г. е проведена среща в кантората на адв.
Румен Котов на ул. „Московска“ №211, на която присъстват ищецът, ответницата и адвокат
Котов. На тази среща било постигнато съгласие двете страни да подпишат споразумение за
разсрочено погасяване на задължението на ищеца към ответницата, но в крайна сметка
ищецът отказал да подпише изготвения проект на споразумение.
С тези доводи Н. И. Т. предявява насрещен иск за сумата 25 000 лева,
представляваща част от дължимата от Л. В. Т., сума в размер на 90 507,89 лева,
последната съставляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от нея
вреди (общо в размер на 119 745,51 лева), вследствие причинено от ищеца непозволено
увреждане чрез извършено неправомерно приспадане, в качеството му на неин
счетоводител, на неследващ се данъчен кредит, установено съгласно Ревизионен акт
№Р-22221019008201-091-001/08.10.2020г. на НАП и задържане на предоставените му
средства за заплащане на дължим ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът-първоначален ищец твърди, че между
страните не е имало сключен договор за счетоводно обслужване. Оспорва се да е налице
увреждащо деяния които да реализират отговорността му както по договорна, така и по
извъндоговорна гражданска отговорност.
Сочи се, че по молба на ПУ били извършвани съответните плащания за него и за
ответницата Т. във връзка с декларирания финансов резултат, като за извършване на
последното ПУ превеждал на всяко тримесечие пари, размера на които му бил казван след
подаване на съответната декларация. Плащанията били извършвани от сметки на Т., както и
от сметки на други дружества. Сочи се, че стези пари, Т. покривал разноските по подадените
декларации, но приспадал и неговото възнаграждение, като остатъка предоставял за
разплащане по фактурите за покупки от тяхна страна.
Сочи се, че по време на ревизиите, Тодоорв разбрал от ревизиращите, че
фактурите, предоставяни му от ПУ за фирмите: ФИРМИ който до този момент били
отразявани в дневниците за покупки към СД по ЗДДС са нередовни, тъй като според
ревизиращия екип и картата им от РОС, тези фирми били „кухи“.
3
Изложени са подробни твърдения за отношенията по счетоводното обслужване
между ПУ, Л. Т. и адв. КЯ, които се явяват неостносими към процесния спор. Въведени са
твърдения за отправени от ПУ закани към Л. Т. във връзка с правоотношения между ПУ и Л.
Т..
Твърди се, че Т. няма нищо общо с фирмите, по фактурите, от които било
отказано право на приспадане на ДДС, а Т. сама си ги е намирала и е даваше фактури, които
да бъдат включен в СД и ДПр по ЗДДС за съответния период. Оспорва се да е нанесена
щета на Т. и да се носи вина за резултата от извършената ревизия, приключила с издаването
на РА № Р -22221019008201 - 091 -001/08.10.2020г.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че Л. В. Т. е извършвал счетоводно обслужване на Н. И. Т., както и че
е заплатил от нейно име в полза на фиска сумата от 10 145,38лв. за задължения по
ЗДДС за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г.
УКАЗВА на страните до датата на съдебното заседание на основание чл. 145
от ГПК да заявят ясно и конкретно:
-какви са били конкретните уговорки между страните във връзка със
счетоводното обслужване, извършвано от Л. В. Т. на Н. И. Т. и по-конкретно: налице ли е
изрично възлагане обуславящо възникването на неформален договор, предприета ли е
работата от страна на Л. В. Т. без възлагане, като в този случай одобрено ли е управлението
на работата от страна на Н. И. Т.,
- кой е указвал на Л. В. Т. да осчетоводява първични счетоводни документи,
свързани с дружестввта „ФИРМИ при счетоводното обслужване на Н. И. Т., както и твърдят
ли, че осчетоводените сделки не са реално извършвани, а са единствено осчетоводени с цел
избягване на заплащане на данъчни задължения.
УКАЗВА на страните, че съдът ще даде правна квалификация на исковете,
ще разпредели доказателствената тежест и ще се произнесе по доказателсвените
искания на страните, след отговор на въпросите по чл. 145 ГПК. При неизпълнение на
указанията в о.с.з., исковите молби като нередовни ще бъдат върнати, а делото ще бъде
прекратено.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба
има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като
при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса
ИЛИ към ИЗВЪНСЪДЕБНО РЕШАВАНЕ НА СПОРА!
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те
могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Ако
страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Център по спогодби и
медиация към СРС /гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204, тел. 02 8955 423/ или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://mediator.mjs.bg/.
УКАЗВА на страните, че с оглед въведените твърдения към
настоящия момент за съда е налице обосновано предположение за
4
извършено престъпление при съучастие от ПИУ, ЕГН ********** , Л. В.
Т., ЕГН ********** и Н. И. Т., ЕГН ********** и по чл. 255 от НК, както
и за извършено престъпление по чл. 144 от НК от ПИУ, ЕГН **********.
СЛЕД изслушването на страните в о.с.з. по реда на чл. 145 от
ГПК ДА СЕ ИЗГОТВЯТ 2 бр. преписи от настоящото дело и да се
изпратят, заедно с препис от настоящото определение по
компетентност на Софийска градска прокуратура и Софийска районна
прокуратура за преценка за образуване на досъдебно производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ответника и
препис от отговора по насрещния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5