Определение по дело №3909/2017 на Районен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

гр. Варна, 15.09.2017 година

 

         Районен съд - Варна, Гражданско отделение, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

         при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гражданско дело № 3909 по описа за 2017 година, докладвано от съдията.

 

         На именното повикване в 15:18 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ИЩЕЦЪТ С.Г.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТ О. А., редовно призован, представлява се от юрисконсулт И.Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТ М.Т.Т., редовно призован, явява се лично, с адвокат Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТ И.Т.Д., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

 

ОТВЕТНИКЪТ В.Т.В., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

 

ОТВЕТНИКЪТ А.Т.М., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.И.П., редовно призовано, явява се лично.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили на 03.08.2017 г. и 08.08.2017 г.  писма от Главна дирекция „Гранична полиция”.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

 

Ю. К. Т.: Да се даде ход на делото.

 

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ Д.: Да се даде ход на делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ В.: Да се даде ход на делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ М.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че от процесуална гледна точка, предвид редовното призоваване на страните, не са налице пречки по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА  ХОД  НА  ДЕЛОТО

 

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора, като указва на ищцовата страна, че може да поясни и допълни своята искова молба, а ответната страна - да въведе възражения, които не е могла да направи в срока с отговора на исковата молба.

 

АДВ. С.: Заявявам от името на моя доверител, че желаем да оттеглим иска.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 7169/12.07.2017 г.:

Производството по делото е образувано по искова молба с регистрационен входящ номер 16 963/24.03.2017 год., уточнена с допълнителна молба с вх.номер 20 660/11.04.2017 год.

Ищецът по делото С.Г.Д., ЕГН **********,с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от ВАК В. А.С., със съдебен адрес:***, офис *, е предявил иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на съдебна делба между ищеца и ответниците по иска. Пасивната легитимация ищецът е уточнил с исковата и допълнителната молба с регистрационен входящ номер 20 660  от 11.04.2017 г., като в допълнителната молба е формулиран и съответния на твърденията на ищеца петитум.

Ищецът по делото С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от ВАК -В. А.С., със съдебен адрес:***, офис * е предявил иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на съдебна делба между ищеца и ответниците по иска на следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:

І. ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50 кв.м. по данъчна оценка и без площ по предходни документи за собственост, състояща се от две стаи и антре с граници  на сградата: УПИ № *, от две страни дворно място и улица, построена в дворно място цялото с площ от 930 кв.м., от които общинско място по стар план 285 кв.м. а по предходен документ за собственост от 1000 кв.м., без общинска част, находящо се в *, съставляващо УПИ *в кв. * по действащия план на града, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 година  на Кмета на О. А., при граници на мястото: *, *, УПИ *, УПИ *и улица, ПРИ КВОТИ:

8/12 идеални части за ищеца С.Г.Д.;

1/12 идеална част за ответницата М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***

1/12 идеална част за ответницата И.Т.Д., ЕГН **********,***

1/12 идеална част за ответницата В.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***

1/12 идеална част за ответника А.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ІІ. ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 930 кв.м., от които общинско място по стар план 285 кв.м. а по предходен документ за собственост 1000 кв.м., без общинска част , находящо се в *, съставляващо УПИ *, в кв. *, по действащия план на града, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на О. А., при граници на мястото: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *и улица ПРИ КВОТИ:

430/930 кв.м. идеални части за ищеца С.Г.Д.;

57,75/930 кв.м.идеална част за ответницата М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** части за ответницата И.Т.Д., ЕГН **********,***

53,75/930 кв.м. идеални части за ответницата В.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***

53,75/930 кв.м. идеални части за ответника А.Т.М. , ЕГН **********, с адрес *** и

285/930 кв.м. идеални части за ответната О. А. .

Видно от исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт № *, том № *, дело № * година М. Х.купил следния недвижим имот: КЪЩА от 2 стаи и антре с 2 навеса и сайвантче с дворно място от ЕДИН декар, находяща се в село *, Варненска област, при граници – И. Д., В. М. и от две страни улици.

Сочи се, че с нотариален акт, вписан в СВ Варна под вх.рег.№ . година като акт № ., том ., дело № ., двама от наследниците на М. И.– С. И.М. и В. М. Й.дарили наследствените си по 4/12 ид.ч. на ищеца С.Г.Д. от същия имот а именно – ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 645 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 930 кв.м., от които общинско място по стар план от 285 кв.м., находящо се в *, обл.Варна, представляващо УПИ *, в кв. *, по действащия план на града, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на О. А., заедно със ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50 кв.м., по данъчна оценка и без площ по предходен документ за собственост.

С оглед горното, в сезиращата съда искова молба ищецът твърди, че същият е съсобственик от една страна при квота от 8/12 идеални части от гореописания имот а ответниците М.Т.Т., И.Т.Д.,В.Т.В. и А.Т.М. – в качеството си на наследници били съсобственици при квоти за всеки (от ответниците) от по 1/12 идеални части от имота.

В уточнителна молба от 11.4.2017 г. ищецът отново е посочил, че твърди,че квотата в съсобствеността върху недвижимия имот и къщата за него е 8/12 идеални части, като е прецизирал и фактическите си твърдения относно придобивното основание. В тази връзка ищецът е конкретизирал, че е носител на вещното право на собственост върху 8/12 ид.ч. върху имотите чиято делба се иска въз основа на безвъзмездна правна сделка – дарение, извършено от двама от наследниците на М. Х. Твърди се, че останалите съделители и ответници били съсобственици на имота,чиято делба се желае с квоти от по 4/12 ид.ч., придобити въз основа на наследствено правоприемство от баща им Т. М. И. – син на общия наследодател М. Х..

В уточнителната си молба ищецът релевира, че имотът не бил  променян от покупката от 1957 година, освен че навеса и сайвантчето се били самосрутили (липсвали), поради което и ищецът счита, че съделителите били придобили къщата изцяло по наследство (за ищеца и по дарение) а земята била придобита  по наследство (а за ищеца и по дарение) а О. А. твърдяла, че е собственик на 285 кв.м. от мястото по стар план.

На следващо място в уточнителната си молба ищецът е пояснил, че към дата на покупко -продажбата на имота М. Х.не бил имал брак,следователно и съделителите в настоящото производство били посочените от ищеца с исковата молба.

Твърди се още във вече цитираната уточнителна молба, че с извършеното дарствено разпореждане дарителите били отчуждили цялата си квота от наследството а именно от по ¼ идеална част. Заявено е още, че искът не е насочен срещу С. М., доколкото бил отчуждил/дарил цялата си наследствена квота, замествайки баща си - на ищеца.

В т.4 от уточнителната молба ищецът е описал имота по действащия план (така както е заявено и в петитума на иска) а в т. 5 е навел твърдения, че доколкото нямало одобрена кадастрална карта за гр. * се желае да бъде назначено вещо лице което да изготви СХЕМА на къщата. В т. 6 от уточнителната си молба ищецът е пояснил, че било видно от скицата, че О. А. била включена като съсобственик на дворното място, с площ от 285 кв.м. по стар план, който не бил описан. В същото време, имотът закупен през 1957 г. бил с площ от 1000 кв.м., като междувременно съгласно скицата бил с намален до площ от 645 кв.м. а със Заповед преди 1993 г. към него се придавали и общинските 285 кв.м., като така парцелът ставал с площ от 930 кв.м. (т.е. със Заповедта от 1993 г.). С оглед горното ищецът е насочил иска си и против О. А. и уточнил, че в хода на делбеното производство ще се изясни дали О. А. има някаква собственост в делбеното място.

В подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания по делото да бъдат приети ангажираните от ищеца заверени за вярност с оригинала копия на документи, както и да бъде проведена съдебно техническа експертиза с формулираните въпроси на страница последна от уточнителната молба (лист 20 – ти от делото) и искането за изготвяне и на схема на къщата обективирано на предпоследната страница от уточнителната молба).

В срока по чл. 131 ГПК ответниците по делото И.Т.Д., В.Т.В. и А.Т.М. са заявили в отговора си, че делба на дворното място и къщата, поискана от ищеца, не можело и не следвало да бъде допускана.

Възраженията срещу иска и тримата ответници основават на твърдението си, че имота бил еднолична собственост на ответницата М.Т.Т..

Действително, не отричат тримата ответника,по наследство им се полагали идеални части от дворното място, но още през 90 –те години всички наследници се съгласили,че нямало да го ползват и да имат претенции към процесния имот и към къщата, като те останат в собственост на ответницата  М.Т.. В тази връзка ответниците сочат, че никога не били пречели да се упражнява фактическата власт върху същия имот и за тях имота ведно с бил собствен на М.Т.. От 90-те години и до сега, твърдят ответниците, М.Т. живеела в къщата и я ползвала заедно с дворното място и тримата ответника никога не й били пречили и не се противопоставяли на упражняваната от Т. фактическа власт.

На следващо място ответниците Ив.Д., В.В. и А.М. твърдят, че ищецът никога не бил живял в къщата. М.Т., сочат ответниците, била тази, която и сега живеела с внуците си в имота и поддържала и се грижела за къщата и имота.

За ищеца С.Д. ответниците релевират, че дълги години работел в чужбина и никога не бил проявявал претенции към имота а единствената причина  сега да предяви такива била: „че му трябвали пари”.

В заключение тримата ответника твърдят отново, че имотът е собственост единствено и само на М.Т., която го владеела повече от 20 –ет години, поради което се желае съдът да отхвърли искането на ищеца за делба.

В СРОКА по чл.131 ГПК ответницата М.Т.Т., чрез адв. Д. П. от АК Варна е депозирала отговор на исковата молба.

Ответницата М. Т. намира предявения иск за изцяло неоснователен. М .Т. не отрича, че с нотариален акт № * от * г. М. Х.бил закупил къща от две стаи и антре, с два навеса и сайвантче с дворно място от един декар, находящ се в с. *.

Впоследствие обаче, твърди ответницата, мястото било разделено на две, като описаната в нотариалния акт къща останала в едно място (преди УПИ *, в кв. *, сега според ответницата * в кв. *) –а в другото (УПИ * в кв. *, сага УПИ *, в кв. *) – нямало къща. Именно  в УПИ *, релевира ответницата, в което нямало къща, през 1967 година бил „взет архитектурен проект и изградена такава”. Това именно било процесното място по настоящо дело, като това било място в което ответницата  била родена и в което живяла, отгледала децата си понастоящем отглеждала своите внуци.

Отв. М. Т. заявява, че в имота живее от раждането си (1958 г.) и до настоящия момент, отгледала в същия имот синовете си а сега отглеждала и внуците си. Във владение на имота, релевира ответницата, се намирала от 1958 г. и до сега, както и на сградата от построяването й през 1967 година до момента. Винаги, подчертава М.Т., била скицата същите (УПИ * в кв. *, сега УПИ *в кв. * и сградата в имота) за свои, като владението върху процесната сграда и дворното място винаги било с намерението да го придобие, поради което за нея била изтекла изискуемата съгласно чл. 79 ЗС 5 годишна респективно 10 –ет годишна  придобивна давност, както по отношение на ищеца , така и по отношение на останалите ответници по делото .Във връзка със соченото от ответницата възражение против иска, в отговора на искова молба са посочени следните доводи : 1 .Доказателства затова,че отв.М.Т. била владяла имота повече от 10 години –УПИ * и сградата още към 2010 г. бил факта, че през началото на 2010 г. започнала процедура по съставяне на КНА и след като на 5.7.2010 г. заявлението й било заверено от Дирекция Местни данъци и такси при О. А. и внесено за заверка в отдел „Общинска собственост” на същата община, от последната ответницата разбрала, че на 28.09.2010 г. Общината си била съставила акт за общинска собственост за 285 кв.м. от това място. Относно О. А. ответницата сочи че не е виждала акта за собственост на О. А. и до 28.9.2010г. била владяла имота и придобила същия по давност и ако знаела, че общината има претенции към имота нямало да прибегне към съставяне на КНА. Относно останалите ответници (физически лица) отв. М. Т. твърди, че през 90 –те години се разбрала с тях, че имота е нейна собственост и нямало да имат претенции, нямали такива и техните идеални части ответницата придобила с изтичане на 5 годишна придобивна давност (в условията на евентуалност 10-ет годишна). Относно ищеца отв. М. Т. твърди, че от преди 1995 г. същият е извън пределите на Р. България, като това помнела, т.к. същият не бил на отишъл  на погребението на баща си Г. през 1996 г.; не бил в страната и през 2011 г., когато починала майка му В. Наскоро сочи М.Т. ищецът си дошъл в България, след като (доколкото било известно на ответницата) ищецът се бил пенсионирал в Гърция и започнал да има претенции ,доказателство за което било настоящото дело. Никога, твърди ответницата, ищецът не бил влизал в къщата й, защото не го била пускала вътре; имота ответницата обработвала с помощта на децата си, ремонтирала основно къщата с цел запазването й, или от всичко изложено следвал извода, че ответницата била едноличен собственик на имота и сградата на основание наследство и давностно владение, осъществявано непрекъснато, явно, несъмнително и повече от 10 години, поради което имотът предмет на спора не следвало да бъде допускан до делба.

В раздел ІІ на отговора на искова молба ответницата прави и допълнение към вече изложеното а именно: Релевира се, че праводателката на ищеца В. М. Й.по представения нотариален акт за дарение от 18.04.2011 г. никога не била живяла в процесния имот, никога не била ползвала същия, нито била предявявала претенции към имота. В. Й.била от гр. *, била много болна и не била ходила в гр. * а още по –малко в имота. Действително, не отрича ответницата М. Т., в нотариалния  акт за дарение било записано, че В. Й.си запазвала правото на ползване върху имота, но тя, твърди ответницата, никога не била упражнявала фактическа власт върху имота преди прехвърлянето му през 2011 година, не била упражнявала фактическа власт и след 18.4.2011 година във връзка с това нейно запазено право на ползване, описано в представения по делото нотариален акт за да можело някой да заявява, че В. Й.била държала имота за него. Отделно от изложеното отв. М. Т. намира, че представения нотариален акт за дарение от 18.04.2011 г. бил нищожен по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – поради порок – предписана от закона форма. В тази връзка ответницата се позовава на нормата на чл. 579, ал. 1, изр.2-ро ГПК, ал. 2 на същата норма и на чл. 189 ГПК като твърди, че В. Й.била положила пръстов отпечатък върху нотариалния акт вместо трите си имена. Отделно от горното, в същия нотариален акт, имало никакъв подпис в т. 1 за дарители след пръстовия отпечатък, но нямало изписване на три имена върху акта а разпоредбата на чл. 579, вр. чл. 189 ГПК говорела за полагане на отпечатък при невъзможност за подписване а не за полагане на отпечатък при невъзможност за изписване на три имена. В крайна сметка, според ответницата не ставало ясно подписа до пръстовия отпечатък на дарителката ли е и или на трето лице и защо ако е нейн, същата не е положила подпис но не и три  имане (доколкото закона говорел за поставяне на отпечатък при невъзможност за поставяне на подпис а при невъзможност за изписване на три имена.

В съответствие с наведените твърдения, възражения и оспорвания в раздел ІІІ на отговора на искова молба ответницата е направила следните доказателствени искания:

1. Във връзка с възражението й за придобиване на имота по давност от нейна страна и че ищецът Ст. Д. от преди 1995 година и до момента почти не бил на територията на РБ, се желае в полза на ответницата да бъде издадено съдебно удостоверение, което да и послужи за снабдяване с друго такова от Гранична полиция, за следното: За периода от 1990 – 2010 г. ищецът С.Г.Д., ЕГН ********** напускал ли е територията на Р. България, респ. влизал ли е на територията на Р. България, кога и пред кой ГКПП. 2. Желае се допускане на гласни доказателства чрез показанията на трима свидетели при режим на водене, чрез които ответницата да установи и докаже че владяла спокойно, непрекъснато и необезпокоявано имота, повече от 10 години. 3. Представени са и писмени доказателства чието приобщаване към материалите по делото се желае.

В срока по чл. 131 ГПК ответната О. А., представлявана от Кмета е депозирана отговор на исковата молба.

По  допустимостта на иска ответната Община счита, че искът за делба бил недопустим, т.к. ищецът и останалите ответници не били собственици на имота като в подкрепа на този извод ответната община навежда следните доводи: 1. Видно било от представената с писмения отговор комбинирана скица, че УПИ *, в кв. *, по действащия план на гр.* бил частично идентичен, с парцел *, в кв.* по стар план на населеното място,одобрен със Заповед № 52/03.03.1925 год. за улична регулация и Заповед № 606/12.03.1925 г. за дворищна регулация. Съгласно предвижданията на плана от 1925 година, сочи ответната Община, парцел *, бил с площ от 3000 кв.м. от които 630 кв.м.ид.ч. общинско място. В разписния лист към плана от 1925 година било вписано само лицето И. М.Д., като било посочено,че същия владеел 1 000 кв.м. с къща. Макар и да не било отразено в разписния лист към 1925 година, най – вероятно според ответната Община останалата част от имота с площ от 1370 кв.м. била владяна от Д. М. Р.в (праводател на М. Х.), което твърдение се подкрепяло от останалите представени с отговора от О. А. документи.

Ответната Община сочи още, че с нотариален акт № *, том *, дело № * год. Д. М. Р. продал на М.Х.къща с две стаи с антре, с два навеса и сайванче с дворно място от 1 декар при граници: И.Д., В. М.и от две страни улица.

На следващо място ответната О. А. твърди, че със Заповед № 1892/12.4.1965 г. на Председателя на ОНС Варна бил одобрен следващия план на гр. *, съгласно предвижданията на който от стар парцел * в кв. * (по плана от 1925 г.) се отреждали три нови парцела: Парцел *, кв. *, вписан в разписния лист на М. И. Д. (правоприемник на Илия М.Диков); Парцел *, в кв.*, вписан в разписния лист на Т. М. И., с нотариален акт № *, том № , дело № * г., Парцел *, в кв. * с вписване „Одържавено с акт № 2044/ 12.11.1956 г. – 1000 кв. в. от Д. М. Р.”.

Сочи се още, че с нотариален акт № 167, том І, дело № 374/7.2.1967 г. М.Х.дарил на сина си Т.М. И.следния свой недвижим имот: къща от две стаи и антре, с два навеса и сайвантче с площ от 880 кв.м., представляващо парцел * , в кв. * по плана на с. Игнатиево от 1965 година. Като документ послужил за съставяне на акта, подчертава ответната Община, бил представен нотариален акт № *, том * дело № * от * година. Т.е. М.Х.бил прехвърлил на сина си Т.И.имотът който притежавал, като се релевират твърдения за идентичност на прехвърления имот с одържавения още през 1956г. от праводателя на М.Х.

На следващо място О. А. излага фактически твърдения затова, че със Заповед № 378/26.6.1993 г.на Кмета на О. А. бил одобрен действащия към момента план на гр. * съгласно предвижданията на който – за парцел * в кв. * бил отреден УПИ *, в кв. * а за парцел *, в кв. * бил отреден УПИ *, в кв.*. С нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от * г. релевира ответната Община В. М. Й.и С. И.М. дарили на С.Г.Д. 8/12 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 645 кв.м., по документ за собственост а по скица 930 кв.м., съставляващо УПИ * в кв. *, съответстващ на имота описан в нот.акт І *, том * дело № * год., като документът послужил за съставянето на този нотариален акт бил нот.акт № *, том *, дело № * от * г. При така посочените факти ответната О. А. счита, че било видно, че един и същ документ за собственост – нотариален акт № *, том *, дело № * г. бил послужил за извършване на две прехвърлителни сделки за два различни имота - един път за дарението, обетивирано в нот.акт № *, дело * г. и втори път  за дарението, обективирано в нот.акт № *, дело * г. М.Х.пояснява ответната община бил собственик съгласно нот.акт № *, дело * г. само на един имот и това бил  парцел *, в кв. * по плана от * г., който парцел според общината съответствал на сега *, кв. *, респ. същото лице никога не било и не могло да бъде собственик на парцел *, в кв. * по плана от 1965 г., който съответствал по твърдения на същата община на процесния * в кв. *, т. к. този имот бил одържавен още през 1956 г. от Д. М. Р.. Ето защо, заявява в срока по чл. 131 ГПК, ответната О. А., твърди, че когато през 1957 г. Д. М. Р. прехвърлил на М.Х.своя имот той му прехвърлил такава част, която съответствала по граници на парцел *, кв. * по плана от 1965 г., защото частта, която съответствала на парцел *,в кв. * вече му била отчуждена от държавата.

Предвид изложеното по-горе, ответната О. А. счита, че С.Г.Д. и останалите наследници на М.Х.не можело да се легитимират като собственици на УПИ * в кв. * и делба на този имот била недопустима.

С оглед изясняване на спорния въпрос относно собствеността на лицата по отношение на УПИ * в кв. * по плана на гр. *, счита ответната Община, че ВРС следва да даде указания на ищеца да ангажира доказателства по допустимостта на иска посредством назначаването на СТЕ, която да даде отговор на поставените общо 5 въпроси  на страница предпоследна от отговора на искова молба.

В условията на евентуалност, ако ВРС приеме иска за допустим ответникът се позовава на ППВС № 2/82 и № 4/64 като извежда извода, че е недопустима делба на съсобствен парцел, когато в него има сгради, които са изключени от съсобствеността. Дворното място в този случай, възразява ответната О. А. било неделимо поради реализирания застроителен режим и наличието на постройки, собственост на различни собственици, които не били предмет на делбата. Видно било и от твърденията в исковата молба, че в имота съществувала жилищна сграда с РЗП 50 кв.м., състояща се от 2 стаи и антре, която била заявена като предмет на делбата и спрямо която О. А. не предявявала претенции .

В условия на евентуалност, ако ВРС не приеме горните групи възражения за недопустимост на иска за делба, О. А. изразява становище по основателността на иска за делба:

По същество позовавайки се на ангажираната с отговора на искова молба скица и действалите от 1925 г. планове за имота ответната Община твърди, че собствеността за Общината, респ.Държавата била възникнала още към 1925 г. с приемането на плана на населеното място.

Ответната Община не възразява по посочената в исковата молба квота на общината от 285 кв.м. идеални части, представляващи придаваеми площи от улица  по стар план към УПИ *кв. *, като счита че тази площ отговоря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за образуване на самостоятелен имот, отреден в индивидуална собственост за О. А..

Не се възразява и по искането на ищеца за допускане на СТЕ с поставените въпроси от ищеца. В случай,че съдът допусне провеждане на СТЕ се желае въпросите да се допълнят с 5 поставени и от ответната страна на последна страница  от отговора на искова молба.

В подкрепа на твърденията и възраженията си ответната страна представя писмени доказателства описани от 1 до 10 като се желае приемането им по делото.

По така предявения иск, съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва:

В тежест на всяка една страна е да установи и докаже фактите от които черпи за себе си положителни права (чл. 154 ГПК).

Всяка една страна в делбеното производство има качеството на ищец и ответник, поради което съдът указва на страните, че следва да установят наведените твърдения за възникване на правото на собственост върху имота, чиято делба се иска, при релевираните придобивни способи,респективно квоти.

Съдът указва на страните по спора, че по отношение на релевираното възражение с правно осн. чл. 26 ЗЗД страната сторила това оспорване следва да установи и докаже твърденията си за недействителност на сделката.

Съдът предоставя възможност на страните по делото най-късно в първото по делото съдебно заседание да заявят от какви допълнителни доказателства желаят да се ползват с оглед подкрепа на твърденията им.

СЪДЪТ НАМИРА,че не са налице факти и или обстоятелства, за които да не са ангажирали доказателства от страните по спора.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК обявява на страните, че е безспорните факти и обстоятелства ще бъдат отделени в първото открито съдебно заседание, едва след изясняването на фактическата страна на спора.

 

СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и да предприемат необходимите действия, съобразно същия.

 

АДВ. С.: Нямам възражения по доклада.

 

Ю. К. Т.: Нямам възражения по доклада.

 

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.

 

ОТВЕТНИКЪТ Д.: Нямам възражения по доклада.

 

ОТВЕТНИКЪТ В.: Нямам възражения по доклада.

 

ОТВЕТНИКЪТ М.: Нямам възражения по доклада.

 

СЪДЪТ, предвид факта, че страните по делото не възразяват по приемане на доклада,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА проекто-доклада на делото за окончателен такъв.

 

СЪДЪТ, ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените с исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г.; удостоверение за наследници изх. № 20/15.02.2017 г. на О. А. (оригинал); скица № 52/207/07.02.2017 г. на УПИ *, кв. *, по действащия план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. за улична и дворищна регулация на Кмета на О. А. (оригинал); удостоверение изх. № **********/07.02.2017 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от О. А. (оригинал); пълномощно.

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представеното с уточняваща молба вх. № 20660/11.04.2017 г. удостоверение за наследници изх. № 62/10.04.2017 г. на О. А. в оригинал.

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените с отговора на исковата молба от О. А. вх. № 32571/13.06.2017 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: извадка от план; извадка-копие от стар план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 52/03.03.1925 г. за улична регулация и Заповед № 606/12.03.1925 г. за дворищна регулация; извадка-копие от разписен лист към стар план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 606/12.03.1925 г. за дворищна регулация; нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № * г.; извадка-копие от предходен план на гр. Аксаково, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 1892/12.04.1965 г. на Председателя на ОНС – Варна; извадка-копие от разписния лист към предходен план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 1892/12.04.1965 г. на Председателя на ОНС – Варна; нотариален акт № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № *, том *, дело № * г.; Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на О. А.; извадка-копие от действащия кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на О. А.; извадка-копие от действащия кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на О. А.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г.

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените с отговора на исковата молба от М.Т.Т. вх. № 33591/16.06.2017 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: пълномощно; проект от 11.05.1957 г.; скица № 2089/20.04.1986 г. на парцел * в кв. № * по плана на с. Игнатиево; молба- декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка от М.Т.Т..

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото докладваните в днешно съдебно заседание: писмо изх. № УРИ-328200-13183/28.07.2017 г. от Зам. Директор на ГДГП; писмо изх. № УРИ-328200-13674/04.08.2017 г. от Зам. Директор на ГДГП.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото заключение от вещото лице Р.И.П. от дата 07.09.2017 г., изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

 

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице, като снема самоличността му:

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.И.П. – 62 год., неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам заключението си. Моля да ми позволите да коригирам допусната от мен печатна грешка в заключението.

 

СЪДЪТ предявява заключението на вещото лице, за да нанесе корекция.

След нанасяне на необходимата корекция, вещото лице ВРЪЩА експертизата на съда.

 

Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.

 

СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило поставената му задача, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото експертното заключение по съдебно-техническата експертиза.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на внесения за целта депозит. (Издаден РКО в размер на 300 лв.)

 

Ю. К. Т.: Представям списък на сторените разноски, които претендираме.

 

АДВ. П.: Представям списък на разноските, които желаем да ни бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

 

СЪДЪТ, по представените в днешно съдебно заседание списъци на разноските,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешно съдебно заседание списъци на разноските.

 

СЪДЪТ, предвид оттеглянето на иска, сторено в днешно съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител, намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 233 от ГПК, а именно за прекратяване на делото.

Прекратявайки производството по делото, съдът не следва да съобразява становищата на ответниците, тъй като се намира в първото открито съдебно заседание, но дължи произнасяне, съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с Определение касателно разноските. В този ред на мисли ответната страна М.Т. е представила списък на разноски чрез адвокат Д. П., в който претендира следните разходи: 600 лв. адвокатски хонорар, 7 лв. съдебно удостоверение, 1,85 лв. изпращане на съдебно удостоверение до Гранична полиция, общо 608,85 лв., а О. А. претендира 150 лв. внесен депозит плюс 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При тези данни по делото, съдът намира, че след като се прилага разпоредбата на чл. 233 от ГПК, макар и ищецът в първото открито съдебно заседание да оттегля по негово желание иска си, разноски се дължат за осъщественото от част от ответниците процесуално представителство и за заплатен от О. А. депозит за съдебно-техническа експертиза, в частност и за съдебно удостоверение за едната от ответниците.

Ето защо, съдът следва да възложи в тежест на ищеца всички поискани и доказани по основание и размер разноски, сторени от двама от всички ответници.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3909/2017 г. по описа на Варненски районен съд, ХLІІ състав, поради оттегляне на иска, на основание чл. 233 от ГПК.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК, ищеца по делото С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на О. А., с адрес: *, представлявана от Кмета инж. А. С., сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) - възнаграждение за осъществено процесуално представителство, както и сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) - внесен депозит за допусната съдебно-техническа експертиза.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищеца по делото С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) – адвокатски хонорар, както и сумата от 8,85 лв. (осем лева и осемдесет и пет стотинки) – за издаване и изпращане на съдебно удостоверение.

 

Прекратителното определение подлежи на обжалване в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от днес, пред Окръжен съд – Варна с Частна жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за разноските подлежи на обжалване и изменяване по реда на чл. 248 от ГПК в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:38 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 СЕКРЕТАР: