№ 117
гр. Русе , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500198 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
В. ИВ. ДЖ., чрез пълномощника си адв. П., е обжалвал решението на
Русенския районен съд по гр. д. № 3807/2019 г., с което е уважен искът на С.
ИВ. ИВ.. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се
отмени и искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата С. ИВ. ИВ., чрез пълномощника си адв. Р.,
оспорва жалбата и моли да не се уважава. Претендира адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по
спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Въззивният съд споделя изцяло установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
По делото няма спор за фактическата обстановка относно
обстоятелствата, че страните В. ИВ. ДЖ. и С. ИВ. ИВ. са бивши съпрузи.
1
Бракът им, сключен на 21.03.2014 г., е прекратен с развод поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство с влязло в сила съдебно решение от
05.06.2017 г. по гражданско дело № 1756/2017 г. по описа на РРС.
От представените по делото писмени доказателства - извлечения от
банкови преводи и от заключението на приетата икономическа експертиза, се
установява, че в периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г. по сметка с титуляр С.И.
са постъпили следните суми: на 07.08.2013 г. – 9750 евро; 19 500 евро; 9650
евро и по трите превода наредител е М.П., а основанието съответно „покупка
на недвижим имот“; „покупка на обзавеждане“,а за третото – липсва.
От тази сметка на ищцата (еврова) по друга нейна сметка (левова) за
периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г. са прехвърляни сумите, както следва: на
29.08.2013 г. – 4450 лева; на 02.09.2013 г. – 46 810.20 лева; на 12.09.2013 г. –
2350 лева; на 26.09.2013 г. – 1882 лева; на 20.12.2013 г. – 9926.10 лева;
По сметка с титуляр В.Д. към 01.07.2013 г. салдото е било отрицателно –
0.45 лев. В периода 01.07.2013 г. – 31.12.2013 г. по сметката са постъпили
суми в общ размер 88 299.54 лева, в това число и сумата 9926.10 лева.
Последната е била прехвърлена на 20.12.2013 г. от левовата сметка на С. Д.а.
В същия период разходваните суми по сметката са в общ размер 88 054.53
лева, няма тегления от титуляра в брой.
На 20.12.2013 г. от сметката на В.Д. по сметка на „Д.“ ООД са
прехвърлени 50 000 лева, включая постъпилите 9926.10 лева.
Д.Б. - дъщеря на ищцата установя, че през 2013 г. майка й продала
наследствен апартамент, а средствата от сделката били преведени по банкова
сметка с титуляр ищцата. Последната имала намерение да закупи два имота -
по-малко жилище за майка си и студио, в което да работи. Докато търсела
работно помещение, ответникът установил, че се продава апартамент в
съседство с неговия, но не разполагал с достатъчно средства. Обсъдил
проблема със С.И. и се уговорили тя да преведе по сметката му около 10 000
лева. През м. декември 2013 г. двамата посетили банката и ищцата превела
процесната сума.
Същите впечатления има и разпитаната св. А.К.. С нея ищцата обсъдила
намерението си да се разпореди с наследствено жилище и средствата от
2
продажбата да вложи в два имота – малък апартамент и козметично студио.
Ищцата й споделила, че след продажбата на имота услужила на ответника с
около 10 000 лева, но до настоящия момент той не й върнал парите. Тъй като
не разполагала с други средства не успяла да закупи помещение, което да
приспособи за козметично студио.
Д.Г. - бивш съдружник на ответника изнася данни, че не му е известно
ответникът да е получавал пари от бившата си съпруга. Твърди, че към 2013 г.
„Д.“ ООД разполагало с достатъчно средства. Съдружниците имали
намерение да закупят имот. Тъй като ответникът не бил в града, свидетелят
трябвало да вземе от С.И. около 10 000 лева в брой, за да ги внесе по сметка
на дружеството. Уговорил се с ищцата да се срещнат пред банката. Тя му
казала да изчака да преведе парите и по-късно му показала платежно
нареждане, с което установила, че сумата е преведена по банкова сметка на
ответника. Свидетелят не конкретизира кога е извършена трансакцията.
Пояснява, че пари на дружеството се съхранявали в дома на ответника.
Заявява, че в периода 2013 г. – 2015 г. дружеството закупило няколко имота.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е на плоскостта на неоснователното обогатяване,
доколкото не се твърди наличието на облигационна връзка между страните, а
сумата се претендира като получена без основание.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД установява задължение за всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав, от който
възниква правото на вземане за неоснователно обогатяване в посочената
хипотеза, включва следните кумулативни елементи: обогатяване на едно лице
за сметка на друго; обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на
друго; липса на основание за това имуществено разместване. Отговорността
за неоснователното обогатяване, т.е. възстановяването на неоправданото
разместване на блага между правната сфера на обеднелия и на този, който се е
обогатил, се реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от
чл.59 ал.1 ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на
обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане на
3
по-малката между двете стойности.
В конкретния случай всички предпоставки за уважаването на иска са
налице - на 20.12.2013 г. ищцата е прехвърлила от левовата си сметка по
сметката на ответника сумата 9926.10 лева, с което последният се е обогатил,
а ищцата – обедняла.
Спори се относно произхода на процесната сума, като ответникът
възразява, че той е предоставил средства на дружеството на ищцата, а я е
следвало да ги внесе по личната му банкова сметка, както и че И. не е
разполагала с налични средства. Тези твърдения не се установиха, а напротив
- опровергават се от събраните доказателства - заключението икономическата
експертиза. От нея е видно, че през м. август 2013 г. по еврова сметка на С. И.
са постъпили 38 900 евро – от продажба на недвижим имот и обзавеждане,
като на 20.12.2013 г. ищцата извършила две банкови операции: прехвърлила
9926.10 лева от евровата по левовата си сметка, които превела по банковата
сметка на ответника. На същата дата, ответникът прехвърлил сумата по
сметка на дружеството. Тези факти кореспондират и със свидетелските
показания на Д.Б. (преценени от аспекта на възможната й заинтересованост) и
А.К., поради което се кредитират от съда, докато показанията на Д. Г. се
опровергават както от експертизата, така и от банковите извлечения поради
което не се вземат предвид от съда и възраженията на ответника, че ищцата
не е разполагала със средства, и че преведената сума е на дружеството,
остават недоказани.
Несъстоятелно е и възражението за изтекла погасителна давност, тъй
като бракът е сключен на 21.03.2014 г. и прекратен на 05.06.2017 г., като
между съпрузи давност не тече – чл.115 от ЗЗД. Исковата молба е подадена на
12.06.2019 г., т. е. 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
По тези съображения съдът намира, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.59 ЗЗД и искът следва да бъде уважен. Като е
достигнал до този извод районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото – в тежест на жалбоподателя е адвокатското
възнаграждение, което следва да заплати по чл.38 от ЗА.
4
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037 от 19.01.2021 г. на Русенския районен
съд по гр. д. № 3807/2019 г.
ОСЪЖДА В. ИВ. ДЖ., ЕГН ********** да заплати на адв. М.Р. от АК
Русе сумата от 450 лв. - възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5