ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500157 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Произнасянето е по чл. 267 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивните жалби на двете страни по гр. дело № 553/2017 г.по описа на
Окръжен съд - Сливен, срещу постановеното по него Решение №
82/29.10.2020 година.
В жалбата на ищеца ЕТ „Акация ДПЖМ-М. Г.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Кортен, общ. Нова Загора, обл. Сливен,
ул. “Петко Енев“ № 32 чрез адв. В. К.-Б. - АК-П., горното решение се атакува
в ЧАСТТА, отхвърляща като неоснователен иска за сумата над съдебно
уважените 4051 лв., до предявения по делото размер от 75 000лв. (частичен
иск от 1 200 000 лв.) ведно със законна лихва за забава върху спорната
разлика и разноски за съдебното производство.
Оплакванията са за неправилност на съдебния акт в обжалваната част,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост и за неправилно приложение на материалния
закон.
1
В контекста на първото възражение, се заявява недоволство от факта, че
съдът необосновано не е дал възможност на ищеца да представи
допълнителни доказателства за момента, от който ответникът експлоатира
като находище на полезни изкопаеми собствените му 75, 448 дка в землището
на с. Дядово, община Нова Загора, м. „Чилиндеря“ и за размера на
обезщетението, че е лишен от ползването им, изчислен на база реалното им
експлоатиране не като пасище, а като терен за добив на подземни богатства. В
тази връзка страната иска назначаването на съдебна експертиза, с която
вещото лице да отговори на въпросите: 1. Има ли на територията на ПИ 000
380 и на ПИ 000074, представляващи част от находището „Дядово- Биндер“
приет устройствен план, какво е трайното предназначение на територията и
начинът на трайно ползване на имотите от находище „Дядово - Биндер“, като
посочи и номерата на всички останали имоти, част от находището. 2. Да се
определи стойността на обезщетението за лишаване от ползване, като се
съобрази и естеството на работите, извършвани в имотите за добив на
подземни богатства, тяхната продължителност и отражението върху имотите
с оглед обстоятелството, че 75, 448 декара са част от концесионната площ на
горното находище.; искал е издаването на удостоверение, по силата на което
да се снабди с изготвена в ПП № 492/2018 г. по описа на РП - Сливен
експертиза и допускането до разпит на свидетел, за да установи
експлоатирало ли е ответното дружество имотите, собственост на ищеца през
2011, 2012 и 2013 г.
В контекста на второто си възражение заявява, че събраните по делото
доказателства (вещите лица по назначените експертизи) изцяло са обосновали
предпоставките за прилагането на чл. 59 от ЗЗД, като размерът на
обезщетението следва да се определи на база цялата притежавана от ищеца и
засегната от дейността на ответника площ от 75,448 дка и за целия исков
период.
Моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за
постановяването на ново, с което въззивният съд уважи заявената като
частичен иск претенция в целия й размер, с последици по закон.
В срок е постъпил писмен отговор на ответника по горепосоченото
гражданско дело - „Биндер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр. Сливен, ж.к. “Българка“ № 15,вх. "Г", ет. 1, ап. 2 чрез адв. И.
Я. - АК - Я., с адрес за призоваване: гр. С., ул. “С. ш.“ № *, в който жалбата е
посочена за неоснователна. Твърди се, че на ищеца е била дадена възможност
за представяне на доказателства за това дали има влязъл в сила ПУП за
процесните имоти, но той не се е възползвал от нея и ангажирането им сега е
вече преклудирано, освен това този въпрос се сочи ирелевантен за делото,
т.к. по закон собствениците на засегнати от добив на подземни богатства
имоти нямат право на обезщетение заради лишаване от правото да ги
експлоатират като находища- такова право имал само концесионерът,
независимо дали предназначението на имотите е или ще бъде променено от
земеделски на „кариера за добив на подземни богатства“. Сочи също, че по
закон е длъжен да възстанови на собственика след прекратяването на
концесията земята във вида, в която той я притежава, т.е. като земеделска.
Въвежда разсъждения и по приложението на действащата относима към
спора нормативна уредба. Възразява срещу приобщаването на експертиза от
посочената прокурорска преписка, поради неотносимост на това
доказателство към спора, а и защото няма законово основание за това.
Възразява и срещу допустимостта на поискания разпит на свидетел пред
апелативния съд, поради настъпила за това преклузия, без да са налице
предпоставки за преодоляването й по чл. 147, ал. 1 от ГПК. Освен това делото
било попълнено с доказателства относно това дали през 2012 и 2013 г.
