Решение по дело №1347/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 52
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20201000601347
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601347 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5
от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Ц.С. Р. Д., чрез защитника адв.Г. В.
А., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД№2131/2020г.
по описа на Софийски градски съд,. В искането се твърди, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални
нарушения при събиране на доказателствения материал.
С присъда №50964 от 12.02.2020г. постановена по НОХД №
4981/2019г. по описа на СРС, потвърдена с решение №260153 от 12.11.2020г.
по ВНОХД№2131/2020г. по описа на СГС, осъдената Ц. С. Р. е била призната
за виновна в извършване на престъпление по 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 от
НК и на посоченото основание и на основание чл.54 от НК й било наложено
наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години.
1
Иска се на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с
чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК отмяна на първоинстанционната присъда и
оправдаване на осъдената или отмяна на присъдата и връщане далото за ново
разглеждане от съда във фазата на съдебното следствие.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа. Защитникът твърди, че при първоинстанционното
разглеждане на делото от самото разпоредително заседание до въззивното
производство, „е имало много факти по делото, които не са били изяснени
пълноценно“, във връзка с което първата инстанция е постановила
неправилно решение, а и решението на въззивния съд е било потвърдено без
да се вземе под внимание обстоятелството до колко би могла да бъде
акредитирана достоверността на показанията от страна на наемателя, явяващ
се потърпевшо лице, както и причинно-следствената връзка за деянията,
които са били осъществени в процесното жилище. Крайно неправомерно били
кредитирани показанията на извикания ключар.
Моли делото да се върне за ново разглеждане на първата
инстанция, за да бъдат отстранени онези нередовности и пропуски, в
следствие на които е било опорочено и съдебното решение.
Осъдената поддържа искането. Твърди, че не е знаела, че след
като се напусне жилището и се върне ключа, може да бъдеш набеден в какво
ли не. Моли да се върне делото.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Счита, че не са
налице основанията за възобновяване визирани в закона. Не са допуснати
процесуални нарушения пред нито една инстанция и не е нарушен и
материалният закон. Моли искането на осъденото лице да се остави без
уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдената Р., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на
влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, тъй като е
2
депозирано от лице имащо право на това, актовете, чиято отмяна се иска по
реда на възобновяването не са проверени по касационен ред, а искането е
постъпило във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК срок.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №50964 от 12.02.2020г. постановена по НОХД №
4981/2019г. по описа на СРС, потвърдена с решение №260153 от 12.11.2020г.
по описа на СГС, осъдената Ц. С. Р. е била призната за виновна в извършване
на престъпление по 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК и на посоченото
основание и на основание чл.54 от НК и е наложено наказание една година
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66
ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното
производство оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила е неоснователно. Необосновано е твърденията, че
въззивният съд е процедирал в нарушение на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК.
Предмет на настоящия контрол е само спазването на правилата при
извършване оценка на доказателствения материал от решаващия съд, а не и
резултатът от тази дейност. Съдът приема, че при извеждане на значимите за
обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдената
обстоятелства са били спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от
НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение
правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. В дейността
инстанциите по същество по оценка на доказателствата и доказателствените
средства не се констатират нарушения- не са надценени едни доказателства за
сметка на други, като осъществената интерпретация на доказателствения обем
е според действителното му съдържание. Изложеното дава основание да се
приеме, че присъдата и въззивното решение не са постановени при допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели и до нарушение на
материалния закон. Въззивният съд е подложил на внимателна преценка и
пълно изследване всички относими към предмета на обвинение
доказателства, в която си дейност не е допуснал съществени нарушения които
да са довели до ограничаване на процесуалните права на осъдената Р. и до
3
неправилно приложение на закона.
Неоснователно защитника възразява, че е налице допуснато съществено
нарушение и на материалния закон, доколкото е имало много факти по
делото, които не са били изяснени пълноценно В хода на наказателното
производство наказателната отговорност на осъдената е ангажирана при
правилна квалификация на деянието, напълно подкрепена от събраните в хода
на производството доказателства.
Въззивният съд не е формирал фактическите си изводи въз основа на
доказателства които не са събрани по реда на процесуалния закон и не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК, както неоснователно се твърди в искането за възобновяване
на наказателното производство, включително и при обосноваване на изводите
си относно субективната страна от състава на престъплението. С оглед на
това настоящия съдебен състав приема, че искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.С. Р.- Д. с ЕГН **********
за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД№2131/2020г. по
описа на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъда №50964 от
12.02.2020г. постановена по НОХД № 4981/2019г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4