Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№956 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на
топлинна енергия за обект в гр.***********.
Сочи се, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесните суми,
представляващи сбор от суми за потребена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и такса разпределение за посочените в исковата молба месеци.
Ищецът заявява,че задължението на ответника произтича от това,че е собственик
на имота на горепосочения адрес, който е част от сграда етажна собственост,
присъединена към абонатна станция. Ищецът навежда твърдение, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за заплащане на
горепосочените суми, по заявление на "Т"АД подадено до ВТРС, е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3907/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, като срещу
заповедта за изпълнение е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния период са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което
да бъде установено съществуването на вземанията, а именно, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата по 249,78 лв.- главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и такса разпределение за месеците 12.2015г., 01.2016г.,
02.2016г., 03.2016г., 11.2016г., 12.2016г.,,01.2017г.,02.2017г.,03.2017г.,12.2017г.,01.2018г.,02.2018г.,03.2018г.,
сумата 45,63лв.- лихва за забава за периода 01.02.2016г. до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №3907/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове по
съображения, изложени в отговора. Сочи,
че по делото липсват доказателства имотът да е в сграда етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно разклонение. Счита
договор №Т-034/23.11.2012г. при Общи условия за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово разпределение и
за извършване на услуга дялово разпределение е недействителен, тъй като в него
липсват предвидени в закона задължителни реквизити, а именно методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия. Според ответника не е налице валидно
облигационно отношение между него и ищеца. Отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество “Т” АД в качеството му
на доставчик на топлинна енергия е подало на 19.12.2018г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К.Д.К. за суми за топлинна
енергия, отдадена от сградната
инсталация и такса разпределение за за обект:**************.
Въз основа на заявлението на “Т” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1880/20.12.2018г. против
длъжника К.Д.К. по ч.г.гр.д.№3907/2018г. по описа на Великотърновски районен
съд за следните суми: сумата от 249,76 лв. /двеста четиридесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща вземания за доставена,
но незаплатена топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, и такса
разпределение, дължими по извлечения по сметки за следните месеци: декември
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжника К.Д.К. е подал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечен срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото е приет като писмено
доказателство Договор №Т-034/23.11.2012 при ОУ за
извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца и потребителите
на ТЕ в сграда - ЕС на процесния адрес ******
По делото е
представен като доказателство копие от протокол на ОС на ЕС на процесния адрес
за дялово разпределение на топлинна енергия от 21.11.2012г.
По делото са приети като
писмени доказателства Протоколи №1/23.11.2015г., №2/24.10.2016г, от 06.11.2017г.. за проведени ОС на собствениците на
самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС на адрес***********, на
които са приети решения от етажните собственици относно пускане на централното
отопление от "Т***" АД за процесните отоплителни сезони 2015/2016г.,
2016/2017г. и 2017/2018г., с приложени списъци на присъстващите на събранията етажни собственици, както
и Заявки за отопление за
процесни отоплителни сезони.
По делото са приети като писмени доказателства
и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Т***" АД на потребители в гр.***.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която, неоспорено от страните, се установява, че през процесния
период абонатната станция №363 на адрес **********е работела и е доставяла СЕС ТЕ за БГВ и отопление. Сметките на
ответника по делото за всеки един от месеците, включени в исковия период са за
ТЕ отдадена от сградната инсталация и такси разпределение. Вещото лице е
посочило, че сумите за ТЕ отдадена от сградната инсталация в имота на ответника
възлиза на 204,36лв., а сумите за такса разпределение-30лв.Вещото лице е
посочило, че дяловото разпределение е извършвано ежемесечно, на база месечен
отчет на уреда за търговско плащане, месечно отчитане на индивидуалните уреди
за дялово разпределение и водомерите за БТВ.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество същите са частично
основателни. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, основанието, от
което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК.
На първо място, за да възникне
задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той
да има качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
В случая, по делото
не се спори, че ответникът е собственик на жилището, за което се претендира заплащане
на топлинна енергия за процесните месеци/няма наведени възражения от страна на
ответника относно правото на собственост върху процесния обект/. Съгласно чл.
153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В Закона
за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между
всеки потребител и топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като от влизането им сила се счита, че е налице сключен
договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между ищцовото
дружество и битовия потребител, без да е необходимо изрично писмено съгласие от
потребителя. С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект и процесния период.
В конкретния случай предмет на спора е искова
претения за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такса
разпределение. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното потребление на
топлинна енергия от ползвателите на сградата, а следва от факта, че
инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да
поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази
обща част. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда-етажна
собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на
топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост, като
прекратяването на топлоснабдяването може да се направи само за всички имоти в
сградата, по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата. В
тази насока са и разясненията от задължителен характер, дадени с ТР №2 от
25.05.2017г. по т.д. 2/2016г на ОСГК на ВКС. В настоящия случай, по делото не
са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че от етажната
собственост е взето решение за прекратяване на правоотношенията с ищцовото
дружество.
Преминалата през общите части топлинна енергия се разпределя между
съсобствениците и за нея се дължи съответната цена при въведената система за
дялово разпределение. В този смисъл е константната съдебна практика изразена в
редица решения на ВКС / напр. Решение № 507/22.1.2013 г. по
гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и др./.
От
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че етажната собственост,
в която ответника притежава апартамент е присъединена към топлопреносната мрежа,
като видно от заключението за процесния период абонатната станция на адреса е
работила и е доставяла в процесната сграда етажна собственост топлинна енергия за
БГВ и отопление, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че е недоказано, че процесния имот се намира в сграда етажна
собственост, присъединена към абонатната станция. Вещото лице е установило, че през процесния период
всички отоплителни тела с уреди за индивидуално отчитане и дялово разпределение
в имота на ответника по делото са били демонтирани и щранговете- затапени. Въпреки
липсата на отоплителни тела в топлоснабдения имот на ответника, същия като
клиент в СЕС, дължи на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ и чл.145 ал.3 от ЗЕ
заплащане на съответната стойност за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за процесния период. Съгласно пар.1 т.3 от ДР на Наредба
№16-334/06.04.2007г за топлоснабдяването, „инсталация в сграда” или „сградна
инсталация” е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални
разпределителни тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите. С оглед
изложеното, независимо, че в процесния имот не се доставя топлинна енергия за
отопление и липсват отоплителни тела, имотът остава присъединен към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, чрез сградната инсталация, която
както бе посочено е обща част и носителите на вещни права следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички абонати,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата, като
изчислението се извършва по приложимата Методика към Наредба
№16-334/06.04.2007г. В заключението си вещото лице е посочило, че при
определяне на сумите за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и
сумите за такси разпределение в процесния имот не е спазена в пълен обем
нормативната уредба. Вещото лице е направило необходимите изчисления и видно от
заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, дължимата
сума за топлоенергия отдадена от сградната инсталация в имота на ответника
възлиза за процесните месеци на сумата общо 204,36лв. Съгласно чл.22 ал.1 от ОУ
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда-ЕС е възмездна, поради и след като по делото се установи, че в сградата
етажна собственост, в която се намира имота на ответника е извършвано за
процесния период дялово разпределение на топлинната енергия, то ответникът
дължи на ищцовото дружество такса разпределение на топлинна енергия в установения
от вещото лице размер от 30лв.
С
оглед гореизложеното искът за установяване дължимост на главница,
представляваща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса
разпределение за процесните месеци се явява основателен и доказан за сумата
234,36лв., като за разликата над 234,36лв. до пълния претендиран размер от
249,79лв., искът е неоснователен и недоказан в тази част.
Съгласно
чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на топлинна
енергия, купувачите дължат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. По делото няма наведени твърдения и ангажирани
доказателства за заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, поради което ответникът дължи на ищеца обезщетение за
забава, което определено от съда по реда на чл.162 от ГПК, с помощта на
ел.калкулатор, възлиза на сумата общо 36,68лв., начислена за
период от 01.02.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до който
размер исковата претенция за лихва за забава е основателна и доказана, а за
разликата над 36,68лв. до пълния претендиран размер от 45,63лв. иска за лихва
за забава е неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на иска за главница за
234,36лв., основателна е и акцесорната претенция за законната лихва за забава
върху посочената главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /19.12.2018г./
до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.,определено от съда чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП
вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса и 150 лв. за
възнаграждение за вещо лице. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.
При това положение общият размер на разноските на ищеца са общо 400лв., като с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сумата 366,99лв., за разноски в заповедното и
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ответникът също е претендирал
присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
24,76лв., съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.Д.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т***” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*********, представлявано от Д М З, сумата от 234,36 лв. /двеста тридесет
и четири лева и тридесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща вземания за
доставена, но незаплатена топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация и такса разпределение, дължими по извлечения по сметки
за следните месеци: декември
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т***” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:******, представлявано
от Д М З, направените в заповедното производство по частно
гр.дело 3907/2018г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство разноски
в общ размер 366,99лв./триста
шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, съразмерно на уважената
част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Т-****”
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:********, представлявано от Д М З ДА ЗАПЛАТИ на
К.Д.К., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 24,76лв./двадесет
и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, съразмерно на отхвърлената част на
исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3907/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: