№ 3692
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110113348 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Й., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. А. срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., с
която са предявени в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване
искове, както следва:
1/ Съдът да приеме за установено между страните, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл.
240, ал.1 ЗЗД, че ищецът Д. Г. Г. с ЕГН **********, дължи на ищеца Г. Г. Й. сумата от
1955,83 лв. (хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки),
предоставена на ответника по силата на договор за заем, сключен на 12.06.2023г., както
и сумата от 337,97 лева (триста тридесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща законната лихва върху главницата за периода от изпадане
на длъжника в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред съда – 08.09.2024 г.ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.09.2024г. до окончателното й изплащане и за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №5076/10.09.2024г.
2/ В условията на евентуалност, съдът да постанови решение, с което на осн.
чл.55, ал.1, предл първо от ЗЗД, да осъди ответникът Д. Г. Г., с ЕГН ********** да
запалти на ищеца на Г. Г. Й. сумата от 1955,93 лева, получена от него при начална
липса на основание, както и сумата от 337,97 лева (триста тридесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща законната лихва върху главницата за
периода от изпадане на длъжника в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 08.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 09.09.2024г.
3/ В условията на евентуалност, съдът да осъди, на осн. чл.59 ЗЗД, че
ответникът Д. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на Г. Г. Й. сумата от 1955,83 лева, с
1
която Д. Г. Г. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на Г. Г. Й., както
и законната лихва върху главницата в размер на 337,97 лева, считано от момента на
изпадане на длъжника в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение пред съда 08.09.2024г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.09.2024г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка :
Ищцата Г. Г. Й. и ответникът Д. Г. Г. са били в близки и приятелски отношения.
Той й е споделил, че родителите му възнамеряват да си закупят недвижим имот, като
не им достига малка сума за внасянето на капаро до отпускането на кредит за
покупката му.
Предвид близките им отношения, не големият размер на сумата, както и
желанието да помогне ищцата предоставила сумата от 1955,83 лева /1000 евро/ на Д. Г.
Г., като между двамата била направена устна уговорка, същата да й бъде върната.
На 12.06.2023 г. Г. Г. Й. наредила чрез банков превод сумата в размер от 1000
евро /с парична равностойност от 1955,83 лева/ от личната си банкова сметка по
банковата сметка на Д. Г. Г..
Счита, че с нареждане на сумата и с оглед уговорките между тях е сключен
договор за заем.
Въпреки многократните покани от страна на ищцата, до настоящия момент
сумата не е възстановена.
Няколкократно ищцата, вкл. и със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, канила Д. Г. Г. да възстанови получената сума, но
това не е осъществено от негова страна й до този момент.
Счита, че се дължи законна лихва в размер на 337,97 лева, считано от момента
на изпадане на длъжника в забава от 13.06.2023 г., както и законна лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред съда до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно със
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в срока за отговор изразява становище за неоснователност на
предявения иск, като излага следното:
Оспорва изцяло предявените искове. Оспорва твърдението, че между страните
има сключен устен договор за заем на парична сума.
Оспорва твърдението, че между страните е имало устна договорка за връщане
на сумата, която ищцата е внесла но сметката на ответника.
Оспорва твърдението, че сумата от 1000 /хиляда/ евро е внесена с основание
заемна сума по договор за заем.
Оспорва твърдението ответникът да е бил поканван за връщане на тази сума от
1000 евро.
Оспорва изцяло претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
главницата, предявена от „изпадане на длъжника в забава - 13.06.2023г. до депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда.
Оспорва твърдението, че процесната сума е приведена без изначално основание
или представлява сума, с която ответникът Д. Г. се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцата.
2
Ищцата Г. Г. Й. и Д. Г. Г. са били в интимна връзка от 2019г., като в края на
2021г. заживяват заедно на семейни начала. Към датата 12.06.2023г., когато е бил
нареден банковият превод, същите са били заедно като двойка, работейки на круизен
кораб, където и двамата са работели на трудов договор. Д. Г. Г. никога не е искал от Г.
Й. паричен заем, който той после да й връща. Между страните никога не е сключван
устен договор за заем. От възнагражденията, които е получавал от работата си на
круизния кораб ответникът изпращал пари на своите близки за покриване на разходите
на домакинството им. И двамата родители на ответника работят и получават доходи, и
с неговата финансова помощ, те не са имали нужда от това да се търсят заемни
средства от приятелката му Г. Й.. Дори напротив през всичките четири години, през
които са имали връзка, именно Д. бил този, който заплащал всички сметки за
домакинството им, разходите им за почивки, дрехи, обувки, козметики, излизания по
дискотеки и забавления и т.н. Д. Г. през месец март 2022 г. се качва да работи на
круизен кораб. В края на месец август 2022г. той ползва отпуск и се прибира в
България. На 10.08.2022г. закупува два телефона -Xiomi Redmi note 11 за него и Г. от
Технополис на обща стойност 1134 лева. След това, на 15.08.2022г., с Г. заминават на
почивка в с.Равда, където за една седмица почивка, за заплащане на всякакви
забавления в Слънчев бряг, Равда, Несебър и околности, спа процедури и други за
себе си и за Г. е похарчил над 5000 лева. На 02.09.2022г. тегли суми в размер на 3911
лева и докато се качи отново на кораба /лети на 05.09.2022г./, е похарчил още 5000
лева, заплащайки дрехи, обувки, забавления, дискотеки и други разходи на Г. и за него.
През месец ноември 2022г., се прибира в България. На 25.11.2022г. той изтегля
сумата от 9387.98 лева или 4800 евро, с която сума заплаща в брой всички разходи на
общото им домакинство, разходите по техните излизания, дискотеки, забавления и т.н.
Същият заплатил в брой и разходите за снабдяване с необходимите документи, за да
се качи и Г. да работи на круизен кораб специални медицински, свидетелство за
съдимост, интервюта, закупуване на дрехи, обувки, куфар, бельо, козметика, лекарства
и др., които са необходими на Г. за пътуването и 10-месечния й контракт на кораба.
Ответникът имал колебания дали да се качи отново да пътува на кораб, заради това че
оставя в България приятелката си и близките си, но Г. е тази, която е настоявала Д. да
й помогне с познанствата си, за да я уреди да работи с него на круизен кораб, както и
да й помогне с всички разходи за това. Тя сама настоявала, когато получи първите си
заплати, да му върне разходите, които той е направил за нея, защото са семейство и се
чувства длъжна и тя да допринася за разходите по общото им домакинство. През
месец декември 2022г. ответникът отново изтеглил сумата от 1800 евро или 3520.40
лева, от валутната си сметка за покриване на разходите на двамата за посрещане на
Нова година в гр.Смолян, където отиват на почивка.
През месец март 2023г. ищцата заминава заедно с Д. на кораба, където започва
работа като сервитьорка. Преди това Д. тегли още 2000 лева през месец януари 2023г.
1000 лева месец февруари от левовата си сметка, за да имат джобни за текущи разходи,
когато се качат на кораба. Първите заплати получили месец април 2023г., а през м. май
2023г. получили пълните размери на заплатите си за месец април.
На 15.05.2023г. ответникът превел сумата от 1300 евро по левовата си сметка,
която е на разположение на родителите му, за да може да им помага. На същата дата Г.
също по своя воля, лично наредила по тази сметка сумата от 1200 /хиляда и двеста/
лева като изпълнение на обещаното от нея, че ще върне на ответника част от парите, с
които той е помогнал за документи, дрехи и други разходи за да се качи на кораба.
През месец юни 12.06.2023 г., когато получили заплата, отново първо Д. наредил
3
сумата 1000 евро, а след това още 500 евро в сметката си и след това и ищцата също
наредила по неговата сметка, сумата от 1000 /хиляда/ евро. И двете суми, които Г.
нарежда по сметката на Д. представлявали изпълнение на нейно нравствено
задължение за връщане на получена от нея сума, с която се е обогатила, след като Д. за
своя сметка е поел всички нейни разходи за годините, през които имат връзка за
сметки за домакинството, за храна, отопление, дрехи, обувки, дискотеки, почивки,
забавления, документи и разходи за качване на кораба.
Излага, че не е получавал покана от ищцата да му върне сумата, тъй като никога
не е вземал такава сума в заем от нея. Първо не е имал нужда от нейните пари, за да
помогне на родителите си за закупуване на жилището, и второ е изхарчил по ищцата
за разходи за почивки и забавления в пъти повече средства. Посочва, че сумите, които
Г. привежда в неговата левова сметка, са именно за захранване на неговата сметка, а
не за предаване на заем, както се посочва в исковата молба. Сумите, които тя е
привела, са връщане на тези средства на Д., в знак на благодарност и изпълнение на
устни обещания и на нравствен дълг, които е поела към него за всички разходи, които
той е направил по нея и уреждането й да се качи да работи на круизен кораб, където тя
продължава да работи и до днес, макар и за друга компания. Излага, че Д. съвсем не се
обогатил с получените суми, напротив за годините, през които той е плащал всички
разходи на двамата е изхарчил суми в пъти повече от тези. Още повече, че след тези
две нареждания на Г. през месеците май и юни, по време на отпуската им през месец
август 2023г., когато се прибират в България, ответникът отново я води на почивка в
Павел баня, заедно с неговите родители и приятели, за което видно от банковите
извлечения, отново тегли суми от неговата сметка в брой- над 2600 лева и отделно има
плащания с картата.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1, в
евентуалност в чл.55, ал.1, в евентуалност в чл.59 от ЗЗД. Ответникът е направил
възражение с правно основание чл.55, ал.2 от ЗЗД.
Искът е предявен след успешно провеждане на заповедно производство за
установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №822/21.02.2023 г. по ч.гр.д. №1987/2023 г. на ВРС и
указания на съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което се явява допустим.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№5076/10.09.2024 г. по ч.гр.д. №13348/2024 г. на ВРС е разпоредено длъжникът Д. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А., с. Б. да заплати на кредитора Г. Г. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. А. сумата от 1955.83 лева (хиляда деветстотин
петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) - главница, представляваща
неплатено задължение по сключен между страните договор за паричен заем от
12.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 09.09.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 337.97 лева /триста тридесет
и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва за забава за периода от
13.06.2023 г. до 09.09.2024 г., както и сумата от 45.88 лева (четиридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща платена държавна такса и сумата от
4
250.00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Представено е платежно нареждане от 12.06.2023 г., по силата на което Г. Г. Й. е
превела по сметка на Д. Г. Г. сумата от 1000 евро с основание захранване. Този факт не
е спорен между страните. Спорно е дали сумата е дадена в заем за закупуване от
родителите на ответника на жилищен имот или в изпълнение на един нравствен дълг.
За доказване на твърденията на страните по делото са разпитани две групи
свидетели: водени от ищцата – нейният баща Г. С. Й. и жената, с която е във
фактическо съжителство – Д. Н. Т. и водени от ответника - В. Ж. П. и Р. Х. К. – без
родство със страните.
От показанията на свидетелите на ищцата се установява, че ищцата преди да
даде парите се обадила от кораба на баща си, за да се посъветва дали да даде пари
назаем на Д. за капаро за закупуване на жилище за него, в което да живеят с Г.. Баща й
бил против, тъй като нямало никаква гаранция за нея, че ще върнат пратите, тя никъде
не фигурирала. Накрая се съгласил, като казал: „Преведи ги, хора сме!“. След като
слезли от кораба на летището майката на ответника ги уверила, че, ако се разделят,
парите ще бъдат върнати. Не е ясно, дали ако не се разделят, парите следва да бъдат
върнати. Ищцата е работила на летището във Фришопа, после се качила на кораб,
издържала се сама, дори в къщи помагала, не се е налагало ответникът да й купува
нищо. Не й е правил скъпи подаръци. Разходите за самолетни билети били покрити от
ищцата и баща й. Ответникът не й е купувал куфари. Ходили са заедно по почивки, но
кой е плащал не знаят. След като приключили отношенията между ищцата и
ответника, срещнали се с Д. по желание на майка му, за да се разберат. Тогава Д. бил
без работа, нямал пари. На срещата били бащата на Г., жена му и Г., тогава ответникът
казал, че ще върне парите, като се качи на кораб. Имало после само телефонни
разговори от чичото на ответника, за да му каже, че парите ще бъдат върнати, но
последния път казал: „Няма да върнем парите на Г.“. Бащата на Г. му казал, че има
документи, че Г. е превела парите, а той казал: „Ще доведа 20 свидетели, да кажат, че
парите са върнати“.
От показанията на свидетелите на ответника се установява, че Д. се качил на
кораб март 2022 г., август месец бил в отпуск и после пак се качил и слязъл ноември.
От ноември до март живели заедно с Г.. Август месец ходили на почивки в Равда, в
Павел Баня, за Нова година ходили на къща. Всички разходи покривал ответникът.
Когато слязъл ноември не искал да се качва повече на кораб, защото смятал, че ще
може да си изкарва пари и на брега, но Г. настояла да се качи с нея, за да я представи и
да й помогне. Ответникът заплатил всички разходи по качването на Г. на кораба –
документи, медицински, билети, униформи, дрехи, куфари. Тъй като Г. настоявала да
се качат на кораба, обещала, че ще възстанови на Д. всички разходи по качването си.
През 2022 г. Г. изневерила на Д., но се сдобрили. Когато слезли от кораба Г. тръгнала с
баща си, а Д. със свидетеля П., майка си и баща си. Оказало се, че на кораба Г. отново
е изневерила на ответника и са се скарали. За закупуването на апартамента родителите
на Д. имали събрани пари. Баща му е пенсионер, но работи на бензиностанция, където
освен заплата прави и по 30-40 лв. бакшиш на ден. Майка му е санитарка и също
взима добри пари. Д. винаги, когато е на рейс заделял пари и пращал по сметка на
майка си в България, така че и той има заделени пари и няма причина да взима заеми
от Г..
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
5
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според
разпоредбата на чл.240, ал.3 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Договорът за заем е
реален и се счита сключен с предаване на земната сума.
По главния иск ищцата следваше при условията на пълно и главно доказване да
установи сключване на договор за заем между нея и ответника, предаване на сумата на
основание договора. Съдът намира, че по делото не бяха събрани достатъчно
доказателства, които да установят, че сумата е предадена в изпълнение на договор за
заем, сключен между страните. На първо място в основанието е посочено захранване
на сметка, а не заем. След като бащата на ищцата, а и тя самата, са имали съмнение
дали да се предостави сумата и дали тя ще им бъде върната, тъй като ищцата не
фигурира никъде, не е ясно, защо като основание в преводното нареждане не е
посочено заем, нито защо страните не са подписали документ, от който да е ясно, че
парите са дават в заем и подлежат на връщане. Освен това показанията на свидетелите
на ищцата не са преки такива, а само преразказват нейните думи, а също така и тези
свидетели са заинтересовани от изхода са спора, доколкото живеят с ищцата в едно
домакинство. Също така показанията им по отношение на състоялата се срещата, че
ответникът обещал да върне парите, след като се качи да плава, са в противоречие с
останалия събран доказателствен материал по делото, защото ответникът не е имал
намерение да се качва на кораб отново, нито се е качил. Ако ищцата не го беше
накарала, нямаше да се качи и на последния си рейс заедно с нея. Поради това
твърдените от свидетелите изказвания на ответника, че ще им върне парите, когато се
качи на кораб, не кореспондират с истината. Ако не те, поне присъствалата на
разговора ищца, е следвало да бъде наясно с липсата на намерение у ответника да се
качи отново да плава. Показанията на свидетелите на ищцата, а и твърденията й, че
парите са били отпуснати в заем за заплащане на капаро на недвижим имот,
противоречат и събраните по делото писмени доказателства, от които се установява,
че договорът за гаранция е сключен на 11.05.2023 г., а предварителният договор, в деня
на подписването на който е заплатено и капарото, е сключен на 30.05.2023 г. (л.25-60).
Сумата обаче е преведена на 12.06.2023 г., когато вече капарото е било платено.
Останалата цена по сделката, състояла се на 12.07.2023 г., обективирана в нотариален
акт №153 от същата дата (л.61-62), е заплатена чрез ипотека, поради което съдът не
открива твърдяната връзка между капарото и предоставената в заем сума, поради
което съдът счита, че ищцата не доказа, че е бил налице договор за заем, което води до
неоснователност на иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Като изключим това основание, за ищцата не е имало друго основание за
престиране на сумата освен твърдяното от ответника и потвърденото от водените от
него свидетели за изпълнение на поетия от ищцата нравствен дълг, когато получи
първите си заплати да изпълни обещанието си да компенсира докъдето може
ответника, както за оказаната финансова и морална подкрепа за качването й на кораба,
така и за положените за нея грижи. В тази връзка съдът не споделя възраженията на
ищцата, че института на нравствения дълг е неприложим в отношенията на
извънбрачни партньори, нито че същия следва да се тълкува стеснително. Напротив,
страните в производството са имали интимна връзка от доста време, като от
последното завръщане на ответника от рейс те са живели предимно в дома му, като по
този начин са имали общо домакинство. (Така Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. №1/79 г., Пленум на ВС и Решение №50077 А по гр.д.№3413 по описа за 2022г. на
ІІІ г.о. на ВКС). Вярно е, че от представените по делото извлечения от НОИ е видно, че
6
ищцата е полагала труд, за което е получавала в края на 2022 г. – началото на 2023 г.
брутно месечно възнаграждение в размер на около 1400,00 лв., или нетно
възнаграждение от около 1100 лв. Тази сума обаче не е била достатъчна да покрие
всички разходи по заминаването на ищцата, нито разходите й въобще. Ищцата не
наведе и конкретни фактически твърдения в опровергаване на възражението за
изпълнение на нравствен дълг, а само анализ на събраните вече доказателства. Поради
изложеното съдът намира, че възражението на ответника за изпълнение на един
нравствен дълг от страна на ищцата се доказа в процеса. Даденото в изпълнение на
един нравствен дълг не е без основание, поради което искът с правно основание чл. 51,
ал.1, предл. първо ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на исковете по чл.240, ал.1 от ЗЗД и по чл. 51, ал.1, предл.
първо от ЗЗД неоснователни се явяват и акцесорните искове за присъждане на
мораторна лихва.
Доколкото правото на иск по чл.59 от ЗЗД възниква само при положение че
ищецът няма друг, а в случая има иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД било то и
неоснователен, то съдът намира, че с оглед на установеното, този иск се явява
недопустим и като такъв следва да бъде прекратен. С оглед недопустимостта на иска
по чл.59, ал.1 от ЗЗД недопустим се явява и акцесорният иск за присъждане на
мораторна лихва.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, направените от него разноски в настоящото производството в размер на
700,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
А. срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. иск с пр. осн. чл. 422
ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД Съдът да приеме за установено между страните, че
ответникът Д. Г. Г. с ЕГН ********** дължи на ищеца Г. Г. Й. сумата от 1955,83 лв.
(хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), предоставена
на ответника по силата на договор за заем, сключен на 12.06.2023г., както и сумата от
337,97 лева (триста тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща законната лихва върху главницата за периода от изпадане на длъжника
в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред съда – 08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.09.2024г. до окончателното й изплащане и за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №5076/10.09.2024г. по ч.гр.д. №11390/2024 г. на
ВРС
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност от Г. Г. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. А. срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В. искове с правно осн. чл.55, ал.1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът Д. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на ищеца Г. Г. Й. с ЕГН
********** сумата от 1955,93 лева, получена от него при начална липса на основание,
както и сумата от 337,97 лева (триста тридесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща законната лихва върху главницата за периода от изпадане
7
на длъжника в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред съда – 08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.09.2024г., на осн. чл.55, ал.2 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в условията на евентуалност
искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД с петитум да бъде осъден
ответникът Д. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на Г. Г. Й. сумата от 1955,83 лева, с
която Д. Г. Г. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на Г. Г. Й., както
и законната лихва върху главницата в размер на 337,97 лева, считано от момента на
изпадане на длъжника в забава 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение пред съда 08.09.2024г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.130 ГПК, вр.
чл.59, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Г. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А. ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. сумата от 700,00 (седемстотин)
лв., представляваща сторени съдебно-деловодни в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, включително в прекратителната
част.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8