Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Е. РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. с чл.365 вр. с чл.266 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД – кумулативно съединени.
В исковата си молба ищецът “Д.Б.Г2“ ЕООД, ЕИК ******,
твърди, че на 06.11.2019г. е сключен договор за спогодба между него и ответника
„Ф.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, която е с нотариална заверка на подписите на
представляващите двете дружества. По силата на постигнатото съгласие ответникът
е поел задължение да заплати на ищеца на 6 равни месечни вноски сумата от
83 005лева, считано от 05.02.2020година. Уговореният падеж на всяка вноска
е пето число на съответния месец, като страните са се споразумели, че
неплащането дори и на една вноска е основание за настъпване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане, без да е необходимо допълнително уведомяване за
настъпването и.
Ищецът твърди, че въпреки наличие на този договор
дружеството- ответник не е направило никакви постъпки за плащане и по никакъв
начин не е погасило вземанията на ищеца.
Твърди, че спогодбата е сключена поради наличие на
следната причина: наличие на договор за изпълнение на СМР, сключен между ищеца
като изпълнител и „К.Б.И.“ ДЗЗД, като възложител, в което качество на съдружници имат посочените търговци – „ЮГ Б.“ ООД и „Ф.И.Г.
Б.“ ЕООД, съгласно който изпълнителят е поел задължение да извърши възложената
му работа- пристрояване на физкултурен салон и разширяване на учебна база за ПГ
по електротехника и електроника „К.Ф.“ – гр.Бургас, като обемът и видът на
възложените СМР е описан в Приложение№1 – КСС, включваща всички материали,
труд, доставка, транспорт, товаро-разтоварни работи и
др. за сумата от 793 800лева с ДДС.
Ищецът твърди, че уговореното заплащане, съобразно
чл.3, ал.2 от договора, е чрез авансово
плащане и междинни плащания, след издаване на фактура за приета работа по
надлежен ред с протокол за извършена работа и представяне на фактура от
изпълнителя. Плащането следва да се извърши в срок до 3 работни дни от
получаване на плащане по основния договор на възложителя с Община – Бургас.
Ищецът твърди, че възложената работа е изпълнена
точно, съставени са актове за приемане на дейностите до размера на ценовата
оферта, които подлежат на плащане.
Във връзка с надлежното финансово оформяне по
договора ищцовото дружество е издавало и завело в
счетоводството си надлежно оформени данъчни фактури, на обща стойност
789 154,88лева с включен ДДС. По описаните в исковата молба фактури е
извършено плащане общо в размер на 706 150лева, чрез банкови преводи.
Ищецът твърди, че общият размер на останалата
дължима сума е 83 004,88лева и представлява остатъци за заплащане по
следните фактури: фактура №**********/07.12.2018г.- остатък от
48 250,83лева и фактура №**********/08.03.2019г. – остатък от
34 754,05лева.
Ищецът твърди, че въпреки извършеното от Община – Бургас
плащане по основния договор към преждецитирания
консорциум, съдружниците в последния не са извършили
плащане към ищеца..
Ищецът твърди, че със съдружника в консорциума и
ответник по делото е постигнал описаното в исковата молба споразумение, който е
изразил съгласие за плащане. Поради наличие на забава в изпълнение на парично
задължение претендира и обезщетение за периода на забава от 07.03.2019г. до
01.06.2020г. в размер на 10 444,80лева.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените
суми, ведно със законната лихва и разноските по това дело.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ф.И.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК,
не дава такъв и не взема становище по претенциите.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят относно следните
факти:
На 16.10.2018г. между ДЗЗД “Б. И.“ и настоящия
ищец „Д.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК******, е сключен договор за СМР, по силата на който
ищецът се задължава да извърши СМР по проект „Пристрояване на физкултурен салон
и разширяване на учебна база на Професионална гимназия по електротехника и
електроника „К.Ф.“- Бургас, УПИ
I,
кв.133 по плана на ЗЦГЧ, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.615.292 по КК на
гр.Бургас – I-ви
етап“, като обемът и видът СМР е съгласно Приложение №1 –
количествено-стойностна сметка (КСС), като описаните в нея стойности включват
всички материали, труд, доставка, транспорт, товаро-
разтоварни работи и др., а КСС представлява неразделна част от договора.
С разпоредбата на чл.2 от договора страните са се
съгласили, че срокът за изпълнение на възложената работа е 6 месеца.
Общата стойност на договора е сумата от
793 800лева с ДДС – чл.3 от договора – платими, както следва: авансово в
размер на сумата от 92 000лева и междинни плащания след издаване на
фактура за приетата по надлежен ред работа с протокол, подлежаща на заплащане и
предоставяне на фактура от изпълнителя. Окончателното плащане, което не може да
бъде по-малко от 10% от общата стойност на дейностите, предмет на договора,
следва да се извърши след издаване на акт, образец 15 за обекта и представяне
на фактура от изпълнителя. Съгласили са се, че плащанията по т.2 и 3 на чл.3 от
договора, са дължими не по-късно от три работни дни, считано от деня на
постъпило плащане по основания договор с Община – Бургас по банковата сметка на
възложителя.
Посочили за правата и задълженията на страните по
договора и са регламентирали последиците от неизпълнение на поетите с него
задължения чрез института на неустойката.
Съгласно чл.12 са се съгласили, че при забава в
изпълнение на задълженията на възложителя по чл.4, т.2 (заплащане на
възнаграждение на изпълнителя на сумите по чл.3, ал.2 в срок от три работни
дни) възложителят ще дължи неустойка в размер на 30% от цената на договора.
По делото не се спори, че ответникът „Ф.И.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, има качество на съдружник в ДЗЗД “Б. И.“.
По делото са представени следните фактури,
издадени от ищеца с получател гражданското дружество, а именно: фактура
№81/25.10.2018г. на стойност 110 400лева, с посочено основание – аванс по
договора; фактура №84/13.11.2018г. на стойност 83 541,58лева с посочено
основание- СМР по протокол 1, приспаднат аванс; фактура № 85/19.11.2018г. на
стойност 64 267,82лева с посочено СМР по договор и протокол 2; фактура
№86/03.12.2018г. на стойност 134 941,72лева с посочено основание изпълнено
СМР по договор, протокол №3, приспаднат аванс; фактура №87/07.12.2018г. на
стойност 180 649,72лева с посочено основание извършено СМР по договор и
протокол №4, приспаднат аванс; фактура №92/08.03.2019г. на стойност
215 354,05лева с посочено основание плащане по договор и протокол за СМР,
приспаднат аванс. Всички суми по тези фактури са с включен ДДС.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.Д., която дава заключение,
че общата стойност на издадените към гражданското дружество фактури и на обща
стойност от 789 154,89лева. В счетоводството на ищеца са осчетоводени
плащания в общ размер на 706 150лева, с които са погасени негови вземания
по следните фактури: фактура №81/25.10.2018г.; фактура№84/13.11.2018г.; фактура
№85/19.11.2018г.; фактура №86/03.12.2018г.. Частично са погасени задължения по
фактура №87/07.12.2018г. в размер на 132 398,90лева и остатък, по нея,
който не е платен в размер на 48 250,82лева. Частично за заплатени задължения
по фактура №92/08.03.2019г. в размер на сумата от 180 600лева и е останало
задължение по нея в размер на 34 754,05лева.
Вещото лице е констатирало, след извършена справка
в НАП, че всички издадени от ищеца фактури са намерили счетоводно отразяване по
партидата на ДЗЗД „Б. И.“, същите са
включени в дневниците за покупки по ДДС и по фактурите е ползван данъчен кредит.
Законната лихва върху сумата от 83 004,89,
представляваща неплатен остатък по фактури №87/07.12.2018г. и №92/08.03.2019г., е в размер на
10 444,78лева.
По делото не се спори, че ищецът е сключил
спогодба на 06.11.2019година със съдружника в ДЗЗД „Б. И.“ и настоящ ответник
по делото „Ф.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******.
Съобразно установителната
част на този договор ответникът е признал, че договорените с ДЗЗД „Б. И.“ СМР
са изпълнени и приети, но плащане на дължимата сума от 83 005лева не е
извършено, въпреки настъпилият падеж за това на 07.03.2019година.
С оглед на това ответникът „Ф.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******,
е поел задължение да заплати дължимия остатък от възнаграждението по договора
за СМР в общ размер на сумата от 83 005лева в срок от 6 месеца, начиная от 05.02.2020година на равни месечни вноски, всяка от които следва да бъде
заплатена на пето число от съответния месец.
Страните са приели, че неплащането дори на една
вноска в срок ще направи цялото задължение изискуемо, като в тази хипотеза „Ф.И.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, ще дължи законната лихва, считано от 07.03.2019 година.
Споразумението е с нотариална заверка на подписите на представляващите двете
дружества от 06.11.2019година, което удостоверяване е извършено от нотариус Ф.И.рег.№449
на НК.
От изпратените от Община –Бургас, с писмо
вх.№343573/13.08.2021 година, документи, се установява, че за обекта е издаден
акт за установяване годност за приемане на строежа на 13.09.2018 година, а на
ДЗЗД „Б. И.“ е заплатено дължимото възнаграждение, въз основа на актове,
образец 19 и предоставени фактури на посочените дати, като последното плащане
към гражданското дружество е извършено с фактура №15/22.03.2019година. тези
документи са във връзка със сключения договор между Община –Бургас и
възложителя на настоящия ищец ДЗЗД „Б. И.“, на който ищецът се явява
подизпълнител.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Предмет на настоящето делото са претенции с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. с чл.365, вр. с чл.266 ЗЗД и чл.86 от същия закон.
Въведената от ищеца теза по делото е, че има
вземане, представляващо остатък от дължимо му се възнаграждение по договор за
изработка, за СМР, който е сключил с гражданско дружество, в което ответникът е
съдружник; че е престирал точно, работата е приета,
но останала незаплатена в размер на съдебно заявената главница и в тази връзка
е сключил договор за спогодба с ответника, който поел задължение да заплати
дължимия остатък от възнаграждението. За периода на забава претендира
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
По основателността на главната претенция с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 вр. с чл.365, вр.
с чл.2666 ЗЗД.
Съобразно нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа.
Следователно, изпълнителят по сделката следва
да изпълни възложената му работа и предаде на възложителя осъществения трудов
резултат, а последният има задължение да го приеме, след като извърши преглед
на тази работа, като заплати уговорената възнаграждение.
В хода на процеса ищецът,
позовавайки се на сключената спогодба, не представя доказателства за приемане на
възложената работа, които. Съобразно трайната съдебна практика допустими са
всички доказателствени средства за установяване на
приемането на трудовия резултат. Това могат да бъдат двустранно подписани
протоколи образец 19 (двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени
видове СМР, в който са посочени количеството,
единичната цена и общата стойност на отделните видове
СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
работи), други приемо-предавателни протоколи,
които са от категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват
с материална доказателствена
сила за отразените
в съдържанието им факти и се преценяват
от съда по
вътрешно убеждение с оглед на всички
доказателства по делото. Когато протоколът е подписан от възложителя, тежестта за доказване,
че част от
удостоверените в съдържанието
му работи не са изпълнени,
е върху възложителя ( решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г.). Годни доказателствени
средства за установяване на приемане на възложената работа, при липса на
съставен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол, са и свидетелски показания (решение № 65/24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, IІ т.о.и решение № 7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г. на ВКС, I т.о.). Съобразно константната съдебна практика (напр. решение № 65/24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о; решение № 7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г. на ВКС, I т.о. и в решение № 71/8.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.,) ако възложителят, респ. негов представител,
е отразил в счетоводните регистри на търговското
дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на
данъчен кредит, то се налага
извод, че е налице приемане от поръчващия на
фактически изпълнените работи, дори ако
не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол, както и че
осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупки по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на
задължението.
Съобразявайки констатациите на
вещото лице П.Д., че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно
отражение в регистрите на ДЗЗД „Б. И.“, гражданското
дружество ги е включило в дневниците за покупки по ДДС и е ползвало данъчен
кредит по тях, представлява надлежно доказателство, че извършената от ищеца
работа е приета от възложителите му, които са съдружници
в това гражданско дружество, включително и ответникът. Ето защо ищецът има
право да получи уговореното възнаграждение за изпълнената работа и неговото
вземане е изискуемо по отношение на съдружниците в
гражданското дружество. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че
извършеното плащане на по- голямата част от уговореното възнаграждение също
представлява признание за съществуване на вземането на ищеца.
По отношение на
пасивната материална легитимация на ответника, която ищецът извлича от
спогодбата, която страните на сключили на 06.11.2019 година.
С договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. Както всеки договор, така и договорът за
извънсъдебна спогодба, регламентиран с чл.365 и сл. ЗЗД, има качество на закон
за тези, които са го сключили (чл.20а, ал.1 ЗЗД). Ето защо съдът е длъжен да се
съобрази с договорките между страните, постигнати със спогодбата и да приеме,
че отношенията между тях са такива, каквито са ги уговорили, за което имат
свободата, съобразно нормата на чл.9 ЗЗД, след като същите свободно са уредили
изцяло или частично съществуващия между тях спор. С постигната на 06.11.2019
година спогодба страните по нея са имали намерение да уредят един съществуващ
спор, с който да се прекрати предшестваща го договорна връзка – договор за СМР,
сключен на 16.10.2018г. между ДЗЗД “Б. И.“, съдружник в което е „Ф.И.Г.“ ЕООД,
ЕИК ****** и настоящия ищец „Д.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК******. Предвиденото в спогодбата
прекратяване на предшестващата облигационна връзка е чрез извършване на плащане
на остатъка дължимо възнаграждение по договора за СМР на изпълнителя по него,
по начин, посочен в споразумението от 06.11.2019 година – на вноски за
определен период от време, с възможност при липса на извършено плащани дори и
на едно вноска, вземането на кредитора да стане изискуемо в целия му размер.
След като ответникът по
делото, с изричен договор от 06.11.2019 година, сключен с ищеца, е признал, че
дължи на последния остатък от възнаграждение в размер на 83 005лева по
договора за СМР и не оспорва валидността на обективираната
в документа воля, нито автентичността на договора, съдът следва да зачете така
изразената му воля, за заплащане на главницата.
С оглед съществените
характеристики на договора за спогодба, отчитайки предшестващите отношения
между страните и установеното вземане на ищеца за възнаграждение по договора за
СМР, съдът приема, че главната претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. с чл.365, вр. с чл.266 ЗЗД се
явява доказана и следователно основателно предявена. Ето защо следва да бъде
уважена в размера, посочен от вещото лице – 83 004,89лева.
По акцесорния
иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
С преждепосочия
договор за спогодба от 06.11.2019 година страните са констатирали, че ищецът е
отправил покана за плащане, получена от възложителя, при уговорен срок за плащане
(окончателно) в срок от три работни дни, считано от деня на постъпилото плащане
по основания договор с Община- Бургас, който падеж е настъпил на 07.03.2019
година. Ответникът е поел задължение, при неплащане, да понесе имуществена
отговорност като заплати обезщетението за забава върху дължимата главница,
считано от 07.03.2019 година.
При установена
основателност на главната претенция и наличие на забава в изпълнение на
паричното задължение за плащане, акцесорният иск по
чл.86 ЗЗД се явява основателно предявен.
Претендираната
от ищеца обезвреда е в размер на сумата от
10 444,80лева. Заключението на вещото лице П.Д. сочи, че размерът на
дължимото обезщетение за периода на забава от 07.03.2019 година до
01.06.2020година е сумата от 10 444,78лева, но върху главница в размер,
посочен от вещото лице – сумата от 83 004,89лева, в който размер искът по
чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
При извод на съда за
основателност на исковете в посочените размери, разноските следва да бъдат
присъдени на ищеца, съобразно уважения им размер.
Ищецът е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК, съобразно който претендира заплащане на следните
разходи във връзка с делото: държавна такса от 3 362,12лева, депозит за
вещо лице в размер на 400лева и заплатена адвокатски хонорар по обезпечителното
производство в размер на 1 925лева. Към списъка на разноски страната е
представила доказателства за реалността на същите. Общият размер на дирените
разноски е сумата от 5 687,10лева.
Ето защо ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 5 687,09лева,
съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.И.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 309, със съдебен
адрес ***, чрез адв.Е.К., на основание чл. чл.79,
ал.1, пр.1 вр. с чл.365, вр.
с чл.266 ЗЗД сумата от 83 004,89лева (осемдесет и три хиляди и четири лева
и 89ст.), представляваща остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по
договор за спогодба, сключен между страните на 06.11.2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от
29.06.2020година до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
уважения до предявения размер от 83 005лева, поради неоснователността му и
на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в плащането на горепосочената сума
за периода от 07.03.2019 година до 01.06.2020година в размер на
10 444,78лева (десет хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и
78ст.), като ОТХВЪРЛЯ тази претенция в частта над уважения до предявения размер
от 10 444,80лева, поради неоснователността и.
ОСЪЖДА „Ф.И.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 309, със съдебен
адрес ***, чрез адв.Е.К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 687,09лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: