Решение по дело №216/2016 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 302
Дата: 18 май 2016 г. (в сила от 11 юли 2016 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20163630200216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

  302/18.5.2016г.

18.05.2016г., гр.Шумен

 

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и първи април 2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 216/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Табак маркет” АД- гр.София срещу Наказателно постановление № 27-2704322/08.01.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, но депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Във връзка с дейността си същото стопанисва множество търговски обекти в гр.Шумен. На 20.11.2015г. от Г.П.Г. и С.Г.Т.-*** била извършена проверка в един от търговските обекти на дружеството, а именно- обект SH 37, намиращ се на ул.“Македония“ в гр.Шумен, за спазване на трудовото законодателство от страна на последното. При проверката било установено, че със Заповед № 18-1/26.04.2013г. работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане, считано от м.април 2013г. Впоследствие работодателят утвърдил и поименен график за месец януари 2015г./“График за работа за месец януари 2015г.-гр.Шумен“/. По силата на изготвения график лицето Д.Р.Н., изпълняваща длъжността „продавач-консултант“, следвало да работи общо 183 часа. Във връзка с тези констатации на 10.12.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, с утвърждаването на графика за м.януари 2016г. е разпоредил полагане на извънреден труд, без да има основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 08.01.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Табак маркет” АД- гр.София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелката С.Г.Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същата не извлича никаква полза от твърденията си, не е в някакви специални отношения с работещите в дружеството и не може да бъде счетена за предубедена или заинтересувана. Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства. От приложеното по делото копие от фиш за заплата /л.27/ е видно, че дружеството е изплащало суми за извънреден труд от график на лицето Д.Н. и е правило съответните преводи на осигурителни вноски. Декларацията по чл.402 от КТ, изготвена от И.Р.А.- регионален мениджър за област Шумен към дружеството също потвърждава приетата от съда фактическа обстановка, при което изложените в жалбата твърдения, че дружеството не е разпореждало извършването на извънреден труд от служителите в павилиона, не могат да бъдат кредитирани. Фактическите изводи на съда не се разколебават от представената от дружеството Заповед №4339/001.07.2014г., забраняваща на служителите на длъжност „продавач-консултант“ да полагат извънреден труд. Касае се за документ, съставен от самото санкционирано  лице, поради което наличието му при разглеждането на делото само по себе си не доказва, че същият е съществувал и към момента на проверката. Възражения в подобна насока освен това не са изложени в жалбата, което дава основание за съмнение, че документът е изготвен впоследствие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Както беше посочено, нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е 8 часа, съответно-до 40 часа седмично. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящия случай/ се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено време е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Конкретният месец, през който е било въведено сумирано изчисляване на работното време /м.януари 2015г./ е имал 21 работни дни и следователно работниците е следвало да положат не повече от 168 часа труд за месечния период. В графика обаче тези изисквания не са били спазени, като е било планирано лицето Д.Н. да положи общо 183 часа труд през отчетния период. По този начин са били превишени границите на нормалното работно време и следователно е налице извънреден труд, положен от лицето. Полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от които не е налице в настоящия случай. При така установеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Това становище се споделя и в практиката на ШАС /Решение №257/2015г. по КАНД№ 217/15г., постановено по сходен случай/. Неоснователни са доводите за недоказаност на нарушението, изложени в жалбата, в която се изтъква, че дружеството не е издавало заповед, разпореждаща на служителите в павилиона извършването на извънреден труд. С цитираната Заповед № 18-1/26.04.2013г. работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане за всички служители, работещи на смени, като същевременно утвърденият от самото дружество график за работа /с положен мокър печат на дружеството и подпис на негов представител/ задължава служителката Н. да положи труд, превишаващ нормата за съответния месец. При това положение наличието на претендираното в наказателното постановление неизпълнение на административно задължение е безспорно. Следва да се отбележи също, че според чл.142, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага не само по разпореждане, но и със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя. С оглед тази нормативна уредба доводите за липса на нарочна заповед за конкретния обект се явяват без правно значение.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на обжалваното наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Правилно е счетено, че  нарушението е извършено на 30.01.2015г., когато е приключило полагането на извънреден труд от служителката Н., а именно с полагането на извънреден труд от посоченото лице е била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ.

Неоснователни са възраженията, че актът е съставен в отсъствието на надлежен представител на дружеството. От приложеното по делото копие на пълномощно /л.31/ е видно, че дружеството е упълномощило служителят И.А., присъствал при съставянето на акта, да представлява „Табак маркет“ АД на територията на Община Шумен пред общинската и областна администрация, държавните органи и т.н., с правото да подписва и получава документи, за които изрично е предвидено, че изброяването не е изчерпателно. Посочено е също, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на пълномощника. При това положение и с оглед липсата на нормативно изискване за изрично пълномощно за участие в административнонаказателно производство, съдът намира, че дружеството е било надлежно представлявано при съставянето на акта. Не могат да бъдат споделени и твърденията, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с връчването на наказателното постановление. След като наказателното постановление реално е било връчено на санкционираното лице, което е успяло да организира съответно защитата си и да инициира настоящото съдебно производство, дори и да е допуснато процесуално нарушение в твърдяната насока, то същото следва да бъде счетено за несъществено. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са били реално накърнени. Съдът счита и че наказанието е определено правилно, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, допустимата норма за полагане на труд е била надвишена значително. Липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство е отчетено от наказващия орган, който е наложил санкция в минималния размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

.

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2704254/06.03.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Табак маркет” АД- гр.София, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                     

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: