Решение по дело №53/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20227060700053
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№301

 

гр. Велико Търново, 24.10.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №53 по описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с 27, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

 

Жалбоподателката К.М.Ш. *** е оспорила раздел II  от уведомително писмо №01-6500/5627 от 6.12.2021 година на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“ с която част са приети за недопустими за финансиране заявени разходи по проектно предложение на жалбоподателката с идентификационен номер № BG06RDNP001-5.003 за тунел MDS за сушене на торова маса за производствени сгради 5 и 6 с капацитет на всяка сграда от около 43 000 кокошки –носачки или общ капацитет от 86 000 броя кокошки носачки и транспорт на торова маса от сграда 5 до сграда 6, с която част е заявена за финансиране сума от размер от 362 317, 51 лева.

В жалбата се сочи, че в мотивите на процесната част от уведомителното писмо било посочено, че представеното разрешение за строеж не е било влязло в сила па етапа приключване на оценка на административно съответствие и допустимост и не бил представен документ за учредено вещно право на строеж върху имота за срок от поне шест години. Намира, че този отказ е немотивиран, тъй като издаденото разрешение за строеж №316/8.11.2021 година подробно описва всички необходими документи, свързани с правото на ползване на имота и учреденото право на строеж, като те са били изпратени на фонда още на 8.11.2021 година. Освен това отказът за финансиране е незаконосъобразен, тъй като липсва прозрачност досежно начина и сроковете на протичането на оценката за административно съответствие и допустимост. Разрешението за строеж е представено на 8.11.2021 година и е стабилизирано на 29.11.2021 година, докато уведомителното писмо е от 6.12.2021 година.

В представената по делото писмена защита се поддържа, че всъщност основанието за отказа за финансиране се съдържал в т.10 от Условията за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване. Всъщност в случая – предвид доказателствата, сред които офертата на „Аviteh“ и представено разрешение за строеж – не става въпрос за СМР за изграждане на нов строеж, а за съоръжение, което не е трайно прикрепено към земята, а ще се изгради между две сгради, като поред т.12 от цитираните Условия, няма изисквания кандидатът да е собственик или ползвател на имота, в който ще се осъществи инвестицията. Алтернативно се поддържа и, че и дори и да се приеме, че съоръжението не отговаря на изискванията, посочени в т.12 от Условията, то доколкото съоръжението не е дейност по СМР за изграждане на нов строеж, надстрояване и пристрояване на съществуващ строеж, за които се изисква разрешение за строеж по ЗУТ, посоченото от оценителната комисия не е налице, като следва да се приложи текста на т.11 от Раздел 13,2 от Условията, като се приеме, че става въпрос за разход по смисъла на букви „а“ и „б“. посочените условия са спазени в проектното предложение което води до незаконосъобразност на оспорената част от писмото. Най – сетне се поддържа и, че не е налице соченото основание по т.11, буква „г“ от Условията, доколкото става въпрос за съоръжение, за което не се изисква разрешение за строеж, която така или иначе не е необходимо. Извън това, жалбоподателката е представила разрешение за строеж, с което е изпълнено и това условие, като то е влязло в сила. Най  - сетне, липсата на удостоверение, от което да се вижда дали проектираното подлежи на технически надзор от ГДИДТН, не е предпоставка за отказ за финансиране, но с оглед представените доказателства следва да се приеме, че и това изискване е налице. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е взел становище по жалбата в открито заседание. В представената по делото молба /лист 77/ на процесуалния му представител се поддържа неоснователност на жалбата, като също се претендират разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Процесното решение е връчено чрез ИСУН 2020, като видно от приложената извадка от ИСУН 2020, същото е изпратено по електронен път на 13.01.2022 г. и на същата дата е отворено, при което следва да се приеме, че жалбоподателката се е запознала със съдържанието му същата дата, а жалбата е подадена на 27.01.2022 година, т.е. в 14 дневния преклузивен срок по АПК. Жалбоподателката е засегната от оспорената част на процесното уведомително писмо, тъй като в тази му част регистрираното в ИСУН проектно предложение, под № BG06RDNP001-5.003 e прието като недопустимо за финансиране.

Какво се констатира от фактическа страна въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, събрани от съда?

Административното производство е започнато с подаването на проектно предложение рег. № BG06RDNP001-5.003, чрез попълване на формуляр по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 5,1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от ПРСР 2041-2020 /проектното предложение за лаконичност/. Накратко този проект предвижда повишаване на биосигурността в животновъдното стопанство на жалбоподателката чрез закупуване и инсталиране на система за сушене на торови маси. Посочено е, че инвестицията по проекта ще се реализира в производствени сгради 3,4,5,6 и 11, които имат общ капацитет от 230 000 кокошки носачки. Посочени са преследваните от реализирането на проекта цели.  Поискано е общо финансиране от 488 224, 07 лева, като е предвидено съфинансиране от бенефициера/партньори в размер от 488 224, 06 лв. Предвидено е дейностите по проекта да се финализират в рамките на 6 месеца. В предложението са приложени документи и доказателства, като сред тях са одобрен инвестиционен проект, изработен във фаза „технически проект“/„работен проект“ на съоръжението, и становище на главния архитект, според което системата, която ще се финансира чрез исканите средства, не се нуждае от разрешение за строеж. 

С уведомление от 19.08.2021 година, връчено чрез ИСУН на същата дата на жалбоподателката е връчено уведомително писмо, с което тя е уведомена за нередовности на проектното си предложение.

Констатирани са и са описани следните нередовности:

 1/ не е представен документ за собственост или за ползване върху имота, валиден за срок не по – малко от шест години за кандидат, представляващ микро, малко или средно предприятие и 8 години за голямо предприятие, считано от датата на подаването на проектното предложение1 който документ следва да е вписан в Агенцията по вписванията;

2/ не става ясно как са изпълнени условията на т.5 от раздел 14,2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване, предвид липсата на обособяване на разходи за инсталации на оборудване/монтаж в представените три оферти;

3/ от една от представените оферти не става ясно дали посочените стойности включват начислен ДДС;

4/ според таблицата за допустими инвестиции /приложение 4/било посочено, че система за сушене на торови маси за производствените сгради попадат към разходите за закупуване на оборудване, свързано със съхранението на странични животински продукти, но в таблица Б.1 било посочено, че инвестицията се състояла в изграждане и/или обновяване на санитарна инфраструктура в помещенията, които ще се отглеждат животните, като например осигуряване на качеството на водата, съоръжения за обеззаразяване на местата за съхранение на тор, торови течности и технологични води;

5/ според таблицата за допустимите инвестиции системата за сушене на торови маси за производствените сгради попада към разходите за закупуване на оборудване, свързано със съхранението на странични животински продукти, като не ставало ясно как са изпълнени условията на т.5, буква  „а“ от   раздел 13,3 с оглед на това, че община Велико Търново попадала в нитратно уязвима зона според приложение №15 към условията за кандидатстване с до 200 м. надморска височина, а град Дебелец бил разположен на 164 метра.;

6/ в приложената декларация за обстоятелства по чл.3 и 4 от закона за малките и средни предприятия е посочено, че кандидатът е независимо предприятие, но от извършената справка се установявало, че бил свързан с две други дружества /посочени са две дружества/.;

7/ не ставало ясно мястото на извършване на инвестицията с оглед становище на ОД на БАБХ – Велико Търново, от което било видно, че стопанството се намирало в два поземлени имота в землището на гр.Дебелец, а от писмото на РИОСВ – Велико Търново се виждало, че става въпрос за друг имот по КВС на гр.Дебелец, като не били приложени документите, указани в раздел 24,1 от Условията.

8/ не ставало ясно как са изпълнени условията на т.4 от раздел 13,1 към условията за кандидатстване с оглед дейностите, свързани със странични животински продукти, които трябва да са в съответствие със ЗВМД и Регламент на ЕП и Съвета;

9/ в бизнес плана е било описано, че системата имала възможност да подобрява торта, което позволявало равномерно и по-добро сушене и складиране, както и това, че готовите торови маси са обеззаразени, не излъчват мирис, лесни са за съхранение и продажби и са с висока трайност, но не става ясно местоположението и, по какъв начин торта попада в нея  и по какъв начин и къде се осъществява процеса на съхранението и.

На основание т.5 от Раздел 21,1 от Условията за кандидатстване, на кандидата е даден 15 дневен срок, в който да представи посочени документни /обяснителни записки, допълнения към офертите, документ към талон и документи за собственост или за ползване върху имота, валиден за срок не по-малко от 6 месеца за кандидат, представляващ микро, малко и средно предприятие, считано от датата на подаване на проектното предложение, вписан в службата по вписванията към АВ за имота, в който инвестиционното предложение ще се реализира.

Жалбоподателката, наред с другите документи и обяснения, е представила договор за наем на два поземлени имота /000801 и 074010 в землището на гр. Дебелец/ за периода 2021 – 2031 години, който е вписан в СВ - гр.Велико Търново на 31.08.2021 година, и съгласно който срокът на наема е 10 години. Представен е и нотариален акт за изграждане на обект, описан като реконструкция на съществуваща монолитна сграда №5 и изграждане на нова сграда №6 в имот №000801 на дружеството „Сигма 2003“ ЕООД, в който правото е учредено за срок от 10 години, като нотариалният акт е вписан на 23.11.2016 година в СВ – Велико Търново. Представен е и нотариален акт за учредено право на строеж за изграждане на строеж разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки в имота №074010 на същото дружество, като правото е учредено за срок от 8 години, а нотариалният акт е вписан на 11.01.2019 година. Към този нотариален акт е представен нотариален акт за изменението му, вписан на 3.08.2021 година, в който срокът на учреденото право на строеж е удължен на 20 години. С друг нотариален акт за учредено право на строеж, същото дружество учредява в полза на жалбоподателката възмездно право на строеж за срок от 20 години за строеж „фотоволтаична система за производство на енергия“ на покрива на сграда, която се намира в имот с идентификатор 20242.74.801 /бивш номер на имота 000801/. Договорът е вписан на 2.08.2021 година в СП – Велико Търново.

С уведомление от 01.11.2021 година, връчено чрез ИСУН на същата дата на жалбоподателката е връчено уведомително писмо, с което тя е уведомена отново за констатирани нередовности, които според съдържанието на писмото са следните:

1/ представените документи не изясняват въпроса дали са за собственост или за ползване върху имота, валиден за съответиня шестмесечен срок, считано от датата на подаване на проектното предложение, вписан в СВ за сграда №3 и №4. В документите са налични номера, които се дублират и не става ясно коя сграда е предмет на инвестицията.;

2/ с оглед становището на главния архитект от 13.05.2021 година, което сочи, че не е необходимо инвестиционно проектиране и разрешение за строеж, следва да се представят документите, които са цитирани в това становище и разрешение за строеж в едно с техническата документация и/или становище, че не е необходимо издаването на разрешение за строеж. Следва да се представи и за това къде ще се съхранява и под какво влияние ще е пропан – бутана , ако подлежи на технически надзор от ГД „Инспекция за държавен технически надзор“.

3/ не става ясно по какъв начин разходите, които са отнесени в разходи за изграждане и обновяване на санитарна инфраструктура в помещенията, в които се отглеждат животните, не попадат в хипотезата на т.5, буква „а“ от Раздел 13,3 „Недопустими дейности“ с оглед това, че   че община Велико Търново попадала в нитратно уязвима зона според приложение №15 към условията за кандидатстване с до 200 м. надморска височина, а град Дебелец бил разположен на 164 метра.;

4/ от предложението и проектните документи не става ясно местоположението на системата за сушене на тор, по какъв начин и на какъв етап торта попада в системата за изсушаване .

