Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
23.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 431
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2020 – 0048835 от 24.02.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Габрово, В.Т., Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите е наложено на „Д и М У.” ООД, със седалище и адрес на управление
в гр.П., област В.Т., ул.”Д.” № *******, ЕИК *******, представлявано от
управителя Д.А.Т., административно наказание на основание чл.222 от Закона за
защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя
Д.Т. са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата си изтъква, че вмененото
на дружеството нарушение не е съставомерно по чл.127,
ал.2 от ЗЗП. Позовавайки се на тази разпоредба сочи, че законът не сочи изрично
мястото, където търговецът следва да поддържа регистър на предявените пред него
рекламации. Считат, че законът задължава търговците да водят такъв регистър, но
не и във всеки свой обект. В тази връзка сочат, че дружеството е водело и
поддържало такъв регистър в обекта – приемна, намиращ се по седалището и адреса
на управление в гр.П.. Изтъкват, че именно този регистър е бил представен пред
контролните органи при документалната проверка на 29.11.2019 г., както и че не
е вярно, че регистъра е започнат да се води от 28.11.2019 година. Твърдят, че
регистъра е бил започнат да се води от началото на месец ноември 2018 г., но
рекламации не са били вписани, тъй като такива не са правени.
На следващо място в жалбата се сочи, че АУАН и НП са били издадени при допуснати
съществени процесуални нарушения, в частност на разпоредбите на чл.42, т.3 и
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Като такива изтъква обстоятелствата, че не са
посочени мястото на извършване на нарушението, пълното и точното му описание,
както и обстоятелствата, при които е било извършено. Развити са доводи в този
смисъл, като се акцентира на обстоятелството, че в НП е посочен офис на
дружеството в гр.Ловеч, ул.„Васил Левски“ № 23, където те нямат такъв, докато в
констативния протокол и в АУАН е отразено, че офисът се намира на ул.„Т.“ № **.
Развити са и съображения, че дори и да се приеме, че нарушението формално е
извършено, то налице са били обстоятелства за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени
са подробни доводи в този смисъл.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено.
В съдебно заседание, редовно призовани, от дружеството-жалбоподател не
изпращат представител.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище от Виктория
Борисова – ст.юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и
се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното постановление
да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите В.Г.Ч. и Г.П.Б., както и от изложеното в жалбата, в съдебно
заседание и в писменото становище на страните, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
„Д и М У.” ООД било със седалище и адрес на управление в гр.П., област В.Т.,
ул.”Д.” № ******* и се представлявало от управителя Д.А.Т.. Дружеството стопанисвало
търговски обект – офис-приемна в гр.Ловеч, на ул.”Т.” № **. В търговския обект се приемали поръчки
и се сключвали договори с потребители за следните услуги :
изработка, монтаж, демонтаж на дограма,
сенници, щори.
На 19.11.2019 г. в офиса била извършена проверка от служители на Комисията
за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б..
Проверката била извършена
във връзка с постъпила писмена жалба с вх.№ Р-03-1247/31.10.2019
г. от потребителя Т. Т.
от гр.Ловеч. Жалбата касаела предявена рекламация от потребителя пред търговеца за услуга - изработка
на дограма.
По време на проверката в обекта присъствала и офис-сътрудника М. Т.. При
поискване на регистъра за предявените рекламации, такъв не бил представен от сътрудника
Т., а и такъв нямало в обекта.
За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен
протокол 2019 № К – 2673274 от 19.11.2019 г. /л.26-27/, в присъствието на
свидетелката Г.Б.. Протокола бил съставен в присъствието на М. Т., която го подписала.
Бил поканен управителя или упълномощено от него лице да се явят на 25.11.2019
г. и предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч регистър на предявените
рекламации, писмено становище по жалбата на Т. Т. и акт за удовлетворяване на
рекламацията.
На 29.11.2019 г. в комисията се явила офис-сътрудника М. Т., която
представила писмен отговор от М. И. – управител на „Д и М У.” ООД (заедно с Д.Т.
– справка от търговския регистър – л.25) във връзка с жалба № Р-03-1247,
споразумение между Т. Т. и дружеството, както и регистър на предявените
рекламации, започнат на 28.11.2019 г. /л.17/. Свидетелката В.Ч. съставила протокол
за проверка на документи № К-0123053/29.11.2019 г. /л.21/, като приложение към
горе цитирания протокол. Като задължителни предписания в протокола били дадени на
12.12.2019 г. в офиса на КЗП в гр.Ловеч да се яви
управителя на дружеството за приключване на проверката и да представи акт за
удовлетворяване рекламацията на потребителя. Същевременно, до управителката на
дружеството Д.Т. била изпратена и покана изх.№ Р-03-1401/05.12.2019 г. /л.20/
да се яви на 12.12.2019 г. за съставяне на АУАН.
Поканата била получена от управителката Т. на 09.12.2019 г., видно от
приложената обратна разписка /л.20 на гърба/.
На 12.12.2019 г. в офиса на КЗП в гр.Ловеч се
явила управителката Д.Т., като представила на свидетелката Ч. редица документи
свързани с поръчката и рекламацията на Т. Т.. За проверката бил съставен
протокол № К-0114558 /л.16/, също неразделна част от протокола за проверка от
19.11.2019 година.
След съставянето на протокола, свидетелката В.Ч. съставила на търговеца АУАН
2019 № К-0048835/12.12.2019 г. /л.14-15/, в присъствието на управителя Т.. Актосъставителката приела, че в деня на проверката (19.11.2019
г.) в обекта на търговеца – офис-приемна в гр.Ловеч, ул.„Т.“ № **, не бил поддържан
регистър на предявените рекламации, който търговецът бил длъжен да поддържа,
както и че е нямало и обявена информация за мястото на
предявяване на рекламация от потребителите. Актосъставителката Ч. приела, че това
представлява нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП и че същото е
първо за дружеството. Като свидетел при установяване на нарушението и по
съставянето на акта се подписала Г.Б.. Актът бил връчен на управителката Т., която
го подписала. В графата „възражения по акта” тя отбелязала, че няма такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представено от
търговеца писмено възражение до директора на РД Русе при КЗП.
Въз основа на акта за нарушение, на 24.02.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 2020 – 0048835 /л.13/, като наказващият орган
приел, че в обекта на търговеца няма и при поискване не е бил представен
регистър на предявените рекламации. Приел е, че към момента на проверката – 19.11.2019
г., търговецът не е поддържал регистър на предявените рекламации, тъй като
представения при документалната проверка такъв бил започнат на 28.11.2019
година. Също квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на
чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите и наложил на дружеството предвидената
в чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
видно от заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на
потребителите /л.34/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.33/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление
на формално основание.
Във връзка с горното не могат да бъдат споделени развитите в жалбата доводи
за допуснати в производството по налагане на административно наказание
съществени процесуални нарушения, касаещи датата и мястото на извършване на
нарушението, и пълното и точното му описание.
Датата, когато е било извършено нарушението е 19.11.2019 г. и същата е ясно
и конкретно посочена в наказателното постановление. Следва да се има предвид,
че вмененото на дружеството нарушение е с форма на изпълнителното деяние
бездействие и е от т.нар. „продължени административни нарушения”. При тях
нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение,
докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона, в случая да
създаде и поддържа регистър на предявените пред него и упълномощените от него
лица рекламации.
Не може да бъде споделено и възражението, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Ясно в НП е отразено, че същото е извършено в
офиса-приемна на дружеството в гр.Ловеч. Действително, като адрес на офиса в
гр.Ловеч в НП е посочена ул.„Васил Левски“ № 23, докато в АУАН и в протокола от
физическата проверка е отразено, че офиса се намира на ул.„Т.“ № **. От
останалите доказателства по делото се установява по категоричен начин, че офиса
се намира на ул.„Т.“ № ** и явно в наказателното постановление е допусната
техническа грешка при изписване адреса на офиса в гр.Ловеч. Това обаче не може
да бъде прието като съществено нарушение на процесуалните правила при
издаването на обжалваното НП. От една страна, неточното изписване на адреса на
който се намира обекта на дружеството не е довело до ограничаване възможността
на санкционираното лице да разбере фактическите или правни рамки на вмененото
му административно нарушение, тъй като офиса на дружеството в гр.Ловеч е един и
за жалбоподателя не могат да са налице съмнения относно това къде е била
осъществена проверката от органите на КЗП. От друга страна - не е пречка съдът,
като контролираща инстанция в производството да формира еднозначни изводи
относно волята на наказващия орган по фактите или по приложимия закон.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по
безспорен и категоричен начин, че търговецът е осъществил състава на вмененото
му в АУАН и обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП
задължава търговецът да поддържа регистър на предявените пред него или на
упълномощените от него лица рекламации. Изводът от така цитираната разпоредба
е, че законодателя не е въвел категоричното задължение въпросния регистър да се
поддържа непременно в търговския обект, в какъвто смисъл са и доводите на
жалбоподателя. Аргумент за това е и нормата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, според
която, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в
търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на
управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. В
разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента
на проверката – 19.11.2019 г., търговецът въобще не е имал създаден регистър на
предявените рекламации, като такъв е създал впоследствие, на 28.11.2019 година.
Същият е бил представен при документалната проверка в офиса на КЗП в гр.Ловеч
на 29.11.2019 година – протокол за проверка на документи № 0123053 /л.21/. Същевременно
жалбоподателят твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери спорните обстоятелства по случая, а именно, че
регистър на предявените рекламации може да се поддържа и по адреса на
управление на дружеството. Следва да се отбележи обаче, че такива спорни
обстоятелства не са били налице, за да е необходимо наказващия орган
допълнително да ги проверява. При проверката на 19.11.2019 г. е било
констатирано, че в обекта не се поддържа регистър на предявените рекламации,
като проверяващите са дали възможност такъв допълнително да бъде представен,
явно отчитайки разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП. При документалната проверка
на 29.11.2019 г., на която също лично е присъствала офис-сътрудника М. Т. е бил
представен такъв, но започнат на 28.11.2019 година. Не е имало пречка, ако
търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации до 19.11.2019 г.
(датата на проверката), същият да е бил представен на документалната проверка
на 29.11.2019 г. или на втората такава, на 12.12.2019
г., когато е присъствала и управителката Д.Т.. Нещо повече – при съставения
същия ден (12.12.2019 г.) АУАН, в който ясно е бил
формулиран състава на извършеното нарушение, управителката на дружество е
посочила, че няма възражения, т.е. съгласила се е с констатациите, че до 19.11.2019
г., стопанисвайки търговския обект, не е поддържала изискуемия по закон
регистър на предявените рекламации. Наказателното постановление е било издадено
на 24.02.2020 г., т.е. повече от два месеца след съставянето на АУАН, през
което време търговецът отново е имал възможност да представи доказателства, че
е поддържал регистър към датата на проверката в обекта. В хода на съдебното
следствие по настоящето дело, жалбоподателят също не е ангажирал доказателства
за воден от него регистър на предявените рекламации, създаден преди 19.11.2019
година.
Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на
признаците на състава на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП и правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от
закона. Дружеството жалбоподател, извършвайки Т. дейност, е следвало да действа
с необходимата грижа и да поддържа регистър на предявените рекламации, като
съществена част от защитата правата на потребителите и гаранция за
безопасността и качеството на стоките и услугите. Вмененото му с разпоредбата
на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължение не е било изпълнено, като извършваната чрез офиса-приемна
в гр.Ловеч Т. дейност е била осъществявана без да се поддържа такъв регистър до
момента, когато му е била извършена проверка от органите на КЗП. Ето защо, обосновано,
в съответствие с материалния закон е била ангажирана отговорността му по чл.222
от ЗЗП.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана
в минималния предвиден от закона размер и обсъждането й в насока нейното
намаляване е безпредметно.
Във връзка с наведеното възражение от жалбоподателя за наличието на
предпоставки сочещи за малозначителност на деянието и
обосноваващи приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че това възражение е
неоснователно по следните аргументи :
Вида на конкретното нарушение, не се отличава по степен на обществена
опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме,
че случаят е маловажен. Нарушението е извършено за първи път, но не се
установиха смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са от такова
естество, че да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН. А характера на
засегнатите обществени отношения, регулирани с разпоредбата на чл.127, ал.2 от
ЗЗП касае материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите и
възможността те да рекламират некачествена или опасна стока, като удостоверят
факта на рекламацията с вписването ѝ в предвидения от закона регистър.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на РД Русе към КЗП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет, по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН,
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е протекло
в едно съдебно заседание, с непродължителен разпит на двама свидетели, не е
също така със значителна фактическа и/или правна сложност. Освен това, доводите
на въззиваемата страна по делото са изложени в
писмено становище до съда от представляващия ги юрисконсулт, а не лично в
съдебното заседание, т.е. не са били направени разноски за път.
Поради тези съображения съдът намира, че на РД Русе към КЗП следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
минимума от 80 лева.
По изложените съображения и като не установи основания за изменяване или отменяване на атакуваното наказателно
постановление № 2020 - 0048835 от 24.02.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция гр.Русе към Комисията за защита на потребителите – София, на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2020 - 0048835 от 24.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на
потребителите – София, с което е наложено на „Д и М У.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.П., област В.Т., ул.”Д.” № *******, ЕИК *******,
представлявано от управителя Д.А.Т., административно наказание на основание
чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на
500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д и М У.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
област В.Т., ул.”Д.” № *******, ЕИК *******, представлявано от управителя Д.А.Т.,
ЕГН : **********, да заплати на Регионална дирекция – Русе към Комисията за
защита на потребителите – София, представлявана от директора Цветан Христов Христов, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :