Решение по дело №9017/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3827
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100509017
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София,  ………. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ:                        КАЛИНА АНАСТАСОВА

ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 9017 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД против решение № 99399 от 21.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1463/2016 г. на Софийски районен съд, 174 състав, с което е уважен предявеният от В.Р.Р. против „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 887,86 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, начислена съгласно констативен протокол № 1013486 от 27.11.2015 г., съгласно фактура № ********** от 10.12.2015 г. за периода 30.08.2015 г. – 27.11.2015 г. за обект в гр. София, ж.к. „**********, кл.  № 310211125064. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 502,40 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото - „Ч.Е.Б.“ АД, в която са изложени оплаквания са неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според въззиваемия приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия са действали към процесния период на извършена проверка и установено неточно измерване на доставяната до имота на ответника ел. енергия, поради което са приложими към отношенията на страните. Посочва, че с последните е предвидена нова нормативна уредба, която урежда хипотезите и правомощието на доставчика на ел. енергия при извършена констатация на неточно измерване на доставяната до абоната ел. енергия да извърши при спазване на установените в ПИКЕЕ правила начисляване на цена за ел. енергия за заден период до 90 дни. Излага съображения за спазване на установения в ПИКЕЕ ред, позовавайки се на събраните по делото доказателства, поради което посочва, че начислената сума по процесната фактура е дължима, а искът по чл. 124 ГПК – неоснователен. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В.Р.Р., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка  по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Дори да се приеме, че такъв ред е посочен, то общите условия не са приложими за ищеца. Освен това се посочва, че ищецът е следвало да бъде уведомен преди извършване на корекцията на сметката. На следващо място счита, че не е била спазена процедурата по извършване на корекция. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение, като отправя и претенция за разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По същество решението е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и правилното преизчисляване на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

По делото не се спори, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/, по който ищецът е купувач на такава. В този смисъл той е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007г. по арг. от чл. 298 ТЗ.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 887,86 лева, представляваща начислена служебно по Констативен протокол по партида с клиентски номер 310211125064 за периода 30.08.2015 г. – 27.11.2015 г. коригирана цена за електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „**********.

От представения по делото констативен протокол № 1013486/27.11.2015 г. се установява, че на посочената дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД – Р.М.Я.и Д.Я.В., в присъствието на двама свидетели доброволци от Федерацията на потребителите – В.А.Х.и Л.Н.П., са извършили проверка за евентуално неточно измерване или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до имота на ищеца в гр. София, ж.к. „**********. Констатирано е, че пломбата на капачката на клемния блок е нарушена. Прорязан е отвор на гърба на електромера и вътре е поставен допълнителен проводник /шунт/ между входящи и изходящи фазови клеми на клемния блок на електромера. Установена е промяна на схемата на свързване на електроизмервателната система. Измерена е грешката, с която електромера отчита консумираната през него ел. енергия в момента на проверката. Посочено е, че грешката е – 96,90 %. Изложените в протокола обстоятелства се потвърждават и от заявеното от свидетеля Р.Я.по време на разпита му, който е служител при „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и е участвал в проверката. Същият изрично потвърждава, че е извършвал такава проверка, както и че констатациите в протокола са верни. Констативният протокол е подписан освен от него и от още един служител при „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и от двама свидетели от Федерация на потребителите в България. Констативният протокол е бил подписан и от полицейски служител Р.Р.. От показанията на свидетеля Х.– свидетел  на проверката също се потвърждава обстоятелството, че на електромера е била извършена манипулация и е монтиран проводник, както и че е отчитал с грешка.

С писмо с изх. № NTZ38335/07.12.2015 г. до ищеца е отправено уведомление от ответното дружество, че е извършена проверка на обекта в гр. София, „ж.к. „*********“, бл*********, за което е съставен констативен протокол № 1013486/27.11.2015 г., както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката на абоната. Изготвено е предложение за корекция на сметка от 07.12.2015 г. - общо 6829 kWh за периода от 30.08.2015 г. – 27.11.2015 г. Пратката е непотърсена от получателя. С писмо изх. № ********** от 11.12.2015 г., ищецът е информиран, че му е начислена сума в размер 887,86 лева след извършена корекция на сметка.

От заключението на неоспорената от страните и приета по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът приема за обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че извършеното преизчисление по предложение за корекция на сметка е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, за период по-малък от 90 дни и е по утвърдените цени от ДКЕВР, като изчисленията са математически верни. Вещото лице е посочило, че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за нерегламентиран достъп до електромера и представляват промяна в схемата на свързване и водят до непълно отчитане на потребената ел. енергия.

Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 33а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б. " АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., и влезли в сила на 26.11.2007 г., и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства. Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от Общите условия на ответника, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо лице или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект и за исковия период, както и че през исковия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия (арг. чл. 92 от ЗЕ) и ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката (ЗЕ) и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР) по арг. от чл. 298 от ТЗ.

Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на сметката са извършени при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., като претенцията на ответното дружество към ищеца - потребител на електрическа енергия се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия.

Основният спорен по делото въпрос е налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките за потребена електрическа енергия в имота на ищеца за релевирания период само поради констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия и налице ли са били предпоставките за неговото упражняване.

С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ законодателно е делегирано на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов акт – Правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В редакцията на закона преди изменението му с ДВ бр. 54/2012 г. законовата делегация не обхваща създаването на правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена  електрическа енергия. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира освен начинът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но и начинът по който тази енергия ще се коригиира /в този смисъл и Определение № 556/21.06.2016 г. по т.д. № 2378/2015 г., I ТО на ВКС/.

В изпълнение на горецитираната законова делегация след изменението на закона в сила от 17.07.2012 г. ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които като подзаконов нормативен акт са обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. съгласно нормата на чл. 5, ал. 5 КРБ, вр. с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 ЗНА и влизат в сила на 16.11.2013 г., като намират приложение и уреждат обществените отношения за в бъдеще, поради липсата на придадено им от законодателя, а и със самите Правила, обратно действие на нормативния акт във връзка с чл. 14 ЗНА.  Тези правила имат характера на нормативен административен акт по смисъла на Раздел III, гл. 5 АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което имат задължителен характер за всички негови адресати. Доколкото те са нормативен акт, то и при прилагането им от ответника не се касае за „договорна клауза“ по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата. Последният е транспониран и в пар. 12а ДР ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011 г./, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби. В този смисъл настоящият съдебен състав не намира нормите на ПИКЕЕ в приложимата им към настоящия спор част да противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, вкл. Закона за енергетиката и Закона за потребителите. Предвид изложеното според въззивния съд с приемане на ПИКЕЕ ДКЕВР не излиза от законовата делегация по чл. 86 ЗЕ и изцяло в рамките на законовата делегация с нормите на чл. 47 – чл. 50 ПИКЕЕ ДКЕВР е установила принципите на измерване на доставената ел. енергия в случаите на установено неточно, неправилно измерване или неизмерване на електрическа енергия от СТИ.

В разглеждания спор, доколкото извършената от ответника проверка по констативен протокол № 1013486 от 27.11.2015 г. за установяване на неправилно и/или неточно измерена  електрическа енергия е осъществена след влизането в сила на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия, същите се явяват приложимият материален закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление въз основа на това цена за ел. енергия. В настоящия случай съдът намира, че проверката на измервателната система и средството за търговско измерване относно имота на ищеца в гр. София, ж.к. „**********, е извършена при спазване на чл. 41 – чл. 44 ПИКЕЕ. В съответствие с чл. 47 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол, който е подписан от представители на оператора, извършили проверката и от двама свидетели. Видно от отбелязванията в протокола, а и от установено по делото от събраните гласни доказателства, при проверката е установена промяна в схемата на свързване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ в случаите, когато при проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка /какъвто е настоящият случай с минус 96,90 %/ извън допустимата операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неточното/неправилно измерване до датата на монтажа на СТИ, или до предходната извършена проверка, но не повече от 90 дни, по установените със същата норма правила, като исковият период съответства на предвиденото в цитираната норма. 

Следва да бъде отбелязано, че настоящият случай касае промяна в схемата на свързване, поради което съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативния протокол за установяване намесата в измервателната система, който следва да отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ и да е съставен в присъствието на органите на полицията, които да са подписали същия. В конкретния случай предвидената в чл. 47 ПИКЕЕ процедура е спазена, тъй като констативният протокол е надлежно изготвен и освен че е подписан от служители на ответното дружество и двама свидетели, същият е съставен в присъствието на орган на полицията, за което сочи обстоятелството, че е подписан от Р.Р. - служител при 07 РУ - СДВР.

Предвид заключението на СТЕ изчислените на основание чл. 48 ПИКЕЕ количества електрическа енергия по предложение за корекция от 07.12.2015 г. са точни и съответни на нормативната уредба, поради което и начислената цена за ел. енергия по фактура № **********/10.12.2015 г., представляваща цена на доставена ел. енергия по констативен протокол за периода 30.08.2015 г. – 27.11.2015 г. в размер на 887,86 лева с вкл. ДДС, е дължима от ищеца.

Настоящият състав намира за неоснователен довода на ищеца, че снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б." ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция.

Допълнително следва да се посочи, че съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Дори и в общите условия в противоречие с чл. 98 а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не бе предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред / в този смисъл и Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК/.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като предявеният от ищеца отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ответникът /въззивник/. На същия следва да бъде присъдена претендираната сума от 500 лева – разноски за първоинстанционното производство /400 лева за депозити за допуснатите по делото експертизи и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК/. За въззивното производство на въззивника се дължат разноски в общ размер от 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело, въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 99399 от 21.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1463/2016 г. на Софийски районен съд, 174 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, сумата от 887,86 лева, начислена служебно електрическа енергия по констативен протокол № 1013486 от 27.11.2015 г., съгласно фактура № ********** от 10.12.2015 г. за периода 30.08.2015 г. – 27.11.2015 г. за обект в гр. София, ж.к. „**********, кл.  № 310211125064.

ОСЪЖДА В.Р.Р., с ЕГН: ********** и адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева - разноски за производството пред СРС.

ОСЪЖДА В.Р.Р., с ЕГН: ********** и адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лева - разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.