С оглед това и на основание на чл.34, ал.2 от ЗУСЕФСУ, от председателя на оценителната комисия е предоставена възможност на жалбоподателката в 7 дневен  срок от съобщаването да отстрани тези нередовности, като представи обяснителна записка коя сграда към кой имот се отнася с описание на идентификационния номер на сградата съгласно договора, както и ситуация с разположение на всички сгради /3,4,5,6 и 11/ в ПИ 000801 и -74010 с легенда на сградите, от която легенда да става ясно в кои точно сгради ще се инсталира системата за сушене на торови маси; обяснение за последваща комуникация с община Велико Търново във връзка със становище 94КК-5006-1#1 от 13.05.2021 година, като при наличие следва да се представят съответните документи; обяснителна записка с техническа информация, заверена от правоспособно лице, от която да става ясно къде ще се съхранява пропан – бутана и под влияние ще е за обекта, подлежи ли на технически надзор от ГДИДТН, и в съответно при такъв надзор да се представи одобрен от общината инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж или становище, че не е необходимо такова разрешение за строеж; обяснителна записка от която да се установява как кандидата преценява, че разходите, за които кандидатства не попадат в обхвата на т.5, буква „а“ от Раздел 13,3 „Недопустими дейности“, с оглед на това, че община Велико Търново попада в обхвата на нитратно уязвима зона съгласно приложение №14 от Условията за кандидатстване; обяснителна записка от кандидата за местоположението на системата за сушене на тор и по какъв начин на какъв етап торта попада в нея.

Съответно, от отговора на жалбоподателя, който е част от съдържанието на преписката в ИСУН се установява, че във връзка с това писмо са представени копие от договора за наем и скици за имот с ПИ 000801 /идентификатор по КК 20242.74.801/ и за имот 074010 /идентификатор 20242.74.10/, копие от разрешение за строеж  №316/8.11.2021 година, с което на жалбоподателката се разрешава строителството на строеж, шеста категория, описан като тунелна система МДС за сушене торови маси за производствени сгради, като в него са описани нотариалните актове за възмездно учредени права на строеж върху двата имоти, отбелязани по-горе, за изменението на единия от тях в частта за срока и прочие. В него е посочено, че то се издава на основание чл.147, ал.1, т.1, 4, 5 и 7 от ЗУТ в съответствие със становище на инженер конструктор. Представена е и обяснителна записка от изпълнителя на проекта за изграждане на Газово стопанство на пропан – бутан и промишлена газова инсталация в птицеферма за кокошки – носачки, като е посочено в проекта за изграждане на тунела ще се използва именно такава инсталация. Посочено е какво включва газозахранването, както и обстоятелството, че тази част от проекта е в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газови и съоръженията под налягане и е заверен и вписан в специален регистър. Представени са и две обяснителни записки във връзка с другите две констатирани неточности.

По делото не е спорно, а и от преписката се установява, че с влязла в сила заповед №РД09-95/2.02.2021 година на ръководителя на УО на ПРСР 2014-2020 са утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор по подмярка 5,1 от мярка 5 от тази програма, както и Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по процесната процедура и приложенията към тях, Условията за изпълнение на одобрените проекти, обявата за откриването и. От обявата е видно, че процедурата е открита на 2.2.2021 година, като изрично е посочено, че крайният срок за подаване на проектин предложения е 5.05.2021 година.

Както се отбеляза, тази заповед е стабилен административен акт.

Видно от изготвения оценителен лист на оценителя, определен със заповед 03-РД/2523 от 4.08.2021 година на ИД на ДФ „Земеделие“, изменена съответно със заповеди  03-РД/2523 от 9.08.2021 година, 03-РД/2523#2 от 17.08.2020 година,  03-РД/2523  от 26.10.2020 година, на етапа на оценката за административно съответствие, проектът на жалбоподателката е преминало този етап. Съответно, видно от представеният протокол от оценката на административното съответствие  и допустимостта се установява, че са разпределени за оценка и допустимост 22 проектни предложения. Оценката за административно съответствие и допустимост е извършена съгласно критериите за допустимост, посочени в условията за кандидатстване чрез прилагане на там разписаните критерии. В протокола е посочено, че въз основа на извършената оценка оценителната комисия предлага 22 предложения да се допуснат до техническа и финансова оценка, като под №17 е проектното предложение на жалбоподателката, по която исканата БФП е от 488 224, 07 лв.

Видно от протокола от техническата и финансова оценка с №03-0416/5984#1 от 17.11.2021 година на комисията, окончателно одобрените като допустими разходи по проекта на жалбоподателката са от 614 130, 62 лв., от които одобреното финансиране/субсидия е в размер от 307 065, 31 лв.   На същата дата е одобрен и оценителния доклад от работата на оценителната комисия. Съответно, на 6.12.2021 година е издадено процесното писмо, с което от е посочено, че комисията е коригирала проектобюджена на подаденото предложение на основание чл19, ал.7, т.1 и т.4 от Постановление №162 от 5.07.20216 година за определяне на детайлни правила за предоставяне на БФП по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 година във връзка с т.8 и 11, буква „г“ от раздел 13,2 от Условията за кандидатстване.

Пред съда, с цел установяване на съответствието на жалбоподателката с всички изисквания на Условията за кандидатстване, се представиха удостоверение №975/23.06.2022 година на главния архитект на община Велико Търново, според което разрешение за строеж, коментирано по-горе, е влязло в сила на 29.11.2021 година с оглед акт за приключване на преписката по чл.149 от ЗУТ. Представен е акт за първоначален технически преглед на резервоар за пропан бутан, съд работещ под налягане с обем от 10000 литра, като е констатирано, че съоръжението не пропуска флуиди и налягането не спада, и то отговаря на изискванията на НУБЕТНСН, като съдът е годен за безопасна експлоатация. Според акта за първоначален технически преглед на промишлена газова инсталация от ГРТ подземна и надземна част по фасадата на сграда, захранваща 4 броя топловъздушни апарата за горещ въздух, тази инсталация отговаря на изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи и на съоръженията, инсталациите за въглеводороден газ, като не са констатирани пропуски на флуиди и спад в налягането. Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ в писмо до жалбоподателката е посочила, че инвестиционен проект за обект „Складово стопанство“ се отнася до изгражаденто на газово стопанство подземен резервоар за пропан-бутан, който има определено работно налягане, захранващ газопровод, състоящ се от различни тръбопроводи, апаратура и прочие, като инвестиционното проектиране е в съответствие с изискванията на чл.35, ал.1, т.2 на ЗТИП и чл.186, ал.2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и чл.254, ал.4 от НУБЕТНСП. Най – сетне, от представеното от същата дирекция писмо от 3.10.2022 година се установява, че както промишлената газова инсталация, работеща на пропан – бутан, така и резервоара за съхранение на втечнен въглеводороден газ /представляващи съоръжения с повишена опасност/, са монтирани и разположени в индустриалната зона на гр.Дебелец и попадат в ПИ с идентификатор 20242.74.801.

Какви са изводите на съда?

Уведомителното писмо е валиден административен акт. Според разпоредбата на чл.19, ал.10 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. /Постановлението за лаконичност/ „Кандидатът се уведомява за извършените корекции по ал. 6 и 7 с поканата по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ.“. В процесният случай обжалвана част от административния акт се съдържа в тази покана, която е под формата на уведомително писмо, като по чл.36 от ЗУСЕФСУ компетентен е ръководителят на управляващия орган на съответната програма. Съответно, според разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗУСЕСИФ „В двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1.“.

Според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП „Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“. В конкретният случай със заповед №03-РД/1734/16.06.2021 година ИД на фонда е делегирал правомощието си да издава уведомителни писма, с които се одобряват или се отказва да бъдат одобрят проекти/заявени разходи, както и актове по чл.36, ал.2 от закона, с които на основание чл.19, ал.10 от Постановлението, с които бенефициерите се уведомяват за извършените корекции по ал.6 и 7 от това постановление и се поканват да представят доказателства за това, че отговарят на изискванията за бенефициер по съответната програма.

Съдът счита, че в оспорената си част актът е формално законосъобразен, доколкото съдържа правни и фактически основания, които са послужили за разпоредения резултат.

Спазени са и всички съществени административно – производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.29 – 37 от ЗУСЕФСУ както и разпоредбите, съдържащи се в Глава Втора , Раздел I от Постановлението.

Както съдът посочи, ИД на ДФ „Земеделие“ в съответствие с изискването на чл.26, ал.1 и ал.6 от ЗУСЕФСУ е утвърдил насоки, както  и условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, които са публикувани на интернет страницата на фонда, като заповедта му не е оспорена по реда на чл.27 от АПК и е стабилизирана.

Писмото е съответно на закона и на преследваната от закона цел.

Според т.8 от Условията за допустимост на дейностите, които са част от утвърдените Условия за кандидатстване /достъпни на следния интернет адрес: https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/, проектите се изпълняват върху имот – собственост на кандидата, а когато имотът не е собственост на кандидата,  към документите се прилагат документи за учредено право на строеж върху имота за срок не – по малко от 6 година за кандидат – малко предприятие /каквото е жалбоподателката предвид нормата на чл.3, ал.2 от  ЗМСП/, считано от датата на подаване на проектното предложение, когато е учредено срочно право на строеж – в случай на кандидатстване за разходи за СМР за изграждане на нов строеж, надстрояване и/или пристрояване на съществуващ строеж, за които се изисква разрешение за строеж съгласно ЗУТ.

Съответно, според изискването на т.11, буква „г“ от тези условия за допустимост „Към проектите, включващи разходи за СМР /както е в случая/, се прилагат: влязло в сила разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно ЗУТ;“, като буква „д“ гласи следното: „становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква от ЗУТ.“.

Според нормата на чл.19, ал.7, т.1 от Постановлението „Оценителната комисия може да извърши корекции в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката се установи наличие на недопустими дейности и/или разходи. В конкретният случай тази хипотеза не е налице. Недопустимите дейности, респ. разходи са разписани в пункт 13.3 от Условията, като те са изчерпателно посочени там.  Съответно, недопустимите разходи са изчерпателно описани в пункт 14.3 от Условията, като от мотивите на административния акт е видно, че изобщо не става въпрос за недопустими разходи. 

Според нормата на чл.19, ал.7, т.4 от Постановлението „Оценителната комисия може да извърши корекции в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложени процентни съотношения/прагове на разходите“. Нормата има две алтернативни хипотези, като първата от тях изисква неспазване на заложените в документите по чл.5, ал.1, т.1 от постановлението правила, като тава въпрос за правилата, заложени в условията за кандидатстване.

Съдът намира, че е налице тази хипотеза. Както се посочи, според т.8 на пункт 13,2 от Условията за допустимост на дейностите изисква или дейностите да се изпълняват върху имот, който е собственост на кандидата, или върху имот, за която в полза на кандидата има учредено срочно право на строеж /което в случая следва да е за срок от поне 6 години/, като този срок следва тече от момента на подаване на предложението. Посоченото изискване /за право на собственост и за учредено вещно право на строеж/ е приложимо обаче, доколкото разходите за СМР и  самите СМР по проекта касаят изграждането на нов строеж или надстрояване/пристрояване на съществуващ строеж, за които се изисква административен акт – разрешение за строеж.

Обратно, в т.9, макар и излишно и казуистично, но е посочено, че проектите се изпълняват върху собствен имот или в ползван от кандидата имот /при срочно учредено вещно или облигационно право на ползване/ когато разходите за дейностите по проекта са или а/ за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и прочие, за които не се изисква конкретен административен акт, а именно – разрешение за строеж; или б/ се извършват строително – монтажни работи /извън инсталирането на оборудване/, за които не се изисква този административен акт.

Няма спор, че в случая проекта на жалбоподателката ще се изпълнява в имоти, които са собственост на трето лице.

В този случай, в зависимост от характера на проектното предложение или се изисква разрешение за строеж или, в зависимост от това дали става въпрос за оборудване /машини, съоръжения и прочие/, се представя само документ за ползване на имота за срок от поне шест години, с оглед характера на предприятието на бъдещият бенефициер, който срок започва да тече от датата на подаване на предложението.

Първоначално към проекта си жалбоподателката е представила становище за това, че инвестиционната инициатива, въплътена в проекта, не изисква одобряване на инвестиционен проект, който административен акт е различен от разрешението за строеж.

В т.11, б.“д“ към параграф 13,2 от Условията обаче е поставено изискване, според което в случай, че строежът не се нуждае от разрешение за строеж, то трябва да се представи становище на главния архитект именно, според което не е необходимо издаването на разрешение за строеж, а не становище, според което не е необходимо одобряване на инвестиционен проект.

След като в резултат на кореспонденцията чрез ИСУН с администрацията, бенефициерът е поискал издаването на разрешение за строеж за инвестиционна инициатива, която съставлява част от проекта му, и след като при преценка на искането такова е издадено от главния архитект за строеж от шеста категория, то е очевидно, че става въпрос за строеж, попадащ в хипотезите на чл.147 от ЗУТ, за който обаче не са налице изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Затова е неприложимо условието на т.9 от пункт 13,1 на Условията, както се претендира в писмената защита. В това отношение следва да се констатира, че дефиницията за строеж  и за строително-монтажни работи са дадени съответно в разпоредбите на §5, т.38 и т.40 от ДР на ЗУТ, като във всички случаи извършването на СМР е функционално свързано с извършване на строителство, независимо от характера и целта на това строителство.

В самото разрешение за строеж се сочи изрично, че то е издадено въз основа на първоначално представените и коментираните от съда нотариални актове за учредено право на строеж върху двата имота, която е удължено за срок с два други нотариални акта, както и въз основа на два нотариални акта от 2019 и 2021 г. Действително, представянето на тези актове установява изпълнението на изискването по т.8 от пункт 13,1 с оглед удължения срок на учреденото право на строеж.

Въпреки това, в т.11, б.“г“ от пункт 13,1 на Условията изрично е посочено, че в този случай следва да се представи стабилен административен акт – разрешение за строеж. Представеното разрешение за строеж е от 8.11.2021 година, като в удостоверението, издадено от главния архитект на общината изрично е посочено, че разрешението за строеж е придобило качеството на стабилен административен акт на 29.11.2021 година.

При това положение към момента на изготвянето на оценителния доклад по чл.20 от Постановлението /вж.  т.IV от заповед №03-РД/2523 от 26.10.2021 година на ИД на ДФ „Земеделие“, както и датите на протокола от техническата и финансовата оценка, както и датата на одобряването на оценителския доклад /съответно 17.11.2021 година и 22.11.2021 година/, представеното разрешение за строеж все още не е било стабилен административен акт, при което е налице хипотезата на чл.19, ал.7, т.4 от Постановлението поради неспазване на изискването на пункт 13.2, т.11, буква „г“ от Условията.

Именно това е и меродавният момент, който е съобразим от ответника при издаването на административния акт, и към който последният е следвало да прецени условията за издаването му с аргумент от разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

Жалбата е неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

 

Разноски на ответника не се следват, тъй като не са поискани.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Ш. *** против раздел II  от уведомително писмо №01-6500/5627 от 6.12.2021 година на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“ с която част на писмото са приети за недопустими за финансиране заявени разходи по проектно предложение с идентификационен номер № BG06RDNP001-5.003 за тунел MDS за сушене на торова маса за производствени сгради 5 и 6 с капацитет на всяка сграда от около 43 000 кокошки –носачки или общ капацитет от 86 000 броя кокошки носачки и транспорт на торова маса от сграда 5 до сграда 6, представляващи сума от размер от 362 317, 51 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: