№ 8521
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110154209 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М. П. Р. обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 39,14 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. ; 6,19
лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г.; 3,73 лева – цена за услуга
за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м.08.2020 г. и 0,79 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г., ведно със законната лихва от
23.05.2022 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.06.2022 г. по ч.гр.д.
26919/2022 г. на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот – склад към магазин № 4, находящ се в ***, аб. №
***. Сочи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия, както и че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е
спестил разходи за цената на потребенататоплинна енергия за процесния период.
Претендира се и дължимата сума за дяловото разпределение в имота, както и мораторна
лихва, изчислена съобразно общите условия за доставка на топлинна енергия.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В депозираното по реда на
чл. 414 ГПК възражение в хода на заповедното производство, длъжникът е изложил, че не е
обитавал процесния имот.
Третото лице – помагач „Т.С.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 26919/2022год. по описа на СРС, 179-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
1
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
му, като по отношение на останалите две длъжници в заповедното производство – Сливия Р.
и Нора Р. заповедта е влязла в сила.
Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД,
основан на твърдения за неоснователно консумирана от ответника топлинна енергия е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав: 1) доставка на
топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на ответника през
процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност; 2) консумиране
на доставената топлоенергия от ответника за процесния период; 3) липса на правно
основание за ползването на топлинна енергия от страна на ответника; 4) настъпило в
резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника /в този смисъл
изрично и Решение № 198 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о., ТК/.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане и др.).
Приети като писмено доказателство по делото са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на потребители в град София.
С Решение от 24.04.2018г. процесният недвижим имот за който ищецът претендира
ТЕ е предоставен в дял на С. П. Р., като то е потвърдено с решение от 22.04.2021г. по в.гр.д.
7040/2019г.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на
ответника през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност
и консумиране на доставената топлоенергия от ответника за процесния период, следва да се
посочи следното:
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния
период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответника в процесния имот
топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите на
договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта
за определението на „потребител на топлинна енергия”. Това е така, защото за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за
доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е
писмен договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна
енергия на основание на договор са неприложими. Във връзка с гореизложеното, следва да
се посочи още, че от изслушаното по делото заключение на СТЕ /л.98 и сл./, кредитирано от
съда като компетентно изготвено се установява, че за процесния имот за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 222.64 лева
като сумата за отопление на имота е начислена правилно, в съответствие с действащата
нормативна уредба. От заключението на ССчЕ /, неоспорено от страните и кредитирано от
настоящия състав като компетентно изготвено се установява, че не са налице извършвани
плащания от абоната.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответното дружество през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на му чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и
2
обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В частност е безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди през исковия
период. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите
са съсобственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че те са ползвали
имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин са си спестили разходи - доказателствената тежест за това е
била на ищеца, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази
насока обаче по делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, а и за
посоченото обстоятелство не е налице признание от страна на ответника.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявеният иск следва да бъде отхвълен,
доколкото ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания за
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. А щом няма главни задължения, не могат
да възникнат задължения за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора ищцовото дружество няма право на разноски.
Ответницата не претендира разноски за производството.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД срещу М. П. Р., с ЕГН
**********, че ответницата дължи следните суми: 39,14 лв., представляваща стойността на
доставена без правно основание и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находщ се на адрес: *** за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. ; 6,19 лева – мораторна
лихва за забава от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г.; 3,73 лева – цена за извършена без правно
основание услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м.08.2020 г. и 0,79
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2022 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.06.2022
г. по ч.гр.д. 26919/2022 г. на СРС, 179-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3