Номер 12923.10.2020 г.Град Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – АйтосII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Д. Богданова
Секретар:Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Богданова Административно
наказателно дело № 20202110200349 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на И. К. Л. , ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ***, ет.8 против Наказателно постановление (НП) № 19-0237-000207/18.06.2019 год.
на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на жалбоподателя са наложени
наказания, както следва: - за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата - глоба в
размер на 20,00 (двадесет) лева; - за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата - глоба в
размер на 20,00 (двадесет) лева; - за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение по
пътищата - глоба в размер на 10,00 (десет) лева. Жалбоподателят твърди, че към момента
на проверката не е имал качеството на водач на МПС, поради което обжалваното НП и
наложените с него наказания са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за
отмяната им. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител и
не поддържа оплакванията си. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение по повод
основателността на жалбата. Представя доказателствата, събрани в хода на
административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
1
На 14.05.2019 г. около 15,30 часа, в град А., на ул.“***“ жалбоподателят И. Л.
паркирал л.а.“***” с рег.№ ***, собственост на З.Н.К. в зоната за действие на пътен знак В
27, като при извършената му проверка се установява, че МПС не минало годишен
технически преглед (ГТП) и водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС –
част 2.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на
актосъставителя Ж.С.Ж. и св. по акта В. С. С. и И. И. И. , тримата полицейски служители на
РУ на МВР – А., които я установяват по несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените
обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и
извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, включително правното
основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация
на констатираните нарушения.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
разпитаните свидетели, съгласно които актът е съставен в присъствие на жалбоподателя Л.,
нарушенията са констатирани от лично от актосъстовителя и от двамата св. по акта, които са
и очевидци. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи
несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка, включително, че жалбоподателят
е имал качеството на водач на МПС, респективно е субект на задълженията, разписани в
Закона за движение по пътищата, съответно за санкционните норми при неизпълнението им.
По отношение на възражението на Л., че не е бил спрян за проверката с нарочен сигнал със
стоп-палка от полицейските служители, следва да се отбележи, че предвид вида на
констатираното нарушение - несъобразяване с пътен знак В 27/28, т.е. неправилно
паркиране, подобен начин на сигнализиране е практически изключен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), и при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
2
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
(такова, каквото е описано в акта) и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението и
то само, когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона, какъвто е настоящия случай
за всяко от трите нарушения.
Във връзка с изложеното съдът намира, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
имуществените санкции на жалбоподателя И. Л.. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава
правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
3
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира, изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а също и от показанията на разпитаните свидетели се установява по
категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да
обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено.
Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по
пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснената вина на водача и
качеството му на такъв – при пълно кореспондиране в показанията и на тримата свидетели –
очевидци, че Л. е разполагал с ключове за автомобила и е заявил, че именно той го
управлява.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил всяко от трите нарушения - на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, на
чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение
по пътищата. Този факт се установява от гласните доказателства, а жалбоподателят въпреки
предоставената възможност не се явява, нито за конкретизирането й, нито дори за
поддържането и пред съда.
Относно всяко от наложените наказания за установеното нарушение АНО е
определил същото с точната кореспондираща му законова разпоредба. Посоченото определя
и заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно
определено съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно съответствие
със санкционна норма от ЗДв.П, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0237-000207/18.06.2019
год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - Айтос № 20-0237-000057/03.04.2020
год. на ВИД Началник група към ОД на МВР – Б., РУ – Айтос, с което на И. К. Л. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ***, ет.8 са наложени наказания, както следва: - за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.2,
т.1 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева; - за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.185
4
от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева; - за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 10,00
(десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5