РЕШЕНИЕ
№ 426
гр.Плевен, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен първи
състав, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова и с участието на Иван
Шарков, прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 328 по описа за
2020г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена
от „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Цар Борис“ №74, ет. 3, ап. 8,
представлявано от управителя Р.П.С., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - адв.Л.Б.,***
искова молба против Изпълнителна агенция
по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр.София 1303, ул. „Дамян
Груев“ № 8. В исковата молба се твърди, че
с Наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018г. издадено от
Изпълнителния директор на ИАЛ, на Фармар
ООД е бел наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Твърди се, че наказателното
постановление е било обжалвано пред РС Плевен, който с решение постановено по
НАХД 2981/2018г. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди се, че за обжалване на наказателното постановление представляващия
„Фармар“ ООД е ангажирал адвокат Б. и е заплатил сумата 450 лв за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че решението е било обжалвано пред АС Плевен, който
с решение по КНАД395/2019г. е оставил в сила решението на РС Плевен. Твърди се,
че ищецът е заплатил сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение. Твърди, че
заплатените суми за адвокат в производството пред въззивната и касационната
инстанция са в общ размер на 750 лв, и същата съставлява вреда претърпяна от
ищцата, която е в пряка причинна връзка и последица от отменения
незаконосъобразен акт на ИАЛ София. Твърди се, че ако наказателното
постановление не е било издадено, ищецът
е нямало да направи разноските довели до намаляване на имуществото му със сумата 750 лв. Моли се съдът да осъди ИАЛ
– София да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на
1050 лв., съставляващи пряка и непосредствена последица от отменен
незаконосъобразен акт – НП № РД-И-060/18.07.2018 г., издадено от изп. директор
на ИАЛ.
По делото е представен писмен отговор от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага становище, че
представените договори за правна защита
и съдействие едва по настоящото дело, такива не са приложени към делото,
образувани в РС Плевен и касационното обжалване пред АС Плевен, и не са
представени доказателства за плащане на сумите.
В съдебно заседание ищецът - „Фармар“ ООД не се представлява.
В съдебно заседание ответникът
-Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8 ,
не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е основателна и
следва да бъде уважена.
Административен съд-Плевен,първи и състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното НАХД № 2981/2018г. по описа на РС
Плевен е, че с решение постановено по делото е отменено като незаконоъобразно
наказателно постановление № РД-И- 060/18.07.2018г. на ИД на ИАЛ, с което на
„Фармар“ ООД представлявано от Р.С. и А.Н.на осн. чл. 294 вр. с чл. 291 ал.1 от
ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. От представеното по
делото пълномощно от 12.12.2018г. се
установява, че в производството пред ПлРС жалбоподателят е бил представляван от
адв. Л.Б.. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие .От
приложеното КАНД 395/2019г. е видно, че решението на ПлРС е обжалвано от ИАЛ и
е образувано КНАД 395/2019г. по описа на Адм. съд Плевен. С решение от
29.07.2019г. решението на РС Плевен е оставено в сила. По делото касационния жалбоподател е бил представляван
от адв. Л.Б./ стр. 39 от НАХД
2981/2019г/. По делото не е представен договор за правна помощ.
На стр. 12 по настоящото дело е представен
договор за правна защита и съдействие №
0168652/19.01.20219 г. за процесуално представителство по НАХД №2981/2018 по
описа на РС Плевен и уговореното възнаграждение от 450 лева, платимо по банков
път. На стр. 14 от делото е представен договор за правна помощ №
0168688/21.05.2019г. за правна защита и съдействие по КАНД 395/2019г., в който
е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв, която сума е платена в брой.
По делото е представено нареждане за кредитен превод/
стр. 13/, от който се установява че по договори за правна защита № 016851, 016853,
016852 на 24.01.2019г. е платена сумата 1350 лв в общ размер.
При така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес, но разгледана по
същество е неоснователна.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са
налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена
вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към момента на разглеждане на делата и постановяване
на съдебните решения нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство
към датата на провеждане на съдебните заседания по горепосочените дела, за
жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по
исков ред .
В конкретния случай, както се посочи е установена по
делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер
административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт –
наказателно постановление, като незаконосъобразен. От представените по делото
доказателства – пълномощно се установява, че в производството пред РС Плевен и
пред Адм. съд Плевен жалбоподателят, ищец в настоящото производство е бил
представляван от адвокат. В тежест на
ищеца е да докаже, че в рамките на процеса по обжалване на наказателното
постановление е направил разноски за адвокат, да установи техния размер т.е.
доказателства за това следва да се съдържа в кориците на НАХД 2981/2018г. и
КНАД 395/2019г. Това в случая не е сторено от ищеца. От приложеното по делото
копие на договор за правна защита и съдействие по НАХД 2981/2018г е видно, че същия не съдържа
подпис на клиент. Представения по делото
договор за правна защита и съдействие по КАНД 395/2019г. е видно, че същия
съдържа подписите на клиент и адвокат. В частта в която се съдържа уговорката
за плащане и отразяването, че сумата е платена в брой съдът приема че договорът
за правна помощ и съдействие има характер на разписка, която удостоверява
плащането и получаването на сумата.
Ответникът в представения писмен отговор е оспорил
датата на сключване на договорите, като изразява становище, че договорът няма достоверна дата по отношение на трети лица.
С Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС е възприето разбирането че претендираните в
гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само
когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна
помощ да е указан вида на плащане като същото следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждение е заплатено в брой този факт следва да бъде отразен в договора
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той
има характер на разписка, която удостоверява
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва изводът , че договорът за правна помощ е
основен документ, необходим за доказването на договорените, а в определени
случаи и за заплащането на претендираните разноски. Същият съдържа информация не
само за страните по него, а и за размера на договореното възнаграждение, за
начина на плащане и информация за делото, по което ще се осъществи
процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение. С оглед на
това представянето на договор за правна помощ, при това преди приключване на
делото, по което се присъждат разноски, е основна предпоставка за преценката
дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая липсата на договор за правна помощ, представен пред РС Плевен и Адм.
съд Плевен е довело до неяснота дали адвокатското възнаграждение, което се
претендира и за което е представено платежно нареждане е заплатено по
конкретното дело, доколкото нареждането не съдържа такава информация.Представените
за пръв път в настоящото производство договори за процесуално представително и
защита представляват частни документи, които не съдържат достоверна дата и не
може да се противопоставят на другата страна. Представянето
на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън
рамките на съдебното производство, за което те са относими и след неговото
приключване, когато вече е постановено решение по спора, не основават наличие
на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е
доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от
проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът
в настоящото производство не е удостоверил по надлежния ред направените в
производството пред РС Плевен и Адм. съд Плевен разноски във връзка с обжалване
на наказателното постановление.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че ищецът не е доказал, че е претърпял вреди,
които да са в пряка причинна връзка с отмененото НП, което изцяло изключва
отговорността по ЗОДОВ от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата. По
тези съображения предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото,
искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски
и съгласно чл. 10, ал.2
вр. ал. 4 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на които, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт и съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, то в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство
разноски в размер общо на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Цар Борис“ № 74, ет. 3, ап. 8 , чрез представляващия Р.П.С. , съдебен адрес: *** адв. Л.Б. против Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата 750 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018 г- на изп. директора на ИАЛ , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
Осъжда „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ул. „Цар Борис“ № 74, ет. 3, ап. 8 , чрез
представляващия Р.П.С. да заплати на
Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр.
София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 разноски в размер на 100 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :/п/