Определение по дело №1331/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20237050701331
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2009

Варна, 14.07.2023 г.

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ частно касационно административно дело № 20237050701331 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХІІІ от АПК.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т., подадена чрез пълномощник адвокат А.Т., срещу определение № 5444/05.05.2023 г. по гр. д. № 2798/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Т. за прогласяване нищожността на заповед № Г-ПР-33/25.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна относно ПИ 3161 по ПНИ на местност „Боровец-север“, с площ на имота 564 кв.м. и производството по делото е прекратено.

По изложени в частната жалба съображения за постановяване на обжалваното определение в нарушение на материалния закон , при водещи до неговата недопустимост съществени нарушения на съдопроизводствените правила , както и такива за неговата необоснованост, се иска отмяната му.

В срока по чл. 232 от АПК, насрещната страна кметът на район „Аспарухово“ не е изразил становище по частната жалба.

Обжалваното определение е съобщено на Т. на 25.05.2023 г. , а частната жалба е подадена на 26.05.2023 г., т.е. при спазване на 7-дневния срок по чл. 230 от АПК, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното :

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел недопустимост на подадената пред него жалба, поради липсата на правен интерес за жалбоподателя Т. – той не притежавал активна процесуална легитимация за обжалване на издадената от кмета на район „Аспарухово“ заповед, тъй като нямал качеството на собственик на поземления имот обект на същата заповед , съответно нямал качеството на наследник на собственика на този имот – А.Н.С..

С оспорената пред ВРС заповед № Г-ПР-33/25.03.2021 г. кметът на район „Аспарухово“ е наредил, на основание § 4к ал., 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на решение № 879/08.05.2002 г. на ПК – Варна да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на А.Н.С. – С.П.Л., за поземлен имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „Боровец-север“ – селищно образувание по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификатор на имота № 3161 в кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец-север“, землище на кв. „Галата“, за площ от 564 кв. м.

Наличието на правен интерес е абсолютна задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу всеки ИАА, каквато е и процесната заповед по пар.4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят твърди наличието на такъв породен от засягането на притежавано от него право на собственост, придобито с договор за продажба на наследство от 28.01.1994 г., с който той е закупил от прекия низходящ наследник на А.Н.С. – М.А.Н.,1/4 ид. част от наследството на покойния му баща, което включвало и процесния имот, собствеността върху който не подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а била възстановена на основание чл.151 от ЗИН като последица от решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ, с което е отменена присъдата на А.Н.от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е била постановена конфискация на цялото имущество. Така изложената от жалбоподателя теза всъщност обективира негова претенция той да притежава 1/4 ид. част от имота предмет на оспорената пред ВРС заповед, според която правото на собственост се възстановява изцяло на посоченото в нея лице, а именно на наследника по завещание С.П.Л.. Един от аргументите в жалбата на Т. срещу заповедта е този, че по недопустим начин кметът на район „Аспарухово“ бил разрешил съществуващ спор за материално право, страни по който очевидно следва да бъдат именно той и правоимащия Лазаров. Вярно е, че спорове за граждански права не могат да бъдат разрешавани в административния процес нито от адм. орган, нито от адм. съд, но всъщност и противно на становището на жалбоподателя, според касационния съд въпросната заповед не обективира разрешаването на такъв спор, най-малкото защото претенцията на Т. за материални права е била неизвестна на адм. орган при постановяването на заповед № Г-ПР-33/25.03.2021 г. - както се твърди в самата жалбата, при произнасянето си органът не е разполагал с доказателствата обуславящи претендираното от Т. право. В този смисъл, спорът за материално право реално е повдигнат за първи път от Т. и то с подадената от него жалба срещу процесната заповед, за която е известно издаването й само въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. В тази връзка, материална незаконосъобразност на заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на посоченият в нея правоимащ е възможна при нейно несъответствие с регистъра към ПНИ – в това би следвало да се състои един потенциален административен спор, но не това има предвид жалбоподателят Т.. В случай като неговия, когато той отрича признатите с ПНИ и със заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ права претендирайки такива придобити от него на собствено основание, то редът за реализиране на активната му процесуална легитимация е само и единствено този по пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който предполага изменение на влезлия в сила ПНИ, но само след разрешаването от гражданския съд на повдигнатия от него спор за материално право. Именно в този спор следва да бъде разрешен въпросът дали праводателят на Т. по договора за продажба на наследство е придобил материалното право върху процесния имот по силата на чл.151 от ЗИН и дали тази разпоредба предполага завършеност на фактическия състав по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя или правото не е придобито, защото за индивидуализирането му с граници и площ на представляващият негов обект имот е приложим редът по ЗСПЗЗ, още повече, че нормата на чл.17, ал.2 от ГПК позволява инцидентно произнасяне по валидността на процесната заповед № Г-ПР-33/25.03.2021 г., каквато всъщност е и целта на Т.. По тези съображения , за настоящият частен жалбоподател не е съществувал правен интерес от оспорване пред ВРС на същата заповед , поради което правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата му като процесуално недопустима. Във връзка с последното, невярна е тезата на Т., че с постановеното от ВАС определение № 11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022 г. била приета допустимост на жалбата му срещу процесната заповед - причината за постановената от ВАС частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт не е затова, че касационната инстанция е приела, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва посочените заповеди сред които и процесната такава, а затова, че прекратявайки производството поради факта, че не е родово компетентен да се произнесе по жалбата с искане за обявяване нищожността на оспорените заповеди, съставът на Административен съд - Варна е пропуснал да препрати жалбата по компетентност на Районен съд – Варна.

Прекратяването на съдебното производство при недопустимост на подадената жалба е в съответствие с правилното приложение на материалния закон, като различно приетите от първоинстанционния съд мотиви за същият правен резултат не представляват израз на необоснованост на постановеният от него съдебен акт, който противно на становището на жалбоподателя е и процесуално законосъобразен – не са налице пропуснати от ВРС процесуални действия или несъбрани доказателства, които да са в състояние да доведат до различно приложение на материалния закон.

При тази неоснователност на всички заявените с частната жалба касационни основания обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, с оглед на което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5444/05.05.2023 г. по гр. д. № 20233110102798 /2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: