Р Е
Ш Е Н И Е № 256
гр.
Сливен, 10.12.2019 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното заседание на деветнадесети ноември, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова и
с участието на прокурора…….като разгледа докладваното
от съдията Бозукова административно дело
№ 375 по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на Н.Й.Й. ***, подадена чрез адв. Д.Д. против Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018г., издаден
от Д. И. В. на длъжност н. на с. в ТД на НАП Бургас – възложил ревизията
и А. Т. М. на длъжност гл. и. по п. – р. на ревизията в ТД на НАП - гр.Бургас,
в частта му в която е потвърден с Решение № 197/07.09.2018 г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ
на НАП за сумата от 72 458.98 лева.
В
жалбата се твърди, че ревизионния акт в оспорената му част, потвърдена с
решение на Директор на Дирекция „ОДОП“ е неправилен, процесуално, материално
незаконосъобразен и необоснован. Не били налице предпоставките за извършване на
ревизия по реда на чл.122 от ДОПК. Прави се искане същият
да бъде обявен за нищожен, поради липса на компетентност на органа, възложил
ревизията. Алтернативно моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен,
като се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.
Р., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Представени са подробни
писмени бележки.
Ответната
страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас редовно призована изпраща
процесуален представител гл. юрисконсулт – Л. И., който счита жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, с присъждане на
направените в производството разноски за вещо лице, призоваване на
свидетели и юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен
съд Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и §2 от ДР на ДОПК,
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018000508-020-001/26.01.2018
г., издадена от Д. И. В. – н. на с. при ТД на НАП-Бургас и
връчена на 20.02.2018 г. /л.273/, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК
е възложено да бъде извършена ревизия на Н.Й.Й. с ЕГН
********** ***, от екип от р.: А. Т. М. на длъжност гл. и. по п. – р. на
ревизията и Г. Н. Я. - ст. и. по п., като ревизията обхване следните
видове задължения по периоди: Годишен авансов данък по ЗДДФЛ от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. Процесната заповед е изменена
със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018000508-020-002/12.04.2018
г., като в обхвата на ревизията са включени и видове задължения по периоди:
Данък върху добавената стойност от 29.03.2015 г. до 30.09.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване и Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. /л.270/
При
извършена предходна проверка за установяване на обстоятелства и факти, за която
е съставен Протокол № П-02002017128235-073-001/14.12.2017 г., е
установено, че Н.Й., чрез куриерска фирма „Е. е.“ ООД, е изпращала пратки на
физически лица за поръчани от тях чрез интернет стоки /облекла, чанти,
козметика, бижута и др./, които са заплатени от клиентите чрез пощенски записи
и наложен платеж. Протоколът е приобщен към ревизионното производство с
протокол обр.
Кд-73 серия АА № 0609257/23.02.2018 г. На Н.Й. са връчени искания за
предоставяне на документи и писмени обяснения, като с писма вх.№
К-4290/17.04.2018 г. и № К-5057/03.05.2018 г. същата е представила писмени
обяснения, в които сочи, че е извършвала продажба на стоки чрез интернет
платформи, дейността е извършвана като физическо лице на територията на
страната, не е водила отчетност, а заплащането на стоките е ставало чрез
наложен платеж и паричен превод с куриерската фирма. Изпратено е искане и до „Е.
е.“ ООД относно извършените куриерски услуги, като е установено количеството на
извършените от лицето услуги с наложен платеж и събраните от
куриерската фирма сума в полза на Н.Й. помесечно за периода 01.01.2014 г.
до 31.12.2017 г. Ревизиращия орган е стигнал до извод, че Н.Й. извършва
стопанска дейност по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 от ТЗ, без да има регистрация по
ТЗ, без да води счетоводна отчетност, без да издава касови бележки. При тези
установявания органът по приходите е приел, че е изпълнен състава на чл.122
ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ДОПК за извършаване на ревизия по специалния ред на
ДОПК. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на лицето органът по
приходите е направил извод, че за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2017 г. Й. е извършвала трудова дейност – он-лайн
търговия със стоки, без да има регистрация по ТЗ, като не е внасяла авансови
месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и УнПФ и ЗО
в НЗОК в качеството на самоосигуряващо се лице върху
минималния размер на месечния осигурителен доход. Ревизията установила, че през
месец февруари 2015 г. лицето е достигнало оборот от продажби на
услуги за последните 12 месеца в размер
на 57 673 лева и за него на основание чл.96 от ЗДДС е възникнало основание
за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.03.2017г.
Ревизиращият
орган е уведомил Й., че в хода на ревизията са събрани от "Е.
е." ООД доказателства за изплащане на суми с наложен платеж в обеми,
представляващи електронна търговия със стоки за периода 2014г.-2017г. и че
предоставените данни формират извод, че са налице укрити приходи, поради което
основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл.122-124а
от ДОПК. С уведомление №
Р-02002018000508-113-001/03.05.2018 г. на Й. е предоставен 14-дневен срок за
вземане на становище и представяне на доказателства.
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-02002018000508-092-001/04.06.2018 г./л.88 и сл./, връчен
на оспорващата по електронен път на 05.06.2018г., като против същия не е
подавано възражение. В доклада е направено предложение за установяване на
задължения по видове, както следва: Данък върху доходите по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2014, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер– главница 28 918,00
лв. и лихви 5 615,95, ДДС за периода м. март 2015 г. до м.април 2017 г. в
общ размер - главница 28 691,33 лв.
и лихви 7 003,26 лв.
задължения за ДОО в размер на 14 536, 58 лв. и лихва 2 748, 59 лева;
ЗО в размер на 8 955, 36 лева и лихва 1 713, 94 лева и ДЗПО в УнПФ – 5 597,10 лева и лихва в размер на 1 071,
76 лева.
Ревизионното
производство е приключило с Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018
г./ л.71 и сл./, издаден от органа възложил ревизията и от гл. и. по п.,
определен за ръководител на ревизията, като акта е връчен електронно на 27.06.2018
г. В ревизионния акт е посочено, че извършените в хода на ревизията процесуални
действия и установените факти и обстоятелства са подробно описани в
констативната част на издадения ревизионен доклад, който е
неразделна част от РА. С последния са определени следните задължения на
оспорващото дружество: Данък върху доходите по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2014, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер– главница 28 918,00
лв. и лихви 5 615,95, ДДС за периода м. март 2015 г. до м.април 2017 г. в
общ размер - главница 28 691,33 лв.
и лихви 7 003,26 лв задължения за ДОО в размер на 14 536, 58 лв. и
лихва 2 748, 59 лева; ЗО в размер на 8 955, 36 лева и лихва
1 713, 94 лева и ДЗПО в УнПФ – 5 597,10
лева и лихва в размер на 1 071, 76 лева или 104 851,87 лв. или общ
размер от 104 851.87 лева.
В
РА е посочено, че в процеса на ревизията въз основа на направен анализ на относимите обстоятелства по чл.119 и чл. 122 ал.1 т.1,
т.2 и т.4 от ДОПК и е формирана годишна данъчна основа за облагане по реда на
чл.122 ал.2 от ДОПК, годишен авансов данък по ЗДДФЛ, задължения по ЗДДС, както
и задължения по ДОО, ДЗПО и ЗО в резултат от получените суми от наложен платеж
във връзка с ползвани куриерски услуги на "Е. е." ООД по
повод извършената он-лайн търговия и пратки на стоки.
С
жалба с вх. № 94-Н-324/09.07.2019 г. Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018
г. е оспорен изцяло от Н.Й. по административен ред пред Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП. Последният е постановил Решение № 197/07.09.2018
г., с което РА е потвърден, в частта му, с която са установени
дължимите от оспорващото дружество задължения за данъци, както следва: Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. в размер на
11 081,54 лв. главница и лихва 2 245.09 лв. ; ДДС за
периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017г.
в размер на 28 691,33лв. главница и лихва 7 003,26 лв. ; ДОО самоосигуряващи се лица за период 01.01.2014
г. – 31.08.2017 г. в размер на 9 481,86 лв. главница и
лихви в размер на 2 061,79 лв; ДЗПО в УнФ самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2017г. в размер на
3 939,49 лв. главница и лихва 803,18 лв., ЗО самоосигуряващи
се лица за периода от 01.01.2014г. до
31.08.2017г. в размер на 5 866,37 лв. главница и лихва 1 284,99лв.
или РА е потвърден в общ размер от 72 458.90 лева.
РА е отменен от Директора на
Дирекция „ОДОП“, в частта му, с която са установени дължимите
от оспорващото дружество задължения за данъци, както следва: Годишен авансов
данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г. в размер на 17 836,46 лв. главница и лихва 3 370,86
лв. ; ДОО самоосигуряващи се лица за период 01.01.2014 г. – 31.08.2017 г. в размер на
5 054,72 лв. главница и лихви в размер на 686,80 лв; ДЗПО в УнФ самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2014г. до
31.08.2017г. в размер на 1 657.61 лв. главница и лихва 268,58 лв.,
ЗО самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2014г. до 31.08.2017г.
в размер на 3 088,99 лв. главница и лихва 428.95лв. или отменен в
общ размер от 32 392,97 лева. Мотивите на Директора на Дирекция
„ОДОП“ за отмяна на акта са, че следва да се приспаднат декларираните от лицето
разходи, възникнали във връзка с упражняваната търговска дейност.
В Решението е посочено, че
проверяващия екип в хода на ревизията е събрал доказателства – документи от
куриерската фирма „Е. е.“ ООД относно извършвана от дружеството
дейност. В отговор на връчено искане за извършване на
насрещна проверка № Р- 02002018000508-141-001/28.02.2018
г. до „Е. е.“ ООД за представяне на информация за получени куриерски и пощенски
пратки за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. от куриерската
фирма са представени множество документи и писмени обяснения. Поради
големия им обем, същите са представени на ZIP файл. съдържащ: снимки на
документи, отразяващи изплащането в брой на наложен платеж и паричен превод;
справки за получени и изпратени куриерски и пощенски пратки от „Е. е.“ ЕООД за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., които съдържат
информация за всички пощенски и куриерски пратки и суми събрани в полза на
лицето, от наложени платежи и пощенски парични преводи, както и телефонните
номера на подателя. Посочено е, че от дружеството прилагат описание
на таблиците за куриерски услуги - подател и получател, както и описание на
таблиците за пощенски поръчки, които са записани на финализиран оптичен
носител, като органите по приходите са извършили обработка на данните,
съдържащи се в тях.
Решението
е подписано от и. правомощията на д. на дирекция ОДОП Бургас М. Й, като към
него е приложена заповед №
ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017 г., с която М. Й е о. при отсъствие на И. А. – Д. на
Дирекция ОДОП Бургас да изпълнява правомощията й, вкл. и по чл.152 от ДОПК. Към
решението е приложена заповед № 7138/16.08.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която на И. А. е разрешен отпуск в
периода 27.08.2018 г. до 19.09.2018 г.
Решението е връчено на оспорващата Н.Й.
на 10.09.2018 г. /л.9 от делото/, а жалбата до съда е подадена на 14.09.2018
г., видно от пощенското клеймо /л.78/ и входирана в
деловодството на Дирекция ОДОП Бургас с вх.№ 04-Н-Ж-147-4/17.09.2018 г.
По
делото са приобщени в оригинал 187 бр. наложени платежи и разписки за пощенски
парични преводи, изпратени от „Е. е.“/л.67 – л.82 и л.97-л.151/, от които е
видно, а и не се оспорва по делото, че са подписани от Н.Й. като получател на
сумите.
По делото са разпитани като свидетели служителите
на „Е. е.“ В.Д. и Е.Ж., които в показанията си сочат, че името на Н.Й. им е
познато, като същата е извършвала продажби на стоки, за които е получавала суми
чрез куриерската фирма. Свидетелите разясняват механизма на съставяне на
документите на хартия при предаване на сумите на лица, извършили продажби на
стоки чрез наложен платеж чрез дружеството и преобразуването им в електронен
формат във вида, представен на органа по приходите.
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Ч.. От заключението
на същата се установява, че приложените по делото копия на наложени платежи и
пощенски парични преводи са нечетливи, което възпрепятства вещото лице да
определи сумата и точно за коя пощенска пратка са изплатени. Вещото лице сочи,
че за 2016 г. сумата на получените от Н.Й. парични преводи, за които по делото
са налични пощенски парични преводи и наложени платежи в оригинал възлиза на
6 938.00 лева, която сума е под оборота за задължителна регистрация по
чл.96 от ЗДДС, поради което е категорично, че лицето не подлежи на регистрация,
респ. няма задължения по ЗДДС. За 2017 г. сумата на получените от Н.Й. парични
преводи е в размер на 1 426 лева. Експертът е определил основата за
облагане с данък по реда на Глава пета от ЗДДФЛ и след приспадане на дължимите
осигуровки сочи, че дължимия данък по ЗДДФЛ за 2016 г. е 386,15 лева, а лихвата
е в размер на 58.89 лева. Експертът изтъква, че за 2017 г. не се дължи данък по
ЗДДФЛ. Размерът на задължителните осигурителни вноски за лицето в качеството на
самоосигуряващо се лице за 2016 г. е в размер на 1 342,50
лева главница и 248,60 лева лихва /приложение 1 и 2.1 от заключението/, а за
2017 г. е в размер на 1 479,36 главница и 129, 46 лева лихва /Приложение 2
и 2.2 от заключението/.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок
по чл.156 ДОПК, срещу ревизионен акт в частта му, която не е отменена с
решението по чл.155 ДОПК при обжалването му по административен
ред. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по
следните съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че ревизията е възложена от
компетентен орган, изрично посочен в т. 7
от Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП /л.18/
и е приключила в определения от него срок. Съставеният РА съдържа всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.120,
ал.1 ДОПК, като е подписан от съставителите с електронен подпис и не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Наведените в обратната насока
доводи на процесуалния представител на оспорващото дружество са изцяло
неоснователни.
Съобразно чл. 120, ал.2 ДОПК, съставения ревизионен
доклад е приложен към РА и е неразделна част от същия. Самият ревизионен доклад
е съставен в срока по 117, ал.1 ДОПК и в съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК е
връчен на ревизираното лице по електронен път, видно от приетата по делото
разписка за извършвано връчване по електронен път. В законоустановения срок,
материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК- Д. И. В. на длъжност
н.-с. – възложил ревизията и А. Т. М. на длъжност гл. и. по п. – р. на
ревизията, са издали частично оспорения в настоящото
съдебно производство ревизионен акт.
Както бе посочено с Уведомление №
Р-02002018000508-113-001/03.05.2018 г. ревизиращият орган е уведомил Н.Й., че в
хода на ревизията са събрани от "Е. е." ООД доказателства
за изплащане на Й. на суми с наложен платеж в обеми, представляващи електронна
търговия със стоки за периода 2014г.-2017г., което води до извода, че са налице
недекларирани, укрити приходи, поради което основата за облагане по
ЗДДФЛ за период 01.01.2014 г.-31.12.2017
г. ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК., като в
оспорения акт е посочил установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи и липса на водено счетоводство.
Съгласно
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а именно да са налице
са данни за укрити приходи или доходи или да липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство да не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
В конкретния случай съдът констатира,
че са осъществени дадените предпоставки, поради което може да се ползва
презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, че в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, защото
наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства – представените в оригинал 187 бр. наложени платежи и
разписки за пощенски парични преводи, изпратени от „Е. е., подписани от Н.Й.
като получател на сумите.
С оглед начисления с оспорвания акт ДДС обаче,
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗДДС на
регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки
или услуги по чл.12 ЗДДС, като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице
е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от
целите и резултатите от нея. Съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон, като чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се
формира облагаемия оборот.
В случая органите приемат, че към 28.02.2015г.
Н.Й. е реализирала оборот от 57 673,00 лв, т.е.
достигнат е оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, на осн. чл.96ал.1 ЗДДС, но тъй като не е подало заявление за
регистрация, на осн. чл. 102 ЗДС се счита за
регистрирано по ЗДДС от 01.03.2015г.
По силата на чл.102, ал.1 ЗДДС когато
орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за
подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за
регистрация, ако условията за регистрация са налице, но при специалната
регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта по чл.102, ал.1
от ЗДДС в тежест на приходната администрация е доказване на предпоставките по
чл.96, ал.1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице извършва независима
икономическа дейност, доставките в резултат на упражняването на тази дейност са
облагаеми с ДДС и достигането на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лева и повече през последните 12 месеца преди текущия.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства - приобщени в оригинал 187 бр. наложени платежи и разписки за
пощенски парични преводи, изпратени от „Е. е.“, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не се установява наличието на посочените
по-горе предпоставки. С определението за насрочване на делото и в първото по делото
съдебно заседание са дадени указания на административния орган за носената от
него доказателствена тежест и по-конкретно,
че следва да установи наличието на основание за облагане по реда на чл.122 ДОПК, като възможности за това са предоставени и в хода на съдебното
производство. С оглед направеното с жалбата и в първото съдебно
заседание оспорване на фактическите констатации, досежно укрити
доходи и надхвърляне на оборот от 50 000 лева, обуславящ
задължителна регистрация по ЗДДС,
ответната страна бе задължена да представи писмени доказателства в
оригинал или заверени копия по предвидения за това ред по чл. 183 от ГПК.
Такива доказателства не бяха ангажирани, като административният орган се
позовава единствено и само на представените на оптичен носител в табличен вид
данни от „Е. е.“ ООД и разпечатки от същите заверени със „сверено с електронен документ“. Последните
не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в
тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв
електронен документ не са и направените снимки на документи показващи
изплащането в брой на наложен платеж, и такова качество не им придава
обстоятелството, че файла на който са съхранени е подписан с електронен подпис.
Още повече, че от изслушаната в хода на съдебното производство съдебно
–счетоводна експертиза се установява, че приложените по делото копия на
наложени платежи и пощенски парични преводи са нечетливи, което възпрепятства
вещото лице да определи конкретната сума и точно за коя пощенска пратка са
изплатени.
В
хода на съдебното производство бе уважено искането на административния орган,
документите на които той се позовава да бъдат изискани от „Е. е.“ ООД на
основание чл.192 от ГПК. В писмо изх. № 1888/28.05.2019г. на „Е.
е.“ ООД /л.90/ се сочи, че исканите документи в оригинал не могат да бъдат
представени, тъй като са унищожени.
Различен извод не може да се направи на база
информацията, представена от ответната страна на електронен носител, т.к. не се
касае за електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно
нормата на чл.183 от ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен от
страната препис, в какъвто смисъл са и исканията на насрещната страна.
На свой ред непредставянето на оригиналните
писмени документи възпрепятства оспорващия да проведе доказването си чрез
оспорване истинността на документите, на които се позовава органа, и да защити
правата си в пълен обем.
Независимо, че са представени само като
снимка, находящите се на диск РКО и парични преводи
не установяват съществените елементи на твърдените доставки, като предмет,
стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае
за плащания по направени доставки, което да формира облагаем оборот по смисъла
на чл.96, ал.2 от ЗДДС.
В този смисъл основателен е довода на
оспорващия, че непредставянето на оригиналните писмени документи го
възпрепятства да проведе доказването си чрез оспорване истинността
на документите, на които се позовава административния орган и
съответно да реализира в пълен обем правото си на защита,
поради което на основание чл.183 изр.2 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК настоящият
съдебен състав изключва представените преписи от доказателствения
материал по делото. / В този смисъл е решение по адм.
дело № 11085/2017 г. и адм.дело № 16545/2013 г. ,
10917/2015 г. на ВАС/.
Изводите
на органите по приходите за недекларирани доходи от Н.Й. в резултат от
извършени и неотчетени продажби на стоки по интернет, се базират
основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид
от "Е. е." ООД. Тези изводи не могат да бъдат споделени, поради
липсата на оригиналите на товарителници, РКО и парични преводи или
заверени преписи от тях и съответно невъзможността за извършването на
съпоставка и преценка от вещото лице.
Съдът
приема, че органът по приходите е приложил правилно разпоредбата на чл.124 ал.2
от ДОПК единствено за представените по делото в оригинал 187 бр. наложени
платежи и разписки за пощенски парични преводи, изпратени от „Е. е.“, за които
безспорно по делото са събрани доказателства, че са подписани от Н.Й. като
получател на сумите. Съобразявайки изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза
съдът приема, че за 2016 г. сумата на получените от Н.Й. парични преводи, за
които по делото са налични пощенски парични преводи и наложени платежи в
оригинал възлиза на 6 938.00 лева, която сума е под оборота за
задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, поради което, както се отбеляза
по-горе, лицето не подлежи на регистрация и няма задължения по ЗДДС. Съдът
възприема заключението на вещото лице, че осъществяваната от Н.Й. дейност
подлежи на данъчно облагане съгласно Глава Пета, раздел Трети „Доходи от друга
стопанска дейност“ от ЗДДФЛ. Облагаемия доход на тази категория лица се
изчислява като придобитият доход от стопанската дейност на лицата, които не са
търговци по смисъла на ТЗ, се намалява с нормативно признатите разходи за дейността.
По силата на чл.30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя като от
формирания облагаем доход по чл.29 от закона, придобит през данъчната година,
се намалява с размера на осигурителните вноски по чл.4 ал.3 т.1 от КСО и
здравно осигурителните вноски, които самоосигуряващото
се лице е задължено да прави за своя сметка като задължително осигурено лице.
При съобразяване с приетото по делото заключение съдът приема, че дължимия данък по реда на
лава Пета от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. от Н.Й. възлиза на 386,15 лева главница и 58.89 лева лихва.
Размерът на задължителните осигурителни вноски за лицето в качеството на самоосигуряващо се лице за 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г., вкл. ДОО, ЗО и УнПФ е 1 342,50
лева главница и 248,60 лева лихва, а за 01.01.2017 г.-31.12.2017г.
е в размер на 1 479,36 главница и 129, 46 лева лихва. При тези данни
дължимия данък и осугуровки от Н.Й. възлизат на
3 644,96 лева, като в тази част ревизионния акт е законосъобразен и
жалбата следва да бъде отхвърлена. Определените над тези суми задължения с Ревизионен
акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2019г. , в оспорената част, в която не е
отменен от Директора на Дирекция „ОДОП“, са неправилно определени. Горното
мотивира съда да приеме, че задълженията за Годишен авансов данък по
ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г. в размер на 10 695,39 лв. главница / 11 081,54 - 386,15/
и лихва 2 186,20 лева / 2 245.09 -58,89/ ; ДДС за периода от
01.03.2015 г. до 30.04.2017г. в размер на 28 691,33лв.
главница и лихва 7 003,26 лв. ; ДОО самоосигуряващи
се лица за период 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. в
размер на 8054,05 лв. /9 481,86 лв. -/666,05+761,76// главница
и лихви в размер на 1 871,78 лв. /2 061,79 лв- 123,35+66,66//; ДЗПО в УнФ самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на
3 403,32 лв. /3 939,49 лв.-/260,17+276,00// главница и лихва 730,87 лв.
/803,18 – /48,15+24,16//., ЗО самоосигуряващи се лица
за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г. в размер на 5 008,49 лева /5 866,37 лв.-/416,28+441,60//
главница и лихва 1 169,25 лв. /1 284,99 – /77,10 лв.+38,64//, са неправилно
определени и РА за сумата от 68 813,94 лева следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
След решението на Директора на Дирекция ОДОП
задълженията по РА възлизат на 72 458,90 лева. С настоящото решение РА се
отменя с 68 813,94 лева, като остава задължение в размер на 3 644,96
лева. При този изход на спора, направеното искане на оспорващата за
присъждане на разноски се явява частично основателно. Предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че претендирания в размер на 5000 лева адвокатски хонорар е
завишен, поради което следва да съобрази същия с разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като го
определи на 2 594 лева, който като размер се преценя като справедлив. Ответната
страна – Дирекция „ОДОП“ следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски
за адвокатски хонорар от 2 594 лева и държавна такса за образуване на дело от
10 лева, съобразно уважената част от жалбата / /68 813,94 : 72458,90/ х 2604лева//
в общ размер на 2473 (две хиляди четиристотин седемдесет и три) лева. Административния
орган също има право на сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение – 200 лева, експертиза – 400 лева и свидетели – 90 лева. Съгласно
отхвърлената част от жалбата //3 644,96 : 72 458.90// х 690 лева /разноските
възлизат на 35 лева, които следва да се възложат в тежест на оспорващата Н.Й..
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.Й.Й. *** Ревизионен акт № Р-02002018000508-091-001/25.06.2019г.,
издаден от Д. И. В. на длъжност н. на с. – възложил ревизията и А.
Т. М. на длъжност гл. и. по п. – р. на ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, в
частта, с която са определени задължения за Годишен авансов данък по
ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г., ДДС за периода от 01.03.2015 г. до
30.04.2017г., ДОО самоосигуряващи се лица за период
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., ДЗПО в УнФ самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г., ЗО самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г. в общ размер от 68 813,94 лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА
на Н.Й.Й. *** срещу Ревизионен акт №
Р-02002018000508-091-001/25.06.2019г., издаден от Д. И. В. на длъжност н. на с.
– възложил ревизията и А. Т. М. на длъжност гл. и. по п. – р. на
ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, в частта, с която са определени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., ДОО самоосигуряващи се лица за 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г., вкл. ДОО, ЗО и УнПФ в общ размер
на 3 644, 96 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Н.Й.Й. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 2 473 (две хиляди четиристотин и седемдесет и три)
лева.
ОСЪЖДА Н.Й.Й. с
ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 35
/тридесет и пет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: