Р Е Ш Е Н И Е
№260094/15.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7565 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба
вх. № 44483 от
8.7.2020 год. от М.М.А., ЕГН **********, действаща в кчеството
на майка и законен представител на детето М. М. М., ЕГН **********, срещу Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да измени режима на лични
отношения между ответницата детето М. М. М., ЕГН **********, определен съгласно
определен съгласно Решение № 4405/ 18.10.2019 г. по гр. дело № 5258 на Районен
съд – Варна за 2019 год., изменено с Решение № 267/ 29.01.2020 год. по гр. д. №
2360 по описа на Варненски окръжен съд за 2019 г., чрез ограничаването му до
минимум.
В
исковата молба се излага, че
с решение № 4719/ 25.11.2015 г. по
гр. дело № 10954/2015 г. по описа на Районен
съд – Варна, е прекратен по взаимно
съгласие бракът между ищцата и сина на ответницата;
родителските права върху общото им
дете М. М.
М. са предоставени на майката, а на бащата
е определен режим на лични отношения.
Твърди се, че независимо, че е определено местоживеенето на детето при неговата
майка, ответницата Н., баба на
детето, тормози ищцата и се опитва
да вземе внучето си при
себе си в гр. Карлово, където живее.
С Решение № 2360/29.01.2020 г. по гр. д. № 5258/2019 г. на Районен съд
– Варна за 2019 год. е определен
разширен режим на лични отношения
между ответницата и нейната внучка. Независимо от определянето на широк режим,
считано от м. март 2019 г. до настоящия момент лични отношения между детето и неговата баба не
са осъществявани, детето не желае
да ходи при
нея, като плаче само когато
се започне разговор на тази
тема. Преди март 2019 г. двата пъти, в които майката
е позволила детето да отиде при
баба си, в Карлово, то не
е връщано в определето време, като си
измисляла оправдания да забави връщането
на М. Дори се е налагало детето
да отсъства от училище, защото
Е.Н. решила да го задържи при
себе си за
по-дълго. При връщането на детето
на 08.03.2019 г., същото е разстроено, настроено от ответницата
срещу ищцата. Последното обусловило нужда от посещения при
психолог. Към настоящия момент детето не желае
да я баба си, както и да
посещава дома и. Твърди се още,
че ответницата проявява агресивно поведение спрямо родителите на М.,
отправя обиди заплахи по телефона
към ищцата, нейни роднини и работодателя й, включително и че няма да
върне детето. Сочи се, че ответницата
няма нужните условия за отглеждане
на детето; липсва изградено доверие между бабата
и детето, налице е отчужденост и незаинтересованост от страна на
ответницата. Последната не
познава навиците на детето, неговите
предпочитания и желания.
Ответникът
– Е.П.Н., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага
доводи за неоснователност на предявения иск и оспорва наведените с исковата молба твърдения. След влизане в сила
на решението по в. гр. дело № 2360 по описа на ВОС за
2019 г., е предприела опити
за връзка с ищцата, за да
уговорят начин, по който да
бъде осъществен режима на
лични отношения, които са останали
безрезултатни. Режим на лични контакти
с детето не е осъществяван, считано от м. март 2019 г., поради съпротивата
и нежеланието на ищцата. Отправя искане за отхвърляне на предявения
иск.
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, депозира писмено становище за основателност на
молбата. Поддържа, че режимът на лични отношения между детето и
неговата баба, следва да е съобразен със заключението на експерта – психолог.
В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
В случая, липсва спор, а и е видно от
събраните в хода на процеса писмени доказателства, че М. М. М., род. на *** г., е дъщеря на М.М.А..
Безспроно е
също така, че Е.П.Н. е баба по бащина линия на М. М. М.
Не се спори, а и се установяват от ангажираните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства, данните от приобщения социален доклад, следните обстоятелства:
към настоящия момент детето се отглежда от ищцата, в гр. Варна; посещава
училище.
Към настоящия момент ответницата живее
в гр. Карлово.
С Решение по в. гр. д. № 2360 по описа на Варненски окръжен съд за 2019 г.
е определен режим на лични отношения
между Е.П.Н., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, и детето М.
М. М., род. на ***год.,
по предявения от Е.Н. срещу М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и М. Н.
М., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл.128 ал.1 СК, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца
от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя, с преспиване,
бабата Е.Н. може да взема детето
М. М. М.,
като режимът следва да се
осъществява на територията на гр. Варна; всяка година през първата
половина на пролетната ваканция и от 12,00ч. на 26.12. до
15,00ч. на 30.12., бабата Е.Н. може да взема детето
М. М. М.
с преспиване и извън гр. Варна, като
го взема и връща в дома на
майката; всяка година по две
седмици през лятната ваканция на детето М., когато
майката М.А. не ползва платения си годишен отпуск
и бащата М. М.
не осъществява режима на лични
отношения с детето М.
Решението е влязло в законна сила на
16.06.2020 год.
От заключението на вещото лице Ц.С. по изготвената в хода на процеса
съдебно – психологична експертиза, за установява следното: детето Д. е с
нормално за възрастта си физическо, психическо, интелектуално и социално
развитие; М. изпитва противоречиви чувства към баба си (потисната обич, чувство
за вина, недоволство, недоверие, тревога), в резултат на което формира реакция
на негативизъм, дистанциране и отхвърляне; нагласата на детето спрямо баба му е
повлияна от личните преживявания на детето при общуване с прародителя, касаещи
опити на последната да дискредитира значим за нея родител; продължителната
раздяла на детето с неговата баба би могла да доведе до крайна форма на
емоционално отчуждение; към момента на изследването детето категорично изразява
нежеланието си да общува с баба си.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ж. Д. И. и Р. И. Ж.
В показанията на свид. И.
излага, че познава ищцата,
бивша съпруга на неин братовчед е. Твърди че лично се среща с детето два, три, четири пъти в месеца. Не е
виждала ответницата повече от година и половина, последно през месец март от
отминалата година. Контактите между детето и баба му са преустановени, поради
негативното настройване на детето от ответницата спрямо ищцата. Известно и е от
М., че ответницата не я е търсила от м. март 2019 г., детето не желе контакт с
баба си.
В показанията си свид.
Ж. излага, че познава страните и детето. Известно и е, че детето не желае да
общува с баба си, не желае и да обсъжда въпроса. Ответницата не е търсила, не
виждала детето от м. март 2019 г., когато при предаване на детето на майката, е
проведен неприятен разговор.
В хода на процеса, изслушани, по реда
на чл. 59, ал. 6 СК, е изслушана ищцата – М.М.А..
Ищцата излага, че след прекратяване на брака и с бащата на М., между
родителите е постигнато съгласие за отглеждане на детето от баба му по бащина
линия, в гр. Карлово. Към този момент това е бил най- разумния вариант.
Разривът в отношенията с ответницата настъпва, кагато
ищцата взима детето при себе си, в гр. Варна, където е записано в първи клас.
От този момент, ответницата започва да настройва детето срещу г- жа А.. През м.
март 2019 г. изпраща М. при баба си, в гр. Карлово, за период на училищна
ваканция. Върнато е със седмица закъснение. Последва конфликт, съпроводен със
заплахи от г- жа Н., а след това – образувано е и предходното дело. Детето не
желае да се вижда с баба си.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 9
СК, вр. с чл. 128, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 128,
ал. 1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето.
Институтът цели утвърдените
родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод между родителите на детето,
т. е., да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се
упражняват само от единия родител.
В
интерес на детето е да бъде отглеждано в спокойна среда, да общува както с
родителите си, така и с близки родственици по майчина
или бащина линия. Отчуждението
от прародителите по майчина
и/ или бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието
и възпитанието му. Последното
го лишава от обич, грижи и допълнителна подкрепа.
Съгласно чл. 128, ал. 2 от СК във
вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се
изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
За успешното уважаване на молбата
следва да бъде установено наличие на трайно изменение в обстоятелствата, при
които са определени мерките за лични отношения. Изменението на обстоятелството
трябва да е трайно, като следва да е в резултат на изменение на нуждите на
самото дете.
Основателността на молбата по чл.
59, ал. 9 от СК се предпоставя от изменили се
обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението относно мерките,
които съществено да се отразяват на детето и на ефикасността на взетите по-рано
мерки. Съгласно дадените в т. II от ППВС 1/ 12.11.21974
г. задължилтени указания по тълкуването и прилагането
на закона, под "изменение на обстоятелствата" се разбират както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът
е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето
и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
Предмета на спора между страните касае въпросите, свързани режимът на лични
отношения между детето
М. М. и неговата баба по бащина линия – Е.П.Н..
В настоящия случай, фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава
искането си за изменение на режима на лични отношения между детето Мая и
неговата баба (събития от 2018 г. и 2019 г.) са се осъществили към момента на
протичане и приключване на производството по гр. д. № 5258/ 2019 г. на ВРС,
респ. в. гр. д. № 2360/ 2019 год. на ВОС. Нещо повече, именно тези събития, и
по конкретно конликтът между страните по повод
отглеждане на детето, през м. март 2019 г., е поводът за образуване на гр. д. №
5258/ 2019 г. В този смисъл са и изявленията на ищцата, депозирани пред
настоящия състав по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Поведението на страните,
изострените им отношения, капацитетът и възможностите им да отглеждат детето,
отношението на самото дете към баба му, са обсъдени и съобразени от решаващия
състав, определил режимът на лични отношения в предходното производство. По
настоящото дело, ищцата обосновава искането си за изменение на режима на
фактите и обстоятелствата, на които е основавала възраженията си по гр. д. №
5258/ 2019 г. Само по себе си, продължаващото нежалание
на детето на общува с баба си, както и неодобрението на ищцата по повод
негативното отношение на ответницата относно родителските и качества и
възможности, не съставляват "изменение на обстоятелствата", по
смисъла на чл. 59, ал. 9 СК.
В случая, нарушаването на връзката между г- жа Н. и детето, е настъпила в
резултат от конфликт между ищцата и ответницата. До колкото не са налице данни
за поведение на ответницата, застрашаващо детето, то последното не е основание
да се отрече правото и да общува със своята внучка. Двете страни, но преди
всичко ответницата, следва да направят отстъпки и положат усилия за изглаждане
на различията, за подобряване на отношенията си, с цел осигуряване на
спокойствие и сигурност за детето. По този начин и с подходящ подход, връзката
между Мая и нейната баба би могла да се възстанови и развие, а с това – и се
гарантира най – добрия интерес за детето.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на иска,
поради което същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 128, ал. 2 СК.
Разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М.А., ЕГН **********, действаща в кчеството
на майка и законен представител на детето М. М. М., ЕГН **********, срещу Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да измени режима на лични
отношения между ответницата детето М. М. М., ЕГН **********, определен съгласно
Решение № 4405/ 18.10.2019 г. по гр. дело № 5258 на Районен съд – Варна за 2019
год., изменено с Решение № 267/ 29.01.2020 год. по гр. д. № 2360 по описа на
Варненски окръжен съд за 2019 г., чрез ограничаването му до минимум, на
основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 128, ал. 2 СК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: