РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ямбол , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. И. от гр.*, срещу Решение
№260010/07.01.2021г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№4219/2019г. в частта,
с която е отхвърлен предявения от въззивника против М.И. И.а от с.* иск по чл.50 ЗЗД за
разликата над сумата 1 558,22лв. до предявения размер от 6 874лв. - обезщетение за
вреди при ПТП от 17.10.2019г.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС в обжалваната му част е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е
необосновано. Според въззивника, районният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчиво и превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства, само на една част от доказателствата, при което
възприетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната и неправилни се
явяват формираните от съда правни и фактически изводи. ЯРС не обсъдил всяко едно от
ангажираните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и не е изложил
съображения защо не кредитира определени доказателства, а други защо изобщо не
обсъжда. Въззивникът счита, че по делото са установени предпоставките на чл.50 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответницата за вреди, като неправилно съдът уважил
1
направеното от ответницата възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, установяваща задължение за водачите на
МПС при избиране скоростта на движението да я съобразяват с атмосферните условия,
релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според въззиника, това
възражение за съпричиняване не било установено с доказателствата по делото, тъй като
представеният по делото АУАН няма доказателствена стойност. От една страна в
съставения Акт за установяване на административно нарушение било вменено нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, но в него не било посочено с каква скорост е осъществено
движението на автомобила и как е установено несъобразена ли е скоростта, а от друга
страна въз основа на АУАН не било съставено накзателно постановление, което сочи, че
самият административнонаказващ орган е счел, че не е налице вина на водача на МПС.
Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване, базирайки се на показанията на
разпитан свидетел, според които в деня на ПТП е имало гъста мъгла, при установеното от
вещото лице, че автомобилът се е движил със скорост в границите на разрешената - 60-
90км/ч. Неправилно съдът определил и размера на обезщетението. В тази връзка
въззивникът изтъква, че вещото лице е изчислило вредите в размер на 3116,44лева, което
представлява ремонт над 2 000лева, но съдът пренебрегнал посоченото от експерта в
заключението, че ако се изходи от зоната на увреждане на автомобила при удара с двата
коня, е много вероятно да е имало и нарушаване на симетрията на шасито в зоната на удара
/отпред вляво/, което от своя страна би завишило драстично сумата за ремонт при
възстановяване на автомобила. По делото не били събрани доказателства за това какви
възли, детайли и компоненти конкретно са били увредени в следствие на реализираното
произшествие, но предвид обстоятелството, че автомобилът не е бил възстановен след
произшествието, а е предаден за скрап, според въззивника е от значение за факта, че
уврежданията са били повече като компоненти, детайли и възли от описаните от вещото
лице. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция
в обжалваната част и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на всички направени по делото
разноски.
Въззиваемата М.Г., представлявана от адв.С.А., е депозирала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения, според
които въззивникът, ищецът, не е доказал, че Г. е собственик или водач на процесните вещи
(коне), в която насока бил единствено АУАН, който според самия ищец не се ползва с
доказателствена сила. Сочи, че по делото е установено по безспорен начин съпричиняването
на вредата, като счита за несъстоятелни твърденията в жалбата, че посредством свидетелски
показания не може да се установи скоростта на движение на автомобила, а наред с това
посредством неоспорената експертиза по делото било установено, че скоростта на
автомобила, при която би настъпила смъртта на животните е минимум 60 км/ч. Относно
2
размера на претенцията наведените доводи са, че по делото не е доказана тотална щета на
автомобила, която не следва от предаването на автомобила за скрап, тъй като разпитаният
полицейски служител е установил само увреждания на автомобила в предната част и е
налице експертиза, според която щетата върху автомобила не е тотална и стойността на
възстановяването му до състояние, годно да се ползва по предназначение, т.е. в движение, е
3 116,44лв. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските
пред въззивната инстанция.
В о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.С. поддържа въззивната жалба и
пледира за уважаването й, а процесуалният представител на въззиваемата - адв.А. настоява
за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната му част.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.50, вр. с чл.45
ЗЗД, предявен от ищеца М. И. И. от гр.*, против М.И. И.а от с.*, обл.* - за присъждане на
сумата 6 874лв.( след предприето изменение на иска), представляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди на автомобила му от ПТП, причинено от два
броя коне "пони", чийто водач е била ответницата и под чийто надзор са били животните.
С депозирания отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска по
основание и размер. Възразила е, че не е била водач на животните при настъпване на ПТП;
че вината за настъпване на ПТП е на ищеца, който е управлявал автомобила с несъобразена
скорост в нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и с пътната обстановка;
ответницата е оспорила и размера на вредите, както и твърдението на ищеца, че в резултат
на ПТП е настъпила тотална щета на автомобила и същият е предаден за скрап.
Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд.
Установено е от представения протокол за ПТП №1617855 от 17.10.2019г., издаден от
мл.контрольор в Сектор ПП при РДВР-Ямбол, че на 17.10.2019г. в 06.30 часа, на път Ш-5503, в посока Ямбол -
с.Болярско, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца М.И. автомобил „Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ и
два броя коне - пони, за водач на които е посечена ответницата М.И. И.а. В протокола за ПТП, според
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, М.И. като водач на двата броя коне от вида пони не ги е
направлявала и ги е оставила в обхвата на пътя, конете са излезли на пътя от нивата, намираща се в дясно от
посоката на движение, при което движещият се по пътя участник - водачът на л.а. М.И. не е могъл да избегне
удара с тях и се е ударил в тях. Като настъпили в резултат на ПТП-то материални щети са посочени - два броя
коне /пони/, а по автомобила - предна броня, капак, ляв калник и други.
Ищецът М.И. е представил АУАН серия GA №47776/17.10.2019г., с който за процесното ПТП му е
вменено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП за това, че се е движил със скорост несъобразена с конкретните условия
на видимост: намалена видимост /мъгла/ и при възникване на опасност за движението - внезапно излезли от
нивата в дясно по посока на движение два броя коне вид пони без водач, не е могъл да избегне сблъсък с тях и е
настъпило ПТП с материални щети по л.а. Тойота и ударени два броя коне. Твърденията на ищеца са, че
административно-наказващият орган е преразгледал констатациите си по съставения АУАН и въз основа на него
3
не е издадено наказателно постановление, което обстоятелство е установено от представеното по делото
удостоверение №7904/07.12.202г. на ОД на МВР-Ямбол, сектор "Пътна полиция", видно от което в периода
2008г.-10.11.2020г. не е издадено наказателно постановление въз основа на АУАН серия GA № 47776/17.10.2019г.
Не е било спорно и е установено от свидетелство за регистрация част I, че собственик на автомобила
„Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ е ищецът М. И. И.. Със заявление от 18.11.2019г. и заявление за прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ У2983АТ с № 190813011956/18.11.2019г. ищецът е прекратил регистрацията в
Пътна полиция на собственото си МПС, връщайки регистрационните номера на същото. При прекратяване на
регистрацията на автомобила ищецът е декларирал, че същият ще се съхранява в частен имот в гр.Ямбол, като по
делото са представени писмени доказателства (удостоверение № *********/20.02.2020г. от "Еколенд Сървиз"
ЕООД, сметка № *********/20.02.2020г.; договор № *********/20.02.2020г., кантарна бележка №
*********/20.02.2020г.) от които е установено, че в последствие ищецът е предал собствения си автомобил
„Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ като отпадък на "Еколенд Сървиз" ЕООД за сумата от 126,00 лева.
По делото пред първата инстанция са изслушани заключенията - основно и допълнително, на вещото
лице инж.П.., извършило назначената съдебно-техническа експертиза. Според основното заключение на
експерта, процесното ПТП е настъпило извън населено място, където ограничението на скоростта
е 90км/ч, а скоростта на движение на автомобила Тойота преди ПТП е била в границите на
разрешената скорост 60-90 км/ч. Вещото лице е посочило, че на местопроизшествието не е
извършен оглед, няма извършени замервания и фиксирани следи и отломки, при което е
невъзможно да бъде определена точната скорост на автомобила преди удара, но по статистически
данни при аналогични удари на животни, смърт на животното настъпва в 80% от случаите, когато
скоростта в момента на удара е над 60 км/ч. Според заключението на вещото лице пазарната
стойност на автомобила Тойота към дата 17.10.2019г. е в границите от 6 800 лева до 7 700 лева, а
средната пазарна стойност на автомобила към същата дата е 7 236 лева. Въз основа на
представената пълноокомплектована преписка по съставения протокол за ПТП №1617855 от
17.10.2019г., в която преписка са налични 3бр. снимки от ПТП за уврежданията по автомобила и заявлението на
ищеца за прекратяване на регистрацията на ППС, вещото лице инж. П.. е дало допълнително заключение, според
което общият размер на вредите на автомобила "Тойота РАВ 4" с рег.№ У2983АТ е 3 116,44лева.
Тази сума вещото лице е определило за ремонт с подмяна на нови части за увредената предна
броня, лайсна и основа на предна броня, ляв халоген, декоративна решетка, ляв фар, лайсна под
фарове, преден ляв калник и подкалник, преден панел, преден капак, модул за еърбег, краш снзор,
напасване на шаси, регулиране на преден мост, регулиране на преден мост, на светлини и
допълнителни консумативи и операции. В допълнителното заключение вещото лице е поддържало
основното заключение, че при удара е била нарушена симетрията /геометрията/ на купето на
автомобила на ищеца, възстановяването на което увреждане е трудоемко, но е посочило, че от
техническа гледна точка автомобилът подлежи на възстановяване, макар това да е икономически
неизгодно за собственика, като сумата на вредите от общо 3 116,44лв. е 43% от средната пазарна
цена на автомобила и 46 % от най-ниската граница на пазарната му стойност.
В производството пред районния съд в качеството на свидетел е разпитан съставителят на протокола
за ПТП от 17.10.2019г. Ив.П. - мл.автоконтрольор в РУ"Тунджа", сектор „Пътна полиция", който е потвърдил
всички констатации, отразени в протокола за ПТП, вкл. мястото на произшествието, външните видими
щети по автомобила -преден ляв калник, броня, капак, намерените животни в канавката. Св.П. е
поддържал при разпита, че е посетил ПТП и протоколът за ПТП е съставен след издирване
собствениците на животните.
Другият разпитан пред първата инстанция свидетел М.М. е свидетелствал за това, че в
деня на процесното ПТП, пътувайки сутринта рано по същия пътен участък за с.Болярско, е имало
гъста мъгла, при което свидетелят е управлявал автомобила си със скорост от 30-35км/ч. Когато
пристигнал в магазина си в с.Болярско, от клиенти св.М. разбрал за инцидента с понитата на
ответницата М., а отивайки да зареди автомобила си с гориво, видял понитата убити в дясната
страна на пътя за гр.Ямбол.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил предявения иск по чл.50 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД до размера на сумата 1 558,22лв., като
за разликата над тази сума го е отхвърлил до предявения размер от 6 847лв. За да постанови
4
този резултат, съдът е приел, че е доказан фактическия състав на чл.50 ЗЗД за отговорността
на ответницата като собственик на животните, а за определяне размера на вредите в размер
на общо 3 116,44лв. съдът е възприел заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. Прилагайки по аналогия разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ ЯРС е
приел, че не е налице твърдяната от ищеца тотална щета на автомобила му, тъй като за
тотална щета е необходимо ремонтът на увреждането да надвишава 70% от действителната
стойност на автомобила, а в случая сумата за ремонта на автомобила на ищеца е 43%-46%.
Съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗдвП е следвало да съобрази скоростта на
движение на автомобила с конкретните атмосферни условия на намалена видимост и
близостта на населено място от селски тип, за да може своевременно и адекватно да
отреагира на опасността. Съдът е приел, че приносът на ищеца е в размер на 50%, при което
е редуцирал с 50% дължимото обезщетение от 3 116,44лв. и е уважил иска за сумата 1
558,22лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането 17.10.2017г.
Решението на ЯРС в частта, с която предявеният иск по чл.50 ЗЗД е уважен до
размера на сумата 1 558,22лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната му част, с която искът по чл.50 ЗЗД е отхвърлен за разликата над
сумата 1 558,22лв. до размера на сумата 6 847лв., решението на ЯРС е валидно и допустимо,
но частично неправилно:
Правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.50, вр. с чл.45
ЗЗД. Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. В практиката на ВКС е изяснено, че отговорността по чл.50 ЗЗД се свързва със
задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение
и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение
да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а нарушаването на това
задължение, когато от това са произтекли вреди за друго лице, е основание за ангажиране на
деликтната отговорност. Отговорността за вреди от животни по чл.50 ЗЗД е обективна
(безвиновна) - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи
обезщетение.
Въззивната инстанция намира за правилни изводите на първата инстанция, че в
случая са установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответницата по иска М.И.а. От събраните по делото писмени и гласни доказателства -
протокола за ПТП и показанията на св.П. и М. по безспорен начин е установено, че на
17.10.2019г. при причиняване на ПТП-то ответницата е била собственик, както и водач на
двата броя коне (пони) по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗдвП. С неоспорения протокол за
ПТП е установено, че животните са излезли от нивата и са пресекли пътното платно, т.е.
5
били са оставени без контрол от водача им М.И.а и така е последвал удар в автомобила на
ищеца. По този начин ответницата М.И.а е нарушила разпоредбата на чл.106 ЗдвП, според
която водачите на животни трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не
създават пречки и опасности за движението. Или налице е виновно и противоправно
поведение на ответницата, довело до причиняването на ПТП-то, което ангажира
гражданската й отговорност за обезщетение за причинените имуществени вреди, съобразно
правилото на чл.45 ЗЗД, вр. с чл.50 ЗЗД. С показанията на свидетелите П. и М. е установено,
че ответницата е била и собственик на конете, от които е произлязла вредата, при което
дори да се приеме, че не е била водач на животните към момента на ПТП и те не са били под
надзора й, е налице основанието на чл.50 ЗЗД да бъде ангажирана нейната обективна и
безвиновна отговорност като собственик за причинените вреди.
Тъй като искът се явява доказан по своето основание, на разглеждане подлежи
въпросът за неговия размер. Обемът на отговорността при деликт се определя от
разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, съгласно която границите на отговорността на делинквента
са действително причинените вреди. Обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние,
поради което меродавни за размера на обезщетението са средните пазарни цени, по които
това възстановяване може да се извърши от увредения. В случая със заключението на
вещото лице, извършило автотехническата експертиза е установено, че сумата, необходима
за ремонта на увредения автомобил на ищеца възлиза в размер на 3 116,44лв. и въззивната
инстанция приема, че до този размер са установени имуществените вреди, понесени от
ищеца. По делото не са установени по-големи вреди, като от факта, че ищецът е предал
увредения си автомобил за скрап не може да се направи извод, че вредите за него се
съизмеряват с пазарната стойност на автомобила. Не е установена твърдяната от ищеца
тотална щета на автомобила му, като правилни са изводите на районния съд, че по
правилото на чл.390, ал.2 КЗ, приложимо по аналогия в случая, за да е налице тотална щета,
е необходимо стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС да надвишава 70%
от действителната му стойност, а по делото е установено, че сумата от 3 116,44лв. за
ремонта на автомобила на ищеца представлява 43% от средната му пазарна стойност. Без
значение за размера на обезщетението за вредите на ищеца е посоченото от вещото лице, че
сумата за ремонта в размер на 3 116,44лв. надхвърля стойността на 2 000лв., определена от
вещото лице като стойност, над която ремонтът се явява икономически необоснован, тъй
като експертното заключение е, че от техническа гледна точка автомобилът подлежи на
възстановяване.
Във връзка с определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение,
ответницата е навела възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от увредения. В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
(Решение №45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на II т. о., Решение №159/24.11.2010г. по
т. д. № 1117/2009г. на II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на II т. о.,
Решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011 г. на II т. о., Решение №59 от 10.06.2011г. по
6
т. д. № 286/2010г. на I т. о., Решение №153/31.10.2011г. по т. д. №971/2010 г., Решение
№169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., Решение №144/27.1.22016г. по т.д.
№1000/2015г. на II т. о, Решение №216/08.09.2014г. на II т. о. и др./, Върховният касационен
съд последователно е застъпил становището, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съгласно практиката на ВКС, изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на вероятности и
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Във всички случаи на
предявен иск срещу деликвента, съпричиняването подлежи на доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В случая съпричиняването на ищеца е обосновано с нарушение от негова страна
на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗдвП, вменяваща задължение на водачите на пътни превозни
средства за избор на подходяща за конкретните пътни условия скорост, която да им позволи
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото е установено със заключението на
вещото лице, че ищецът се е движил в границите на разрешената за пътния участък скорост
60-90км/ч. Установено е също така с показанията на св.М., че в деня на произшествието на
пътя е имало гъста мъгла. При тези доказателства, не може да се направи категоричен извод
за допуснато от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не е изследван механизма на
причиняване на ПТП, не е даден отговор на въпроса ударът с конете в опасната зона за
спиране на ищеца ли е настъпил и с каква скорост в условия на мъгла е следвало да се
движи ищецът като водач на МПС, при която би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и по този начин да избегне автопроизшествието. Преки доказателства за
съпричиняване на вредите поради несъобразяване на скоростта за движение с пътната
обстановка не са ангажирани по делото от ответницата. Освен това внезапното навлизане на
животни на пътното платно, включително в условия на ограничена видимост и в близост до
населено място от селски тип, не представлява предвидимо препятствие по смисъла на
чл.20, ал.2 ЗдвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може
да спре. Действително, по делото е представен АУАН за установено нарушение на ищеца на
правилото на чл.20, ал.2 ЗдвП за движение с несъобразена скорост на процесната дата, но
презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП следва да се
7
счита оборена, доколкото въз основа на акта не е издадено наказателно постановление, а и
качество на официален документ АУАН има само по отношение на възпроизведените в него
обстоятелства, съставляващи изявления пред съставилите го длъжностни лица, и за
извършените от тях и пред тях действия, но не и в останалата му част (чл.179, ал.1 ГПК). В
случая обстоятелствата относно механизма на ПТП и движението на ищеца с несъобразена
скорост нямат обвързваща материална доказателствена сила, тъй като длъжностното лице не
е удостоверило възприети лично от него обстоятелства за механизма на ПТП. При това
положение въззивният съд намира за основателни оплакванията в жалбата, че по делото е
недоказано твърдяното противоправно поведение на водача на МПС - ищеца и наличието на
принос от същия за настъпилото ПТП. Изводът на районния съд за съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия ищец е необоснован, тъй като не е установен по делото
по несъмнен начин с доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Самият съд се е
обосновал с показанията на св.М., че той е управлявал автомобила си със скорост от 30-
35км/ч, а ищецът със скорост 60-90км/ч, но по делото няма данни този свидетел да е
възприел конете на ответницата като опасност на пътя и да е избегнал тази опасност, нито
експертиза, че скорост от 30-35км/ч е необходимата, за да може водачът на МПС да спре
пред опасността. Съдът не е изложил и мотиви, че има познания и опит за изложеното от
него експертно мнение, при което изводът му за съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат с принос от 50% почива на предположения.
По изложените съображения, решението следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над сумата 1558,22лв. до размера
на сумата 3 116,44лв., като бъде постановено ново решение за уважаване на иска до
посочения размер, с присъждане на законната лихва от датата на деликта. В частта, с която е
отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 3 116,44лв. до предявения размер от 6
874лв., решението е правилно и следва да се потвърди, тъй като по делото не са установени
по-големи претърпени от ищеца имуществени вреди от обезщетените.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1
ГПК право на разноските за тази инстанция и на допълнително разноски за първата
инстанция, съразмерно с уважената част от иска, има въззивникът, на който съдът следва да
присъди разноски в размер на сумата общо 542,46лв., от която сума - разноски пред
въззивната инстанция съразмерно с уважената част от иска в размер на 237,56лв. и
допълнително разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част от иска в
размер на 304,90лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 491,97лв. за първата инстанция и в
размер на 352,68лв. пред въззивната инстанция, при което решението на ЯРС следва да се
отмени в частта, с която в полза на М.И.а са присъдени разноски за разликата над сумата
491,97лв. до размера на сумата 699,85лв., а разноските пред ЯОС следва да й се присъдят.
Водим от изложеното, Я О С
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260010/07.01.2021г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д.№4219/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. И. от гр.*, против
М.И. И.а от с.*, Обл.Ямбол иск по чл.50 ЗЗД,вр. с чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 1
558,22лв. до размера на сумата 3 116,44лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди
от ПТП на 17.10.2019г., както и в частта на присъдените на М.И. И.а от с.* разноски за
разликата над сумата 491,97лв. до размера на сумата 699,85лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И. И.а от с.*, Обл.Ямбол, ******, с ЕГН ********** да заплати на
М. И. И. от гр.*, ********, с ЕГН **********, на основание чл.50 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД
сумата от още 1558,22лв. (хиляда петстотин петдесет и осем лева и 0,22ст),
съставляваща разлика над сумата 1558,22лв. до размера на сумата 3 116,44лв – обезщетение
за имуществени вреди от ПТП на 17.10.2019г., нанесени върху собствения на ищеца л.а.
"Тойота Рав 4" с рег. №У 2938 АТ, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260010/07.01.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№4219/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. И. от
гр.*, против М.И. И.а от с.*, иск по чл.50 ЗЗД за разликата над сумата 3 116,44лв. до размера
на сумата 6 874лв.
В ОСТАНАЛАНА МУ ЧАСТ решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА М.И. И. от с.*, Обл.Ямбол, ******, с ЕГН ********** да заплати на
М. И. И. от гр.*, ж.к."******" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата общо 542,46лв.– разноски пред въззивната инстанция и допълнително
разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. И. И. от гр.*, ж.к."*****" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********
да заплати на М.И. И. от с.*, Обл.Ямбол, ******, с ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски пред въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 352,68лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10