РЕШЕНИЕ
№ 1626
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД
против К. М. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
на ищцовото дружество следните суми: 574.57 лв. – стойността на доставена топлинна
енергия за периода от м.май 2016 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна
лихва в размер на 97.52 лв., начислена върху главницата за периода от 15.09.2017 год.
до 14.02.2020 год.; 5.98 лв. - стойност на дялово разпределение за периода от м.януари
2017 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.57 лв.,
начислена върху посочената главница за периода 03.03.2017 год. до 14.02.2020 год.,
както и законната лихва върху двете главници, считано от 24.02.2020 год. до
окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно
основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество и подпомагащата
страна не се представляват.
Ответницата се явява лично, оспорва исковете по съображения,
изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На общо събрание на собствениците в етажна собственост,
находяща се в гр. С*, ж/к „*****(към която се числи и топлоснабдения имот),
проведено на 10.06.2002 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва
от „*****“ ЕООД.
В изпълнение на така взетото решение на общото събрание,
всеки етажен собственик е сключил с посоченото дружество договор за извършване на
топлинно счетоводство.
С договор от 14.03.2012 год., „Топлофикация София“ ЕАД е
възложило на „****“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сгради - етажна собственост на територията на гр.София, за срок
от една година.
На съда е служебно известно решението по гр.д. № ******/2012
год. на СРС, с което е прието, че топлоснабденият имот е съсобствен на ответницата и
Н* Д* М., при квоти от 1/3 ид.ч. за първата и 2/3 ид.ч. за втората, като е допусната, а
1
впоследствие - извършена делба на имота, чрез изнасянето му на публична продан.
Такава е осъществена и приключила с постановление за възлагане от 19.10.2017 год. на
ЧСИ Г* Д*.
По делото са налични 2 бр. съобщения към фактури и справка -
всички неподписани, с неясен автор и съдържание, справки за използвана топлинна
енергия в топлоснабдения имот и в етажната собственост за периода от 01.05.2016 год.
до 31.10.2017 год. - също неподписани, както и действащите общи условия, при които
е извършвана продажбата на топлинна енергия.
Изслушано е вещото лице по назначената техническа експертиза,
според което, поради непредставяне на изисканата от ищцовото дружество и
подпомагащата страна информация, необходима за формиране на заключение, е
невъзможно да се отговори на въпросите, поставени от ищцовата страна, в т.ч. дали и
какво количество топлоенергия и на каква стойност, е доставено в етажната
собственост, респ. в имота на ответницата. Освен това, според вещото лице,
използваната от топлинния счетоводител методика не е коректна.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд
намира исковете за недоказани, а оттам – неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е
обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на
облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си
точно. Понеже облигационната връзка между топлопреносното предприятие и
потребителите - собственици на обекти в етажната собственост възниква по силата на
чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, доказано е наличието на такава между
страните - в процесния период, т.к. ответницата е била собственик на 1/3 ид.ч. от
топлоснабдения имот.
Но въпреки разпределената с доклада на съда доказателствена
тежест, както и неколкократните указания за представяне на изисканата от вещото лице
информация, по делото липсват доказателства, ангажирани от ищцовата страна, от
които да се установява, че в периода от месец май 2016 год. до месец октомври 2017
год. в топлоснабдения имот е доставяна топлоенергия, чието количество да възлиза на
исковата стойност. В тази връзка, негодни да обслужат тезата на ищеца са
представените неподписани съобщения към фактури на определени стойности,
изравнявания на сметки, както и всякакви други подобни, неносещи подписа на
ответницата. Но не само - липсва (вкл. по вина на ищцовата страна) и годно
заключение на вещото лице - топлотехник, от което по дедуктивен път да се достигне
до обратния извод.
Ето защо, главният иск се явява неоснователен, което от своя
страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – за
дължимост на законната лихва за забава.
Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от
„Топлофикация София” ЕАД по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на СРС, както и за
настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление в гр. С*, ул. ********, представлявано от А* А*, предявени
против К. М. М. от гр.Б*, ул. *****, вх****, ЕГН - **********, за установяване със
сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
574.57 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2016 год.
до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 97.52 лв., начислена
върху главницата за периода от 15.09.2017 год. до 14.02.2020 год.; 5.98 лв. - стойност
на дялово разпределение за периода от м.януари 2017 год. до м.октомври 2017 год.,
ведно с мораторна лихва в размер на 1.57 лв., начислена върху посочената главница за
периода 03.03.2017 год. до 14.02.2020 год., както и законната лихва върху двете
главници, считано от 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК.
Настоящото решение е постановено при участието на „*******”
ООД, ЕИК *****, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******.
2
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3