№ 214
гр. Русе , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на трети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението Й. В. Р., ЕГН:
**********, с адрес гр. Р., ул. „Б., чрез адв. Г.М. от АК – Р., със съдебен адрес
гр. Р., бул. „Ц., против насрочения за 24.06.2021 г. от 10,00 ч по изп. дело №
20199140401033 на ЧСИ рег. № 914 на КЧСИ В.Н., с район на действие ОС –
Р., опис и оценка на Поземлен имот, с идентификатор *****, с площ 559 кв.м.,
находящ се в гр. Р., местността „Г., и сградите, които попадат в имота –
сграда с идентификатор *****.1 и сграда с идентификатор *****.2.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на предприетите
действия от страна на съдебния изпълнител. Длъжникът твърди, че
процесният поземлен имот е единственият му собствен такъв, годен за
обитаване от м. май до м. ноември всяка година. Признава, че има право на
ползване, учредено върху апартамент с адрес гр. Р., ул. „Б. № ** *** който е
дарен на неговата дъщеря – взискател по изпълнителното дело. Твърди, че в
апартамента нямало условия за нормален живот, предвид изгарянето му при
пожар. Взискателят като собственик от своя страна не извършвал ремонт на
апартамента. Моли за отмяната на насрочения опис.
1
В законоустановения 3-дневен срок е постъпило възражение от
взискателя В. Й. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „Б., бл. „Я., чрез адв.
Т.Б. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ул. „П., в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата. Взискателят счита, че
процесният имот не е несеквестируем. В полза на жалбоподателя било
учредено вещно право на ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул.
„Б., бл. „Я., който взискателят не можел да ползва, т.е. жилищните нужди на
длъжника били обезпечени. Така с продажбата на възбранения имот
длъжникът не би останал на улицата. Не отговаряло на истината твърдението,
че жалбоподателят живеел в сезонната сграда в недвижим имот с
идентификатор *****, находящ се в местността „Г., през периода м. май – м.
ноември, тъй като живеел с приятелката си в нейното жилище в гр. Р., кв.
„Д.“, но въпреки това не позволявал на взискателката да доближава
апартамента в бл. „Я.“.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на ЧСИ, което подлежи на
обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435 ГПК, а
именно чл. 435, ал. 2, т. 2 – насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по молба на взискателя В. Й. Р. против Й.
В. Р. по Изпълнителен лист № 326/15.10.2019 г., издаден въз основа на
Определение № 2596/08.05.2019 г. по гр.д. № 7872/2017 г. на РРС, за
заплащане на сумата от 1 455 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Р.,
местността „Г., и на построените в него сгради – вилна сграда – еднофамилна,
с площ от 36 кв.м. и гараж, с площ от 18 кв.м. В полза на жалбоподателя е
учредено право на ползване върху недвижим имот, с идентификатор
63427.2.2601.6.17, находящ се в гр. Р., ул. „Б., за който взискателят всъщност
твърди, че представлява жилище на длъжника (в депозираното възражение
взискателят най-вероятно е допуснал техническа грешка, посочвайки за
2
жилище на жалбоподателя апартамента, находящ се в гр. Р., ул. „Б., бл. „Я.,
но този адрес е посочен като личен адрес на взискателката). Същият този
имот понастоящем е собственост на М.И.Ф. – внучка на длъжника и дъщеря
на взискателя. С оглед представените доказателства по делото е видно, че
през 1997 г. имотът, находящ се в гр. Р., ул. „Б., върху който има учредено
право на ползване в полза на длъжника, е бил дарен от длъжника и неговата
съпруга на дъщеря им – В. Й. Р., взискател по настоящото изпълнително дело.
В края на 2017 г. по партидата на този имот била вписана искова молба,
предявена от жалбоподателя Й.Р., за отмяна на това дарение, като на
настоящия състав му е служебно известно, че образуваното във връзка с този
иск гр.д. № 859/2017 г. на ОС – Р. е приключило с влязло в сила Решение №
247/01.06.2018 г., с което предявеният иск е бил отхвърлен.
От доказателствата по делото е видно, че в полза на жалбоподателя е
учредено право на ползване върху апартамент с идентификатор
63427.2.2601.6.17, находящ се в гр. Р., ул. „Б. № ** бл. „Л. Единственото
друго имущество, което е собственост на жалбоподателя, се явява поземления
имот, с идентификатор *****, с площ 559 кв.м., находящ се в гр. Р.,
местността „Г., заедно с построените в него сгради – вилна сграда,
еднофамилна, с площ 36 кв. м, с идентификатор *****.1, и гараж, с
идентификатор *****.2, с площ 18 кв. м, спрямо който е насочено
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК
несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му нямат друго жилище. В този смисъл езиковото тълкуване на
този текст предполага, че несеквестируемото имущество трябва да бъде
изцяло или отчасти собственост на длъжника. При тези обстоятелства
настоящият въззивен състав счита, че учреденото право на длъжника да
ползва апартамента, находящ се в гр. Р., ул. „Б. № ** бл. „Л., *** не придава
на този апартамент качеството на жилище, защото не отговаря на една от
предпоставките на текста на чл. 444, т. 7 ГПК, а именно да бъде негова
собственост. Правото на ползване е неотчуждаемо и непрехвърлимо и като
такова не би могло да се вмести в категорията „имущество“ на длъжника по
смисъла на чл. 133 ЗЗД, според който цялото имущество на длъжника служи
за обезпечение на неговите кредитори. Съпоставяйки текста на чл. 133 ЗЗД с
този на чл. 444, т. 7 ГПК става ясно, че само права, които могат да бъдат
осребрени и съответно прехвърлени и оценени в пари попадат в термина
3
„имущество“, което от своя страна може да бъде секвестируемо и
несеквестируемо. От това следва изводът, че несеквестируемото имущество
трябва също да бъде собственост на длъжника, а наличието на право на
ползване върху друг имот, в който длъжникът живее, е без значение, тъй като
правото на ползване не може да бъде обект на принудително изпълнение,
поради своята непрехвърлимост. В настоящия случай той притежава поземлен
имот, в който се намира сграда, отговаряща на понятието „жилище“ по
смисъла на § 5, т. 30 ЗУТ. От имуществото на длъжника е изключен
апартаментът в гр. Р., находящ се на ул. „Б., тъй като същият не е собственост
на длъжника и не попада в понятието „имущество“, съобразно изложените
по-горе доводи. Така насочването на принудително изпълнение спрямо целия
поземлен имот, в който се намира единственото жилище на длъжника, което е
негова единствена собственост, се явява незаконосъобразно, защото спрямо
него е приложима разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК.
Поради тези съображения обжалваното действие на съдебния
изпълнител следва да бъде отменено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнението Й. В. Р., ЕГН:
**********, с адрес гр. Р., ул. „Б., насрочения за 24.06.2021 г. от 10,00 ч по
изп. дело № 20199140401033 на ЧСИ рег. № 914 на КЧСИ В.Н., с район на
действие ОС – Русе, опис и оценка на Поземлен имот, с идентификатор
*****, с площ 559 кв.м., находящ се в гр. Р., местността „Г., и сградите, които
попадат в имота – сграда с идентификатор *****.1 и сграда с идентификатор
*****.2.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5