№ 11685
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110158978 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ****
срещу А. А. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 27612/2023 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът **** твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник и
други две - трети за спора лица, за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****.
Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ****
на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
**** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г.
Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с ****. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват
от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 186,19 лева, представляваща 1/6 част от сума в общ размер на 1117,15 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 21,31 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 127,84 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
25.04.2023 г., сумата от 9,27 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 55,59
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 1,77 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020г. до 25.04.2023 г. Претендират се и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ответникът живее
извън пределите на страната повече от 7 години, а процесното жилище се ползва
изцяло и единствено от неговия баща А. М.. Поддържа се, че след като е узнал за
претендираните от него суми ответникът е заплатил сумата от 241,77 лева, с която са
погасени главниците за топлинна енергия и такса за сградна инсталация, ведно със
законната лихва за периода от 22.05.2023 г. до датата на плащането, както и
2
съответните мораторни лихви. Изразява се становище, че с поведението си ответникът
не е дал повод за завеждане на делото, веднага е заплатил претендираните от него
суми, след като е узнал за тях, поради което не дължи разноски. В подадено
„допълнение към отговор на искова молба“ се сочи, че на 08.07.2023 г., преди датата на
подаване на исковата молба в съда, по сметка на ищцовото дружество е била
преведена сумата от 186,19 лева – представляваща главница за топлинна енергия през
периода от м.май 2020 г. до м.април 2022 г. По изложените доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „****” ЕООД изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 233626 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през
исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и талони
за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 27612/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на **** издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник и две
други – трети за спора лица, да заплатят при условията на разделна отговорност на
кредитора „****“ ЕАД, ЕИК **** сумата от общо 1117,15 лева , представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 127,84 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 25.04.2023
г., сумата от общо 55,59 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 10,61 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 16.07.2020г. до 25.04.2023 г., сумата от общо 26,22 лева, както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 02.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 27612/2023 г. съдът е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
отношение на длъжника – настоящ ответник, тъй като издадената заповед е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. По отношение на другите двама длъжници
издадената заповед е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
По делото е представено писмо от **** до ищцовото дружество, в което е
посочено, че с договор от 24.07.1990 г. купувачи на процесния недвижим имот, до
който дружеството твърди да е доставяло топлинна енергия, са А. Б. М. и К. А. М..
3
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че К. М. е
починала на 16.09.2013 г. и е оставила наследници по закон – съпруг А. Б. М., син А.
А. М. /настоящ ответник/ и дъщеря Н. А.а Г..
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талон за отчет.
По делото е приложен фискален бон от 11.04.2024 г. за заплащане на сумата от
общо 241,77 лева, от които главница в размер на 195,46 лева, съдебни разноски в
размер на 23,08 лева и законна лихва в размер на 23,23 лева. Във фискалния бон е
посочено плащане по съдебно дело, но без да е посочен номер на същото.
По делото е приложена и разписка от 08.07.2023 г. за плащане на сумата от
186,20 лева в полза на ищцовото дружество с посочено основание номера на
заповедното производство, името и ЕГН на ответника.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
4
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответника се легитимира като собственик на 1/6 част
процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответникът не спори, че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на
обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми, то твърди,
че същите са платени.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се
е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно
притежаваната от него част от съсобствеността.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
Видно и от изявлението на ищеца, обективирано в протокол от проведеното на
11.06.2024 г. открито съдебно заседание е, че ответникът е заплатил дължимите суми
за главница, мораторна и законна лихва, като е останало неплатено юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
5
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
При горните съображения е налице основание съдът да отхвърли исковете, тъй
като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Това
е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Действително, по делото е
представена разписка за извършено плащане на 08.07.2023 г. /след издаване на заповед
по чл.410 ГПК и преди образуване на исковото производство/ на сумата от 186,20 лева,
но с тази сума не е платено цялото задължение. Ето защо, съдът приема, че с
поведението си ответникът е обусловил предявяване на установителните искове от
страна на ищеца.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е доплатил държавна такса в размер на 195,63
лева и е внесъл възнаграждение за особен представил в размер на 200,00 лева. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед
предходното направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат на
сумата от общо 495,63 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 186,20
лева, която ответникът е заплатил на 08.07.2023 г. и която не е взета предвид от ищеца
при плащането на 11.04.2024 г., т.е. ответника следва да заплати разноски на ищеца за
исковото производство в размер на 309,43 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
6
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
по чл.410 ГПК включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 76,22 лева, от които припадащата се на ответника 1/6 част възлиза на
сумата от 12,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** против А. А. М., ЕГН ********** обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 186,19 лева, представляваща 1/6 част от сума
в общ размер на 1117,15 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2023г. до изплащане на вземането; сумата от
21,31 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 127,84 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г.
до 25.04.2023 г., сумата от 9,27 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 55,59
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 1,77 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020г. до 25.04.2023 г., поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. А. М., ЕГН ********** да заплати
на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 309,43
лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 12,70 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 27612/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице “****” ЕООД, ЕИК ****,
помагач на страната на ищеца „****“ ЕАД, ЕИК ****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7