№ 14692
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110151803 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че М. Е. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумите 6 135,97 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 816,91 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., сумата 75,49 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 15,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., по отношение на имот: ап. 15, находящ се в гр. София,
жк. „Дружба“, блок ... ет. 8, аб. № 121865 и за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 20.06.2024г. по ч.гр.д. № 31040/2024г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът М. Е. М. е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет
доставка на ТЕ. Поддържа, че не са представени доказателства, че е собственик на
1
процесния имот или носител на вещни права, както и че реално е доставяна ТЕ.
Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба документи.
Противопоставя се по отношение на акцесорната претенция за лихви за забава. Във
възражението по чл. 414 ГПК се позовава на изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 31040/2024г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 20.06.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М. Е. М. да заплати на заявителя следните суми: сумата 6 135,97 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 816,91 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., сумата 75,49 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,32 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., по отношение на имот: ап. 15,
находящ се в гр. София, жк. „Дружба“, блок ... ет. 8, аб. № 121865.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, който в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
По делото от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 15.10.1990г. (л. 96) се установява, че А. Б. Г. е
закупила следния недвижим имот, представляващ апартамент № 15 , находящ се в гр.
София, в комплекс „Дружба“, бл. ... ет. 8. Видно от приетия Акт за граждански брак №
573/1981 г. (л. 67), на 11.07.1981г. А. Б. Г. и М. Е. М. са сключили брак, съответно
собствеността върху процесния апартамент е придобита от тях по време на брака им –
в режим на СИО, като няма данни този вещен статут на имота да е бил променен към
3
периода, за който се претендират процесните вземания. В потвърждение на горното
съгласно представения на лист 17 – 20 по делото Нотариален акт № 126/26.06.2007,
том II, рег. № 4632, дело № 275/2007 г. на нотариус Диана Танева, вписана под № 264
в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийския
районен съд, А. Б. Г. и М. Е. М. са учредили договорна ипотека върху процесния
недвижим имот с адрес: София, ж.к. „Дружба“, бл. ... ет. 8, ап. 15, който е придобит по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност на името на А. Г.. В
настоящия случай искът е предявен само срещу М. Е. М., който в качеството си на
съсобственик, по силата на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗС отговаря солидарно заедно със
съпругата си А. Г. за задълженията за потребена топлинна енергия, като следва да се
посочи, че в правомощие на ищеца е да прецени ответник срещу когото да насочи
исковете си претенции.
В качеството си на носител на правото на собственост върху топлоснабдения
имот ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ.
битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжен да заплаща цената на
доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди и няма доказателства върху
имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият
да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно
правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на
ОСГК/. С оглед на това е неоснователното направеното в отговора на исковата молба
възражение за недоказаност ответникът да е потребител на топлинна енергия в
процесния период. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от
това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име са издавани фактурите и
изравнителните сметки. Ето защо в качеството си на собственик, ответникът М. е и
потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето й, поради което се явява и задължено лице по
повод заплащане на потребеното количество ТЕ в имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на &., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от
22.04.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост
за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде
проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди
провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на
собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в
4
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало 4 броя отоплителни тела,
както и 2 броя водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през
процесния период дялово разпределение е извършвано на база реален отчет на
разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлата вода е
изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал. 1 от Наредбата,
като показанията са отчетени по електронен път и са нанесени в подробдните
изравнителни сметки. От заключението се изяснява, че дължимата от сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 6163,33 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което се явява неоснователно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 22.05.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 22.05.2024г., то следва да се
приеме, че претенцията на ищеца за най - старото задължение за м.05.2021г. не е
погасено, доколкото изискуемостта на същото настъпва на 15.07.2021г.
При възприемане изводите на вещото лице по СТЕ и доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер – 6135,97 лв., съобразно диспозитивното начало,
предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
5
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 75,49 лв., съответно предявеният срещу ответника иск за същата сума е основателен
и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е доказал разходи в исковото производство за държавна такса в размер на 254
6
лева, депозит за съдебно-техническа експертиза – 350 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК – 100 лева, или общо
704 лева, и в заповедното производство – 140,87 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 190,87лева. От тези суми пропорционално
за исковото производство следва да бъде осъден ответникът М. да му плати
пропорционално 619,52 лева за исковото производство, и 167,97 лева – за
заповедното.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове и нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. К. К. САК, следва да бъде присъдена
сумата от 24,00 лева, представляваща част от определения от съда адвокатски хонорар
за осъществената от него безплатна адвокатска защита на длъжника в заповедното
производство, както и сумата от 48,00 лева, представляваща част от определения от
съда по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно материалния интерес по делото адвокатски хонорар за
осъществените от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на ответника по
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. Е. М., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата 6 135,97 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за
период от 22.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 75,49 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до
изплащане на вземането, които касаят недвижим имот: ап. 15, находящ се в гр. София,
жк. „Дружба“, блок ... ет. 8, аб. № 121865 и за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 20.06.2024г. по ч.гр.д. № 31040/2024г. по описа на СРС, 81
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 816,91 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022г. до 18.03.2024г., както и
сумата 15,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 16.07.2021г. до 18.03.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Е. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 619,52 лв.,
разноски за исковото производство и сумата 167,97 лв., разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. К. САК, сумата 24,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
за заповедното производство, както и сумата 48,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на &. като трето лице помагач на
страната на ищеца.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8