ответникът е осъществявал добив в имотите на ищеца. Като недопустимо,
поради преклузия настъпила за представянето на посоченото доказателство,
се сочи и изискването на удостоверение от РПУ Нова Загора - сектор КОС,
още повече, че представените пред първа инстанция фактури са били приети
по делото като неоспорени доказателства. Възможността за оспорването им
понастоящем е преклудирана. Във връзка с доводите за неправилно
приложение на материалния закон се излагат пространни съображения за
правилното му тълкуване от съда. Оспорват се като необосновани
констатациите на в.л. М., определил обезщетение от 312 559 лв. за целия
процесен период, надвишаващо целия приход на концесионера от подземни
богатства за процесния период, без да са приспаднати дори разходите му.
Прилага доказателства в отговор на поисканите от въззивника, а именно
договор за сметка със специално предназначение от 26.04.18 г. с отделени
суми за възстановяване на засегнатата от добивните мероприятия земя и
3
удостоверение за активна банкова сметка в „ПИБ“АД - клон Сливен, открита
в тази връзка.
Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено в
обжалваната част, поради неоснователността на въззивната жалба.
В срок е постъпила и насрещна жалба от ответното дружество, с която
решението на първата инстанция в осъдителната му част се сочи за
неправилно и се моли да бъде отменено, като вместо това въззивният съд
изцяло да отхвърли заявената претенция за обезщетение.
Изтъкват се съображения, че в съответствие с предписанието на закона
страната е предложила споразумение в два варианта за обезщетяване на
собственика на засегнатите от добива имоти, но той е отказал, поради което
заявената сега за същото претенция,е неоснователна.
Тя се сочи за неоснователна и поради липсата на предпоставките за
уважаването й, визирани в чл. 59 от ЗЗД - не е налице обедняване на ищеца,
нито обогатяване на ответника за негова сметка; няма и основание за
настъпване на обогатяването-отказът на ищеца да получи обезщетение за този
период, за който по-късно предявява претенцията си в съда лишава ответника
от възможността да ползва този имот, защото не може едностранно да му
бъде учредено правото на ползване. Ако съдът приеме за налично
основанието за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, се
моли размерът му да бъде съобразен с този, установен от заключението на
повторната съдебно-техническа експертиза на инж. Д. (за 2390 лв.), като най-
обективно и професионално изготвена.
В двуседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от ищеца, в който тя се оспорва като изцяло неоснователна и се моли
решението на първата инстанция в тази част да бъде потвърдено. Възразява се
срещу твърдението за предложено споразумение с цел обезщетяване, т.к. то
било отправено само за закупуването на имотите. Заради това неизпълнение
на задължението на ответника по чл. 19 от концесионния договора, се е
достигнало до невъзможност за процесните имоти да се одобри нов ПУП и в
него да се отрази действителното им предназначение - те продължават да са
вписани като земеделски имоти- пасища. Пространно обосновава тезата си, че
4
дейността, за която се ползват имотите реално, има отношение към размера
на дължимото обезщетение.
Проверката на Бургаския апелативен съд сочи въззивната жалба на
ищеца и насрещната жалба на ответника за редовни - подадени от надлежни
страни, в рамките на законовия процесуален срок, както и пред
компетентната да осъществи съдебен контрол инстанция, поради което следва
да се приемат за допустими и да се внесат за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваването на страните.
Направените с жалбата на ищеца доказателствени искания и представените
с отговора на ответника доказателства не следва да се допускат от въззивния
съд. За събирането на поисканите свидетелски показания е настъпила
преклузия. Приобщаването на експертиза от наказателно производство към
настоящото е недопустимо, т.к. това доказателство не е събрано устно и
непосредствено пред гражданския съд и е негодно да послужи за изграждане
на изводите му по казуса. Поставянето на въпрос първи от новата задача за
експертиза не е обвързано с конкретно твърдение на страната, което да се
нуждае от установяване посредством специални знания на експерти-
геодезисти. В допълнение: за статута на имотите на ищеца към момента на
закупуването им от него има данни и няма спор, че са били земеделски, а за
този, който имат по време на висящото съдебно производство са направени
констатации от назначена по делото техническа експертиза. Делото е
попълнено с доказателства и по втория поставен в допълнителната експертиза
въпрос. Документите, приложени към отговора на въззиваемия установяват
факти, ирелевантни за спора по делото, извън неговия предмет.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустими: въззивната жалба на ЕТ „Акация ДПЖМ-М. Г.“,
ЕИК *********, против отхвърлителната част от Решение № 82/29.10.2020 г.
по гр. дело № 553/2017 г. по описа на Сливенския окръжен съд и насрещната
въззивна жалба на „Биндер“ АД, ЕИК *********, срещу осъдителната част на
същото съдебно решение по горното дело.
5
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
05.05.2021 г. от 10,15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6