Решение по дело №10287/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7944
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20161100510287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.С., 17.12.2018 г.

                    В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
                  Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 10287 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.

           Образувано е по частна жалба на „Р.Л.“-ЕООД, гр.С., представлявано от управителя Г.Д.Т.- взискател по изпълнително дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц. срещу разпределение по чл.460 от ГПК, обективирано в протокол от 22.07.2016 год. по изпълнително дело №  20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпределение на суми от продажба на недвижим имот по чл.460 от ГПК, извършено по изп.дело, по съображения изложени в жалбата. Твърди, че при разпределение на постъпилата сума от продажба на недвижим имот по процесното изп.дело е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД във втори ред на обжалваното разпределение не били включени всички суми, дължими в полза на СО-ПАМДТ-Панчарево, представляващи вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение. Излагат се доводи също така, че сума в размер на 5058,54 лв., представляваща  дължима такса битови отпадъци за продадения на публична продан  недвижим имот в полза на общината, не следвало да се изключва от разпределението по втори ред на привилегиите.  Моли съда да отмени обжалваното разпределение, като незаконосъобразно.  

           С влязло в законна сила определение, постановено в закрито заседание на 03.11.2016 год. по ч.гр.дело № 10287/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, частна жалба с вх.№ 8014/ 26.07.2016 год. по описа на ЧСИ М.Ц., подадена от „Р.Л.“-ЕООД, ЕИК ********, гр.С. срещу разпределение от 22.07.2016 год., изготвено по изп.дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц. и е прекратено производството по ч.гр.дело № 10287/2016 г. по описа на СГС, Г.О.,ІІІ- В с-в, в частта относно подадената частна жалба от „Р.Л.“-ЕООД, ЕИК ********, гр.С..         

Длъжникът по изпълнението –„ Р.Л.”- ЕООД, гр.С.,  не взема становище по жалбата.

Взискателят по изпълнението- „С.“ ЕАД, ***, не взема становище по подадената частна жалба.

ЧСИ  М.Ц. е изложила мотиви по обжалваното действие на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Частната жалба на „Р.Л.“-ЕООД, гр.С. се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество относно нейната основателност.

            Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            С протокол от 22.07.2016 год., ЧСИ М.Ц. е извършила разпределение на сума от продажба на недвижим имот по изп.дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.. Установява се, че сумата за разпределение от публична продан на недвижими имоти е 308881,00 лв., както и че по процесното изп.дело, в периода 20.05.2016 год.-20.06.2016 г. е била извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „Р.Л.“-ЕООД, ЕИК ********, гр.С.. В протокола за извършено разпределение на суми от продажба на недвижим имот, ЧСИ изрично е посочил, как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл.136 от ЗЗД, а именно за вземания по чл.136, т.1 от ЗЗД, по чл.136, т.2 от ЗЗД, по ч.136, т.3 от ЗЗД,  както и за вземания по чл.136, т.6 от ЗЗД. В протокола относно вземания по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е посочено вземането на СО-ПАМДТ-Панчарево, присъединен взискател по право, с вземане произтичащо от неизпълнени в срок задължения по ЗМДТ/ за изнесения на публична продан недвижим имот/-ТБО, ведно със дължимите лихви за просрочие- в общ размер на 5058,54 лв. От друга страна съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че на страница втора от процесния протокол за разпределение, в раздел І, т.3/ досежно СО-ПАМДТ-Панчарево/, като привилегия е посочено, че вземането за ДНИ/ данък върху недвижим имот/ се удовлетворява със законна привилегия по чл.136, т.2 от ЗЗД, а вземането на общината за ТБО се удовлетворява по реда на чл.136, т.6 от ЗЗД.  

               Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.

              При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.

               Редът на привилегиите е установен от чл.136, ал.1 и ал.3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т. 1-4 на, ал. 1 на чл.136 от ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД последователност, а накрая - хирографарните кредитори.

               В случая следва да се приеме, че при извършване на атакуваното разпределение на получената от публичната продан на недвижим имот, сума съдебният изпълнител е спазил този ред.

               Спорният по делото въпрос е дали таксата за битови отпадъци за продадения недвижим имот се обхваща от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или МПС, както и вземанията, произтичащи от концесионния плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. В настоящия момент данъците, които се обезпечават с тази особена привилегия, са местни, събират се в полза на общинския бюджет - чл.10, чл.44 и чл.52 от ЗМДТ. Съответно нормата следва да се тълкува в смисъл, че привилегировани са вземанията на общината за данъци върху вещта, по отношение на която е реализирана продажба, от цената от тази продажба. Съдът приема, че с тази привилегия не се ползват вземанията на общината за такси за битови отпадъци, свързани с имота, независимо от характера им на публични вземания на общината. Таксата за битови отпадъци за продадения недвижим имот не се обхваща от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД.  Горният извод се извежда от естеството на привилегиите, съответната на него невъзможност установяващите ги норми да се тълкуват разширително и характера на вземането за такса за битови отпадъци.

               Привилегията е определена от закона като право на предпочтително удовлетворение, с което се ползва едно вземане /чл.136, ал.1 от ЗЗД/, възникващо по силата на закона. Ето защо установяващите привилегиите норми не могат да се тълкуват разширително, съответно в установената от нормата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, особена привилегия да се включват и вземания на общината, различни от данъците за съответния имот. Вземането на общината за такси за битови отпадъци, макар и определено съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, като публично общинско вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, което е гарантирано и скрепено с държавна принуда, като по своята правна същност е безвъзмездно. Таксата за битови отпадъци е заплащане за една вече извършена от съответната община услуга - "по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" съгласно нормата на чл.62 ЗМДТ. Или се касае до възмездно плащане на една предоставена от съответната община услуга, категорично отличаващо се от публичното вземане за данъци с изяснения му по-горе характер. В тази връзка, противно на изложеното в частната жалба, при извършеното разпределение на суми от продажба на недвижим имот, правилно и законосъобразно, ЧСИ е определил, че вземането на общината за ДНИ/ данък върху недвижим имот/ се удовлетворява със законна привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а вземането на общината за ТБО/ такса за битови отпадъци за изнесения на публична продан недвижим имот/ в размер на сумата от 5058,54 лв. се удовлетворява по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. В процесния случай, съдът приема, че вземането на СО- ПАМДТ-Панчарево за такса за битови отпадъци, правилно е било включено от ЧСИ, в реда по т.6 на чл.136, ал.1 от ЗЗД, тъй като същото представлява публичноправно вземане, но не е от вида на вземанията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, т.е. няма правната характеристика на данък върху недвижимия имот, предмет на извършената публична продан.         

            С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното разпределение на суми от публична продан, обективирано в протокол от 22.07.2016 год. е извършено законосъобразно от ЧСИ М.Ц., поради което подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

           Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба с вх.№ 8016/ 26.07.2016 год. по описа на ЧСИ М.Ц., подадена от „Р.Л.“-ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Д.Т.- взискател по изпълнително дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц. срещу разпределение по чл.460 от ГПК, обективирано в протокол от 22.07.2016 год. по изпълнително дело №  20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег.№ 840.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                   

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                              2.