Р Е Ш
Е Н И Е № 82
гр. София, 05.06.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 182 по
описа за 2015 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното :
С
исковата молба вх. № 2394/13.10.2015 год. по описа на СОС на Х.Т. и Д.А.К.,
граждани на В., чрез адв.Д. от САК, е предявен срещу „А.Р.” ООД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ., представлявано от управителя Р.А.Д.и „А.С.Р.“
ЕООД с ЕИК., положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2
от ТЗ – за признаване за установено по отношение на ответниците, съществуването
на вземането на ищците от ответниците в общ размер на 59 026.77 лева, от
които сумата от 53 785.33 лева представлява обезщетение, дължимо съгласно
сключено на 16.09.2013г. споразумение, а сумата от 5 241.44 лева –
мораторна лихва върху главницата от 53 785.33 лева за периода от
16.03.2014г. до 28.04.2015г. – датата, на която е предявено вземането на ищците
към длъжника пред синдика в производството по несъстоятелност на „А.Р.” ООД по
т. д. № 228/2011г. на СОС и по възражения на ответниците „А.”ЕООД и „А.С.Р.“ ЕООД по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са
изключени от списъка на приетите вземания с определение № 13/05.10.2015г.,
постановено по чл. 692, ал. 4 от ТЗ по това дело.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
исковата си молба ищците сочат, че между ищците и ответникът „А.Р.” ООД е бил
сключен предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот,
съгласно който ищците закупуват апартамент № 8 в сграда Р, комплекс „А.“ за
цена от 93 950 евро с вкл. ДДС, която била пълната продажна цена на имота
и била напълно заплатена от тях. Съгласно посочения договор „А.Р.” ООД се
задължил да построи имота не по-късно от 31.05.2008г. Това не било сторено дори
и към момента на подаване на исковата молба в напълно завършен вид. На
03.07.2008г. имотът бил прехвърлен на ищците след заплащането на пълната му
продажна цена на етап „груб строеж“.
На 16.09.2013г. между ищците и „А.Р.” ООД било
сключено споразумение за обезщетяване на вредите на ищците от забавеното
изпълнение, като договореният размер на обезщетението бил 27 500 евро
платими до 15.03.2014г. Ищците сочат още, че сумата не била изплатена в
договорения срок. Излагат, че са предявили вземането си по надлежния ред и срок
в производството по несъстоятелност на „А.Р.” ООД, като същото било прието от
синдика на дружеството – длъжник, но след възражение от длъжника и ответникът „А.с.р.“
ЕООД с ЕИК . същото било изключено от списъка на приетите вземания от съда с
определение от 05.10.2015г., постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, по
т.д.н. № 228/2011г. по описа на СОС.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на 07.12.2015 год. на ответника „А.Р.” ООД с указанията по чл.367-370
от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор. На 21.12.2015 год. е постъпил отговор, в
който ответникът оспорва предявените искове като недопустими, поради
неподаването им в срок, както и поради липсата на надлежна представителна власт
по отношение на адв.Д.. При условията на алтернативност ответникът счита
предявените искове за неоснователни, тъй като твърди, че е изпълнил изцяло
задълженията си към ищците. Ответникът оспорва истинността на представеното от
ищците с исковата молба споразумение от 16.09.2013г., като сочи, че същото е
неавтентично, с невярно съдържание и недостоверна дата. Излага, че то
противоречи на добрите нрави, като сключено години след придобиването на
собствеността върху процесния апартамент, и поради това е нищожно. Поддържа, че
негов представител не е подписвал такова споразумение.
Ответникът оспорва представените с
исковата молба предварителен договор, покана за изпълнение, споразумение от
16.09.2013г., както и пълномощни в полза на адв.Д..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на 25.08.2017 год. на ответника „А.с.р.“ ЕООД с ЕИК . с указанията по
чл.367-370 от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/, като до изтичане на срока по
чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор. На 07.09.2017г. е постъпил
отговор, в който ответникът оспорва предявените искове като недопустими, поради
неподаването им в срок, както и поради липсата на надлежна представителна власт
по отношение на адв.Д.. При условията на алтернативност ответникът счита
предявените искове за неоснователни, тъй като твърди, че ответникът „А.Р.” ООД
е изпълнил изцяло задълженията си към ищците. „А.с.р.“ ЕООД оспорва истинността
на представеното от ищците с исковата молба споразумение от 16.09.2013г., като
сочи, че същото е неавтентично, с невярно съдържание и недостоверна дата.
Излага, че то противоречи на добрите нрави, като сключено години след
придобиването на собствеността върху процесния апартамент, и поради това е
нищожно. Поддържа, че представител на „А.” ЕООД не е подписвал такова
споразумение, както и че същото е без предмет.
В срока по чл. 372 ГПК ищците, чрез
адв. Д. са представили допълнителна
искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички
възражения, правни и фактически твърдения на ответниците, съдържащи се в
отговорите на исковата молба като неоснователни, необосновани и недоказани.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците
са представили отговор на допълнителната искова молба, в които са приповторили
претенциите си към съда и са направили искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Синдикът
на несъстоятелното дружество не е взел становище по предявените искове.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От служебно извършена
справка в търговския регистър по партидата на ответника „А.р.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . се установява, че по
отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение от
28.01.2015 год. по т.д.н. № 228/2011 год. на СОС, с начална дата на
неплатежоспособността – 18.09.2012 год.
В срока по чл.688, ал.1 от ТЗ ищците са предявили своите
вземания в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 228/2011 год. на СОС –
парични вземания, произтичащи от споразумение от 16.09.2013 год., на стойност
към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност в размер
на 59 026.77 лева, от които сумата от 53 785.33 лева представлява
обезщетение, дължимо съгласно сключеното на 16.09.2013г. споразумение, а сумата
от 5 241.44 лева – мораторна лихва върху главницата от 53 785.33 лева
за периода от 16.03.2014г. до 28.04.2015г. – датата, на която е предявено
вземането на ищците към длъжника пред синдика в производството по несъстоятелност
на „А.Р.” ООД. Вземанията са приети от синдика и включени под № 15 от списъка
на приети допълнително предявени вземания, обявен в търговския регистър под №
20150604111245.
Длъжникът и кредиторът „А.с.р.“ ЕООД са възразили
против така приетите вземания и с определение № 13/05.10.2015 год. съдът по
несъстоятелността изключил по реда на чл.692 от ТЗ същите, като ги включил в
списъка на неприетите вземания. Горното определение е обявено в търговския
регистър на 05.10.2015 год. под № 20151005154051.
Настоящите искове са предявени от Х.Т. и Д.А.К.,
граждани на В., чрез адв.Д. от САК в срока по
чл.694,
ал.1 от ТЗ – с искова молба, изпратена по
пощата на 12.10.2015 год.
Установява се от представения по делото предварителен
договор за строителство и продажба на недвижим имот с № AGR02680, че ищците са постигнали съгласие с ответника „А.Р.”
ООД /фирмата на дружеството е променена, видно от справка в ТР/ за закупуване
на апартамент № 8 в сграда Р, комплекс „А.“ за цена от 93 950 евро с вкл.
ДДС. Съгласно посочения договор „А.Р.” ООД се задължил да построи имота не
по-късно от 31.05.2008г.
Не се
спори между страните по делото, че на 03.07.2008г. собствеността върху
процесния имот била прехвърлена на ищците в нотариална форма, след заплащането
на пълната му продажна цена на етап „груб строеж“.
С покана, представена по делото ищците са поканили „А.Р.”
ООД да им посочи писмено срок, в който процесният имот ще бъде завършен.
Липсват данни по делото поканата да е достигнала до ответника „А.Р.” ООД.
На 16.09.2013г. между ищците и „А.Р.” ООД е сключено
споразумение за обезщетяване на вредите на ищците от забавеното изпълнение –
довършването на процесния недвижим имот, като договореният размер на
обезщетението бил 27 500 евро платими до 15.03.2014г.
С протоколно определение от 08.11.2016г. съдът е
открил, на основание чл.193 от ГПК, производство по оспорване автентичността на
представената по делото покана за доброволно изпълнение – отправена от ищците
към ответника „А.Р.” ООД.
С протоколно определение от 31.01.2017г. съдът е
открил, на основание чл.193 от ГПК, производство по оспорване автентичността на
представеното в оригинал по делото споразумение от 16.09.2013г.
Установява се
от приетото по делото експертно заключение на вещото лице П., че подписите
положени на страница 3 в споразумението то 16.09.2013г. са положени с химикална
паста и същите не представляват цветно копие.
По
делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-графологична
експертиза от което се установява, че подписите положени под оспорените от
ответниците документи – покана и споразумение са положени от лицата посочени в
тях, т.е. от ищците, а за ответника „А.Р.” ООД от Н. Д..
В настоящото съдебно производство е
представено съдебно решение от 06.10.2016г. по т.д. № 53/2016г. на САС, което е
без значение за правния спор, тъй като макар и да имаше данни по делото, че
същото е влязло в законна сила, като такова постановено по конститутивен иск –
чл.74 от ТЗ, правните проследици от същото настъпват за в бъдеще. Т.е. те нямат
отношение към момента на сключване на споразумението от 16.09.2013г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Исковете
с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ са допустими – същите са предявени в срока по чл.694,
ал.1 от ТЗ от кредитори в производството по несъстоятелност с вземане,
изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.
Разгледани по същество, исковете са основателни и следва
да бъдат уважени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищците е да проведат пълно и
главно доказване на фактите, на които основават своето искане до съда. Установяване
основателността на направените правни възражения в съдебното производство от страна
на ответника е в негова тежест.
В настоящата хипотеза съдът приема,
че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения, с
източник споразумението от 16.09.2013г. По силата на договорноправната връзка,
в тежест на ответното несъстоятелно дружество, е възникнало задължението да заплати
на ищците сумата от 27 500 евро в срок до 15.03.2014г. По делото не се
установи „А.р.” ООД – в несъстоятелност да е заплатило на ищците посочената
парична сума. Не се установиха в съдебното производство и направените от
ответниците правоизключващи възражения за неавтентичност на споразумението от
16.09.2013г. и поканата за доброволно изпълнение за довършване на процесния
недвижим имот от ответника „А.р.” ООД – в несъстоятелност. Не се установи също
така ответникът „А.р.” ООД – в несъстоятелност да е изпълнил точно
произтичащите от предварителния договор за строителство, представен по делото
негови задължения. В този смисъл предявеният от ищците иск по чл.694, ал.2, т.2
от ТЗ за главницата от 53 785.33 лева се явява основателен и подлежащ на
уважаване.
Основателността на главния иск предпоставя и
основателност на акцесорния за мораторна лихва. След извършени изчисления с
електронен калкулатор на законната лихва върху сумата от 53 785.33 лева –
главница претендирана от ищците, съдът приема, че ищците са претендирали
признаване за установено спрямо длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелността /чл.694, ал.8 от ТЗ/ на „А.р.” ООД – в
несъстоятелност, съществуването на вземане за мораторна лихва в по-малък размер
от дължимия. В действителност размерът на мораторната лихва е 6 123.83
лева за процесния период, а ищците са предявили вземане пред синдика за
мораторна лихва върху главницата в размер на 5 241.44 лева. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес и особените правила по настоящия иск
/обвързаността на размера на исковете с размера на предявените вземания в
производството по несъстоятелност/ съдът следва да уважи предявеният иск за мораторна
лихва в размер на 5 241.44 лева.
В тази връзка съдът следва да признае за установено по
отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелността /чл.694, ал.8 от ТЗ/ на „А.р.” ООД – в несъстоятелност, съществуването
на вземането на ищците по споразумението от 16.09.2013г. в размер на 59 026.77
лева, от които сумата от 53 785.33 лева представлява обезщетение, дължимо
съгласно сключено на 16.09.2013г. споразумение, а сумата от 5 241.44 лева
– мораторна лихва върху главницата от 53 785.33 лева за периода от
16.03.2014г. до 28.04.2015г. – датата, на която е предявено вземането на ищците
към длъжника пред синдика в производството по несъстоятелност на „А.” ЕООД по
т. д. № 228/2011г. на СОС.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски в размер на сумата от общо 4 311.66
лева - възнаграждение за вещо лице в
размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3911.66 лева.
Останалите претендирани от ищците разноски за пощенски разходи и копия от
делото не представляват съдебни разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК,
поради което не следва да бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.694, ал.7 от ТЗ ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на СОС дължимата за производството по делото
държавна такса в размер на 590.27 лева.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.р.” ООД – в несъстоятелност по т.д. №
228/2011 год. на СОС по предявените от Х.Т. и Д.А.К.,
граждани на В., чрез адв.Д. от САК срещу „А.р.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и
„А.с.р.“ ЕООД с ЕИК. искове с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, съществуването на вземането на ищците в размер
на 59 026.77 лева, от които
сумата от 53 785.33 лева представлява обезщетение, дължимо съгласно
сключено на 16.09.2013г. споразумение, а сумата от 5 241.44 лева –
мораторна лихва върху главницата от 53 785.33 лева за периода от
16.03.2014г. до 28.04.2015г. – датата, на която е предявено вземането на ищците
към длъжника пред синдика в производството по несъстоятелност на „А.” ЕООД по
т. д. № 228/2011г. на СОС.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, между страните по делото,
че оспорването на автентичността на споразумението от 16.09.2013г., сключено
между Х.Т. и Д.А.К., граждани на В. и „А.р.” ООД – в несъстоятелност, както и
на поканата за доброволно изпълнение на Х.Т. и Д.А.К., граждани на В., не е доказано.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ, „А.р.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . и „А.с.р.“ ЕООД с ЕИК ., да заплатят по сметка на СОС държавна
такса за производството по делото в размер на 590.27 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „А.р.” ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК и „А.с.р.“ ЕООД с
ЕИК ., да заплатят на Х.Т. и Д.А.К., граждани на Великобритания, направените по
делото съдебни разноски в размер на сумата от 4 311.66 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: