№ 7399
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100103160 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. срещу
Министерство на правосъдието на РБ, с която са предявени кумулативно съединени искове с
пр. осн. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца
имуществени и неимуществени вреди от отменен незаконе акт - заповед на Министъра на
правосъдието.
Ищецът поддържа, че Заповед №СД 02-5/10.07.2017г. му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, а със Заповед №СД-01-557/10.07.2017г. въз основа на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказани „уволнение“ е прекратено трудовото му
правоотношение като държавен съдебен изпълнител при РС – Сливен.
В резултат на незаконното уволнение със заповед № СД-02-5 /10.07.2017 г. на
Министъра на правосъдието, са му причинени имуществени вреди в размер на 68 267,25 лв.,
от които:
- 58 553,35 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017
г. до 24.02.2020 г..;
- 4 641,37 лв. неизплатена сума за облекло за периода от 13.07.2020 г . до 04.03.2020
г.;
- 480 лв. неизплатена сума за закупуване на очила за работа с видеодисплеи за
периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г.;
- 3 984,93 лв. неизплатена сума за допълнително трудово възнаграждение за периода
от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г.;
- 84 лв. здравни осигуровки за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.;
- 244,80 лв. здравни осигуровки за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г.;
- 268,80 лв. здравни осигуровки за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.,
както и неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние в
1
резултат на преживения стрес и липсата на средства за адекватно лечение (аритмия,
хипертония, исхемична болест на сърцето, завишени нива на триглицериди), преживяно
унижение, накърняване на доброто му име в публичното пространство поради оповестяване
на данни за уволнението му в социалните мрежи и отправена заплаха за убийство, които се
оценяват на сумата от 100 000 лв.
По жалба на И. К. (с правно основание чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ) срещу заповед № СД-
02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, е образувано адм. дело № 10133/2017 г. по
описа на ВАС. С решение № 4930/17.04.2018 г. по адм. дело № 10133/2017 г. на ВАС, VI
отделение е отменена като незаконосъобразна Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на
Министъра на правосъдието, с която на И. К. е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на ДСИ при РС-гр. Сливен, за
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. З и т. 5 от ЗСВ.
Постановеното решение е обжалвано от министъра на правосъдието пред петчленен състав
на ВАС, но е оставено в сила с решение № 12284/11.10.2018 г. по адм. дело № 8435/2018 г.
на ВАС, Втора колегия.
По искова молба от 03.08.2017 г. на И. К. срещу РС-гр. Сливен е образувано гр.д. №
53386/2017 г. по описа на СРС. Искането е за отмяна на Заповед № СД-02-577/ 10.07.2017 г.
на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото му правоотношение и
възстановяване на за заеманата преди уволнението длъжност „ДСИ при РС-Сливен“. Делото
е прекратено от СРС и изпратено по компетентност на ВАС, но след повдигнат от ВАС спор
за подсъдност, с определение № 24/20.02.2019 г. по адм. дело № 82/2018 г. смесен петчленен
състав на ВКС и ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по претенцията на И. К.
е СРС. В мотивите си петчленният състав е посочил, че Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение №СД-01-557 от 10.07.2017г. на министъра на правосъдието по
договор с К. обективира правни действия на работодателя по см. на пар.1, т.1 от ДР на КТ,
но не и волеизявления на административен орган при осъществяване на дейност на
изпълнителната власт по см. на чл.21 от АПК. След като всички фактически и правни
действия на Министъра на правосъдието, в качеството му на работодател, са насочени към
прекратяване на трудово правоотношение като правна връзка между равнопоставени
субекти, а не към издаване на индивидуален административен акт, те не могат да бъдат
оспорени по реда на съдебно-административния контрол.
По образуваното пред СРС 73 състав, гр.д. № 12831/2019 г. е постановено решение №
203316/04.12.2019 г., с което, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът признава за незаконно и
отменя уволнението на ищеца И. К. му по заповед на заповед на Министъра на
правосъдието; възстановява ищеца на предишната му работа като ДСИ към РС – гр. Сливен;
осъжда РС-гр. Сливен да заплати на ищеца 15 381,24 лв. обезщетение за оставането му без
работа за период от шест месеца, считано от 13.7.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 3.8.2017 г. до изплащането на сумата.
С исковата молба по настоящото дело, насочена срещу Министерство на
правосъдието, се претендира присъждането на обезщетения за претъпени от ищеца
2
имуществени и неимуществени вреди от отменената по предвидения в закона ред заповед
на министъра за налагането на дисциплинарно наказания „уволнение“.
По подадената искова молба е било образувано е образувано адм. д. № 174/2020 г. на
АС-гр.Сливен. По делото са проведени множество съдебни заседания, в които са
извършвани процесуални действия по събиране на доказателства.
С определение № 1665/06.12.2023 г. АС-Сливен е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, по следните съображения:
АС – Сливен е намерил, че обективният обхват на нормите на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и чл.
4 ЗОДОВ очертава фактически състав на отговорността на държавата и предпоставките за
нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена
административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и
увреждането. Към обективните елементи следва да се добави това, че държавата носи
отговорност по този ред за всяко свое вредоносно и незаконосъобразно правно средство,
чрез което се упражнява административна дейност - акт, действие или бездействие.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. на ВАС - ОСС от I и II колегии на
ВАС, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени
вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно
правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на
получаваните възнаграждения. В конкретния случай се касае до претендиране на вреди от
отменена заповед за уволнение и прекратено трудово правоотношение. Следователно,
исковете, с които ищецът И. К. претендира обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието в качеството
му на работодател, не попадат в хипотезите на съдебно административното производство по
АПК и не може да се причислят към нито една от категориите дела по чл.128, ал. 1 и ал. 2 от
АПК, подведомствени на административните съдилища.
Настоящият съдебен състав не може да сподели изводите на АС – Сливен по следните
съображения:
Правният статут на ДСИ е уреден в гл.XII от ЗСВ. Съгласно съществуващата правна
уредба, професионалната фигура на ДСИ се определя като юрист, осъществяващ
принудително изпълнение на частни притезания, което дейност се извършва в рамките на
структурата на районен съд, по назначение от министъра на правосъдието след конкурс.
Дисциплинарната отговорност на ДСИ се реализира по реда на чл.XVI, раздел II от
ЗСВ. Дисциплинарно производство се образува със заповед на министъра на правосъдието
и дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител се налага от министъра на
правосъдието. Заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на
което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред
съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /чл.328и от ЗСВ/.
3
В конкретния случай, следва да се съобрази, че ищецът вече е водил гражданско дело
№12831 по описа за 2019 г. на СРС, 73 с-в, по искове с пр. осн. чл.344 от КТ – трудов спор,
което е приключило с влязло в сила решение на СРС, с което предявените искове са
уважени, както и административно дело по силата на изричната разпоредба на чл.328и от
ЗСВ, което също е приключило в негова полза – с решение № 4930/17.04.2018 г. по адм.
дело № 10133/2017 г. на ВАС, 6 отделение е отменена като незаконосъобразна Заповед №
СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на И. К. е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение".
Ето защо, от една страна, не може да бъде споделено, че в настоящото производство
ищецът търси обезщетение от министъра на правосъдието в качеството му на работодател.
Видно от изложеното по-горе, обезщетение на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1
от КТ вече е било присъдено на ищеца по воденото гражданско дело по трудов спор с
приетия за легитимиран ответник по гр.д. № 12831/2019 г. РС - Сливен.
По настоящото дело се претендират вреди от отменена по съответния ред Заповед на
министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание - тоест от акт на
държавен орган, който по изричната разпоредба на закона – чл.328и от ЗСВ - подлежи на
обжалване именно по реда на АПК. След като самият закон третира процесната заповед
като акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, то и отговорността на държавата за
вредите, причинени на ищеца от отменения по съответния ред незаконосъобразен акт следва
да се реализира на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по същия съдопроизводствен ред – по реда,
установен в АПК.
От друга страна, ако редът за търсене на вреди от отменената заповед за уволнение не
е редът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.к. процесните отношения са породени във връзка с
трудово правоотношение, то следва да се приеме, че е налице трудов спор, който по силата
на общата разпоредба на чл.104, т.4 от ГПК е подсъден винаги на районен съд, независимо
от цената на иска.
С оглед изложеното, не може да се намери разумен довод и подкрепа в разпоредбите
на закона, по силата на които настоящото дело да е подсъдно на Софийския градски съд.
Изложеното налага настоящия съд да прекрати образуваното пред него производство
и повдигне спор за подсъдност. Съгласно чл.135, ал.5 от АПК споровете за подсъдност
между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима
представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния
административен съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3160 по описа за 2024 г. на
СГС.
4
ПОВДИГА спор за подсъдност между СГС и АС – Сливен пред състав, включващ
трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния
административен съд за определяне на компетентния съд за разглеждане на предявените в
производството по гр. д. № 3160/2024 г. по описа на СГС искове.
Делото да се изпрати на ВКС по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5