Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 04.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 526
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Г.М. ***
против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3435 от
12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
(ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/73189
е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00
лева. В жалбата и в представеното писмено становище са развити подробни
оплаквания относно незаконосъобразността на оспорения административен акт като издаден
в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на
административното производство и при несъответствие с целта на закона. Иска се
обявяването на нищожността на оспореното уведомително писмо, а евентуално
неговата отмяна и решаване на въпроса по същество, респ. чрез връщане на
преписката на административния орган с изрични указания за удовлетворяване на
искането на жалбоподателя за отпускане на финансово подпомагане. Претендират се
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителния
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в предвидения
законов срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване
акт, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3435 от
12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/73189 е
оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева.
При постановяването му административният орган изрично е посочил, че
произнасянето по заявлението на жалбоподателя с процесното уведомително писмо е
второ по ред, след като предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3435/12.11.2018
г. е било отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила решение № 25/13.05.2019
г., постановено по адм.д. № 98/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че
новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията
на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на
жалбоподателя, че по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 18/130516/73189
и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 му е оторизирана субсидия от 0,00 лева, т.е. налице е отказ за
подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за
определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ
за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр.2 от уведомителното
писмо.
Посочената таблица е озаглавена
„Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата са изброени
като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е изискването да
не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл.11, ал.4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се различава
от тази, установена от контролиращото лице.; 3.Временни пчелини се настаняват
на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м
от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).; 4.
Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км, в
райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и
резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани
репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки и 5.Спазено е
изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. От петте посочени изисквания, по отношение на двата пчелина с №
7177-0111 и № 7077-0406, заявени за подпомагане от жалбоподателя за кампания
2016 г., е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е,
че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази
таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“,
втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост
Методиката), в която практически е преповторен текста на чл.11, ал.4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. Последната разпоредба предвижда, че след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл.36, параграф 1, чл.37, параграф 1 и чл.38
от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово
подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане
по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).
В таблицата на стр.3 от
уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане
по направление „Биологично пчеларство“, е посочено, че от заявените за
подпомагане 122 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 122 броя, като
сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 8351,27 лева е
отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на субсидията“.
Колона 7 е наименувана „Неспазени базови и други изисквания“, а в поясненията
под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция за
неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
По делото няма спор, че жалбоподателката,
със заявление за подпомагане УИН 18/130516/73189 от 09.05.2016 г., е заявил за
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
пчеларство“, два пчелина с общо 122 пчелни семейства като същите са посочени с
код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. В самото уведомително
писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е
втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
„Биологично пчеларство“.
С решение № 25/13.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 98/2019 г. по описа на АдмС – Русе, е отменено уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/3435 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” –
Разплащателна агенция, потвърдено със заповед № РД 20-84/05.03.2019 г. на министъра
на земеделието, храните и горите. В мотивите на решението съдът приема, че в
отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за
постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други
документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице
несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази
насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на
минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада
към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно
определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към биологично
земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като минимални периоди.
Направен е извод, че по-краткия
период на преход, предвиден в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е във
вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде
реализирана като биологична и в този смисъл противоречи на целта на регламента/ закона/,
докато определянето на по-дълъг такъв не е в нарушение на правилата на същия и
поради това не съставлява основание за отказ за оторизация. Този извод е
обоснован със съображения за спецификата на всяко производство и необходимото
време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е
възможно да са третирани. Прието е, че периодът на преход е това минимално
време, което гарантира чистота на производството. Посочено е, че увеличаването
на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на
обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат –
произвеждане на биологична продукция, тъй като преходът към метод на биологично
производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани
средства.
По тези съображения съдът е отменил
предходното уведомително писмо на ответника, с което последният се е произнесъл
по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11,
като постановено в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени
задължителни указания за органа, който следва при новото произнасяне да
установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с
предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти,
които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е
фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от
24.02.2015 г., а ако не – да постанови позитивен за заявителя административен
акт.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Настоящият
съдебен състав счита, че такова съобразяване в настоящия случай не е налице.
Видно от съдържанието на уведомителното писмо, както и от приложената както по
настоящото, така и по предходното административно дело преписка, при новото
произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или
допълнителни обстоятелства. Новият административен акт отново сочи, че са
налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в
този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че този път в
отделна таблица е посочено неспазването на изискването за ненадвишаване на
минималните периоди на преход по чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
наред с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и
твърдения, да не са изпълнени. При това положение новото произнасяне на органа
се явява напълно идентично по своите фактически и правни основания с това,
което вече е било отменено по съдебен ред.
Несъответствието, установено от
съдебния състав по адм.д. № 98/2019 г., е преповторено, макар и в съвсем леко
изменена форма (чрез добавяне на допълнителна таблица), още повече, че при
новото произнасяне надвишението на минималните периоди на преход един път е
обвързано с т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от
Методиката – в разясненията под таблицата на стр.2 от уведомителното писмо, а
втори път – с Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ (в поясненията
към колона 7 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо). Отново не се сочи
никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл. 13,
чл. 14 и чл. 26. Посочването на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не
може да се приеме за надлежно основание за отказ, предвид обстоятелството че,
както е посочено и в съдебното решение по адм.д. № 98/2019 г., тази норма за
кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към биологично пчеларство по
чл. 38, § 3 от регламент № 889/2008 г. Налице е изричен диспозитив в съдебно
решение № 25/13.05.2019 г. на АдмС – Русе, с който преписката по заявлението на
жалбоподателя за кампания 2016 г. е върната за ново разглеждане при
задължително съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в
мотивите на решението. Указанията, както вече се посочи, са за установяване на
конкретни фактически обстоятелства, изпълняващи фактически състав на някое от
основанията за отказ, регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като при
липса на такива установявания съдът е указал да се постанови позитивен за
жалбоподателя акт. Нещо повече, съдът изрично е констатирал и несъответствието
на акта с целта на закона (регламента) от гледна точка на предварителното
фиксиране на продължителността на периода на преход в наредбата, който въпрос
очевидно е фактически, поради което плащанията не следва да бъдат a priori ограничавани
до предвидения в регламента минимален едногодишен срок на преход.
В сучая, видно от данните по
настоящото дело и от съдържанието на оспореното в настоящото производство
уведомително писмо, административният орган не е установил никакви нови или
допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго
правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. В такава
хипотеза съдът е указал на административния орган точно какъв акт следва да
постанови, а именно позитивен за заявителя, т.е. да му бъде отпуснато търсеното
финансово подпомагане. При това положение административният орган е постановил
своя административен акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. По
силата на чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това
налага настоящият съдебен състав да обяви нищожността на оспореното в
настоящото производство уведомително писмо.
Въпреки възраженията
на жалбоподателя, с които същият иска въпросът да бъде решен по същество с
настоящото съдебно решение, съдът счита, че искането му не може да бъде
удовлетворено, тъй като заплащането на сумата по финансовото подпомагане е
действие по изпълнението на един положителен за жалбоподателката
административен акт, а не изразява самото съдържание на същия акт, при издаването
на който органът да може да бъде заместен от съда. По тези съображения делото следва да се върне като преписка на административния орган - заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката и приложение за
кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно
указанията, дадени с решение № 25/13.05.2019 г., постановено по адм.д. №
98/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
Нищожният административен акт,
съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ, поради което
той изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни
последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва повторно
произнасяне на административния орган съобразно дадените с предходното съдебно
решение задължителни указания. Това налага преписката да бъде върната на
ответника за постановяване на административен акт, съобразно посоченото съдебно
решение.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представения от пълномощника списък,
в общ размер на 760 лева, от които 10 лева държавна такса и 750 лева – заплатен
в брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно съдействие и
защита. Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, тъй като размерът на същото е почти в минималния размер (минималният
такъв възлиза на 747,56 лева), определен по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес
от 8351,27 лева, какъвто е размерът на отказаното на жалбоподателя финансово
подпомагане. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника по
жалбата, който като юридическо лице – чл.11, ал.1 от ЗПЗП, разполага с
гражданска правосубектност и може да отговаря за тях.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2, пр.1, чл.177, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
по жалба на С.Г.М.,
с ЕГН **********, нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх.
№ 02-180-6500/3435 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на
жалбоподателката с УИН: 18/130516/73189 е оторизирана субсидия по мярка 11
„Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие” за ново произнасяне по
заявление за подпомагане с УИН: 18/130516/73189 на С.Г.М., с ЕГН **********, и
приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016
г., съобразно указанията, дадени с решение № 25/13.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 98/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, с
адрес гр.София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от
изпълнителния директор В.Г., да заплати на С.Г.М., с ЕГН **********,***, сумата от общо 760 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: