Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в
публично заседание на осми април две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 11973/2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба на Агенция
„П.И.“, чрез Областно пътно управление ***, представлявано от директора,
надлежно оправомощен и юриск. Г.Н., с надлежно учредена представителна власт по
делото, срещу Решение от № Решение № 531525 от 12.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 89475/2017 г. на СРС, 56-ти състав, с което е уважен предявения от З. “Б.В.и.г.”
АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителн иск с правно основание 411,
ал. 1, изр. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 104,67 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди при ПТП, настъпило на 12.02.2017 г. в с. Скравена,
на мост, находящ се на главен път - I, посока - с. Новачене, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до
окончателното плащане.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 535,00 лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 385,00 лв., представялваща
разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. N 54979/17 г. по описа на СРС, 56 състав/.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят
поддържа, че в конкретния случай представения Протокол за ПТП е непълен,
неточен и противоречив. Изтъква, че същият е съставен занчителен период след
инцидента, като липсвало пълно и ясно описание на механизма, като същият имал
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само по
отношение на фактите осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице. Оспорва достоверността на свидетелски показани и представените
по делото писмени доказателства, който били частни документи, съставени от
ищеца, поради което не бил установен механизма на произшествието, респективно
наличието на причинно-следствена връзка. Изтъква, че не е изготвен снимков
материал на посетено от длъжностното лице произшествие, съобразно изискването
на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Сочи
още, че не било установено и правомерно поведение на водача на увредения
автомобил, включително и евентуални
злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил,
като същият не бил тестван и за алкохол, което изключвало задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би
следвало да се използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата
на същата стояли частни свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не
били установени всички елементи от фактическия състав на претендираното
регресно вземане. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение като отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец З. “Б.В.и.г.” АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно
решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
Противно но
поддържано в жалбата от представената застрахователна полица № 47041617205000201г. се установява, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил
„Тойота“, с per. № *******, за срок на действие от 12 месеца, считано от 01.12.2016 г.
до 01.12.2017 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“ е имало валидно сключена
имуществена застраховка „Пълно Каско“,
като в раздел "Изключение" от ОУ на ищеца не фигурират повреди по
гуми, настъпили в резултат на ПТП, поради което по аргумент на противното
следва да се приеме, че събитие като процесното, при което следствие на
попадане в дупка на пътното платно е увредена гумата и джантата по
застрахования автомобил представлява покрит риск.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба, касаещи
обстоятелствата по настъпване на процесното застрахователно събитие следва да
се отбележи, че причините, при
които е настъпило процесното ПТП, са отразени в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 13.02.2017 г., в което е посочено, че на
12.02.2017 г. в с. Скравена, на мост, находящ се на главен път I, посока - с.
Новачене, лек автомобил „Тойота“, модел „РАВ“, с per. № *******, попаднал в голяма дупка на активната лента на пътното платно.
Видимите щети на лекия автомобил „Тойота“, с per. № *******, отразени в заявлението, са: счупване на кората на двигателя и
счупен десен подкалник. По делото е представен
и Протокол за ПТП № 1637880 от 12.02.20217 г., съставен от длъжностното лице
при РУ Ботевград, който, видно от отбелязването върху същия, е посетил процесното
ПТП и е отразил в същия констатираните обстоятелства, включително и относно
механизма на ПТП-то, посочвайки, че на 12.02.2017 г. Около 16,00 ч. лек
автомобил „Тойота“, модел „РАВ“, с per. № ******* се движи по
ГП I-1 в с.
Скравена, посока - с. Новачене, където преминавайки по мост, автомобилът преминава през дупка на пътното платно. Противно на
поддържаното в жалбата протоколът за ПТП по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди
на автомобилите. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП
обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се
ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е
оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за
първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о.,
ТК.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно
установен механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие и същото съответства на
заявеното в исковата молба, а от заключението на изслушаната и приета без
възражения САвТЕ се установява, че получените увреждания по лек автомобил „Тойота“, модел „РАВ“, с per. № ******* са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП /попадане в дупка на пътното платно/.
Между страните не се спори по отношение на обстоятелството,
че пътят, на който е реализираното процесното
ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата,
поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция „П.И.”.
Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно при движение в прохода Витиня в близост
до Ботевград и вземе
мерки по отстраняването й от пътното платно, е довело до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето
защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахованата при него собственик на увреденото МПС срещу ответника
причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно.
Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
съответно е до размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД
дължи на застрахования. Видно от кредитираното от съда заключение на вещото
лице по изслушаната и приета без възражения САвТЕ действителният размер на
причинените вреди е в размер на 144,41лв., поради което предявения иск следва
да бъде уважен за пълния предявен размер от 104,67 лв.
Недоказани по делото, а доказатествената тежест е на
ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната жалба
оплаквания за наличието на неправомерно поведение на водача на увредения автомобил,
включително и за евентуални злоумишлени действия на същия
свързани с увреждане на застрахования автомобил,
съответно че не са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не
са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди
претендираното по представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 360,00 лв.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от № Решение
№ 531525 от 12.11.2018 г. постановено по гр.д. № 89475/2017 г. по описа на СРС, 56-ти състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.”, БУЛСТАТ *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на З. “Б.В.и.г.” АД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата
от 360,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.